 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Събуди се!
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 5700 пъти
Глава 1
- По-голям тъпак от теб не съм срещал през целия си жалък досегашен живот... – Засмя се млад мъж на около 21 години, удряйки шеговито приятеля си по рамото. После с едно движение сложи широката качулка на главата си, след което намести тъмните очила пред очите си. Единствено няколко черни кичура останаха на показ, попадали върху бледото му лице. Младежът прибра ръцете в джобовете си и се заоглежда наоколо.
- Загубеняк... – беше тихият отговор. До него вървеше момче на същата възраст. Беше висок, слаб. Върху червената му коса бе поставена шапка с каскет, наклонен настрани. Виждаха се само контурите на очите му през тъмните стъкла на очилата му.
Беше онази част от съботния ден, когато главните улици на града бяха обсипани с хора. Слънцето се бе скрило зад няколко черни буреносни облака, но това не пречеше на гражданите на Коноха да излязат навън и да се порадват на почивката си.
Двамата продължаваха да си прокарват път измежду струпалите се покрай множеството сергии люде. Саске Учиха бе преметнал през рамо малка раница, а Гаара държеше торби, пълни с алкохол. Момчетата продължаваха да се оглеждат, докато не застанаха пред вратата на една от къщите в квартала. Тя бе двуетажна с голяма тераса и малък двор. Учиха потропа три пъти. Последва малка 1-2 секундна пауза, след което удари с кокалчетата на пръстите си още два пъти. След минута, вратата се отвори и момчетата влязоха вътре. Гаара отиде в кухнята, а Саске метна раницата на масата големия диван, на който се бе разположил.
- Сигурни ли сте, че никой не ви е забелязал? – попита домакинът, поставяйки ключовете на една от етажерките в хола. Младежът бе червенокос, а очите му в интересен златен цвят.
- Хн. И се съмняваш? – подсмихна се чернокосият, докато сваляше суичера и очилата си.
- Как е живота, братчед ми? – подметна Гаара, връчвайки на другите присъстващи халби с бира.
- Не мисля, че нещо се е променило от последния път... – отвърна Сасори, смръщвайки се леко.
- Значи, искаш да кажеш, че откакто стана онзи мъничък инцидент изпотрошеният мерцедес, още не ти дават да се доближиш до паркинга на баща ти? ! – Гостите започнаха да се подхилкват, след което удариха чашите си една в друга.
- Да сменим темата... – отвърна раздразнено Сасори, надигайки до дъно питието си.
- О, я стига.... Аз бях много по-зле, когато баща ми влезе в стаята ми и ме завари с три момичета... Тъпото беше, че само си играехме на чичо доктор... Не сме правили нищо чак толкова неприлично, освен...
- Целуване с език... – обади се Гаара
- Поставяне на ръцете на всяко място от тялото... – добави Сасори.
- Разкъсване на дрехите...
- И моментът, когато започват да издават онези звуци, които...
- ДОБРЕ, СХВАНАХ! Стига вече!! – не издържа Учиха, а братовчедите започнаха да се хилят.
- И как те наказаха? – попита Гаара, сипвайки си още алкохол.
- Ами... да речем, че месец след това не видях момиче... – смънка Саске, а погледът му стана някак празен.
- Беше ужасно... подлудяващо – продължаваше да мърмори на себе си, вглеждайки се в ръцете си.
- Искаш ли? – попита Сасори, вдигайки бутилката с ракия като се наведе към чернокосият си приятел. Червенокосият се стресна, когато Саске сграбчи яката му и го дръпна към себе си.
- Имаш ли представа колко дълъг месец беше това? !
- Д-добре, бро... , да ти препоръчам някой от семейните психолози? - пошегува се Сасори, с мъка отскубвайки се от силната хватка на Учиха. Настъпи кратка тишина, след което двамата младежи погледнаха към Гаара.
- Какво сте ме зяпнали... – изръмжа момчето, скръствайки ръце.
- Само ти не си се изповядал все още… - подсмихна се Сасори, правейки няколко крачки към братовчед си. – Хайде, кажи какво стана след последния купон, който правехме... Ако не се лъжа счупихме любимата колекция на баща ти от гравираните златни чаши.
- Не. – сряза го Гаара.
- Хайде де, не бъди такова момиче... – сръга го другото момче.
