Споделена история от Измислени истории |
Вярвате ли в чудеса
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 8163 пъти
Вярвате ли в чудеса, защото те се случат. Искам да ви споделя моята история.
До преди няколко месеца бях жена, от която не ставаше нищо. Срещнах мъж, при това перфектният. Той беше красив, богат, умен, мил. Единственото нещо, което той нямаше, бяха родителите, но това не е от значение за мен по принцип. Запознахме се много случайно. Аз бях паркирала на едно кафе, м когато щях да си тръгвам някой ме беше запушил, тъкмо да попитам едни мъже дали колата не е на някой от тях, той се появи пред мен и ми каза, че съжалява и ще премести колата.
Аз се усмихнах, наистина рядко жена може да види такъв мъж. Вечерта не спрях да мисля за него, трябваше да се наспя, тъй като на другия ден бях на интервю за работа. Сутринта станах рано както винаги, направих си голяма чаша кафе и закусих с бисквити. Поне тялото ми е перфектно на фона на целият ми живот. Стана 09:00 и тръгнах с колата за интервюто, което беше в 09:30. Когато стигнах там имаше и други жени, които щяха да кандидатстват за масажист в същия хотел. Бях притеснена, въпреки външния си вид. Хората, които не ме познават сигурно си мислят, че съм богата и преуспяла жена, може би са се питали какво ли търся в тази чакалня. А аз бях просто жена, която живее в малка таванска стая на модно ателие, и нося старомодни стилни дрехи :Д.
Когато доиде моят ред влязох вътре, не се забавих дълго и излязох. Не знаех дали ще ми се обадят, но се надявах да го направят, защото ако не си бях намерила работа щяха да ме изхвърлят от стаичката. След два дни се обадиха, казаха, че съм приета на работа и мога да започна още идния Понеделник. ……..
Е Понеделника дойде, отидох показаха ми студиото, в което ще работя и стаята за масажи ми показаха, всичко беше много хубаво. Мислех си, че ще работя е хотела, но не това студио си беше отделна постройка на съседната улица. Отпред спря една кола, де от работничките казаха, че това е шефа и аз бързо се изправих на крака за да му се представя, когато той влезе, не можех да повярвам. Това беше същият мъж, който беше препречил пътя ми преди няколко дни.
Аз се усмихнах и се представих, той също се усмихна, представи ми се и ме извика в офиса си, аз отидох. Очаквах да ми говори за работа, да ме пита дали имам някакъв опит като масажист или нещо подобно не знам и аз, но той ме покани на среща. Не можех да повярвам, но докато се усетя какво става около мен, вече бяхме в един много изискан ресторант, наслаждавахме се на обстановката, на храната и си говорихме много за живота и на двамата хаха или по-точно за моя живот. За себе си каза само, че всичко е постигнал сам, започнал е от студиото, м в което сега аз работя, после е построил и хотела със същото име. Изумих се как човек може сам самичък да постигне толкова много, без чужда помощ. Общо взето знаех само това и личният му номер.
С всеки изминал ден започнахме да прекарваме доста време заедно, беше прекрасно, бяхме щастливи, смеехме се и се забавлявахме вечерите или посещавахме някой клуб или вечеря и малко закачки в леглото, просто всичко беше като приказка вълшебно. Аз естествено се бях преместила да живея в неговото жилище, то беше голямо и беше в близост до морето, само да излезеш на верандата и виждаш красивите вълни. Една вечер той ми каза, че иска да говорим сериозно. Отидохме на дивана и той започна да говори безсмислици:
-Ти влюбена ли си в мен?
-Да. Защо ме питаш това?
Разговорът приключи до тук, той не поиска да продължим, просто си легнахме и заспяхме. На другата сутрин, когато станах него го нямаше, помислих си, че може да се е разсърдил за нещо. Потърсих го из къщата на верандата, в хола, в кухнята нямаше го. Започ1нах да оправям леглото мислейки, че той може да е до магазина. Тогава видях на нощното ми шкафче писмо, отворих го и започнах да чета написаното на листа.
-Аз бях тук, при теб за да те науча да обичаш да се доверяваш на хората, да ти покажа, че всичко в живота е възможно да се постигне, стига да го искаш силно. Не исках да се влюбваш мен, защото знаех, че някой ден ще изчезна и може би ти ще страдаш, но съм сигурен, че ще ме забравиш. За да ти покажа искрената си любов, ще ти дам старт в живота, оставям ти къщата и студиото. Мисля, че няма да искаш да се занимаваш със хотела… нали? ! Винаги ще помня усмивката ти, искам да изчезна толкова внезапно, колкото и се появих в живота ти!
Останах безмълвна са няколко минути, не знаех това шега ли е или какво. Проверих дали наистина къщата и студиото са на мое име, и да това беше така. Месеците минаваха, а аз някак си мислех, че той ще се върне, но от него и следа нямаше.
Постепенно с годините започнах да свиквам и да гледам напред в живота.
Сега съм щастливо омъжена с детенце, но винаги ще го помня, винаги ще помня лицето му, това красиво лице… дали той беше моят ангел хранител появил се точно, когато имам нужда от него или беше просто човек, с който съм се срещнала на точното място и точното време не знам.. никой не знае. Но поуката, която са направих е, че в живота ни може да идат и да си отиват много хора, като всеки от тях ще оставя по нещо у нас, било то добро или лошо. Човек трябва да продължи да живее, въпреки състоянието, в което се намира!!!
|
