Споделена история от Измислени истории |
Животът отстрани, част 2
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 4283 пъти
Звънецът би и се отправих към стая 303, позната още като Стаята на Дявола... там е моята класна, пълната Сатана, ама аз избрах нещо по-оригинално и я наричам Медуза, че като я гледам в кьоровясалите комбали направо замръзвам. С болка, часът минава... имаме физическо. Ще играем срещу 11б (ние сме 11в) на волейбол днес. Влизам в салона и пак виждам онова момиче, дето приличаше на госпожа Димитрова. Странно... има още 10 минути до часа и господинът още не е дошъл. Сядам на скамейката и си пускам музика на слушалките. Гледам как др-те загряват. Момичето, от което се интересувам прави доста добри сервизи. Топката хвръква нагоре и тряс... на тиквата ми празна се удря. Не заболя много, щото е волейболна, но все пак... Русото момиче се приближава към мен, бягайки.
- Охх, много извинявай! Ръката ми се изпоти и топката се плъзна! >_< - русокоската ми се извини искрено
- Нищо няма, аз ще ида до сестрата да видя дали ми има нещо.
- Ще дойда с теб, все пак аз съм виновна...
- Няма нужда, и сам мога.
- Моля те, ще се чувствам зле!
Тъй като продължаваше да се инати, приех и тя дойде с мен.
Попитах я за името и.
- А, моето? Казвам се Алисия.
- Приятно ми е, аз съм Ейр.
Усмихна ми се нежно, явно името ми не и звучеше странно... Стигнахме до офиса( то офис ли е, стая ли е, какво е, така и не знам) и чукнах на вратата.
- Влез! - чу се грякащия вик на старата чанта, сестра Дакова - Какъв е проблемът?
- Без да исках го ударих с топката по главата... >3<
- Разбирам... ще ти дам една торбичка с лед, дръж си я на главата.
- Добре - съгласих се, ще я хвърля де...
Тя ми я даде и излязохме. Понечих да я хвърля в кошчето, когато Алисия ме спря.
- Не може така! Сестра Дакова ти е казала да го държиш, послушай я! Тя е медицинска сестра и знае какво да прави!
Явно беше много зряла. Послушах я и си го сложих на главата, придържайки го да не падне. Влязохме в салона и аз горе-долу се пооправих. Влязох да играя. Когато Алисия би сервиз, една моя тромава съученичка взе, че хвана топката... Няма значение, загубихме, пък бяхме повече момчета в нашия отбор... Имахме голямо междучасие и с Алисия отидохме да си купим нещо. Тя си взе хамбургер и едно кафе, а аз само джоб. Отидохме в двора на училището, където има едни пейки. Седнахме там на конушмак. Едно странно-изглеждащо момиче с черна коса и сиво-сини очи се приближи към нас, зашлебявайки един шамар на Алисия.
- Какво си мислиш, че правиш? Нарушаваш обещанието си!
- Какво... КАКВО ПРАВИШ БЕ, ЛУДО! - Алисия явно не я понасяше и отвърна на шамара и, но с един ритник по корема. Приближи се към нея, но чернокосата побягна... От целия този фарс не можах да разбера какво става... Бузата на Алисия беше почервеняла от шамара. Пак отидохме до сестрата и тя даде лед на Алисия, също. Предложих да кажем на даскалите, но тя твърдо отхвърли.
Този път главата е по-къса. 2 коментара и пускам част 3 ^^
|