- Оф... Това бяха тъмни времена от моя живот, които не искам да си спомням.
На вратата се позвъни и тримата се спогледаха притеснено.
- Нали ви казах да внимавате, мамка му! – изръмжа Сасори, след което даде знак на другите двама да мълчат и с тихи стъпки се приближи до вратата. Наведе се и погледна през ключалката. Отпред седяха двама костюмирани мъже. Младежът бързо пристъпи назад и тръдна към кухнята. Докато подминаваше Саске, прошепна
- Учиха, бавачките ти са тук.
След една –две минути се върна, мъкнейки стол с висока облегалка. Докато залостваше вратата, другите Гаара отиде до прозореца и го отвори по най-тихият начин. Звъненето се превърна в блъскане по вратата.
- Г-н Учиха, знаем, че сте вътре! Моля, излезте! Не бива да излизате сам, особено без бодигардите си! – чу се дрезгав глас.
„Как ли не.... ”
Саске се смръщи, след което помогна на Сасори да вземат необходимото за спешни случаи. Чернокосият метна на гърба си раницата, докато Гаара връзваше дълго въже, което преметна през прозореца. После тримата, един по един се спуснаха надолу. Когато се оказаха навън, хукнаха да бягат, колкото сили имат. Колата. за подобни случаи, бе в подземен паркинг през няколко преки от местоположението им.
- Тъпаци.. това е... 7-мата.. къща подред, .... която намирам... и вие преебавате... всичко! – викаше Сасори, опитвайки се да си поеме дъх, докато напрягаше краката си да се движат по-бързо.
- Без коментар... – изръмжа Гаара, настигайки братовчед си. По едно време Саске се обърна назад и останови, че бодигардовете му са зад тях.
- Мамка му... – прокле той тихо, а после се затича още по-бързо, подминавайки приятелите си. След няколко минути тичане, тримата свиха рязко в дясно и излязоха на главната улица, смесвайки се с тълпата. Гаара даде знак другите се вмъкнаха в един магазин за дрехи. Започнаха да вървят измежду щандовете, взимайки каквото им падне, закривайки си лицата. По едно време Сасори закова на място, а другите, които вървяха след него се сблъскаха в гърба му и залитнаха назад.
- Внимавай къде ходиш бе, идиот... – продума нервно Саске, но веднага щом видя причината за внезапното спиране на приятеля му, млъкна. Гаара също се присъедини към тях и погледна напред.
- Сакура... – проплакаха тримата.
- Хн... – девойката пред тях се подсмихна леко, след което с елегантна, горделива походка се приближи към зяпналите я момчета. Дългата й розова коса бе на големи букли, спускащи се до кръста й. Зелените й очи, подчертани с гъсти, обемни мигли бяха очарователни. Момичето носеше бяла рокля с черни контури на цветя. На нежната й шия висеше сребърно колие, а китките й бяха отрупани с гривни. Сакура бе обута в сандалки с панделка отпред, които бяха на висок ток.
- Значи... – омайващият й глас накара тримата да потреперят. – Отново сте се забъркали в проблеми, така ли да разбирам? – Тя ги изгледа съжалително, след което се доближи до ухото на Саске.
- Пак ли си възвръщаш репутацията на лошо момче, Учиха... – Сакура се дръпна леко от него и го погледна в очите. После протегна ръката си и прокара пръсти през рошавата му коса. После се засмя на ужасеното му изражение и взе дамската туника, останала на главата му отпреди малко.
- Мамка му, Сакура, спри с това! – измърмори Саске и разтърси глава. – Побиват ме тръпки и повярвай – не са приятни.
- Глупак. – присви очи момичето, докато оглеждаше туниката. – Имаш добър вкус за... женски дрехи, ... Сас-ке. – натърти на името тя му и се засмя леко.
- Вещица. – отвърна й, дръпвайки се една крачка назад.
Братовчедите се спогледаха и започнаха да се подхилкват.
- Така ли? Вещица? – запърха с мигли девойката, след което...
- САСКЕ УЧИХА СЕ НАМИРА В ТОЗИ МАГАЗИН! – извика силно, а чернокосият затвори очи в опит да задържи гнева си.
- Да се омитаме, сръга го Гаара, когато през входната врата нахълтаха трима костюмирани мъже и тръгнаха към компанията.
