Споделена история от Измислени истории |
Прото се влюбих в теб (2 Част)
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 5647 пъти
На другия ден, докато отивах към даскало видях Марио. Беше с някакво момиче. Двамата си говореха нещо и момичето го целуна. Сърцето ми се разбиваше на парчета. Сълза се стече по бузата ми. Той обича друга? Мисълта прокъса съзнанието ми. Не можех да ги гледам как се целуват. Избягах от там и влязох в даскало. Измих си лицето, не исках никой да ме вижда така. Имах Физика. Изобщо не ми пукаше какъв час ще имаме сега. Седнах на чина си и се заиграх с телефона си. Усетих, че Марио дойде. Седна до мен, а аз не му обърнах внимание
-Здравей-поздрави ме той
Аз не му отговорих
-Ехо? Тук ли си?
-Да-отговорих само аз
-Защо тогава не ме поздравяваш? Сърдиш ли ми се?
-Не-отговорих аз
-А тогава? Какво има?
-Офф, остави ме! -казах грубо аз
-Какво пък съм казал сега? Просто питам..
-Задаваш ми прекалено въпроси. Какво толкова се интересуваш от мен? -попитах го раздразнено
-Ех, сега искаш и да не се интересувам ли? Какво ти става, Мария? Уж сме приятели, а се държиш грубо с мен
-Нищо не е станало. Един ден ти ще ме разбереш..
-Какво да разбирам?
-Няма значение.
-Кажи ми, стига си овъртала! -настоя той, а госпожата дойде.
-Марио, просто забрави! -казах тихо аз
-Не, няма да забравя! Искам след този час веднага да ми кажеш какво трябва да знам-настоя той. Нямах друг избор. Ще му кажа, пък каквото ще да става
-Добре-казах тихо аз и въздъхнах
- 11 и 12 номер, престанете да говорите! Влязохме в час, ако не сте забелязали-каза ни госпожата строго
-Добре-отговорихме двамата
След като свърши часа Марио ме чакаше отвън. Беше време да му кажа истината
-И какво трябва да знам?
-Марио, аз, незнам откъде да започна. Толкова съм объркана. Когато те видях първия път, когато имахме математика, ми допадна. Исках много да се запозная с теб, но все не намирах смелост. Но в деня, в който станахме най-добри приятели ти започна да заемаш важна част от живота ми. Ти ме развеселяваш, когато ми е скучно и правиш денят ми различен. Спомняш ли си какво ти казах преди два дни?
-Какво?
-Тогава бях тъжна, а ти мислеше, че си ме обидил с нещо. После аз ти казах, че съм влюбена в едно момче. Това момче си ти. Обичам те, Марио!
Марио ме погледна някак изненадано, но после неочаквана усмивка се появи на лицето му.
-И аз... и аз те обичам, Мария! -каза той с щастливо изражение. Целуна ме. Устните му се впиха в моите. Истина ли бе това? Не можех да повярвам... В момента бях толкова щастлива. Той ме обичаше. Въпреки случилото се сутринта с момичето аз вече не му се сърдех. Забравих това. По-важното сега бе, че той е до мен.
-Защо не ми го каза тогава? -попита ме той
-Страхувах се. -отговорих аз
-Та аз те обичам, скъпа-каза той сладко
-И аз те обичам! Много!
-Аз много повече! ;д
-Звънецът би! Да влизаме в час!
-Да останем тук, моля те-помоли ме той
-Не, не може...
-Оф, добре-каза той и се нацупи
-Хайде, не се сърди. Ще имаме време да останем насаме-казах му аз
-Добре, мила :)
Влязохме в даскало. Запътихме се към кабинета по Математика. Когато влязохме, видяхме, че госпожата бе дошла. И двамата с Марио знаехме какво следва. Спогледахме се и погледнахме към госпожата
-Къде бяхте? -попита ни госпожата
-Ъмм навън-отговори Марио откровенно
-Не чухте ли, че звънецът би?
-Не-отговори той
-Много сте несериозни.. Хайде, сядайте-каза госпожата. Двамата с Марио седнахме на мястото си. Погледнахме се и тихо се изкискахме. Часът мина добре. В часът по история не правих нищо. Госпожата говореше, а аз изобщо не я слушах. Бях в друго пространство. Мислех само за Марио. Сякаш бях в небето и летях като волна птица. Госпожата ме прекъсна от рая, в който бях.
-Мария, повтори какво казах за Османската империя? -попита ме госпожата
-Ами.. -направих се на замислена, но не успях да отговоря, защото всъщност не знаех какво да кажа.
-Не внимаваш. Следващия път, когато те попитам, искам да знаеш-каза тя. Аз кимнах. Трябва да внимавам повече. После имах физическо. Исках да намеря Марио, но него го нямаше. Отидох навън, за да видя да не би да е на баскетболното игрище. Когато го видях, той ми махна с ръка, а аз му се усмихнах и седнах на бордюра, за да го чакам. След като свърши играта дойде при мен.
-Хей-казах аз
-Хей-каза той и ме целуна нежно. Целувката му отново ме накара да почуствам пеперудките в стомаха си. Сякаш разпръскваше ток по цялото ми тяло.
-Липсваше ми-казах аз
-И ти ми липсваше-отговори той и ме прегърна в своята "мечешка" прегръдка. Неговата прегръдка ме стопли, макар че навън сега е много горещо.
-За първи път се чувствам обичана-казах аз и погледнах към него. Той ме целуна по челото.
-Ти си най-важното нещо в живота ми-каза той-Още, откакто те видях, разбрах, че ти си моята половина. Че ти ще притежаваш сърцето ми.
Аз му се усмихнах. Бях щастлива. С всяка минута той ми доказваше любовта си към мен. Заедно сме от 6 часа, а аз ги чувствам като 1 година. Нищо друго не ме интересуваше, само той.
-Да влезем в салона! Господина сигурно ни търси-казах аз
-Да, права си-съгласи се той и двамата станахме от земята и влязохме вътре.
Когато влязохме господина ни се поскара малко, но поне се оттървахме от най-лошото. Реших да се разведря малко, като поиграя малко баскетбол. Искам да направя някакво впечатление на господина, за да не каже, че не правя нищо. Всъщност обожавам баскетбола. Знам, че е мъжки спорт, но и момичетата също могат да играят баскетбол, нали? Още от 4 клас практикувам този спорт. Имам много награди в игри от женски отбор...
**Искам да благодаря на тези, които харесват историята ми. А на тези, които мислят, че е гадна или не става-вашето мнение за мен не струва нищо!! Изобщо не ме интересува какво мислете вие! Та това е от мен! ** М.
Модератор - пиши заглавията на български.
|
