Споделена история от Измислени истории |
Рон/Хърмаяни (love story)
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 6157 пъти
Беше събота сутрин, първият ден от априлската ваканция. Хърмаяни се събуди от слънчевите лъчи, които влизаха от прозореца на стаята. Беше сама, всички се бяха изнесли рано, рано към къщи.
Тя погледна прозореца и се замисли. От известно време нещо тормозеше съзнанието й, а именно мисълта за Рон, нейният съученик. Рон, с който се познаваха от първи курс в "Хогуортс", Рон, който постоянно я дразнеше с държанието си, Рон , който винаги досаждаше и редовно беше с нея и Хари. Да, този Рон, който очевидно Хърмаяни харесваше.
"Нима е възможно? Та той е толкова.... несериозен, смешен и на моменти дори глупав и малко груб, нима наистина го харесвам? "
Момичето просто не вярваше на сърцето си, но защо тогава цяло лято си беше мислила само за него и не дочакваше момента да се видят? Защо беше толкова тъжна и депресирана, когато виждаше Рон с Лавендър и защо се чувстваше облекчена и доволна от тяхното скъсване? Защо се зарадва, когато чу че Рон шепти нейното име насън и после се натъжи, когато разбра, че това е било "случайно"? И защо въпреки, че този смешен червенокоско, дори да се заяждаше и да я дразнеше, все пак винаги е бил толкова важен и специален за нея?
Тя просто не спираше да мисли за него, чувстваше се странно, сякаш вчера бяха на 11 и се видяха за пръв път във влака, а днес вече бяха на 16 и.... всичко толкова се беше променило.
Най-хубавото беше, че Рон също не избиваше Хърмаяни от ума си. Вярно, че беше досадна, вманиачена в ученето, държеше се като гаден учител и винаги го поучаваше, но все пак беше толкова красива, когато се усмихваше, когато отговаряше на въпросите в час, когато учеше в библиотеката и дори когато се ядосваше. Да, Рон определено мислеше постоянно за Хърмаяни, дори когато беше с Лавендър, често си представяше, че е с нея, беше му донякъде приятно, понеже усещаше, че тя го ревнува, но и малко гузно, след като осъзна кого харесва и какво й е причинявал като е бил с друго момиче.
Да, Рон и Хърмаяни същност бяха лудо влюбени, но момичето беше прекалено гордо, за да си го признае, а момчето нямаше достатъчно смелост, за да й го каже.
Естествено всички покрай тях виждаха това, беше им ясно дори като се караха и се опитваха да се игнорират един друг. Най-вече Хари беше наясно за любовта между приятелите му. Както и Джини, сестрата на Рон.
Вече беше следобед, Хърмаяни сметна, че е идеалното време за четене на двора в училището.
Тя седна на стълбите пред прага, беше спокойно, понеже нямаше никой нито на стадиона, нито в самото училище. Отвори новата книга "Животът на магьосниците през ранното Средновековие" и се зачете. Но незнайно защо не можеше да се съсредоточи, нещо странно за нея... Тя погледна към празното игрище и си спомни последния мач по Куидич, когато Рон възспря всички блъджари на противниковия отбор, Грифиндор спечелиха и всички го боготворяха. А после той тръгна с Лавендър... Да, така излизаше. Всичко й напомняше за него.
Тогава тя чу стъпки зад себе си. Обърна се и видя Рон и Хари, които стояха вече зад нея. Тя стана и ги погледна изненадано.
- Вие още ли не сте си тръгнали?
-Ами аз не се прибирам през ваканцията. - отбеляза Хари -Досега бях в общата стая.
- А аз ще тръгвам по-късно, , чак утре същност, но.... Рон замълча, беше видимо нервен. Хари го побутна
- Но исках да ти кажа нещо... Хърмаяни!
- На мен ли? Че защо? - момичето се учуди.
Рон погледна Хари и му подсказа с очи да ги остави насаме. Хари се засмя леко, пожела успех на Рон и се отдалечи.
- Ами... Хърмаяни, нека се разходим, а?
-До-бре... -тя все още не знаеше какво се случва.
Двамата поеха по самия стадион , очевидно нервни, Хърмаяни, понеже не знаеше защо, Рон, понеже знаеше защо и двамата, понеже... се обичаха, но не си го бяха казали.
- Какво искаш да ми кажеш?
-Ами... същност... Хари ме подтикна да ти го кажа. Смята, че трябва да съм смел.
-Хари? А ти какво имаш да ми казваш?
-Виж, Хърмаяни.... - Рон спря за малко и застана пред момичето - много е странно, знам, понеже се знаем вече от 6 години и станаха толкова много неща с Хари, мен и теб... с тебе не винаги сме се разбирали.... ама винаги сме били приятели... все пак... и аз.. вече не съм с Лав и... мислех си....
- Давай Рон, казвай направо! - момичето се опита да звучи строго, но усещаше, че не сдържа усмивката си.
- Добре де, аз много те харесвам... Хърмаяни... Чувствам това вече от няколко години насам. В четвърти курс исках да те поканя на бала, но нямах смелост да го направя, все отлагах и... после те видях с Виктор Крум.... а след това мина толкова време, после бях за малко с Лавендър.... Винаги съм се притеснявал да го призная и дори да си го помисля... но толкова много те харесвам.... а и си мислех, така де, Хари мислеше, че и ти мен харесваш, защото все ревнуваше от Лав....
Момичето се изчерви при този завършек, но все пак не вярваше на ушите си. Опита се да гледа Рон както винаги гледаше, когато той каже някоя глупост, но просто не можа.
- Рон.... Рон, аз... ами, аз не знам какво да кажа....
- Ако ще ме режеш, моля те спести ми частта за това колко съм невеж и т. н., едно "не" е достатъчно. - Рон извърна неохотно очи от девойката, с нервна усмивка на лице.
- Глупчо! Няма да те режа! Помниш ли, когато изпи онази отрова и беше известно време на легло? Е, тогава бълнуваше моето име, а аз стоях постоянно до теб. А Лавендър реши, че това е краят, понеже те чу. За това не помниш самото скъсване с нея, но аз помня всичко.
- Нима? Значи това било...
- Да, така беше, но аз си помислих, че е било случайност, че не си знаел какво приказваш... обаче... Рон, аз също те харесвам, много! Призавам си, за това и приех поканата на Крум, преди две години, защото ти не ме покани пръв и това вече ти го казах.... А тази година ти тръгна с друго момиче, всеки път като ви виждах заедно, се опитвах да се държа нормално, да не показвам, че дразня, но.... беше адски трудно.... просто съм прекалено твърда, за да се оставя на слабостта.
Но... ти си вече свободен, аз също и... вече събра смелост да ми кажеш истината....
- Ами в такъв случай.... нека бъдем заедно, Хърмаяни! - това се отрони от устата на рижавият срамежливец, който за момент забрави къде се намира, двамата се погледнаха леко учудено и избухнаха в смях.
- Да, нека бъдем заедно! - Хърмаяни го погледна с топъл поглед.
-Радвам се, че най-после събра смелост и ми го каза.
-Радвам се, че съблах смелост.... също и че ти най-после си призна.
Хърмаяни се доближи до Рон и го целуна. Идвамата се изчервиха, но после той сам започна да я целува. Най-после целуваше момичето, което истински обича и харесва.
В този миг Хари и всички излезли на двора, видяха новата двойка на "Хогуортс"... Рон и Хърмаяни :)))
|