- Ще си платиш за това... – изсъска й през зъби Учиха, след което тримата хукнаха да бягат отново. Сасори, който бе последен, събаряше след себе си всичко, до което се докопаше. В един момент обаче се оказаха в капан. Всички входове бяха препречени от бодигардовете. Виждайки, че няма друг избор, младежите се изпокриха в съблекалните.
- Какво ще правим? – прошепна Саске, докато надничаше над вратата на една от кабинките.
- Не знам. – въздъхна Гаара, отпускайки се на седалката зад него. – Само знам, че е странно да сме в една съблекалня. – ухили се накрая и си спечели удар по главата от Сасори.
- Имам идея. – усмихна се злобно Саске. – Чакайте ме тук. Веднага се връщам. – отбеляза и открехна леко вратата, като се огледа. – И... не правете глупости... знам колко се обичате.... – засмя се, но братовчедите го изритаха навън (в буквалния смисъл. ) След три минути, Саске се върна, а в ръцете си държеше перуки и момичешки дрехи.
- Ти.... ебаваш ли се с мен? ! – присви очи Гаара.
- Точно с теб не бих се „ебавал”. Взимай и не мрънкай! . – нареди му Саске и му връчи една дълга руса перука.
- Милоооооооо, не съм ли дебелаааа... – изхленчи с удивителна убедителност Саске, който носеше дълга бяла пола, широка тениска, прикриваща силните му ръце. Дълга червена перука се спускаше до кръста му. Той едвам сдържаше смеха си и уви по-добре шала пред лицето си. После погледна към Гаара. Усети смъртоносната аура, витаеща около него и се дръпна малко назад.
- Кажи дее.... – престореният му тънък глас се разтрепери. Предстоеше огромен изблик на неудържим смях, но трябваше да се отложи за по-късно.
- Не, кравичке моя слоноподобна, как можа да си го помислиш. – усмихна се насилено Сабаку и за пореден път преметна назад русите кичури, падащи пред лицето му.
- Нещо сме се кифльосали а, милоооо.. – Сасори се появи ухилен до уши. Подобно на братовчед си и той носеше рокля, но неговата бе многоцветна. Перуката му бе къса черна коса с панделка, захващаща бретона. – Може ли да те цункам! Толкова си очарователна! – изхлипа тъничко той и протегна ръце към Гаара, но братовчед му го срита в крака и го изгледа свирепо.
- Това е тъмен ден за името Сабаку. – констратира той мрачно и като се врътна демонстративно, „случайно” удряйки с дамската чанта младежите до него, тръгна към изхода.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 89c9d2a19a |
|
1. OMG.. УНИКАЛНО Е.. НЯМАМ ДУМИ ;хх Продължавай все така и не спирай :)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: ff5b80f16e |
|
2. Саске и Сасори го последваха, ръгайки се един –друг с лакът, смеейки се тихо. Щом се доближиха до пазещите бодигарди на вратата, младежите приеха сериозен вид и, като се хванаха под ръка, започнаха да се фръцкат, влагайки цялото си старание. Настигнаха Гаара, който колебливо наблюдаваше смръщените мъже пред себе си.
- Съжалявам, дами, но няма как да ви пуснем. – избоботи единият от тях, без да променя положението си. – Тук е синът на Фужико Учиха и трябва да го заловим.
Трите „девойки” се спогледаха.
- А-ама.... ама.... – обади се Сасори с възможно най-женствения глас, който успя да докара. – Трябва да си тръгна незабавно.... Днес е годишнината ни с моя приятел... Навършваме цял месец! – изхлипа той, като закри с длани лицето си.
- Както казах вече, не можем да ви пуснем. – отсече мъжът.
Хлиповете се превърнаха в пронизителен рев. Сасори се метна на врата на Гаара и започна неодържимо да се тресе.
- Не ви е срам! – възмути се Саске и зацъка с език. – Как можахте! Знаете ли колко й беше трудно да си намери приятел?
- Колко? – Подсмихна се бодигардът.
- Много! Знаете ли колко трудно се намира сродна душа?
Тези думи закопаха високият мъж и той отпусна скръстените си ръце.
- И... и вие ли вярвате в това? – попита той, а Саске вече се чудеше в какво се бе забъркал.
