Споделена история от Измислени истории |
И това ще мине!
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 7217 пъти
Искам да ви разкажа една история. На тези, които се отчайват, за да им дам надежда и на всички останали.
В далечна страна живял могъщ цар. Този цар имал верен и смел слуга, който освен слуга му бил и най - добър приятел. Да го наречем Бенай. Каквато и задача да му дадял царят, той я изпълнявал дословно и бързо.
Един ден царят обикалял своя дворец и чул верния си слуга да разговаря с другите слуги и да се хвали пред тях. "Няма задача, която нашият цар да ми е поставил и аз да не съм я изпълнил! " - превъзнасял се Бенай.
Царят се засмял. Отишъл в покоите си и започнал да мисли. Решил да даде на Бенай такава задача, че той никога да не може да я изпълни, за да смали самочувствието си. Повикал Бенай в покоите си и рекъл:
- Бенай, имам задача за теб.
- Кажи, верни царю - рекъл Бенай - готов съм да изпълня задачата ти.
- Бенай, има един пръстен, който толкова много искам да ми намериш. Този пръстен е специален. Той е създаден, за да накара тъжният да се усмихне и веселият да се натъжи. Бенай, намери ми този пръстен и аз ще те даря с неземни богатства.
Такъв пръстен, разбира се не съществувал. Царят бил много доволен, че е измислил непосилна задача за Бенай.
- Разбира се, царю! - рекъл Бенай в бойна готовност. - Ще ти намеря пръстена възможно най - скоро.
И така Бенай тръгнал да разпитва за пръстена. Първо из пазара - разпитал всички търговци. Но те не знаели нищо. После всички златари в града. После търговците и златарите в другите градове. Минавал през далечни градове и села, до незнайни страни, за да търси всемогъщи магове и жрици. Но никой не бил чувал нищо за пръстена.
Минали години. Бенай продължавал да търси без да се предава. Не искал да разочарова своя цар, който толкова много обичал! Бенай вече не приличал на себе си, брадата и косата му били дълги до земята, робата му била вехта и разкъсана, а от обувките му нямало и следа, много отдавна.
Царят, в същото време, вече искрено съжалявал, че е изпратил добрият си приятел на непосилна мисия. Той пратил хора да търсят Бенай, но те разбира се, не могли да го открият, тъй като той бил неузнаваем, а и кой знае къде се намирал.
Един ден, както си вървял Бенай, видял порти пред себе си. Осъзнал че това са портите на двореца на неговият цар и се разплакал. Бил се върнал точно, откъдето бил тръгнал. И то без да намери пръстена. Седнал Бенай пред портите на двореца и продължил да плаче. Бил толкова нещастен. Как щял да каже на царя, че не е успял да изпълни задачата му?
В това време покрай него минал опърпан старец. Видял, че Бенай плаче и му подвикнал.
- Хей, приятелю, защо си толкова тъжен? Какво мога да направя, за да те накарам да се усмихнеш?
- Как да не съм тъжен! - рекъл Бенай. - Моят цар ми постави задача да намеря пръстен, който може да накара тъжният да се усмихне и да натъжи веселия, аз обикалях толкова много години, но не успях да намеря пръстена... и сега ще го разочаровам.
- Недей да плачеш! - отвърнал развеселено стареца. - Аз имам такъв пръстен! И ще ти го дам, ако това ще те направи щастлив.
Бенай вдигнал глава и очите му светнали. Старецът свалил един пръстен от ръката си и го подал на Бенай.
В този момент Бенай се усмихнал широко. Пръстена бил намерен! Той благодарил на стареца и забързал към двореца.
Когато царят го видял се разплакал. Радостта му от завръщането на Бенай била толкова голяма. Неговият приятел се бил върнал. Той се извинил, задето го е пратил на такава непосилна задача и вече с усмивка на лице го прегърнал.
- Но, царю... - рекъл Бенай. - Аз намерих пръстена!
Той извадил пръстена, който му дал стареца и го подал на царя. Царят взел пръстена, видял го, погледнал обкичените си с накити ръце и се намръщил.
След това накарал Бенай да извика в двореца бедният старец, който му бил дал пръстена.
Старецът дошъл и царят го попитал:
- Вие ли дадохте на Бенай този пръстен? - и му подал пръстена. Бедният опърпан старец го взел, погледнал го и се усмихнал широко.
- Да, царю, аз му го дадох.
Царят дарил своя приятел Бенай и стареца с несметни богатства.
И така. На пръстена е пишело нещо, което е накарало щастливият да се натъжи и тъжният да се усмихне.
Според вас, какво е пишело? :)
Пишело е... "И ТОВА ЩЕ МИНЕ! "
|