- А-ами.. разбира се, че вярвам.... Любовта, толкова прекрасно, божествено, чисто чувство.... – започна да изброява, придавайки си много въодушевен вид. Той не вярваше в това. А сега трябваше да убеждава някой точно в това.
- Аз... дали бих могъл да я намеря? – попита с надежда в очите костюмираният, а ревът на Сасори се чу отново.
- Искам си моето бебеееееее... – изхленчи червенокосият. – МОЯТ СЛАДЪК ПУХЧООО!! КАК ЩЕ ЖИВЕЯ БЕЗ НЕГО? !
- ВИЕ ще сте ВИНОВНИЯТ, ако моето мило си изгуби милото! – отсече Саске, потупвайки загрижено по главата Сасори.
- Вашето... мило? – не разбра бодигардът.
- И вие няма да си имате мило! – Учиха забучи пръста си в гърдите на мъжа. – А повярвайте всеки има нужда от мило.
Настъпи кратка тишина.
- Искам... мило. – отбеляза грамадният с тъпо замечтано изражение.
- Няма да имате мило, ако миличък, ако не ни пуснете. Ще бъде много мило от ваша страна. Но моето мило вмомента плачка, че не може да си види милото. А, мили, ВИЕ НЯМАТЕ КАПКА МИЛО В СЕБЕ СИ! – извика Саске накрая.
Той зяпна, когато бодигардът се дръпна настрани. Младежите излязоха бързо навън и тръгнаха по пътя, но не прекъсваха още своята роля.
- Ей, чакайте малко! – чу се вик зад тях, а Саске закова на място в напрегнато очакване. Бодигардът ги настигна, хвана Учиха за раменете и се вгледа в него. Чернокосият се изнервяше все повече и повече. Бяха ли го разпознали?
- Приличате ми на....
Думите се заковаваха в съзнанието на младежите, които бяха блокирали и не знаеха какво да правят.
- .... моето бъдещо мило! – отбеляза щастливо накрая и се ухили глуповато. Саске си отдъхна, след което му извика в лицето.
- АЗ НЯМАМ НУЖДА ОТ МИЛО КАТО ТЕБ! – После хвана „дружките ” си под ръка и тримата се ометоха, оставяйки нещастният бодигард загледан, с любовна мъка в очите, в сина на своя шеф...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- ПИЦА! – извика Саске.
- ПАЛАЧИНКИ! – тропна с крак Сасори.
- Разлагащи се накълцани трупове, проядени от червеи. – подсмихна се злобно Гаара, а другите го изгледаха с погнусени физиономии.
- Добре, сега определено ми се отяде... – промърмори Сасори, опитвайки да си избие картинката от главата.
- На мен пък, апетитът ми се върна. – отбеляза със задоволство Гаара, след което ги повлече в близкия ресторант. Естествено, младежите се бяха отървали от женските дрехи, още щом избягаха от бодигарда. Тримата се настаниха на столовете и не след дълго дойде зачервената от срам сервитьорка.
- Какво ще желаете? – попита момичето тихо, докато обхождаше с поглед красивите клиенти.
- За мен пица домати и сирене. – усмихна й се Саске.
- Палачинка със шоколад. – добави Сасори след кратко колебание.
- Една минерална вода. – поръча си третият и се облегна назад, а другите го изгледаха въпросително.
- Не беше ли гладен? – попита Саске. Гаара му се усмихна и кимна на девойката да запише поръчката.
- Знаете ли.... – отбеляза червенокосото момче – Онзи ден прочетох във вестника за едни убийства. – Сабаку замълча за момент и, като разбра, че привлече вниманието на Саске и Сасори, продължи. – Имало е три жертви. Две момичета и едно момче. Първата била намерена вързана с разпран корем и вътрешностите й били извадени и натъпкани в устата.
Разказът продължаваше, а очите на другите двама постепенно се разширяваха от ужас и погнуса. Учиха не издържа да чуе за третата жертва и запуши ушите си, докато Сасори се наведе и скри главата си под масата. Не след дълго дойде сервитьорката и постави чиниите пред момчетата. Те моментално ги избутаха настрани.
- Мисля, че ще повърна. – отбеляза Сасори и, като запуши устата си с ръка, стана и се затича към тоалетната. Саске впери поглед в тавана.
- Итадакимас! – ухили се Гаара и, като придърпа към себе си ястията, започна сладко, сладко да опустошава чиниите.
-----------------------------------------------------------------------------------------
- Гадни, тъпи, жалки, долни, противни, мръсни, КОПЕЛЕТА! – извика Сакура, след което запрати красивата скъпа ваза към отсрещната стена. – Ще си платят за всичко! Рано или късно... ЩЕ ИМ ГО ВЪРНА ТЪПКАНО! – продължаваше да вика и сновеше напред – назад пред потресената прислуга.
- Госпожице, успокойте се, моля ви... – продума плахо едно от момичетата и сведе притеснено поглед към земята, когато розовокосата девойка се приближи до нея.
- Казваш... да се успокоя. – тя започна иронично да се смее, но след минута млъкна и присви очите си.
- Не ми казвай какво да правя. Или искаш да те изритам оттук на момента? ! - изсъска й в лицето, след което се завъртя и влезе в банята, затръшвайки силно вратата след себе си.
- Ще видят те... – прошепна, като облегна се облегна с гръб на студената стена и се усмихна дяволито.
Тримата приятели се намираха в парка. Саске се бе разположил на една пейка, облегнал глава назад. Гаара гледаше мрачно в една точка, а третият...
- 109....
Сасори за пореден път натисна червеното копче на телефона си, но след секунда, познатата до болка мелодия отново иззвъня. Младежът въздъхна и повтори действието си, като изръмжа гневно.
- 110... НЯКОЙ ДА ЗАКОЛИ ДОВЕДЕНАТА МИ СЕСТРА! – изкрещя накрая и за 111 път прекрати разговора. Той захвърли ГСМ- а си и се обърна отегчено към другите.
- Може би е спешно? – предположи Саске без да отваря очите си.
- Да, да отида и да й купя крем за лице. – отвърна Сасори.
- Или да й направиш маникюр. – засмя се кратко Гаара. – Не е като да не съм го виждал... – добави, щом срещна ядосания поглед на братовчед си. – Ино може да бъде доста... настойчива. – Сабаку погледна към телефона, който продължаваше да звъни. Саске се изправи и привлече вниманито на другите. Младежът тръгна към звънящото нещо, наведе се и го взе.
- КАКВО ПРАВИШ? ! – извика Сасори и скочи на крака. – ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ....
- Ало? – чернокосият едвам сподави смеха си.
- Ало? ! Сасори? ! Копеле такова.... ОТ 1000 ЧАСА ТИ ЗВЪНЯ, ГЛУПАКО!
- Ино, аз съм Саске. – обяви той, като пусна на високоговорител.
Говорът от другата страна на връзката замлъкна на мига.
- Саске... брат ми случайно да е около теб? – попита Ино с ангелски глас и се засмя нервно.
- Амии.... – Учиха погледна към приятеля си, който отчаяно махаше, сякаш се молеше да не го погребат жив. – Какво точно имаш да му казваш?
- О, повярвай, много неща. Някои, от които, Саске, не са за твоите уши. – засмя се девойката отново.
- Спокойно, доста неща съм чувал. – отвърна й и се подсмихна леко. – Кажи на мен. Брат ти отиде до магазина.
При тези думи, Сасори се отпусна облекчено на пейката.
- Баща ни му е бесен. Явно глупавият ми полу-брат е забравил коя дата сме днес.
Червенокосото момче бръкна в джоба си и извади малкото календарче. Датата 18. 07 бе оградена с огромен кръг. Момчето пребледня.
- Днес е конференцията, на която татко щеше да представи Сасори на съдружниците. Но какво ли стана? САСОРИ НЕ СЕ ПОЯВИ! Баща ни побесня. Каза, че ще има големи последствия, ако малкото ми братче не се яви след 30 минути при него. Всъщност... вече са 25.
Сасори скочи на крака, отиде до Саске и грабна телефона от ръцете му.
- И МИ ГО КАЗВАШ ЧАК СЕГА!? – изкрещя в слушалката.
- ЗАБРАВИ ЛИ КОЙ НЕ СИ ВДИГАШЕ ТЕЛЕФОНА БЕ, КРЕТЕН? !
Младежът въздъхна ядосано и прекрати разговора.
- Саске, трябва ми кола. Веднага.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 89c9d2a19a |
|
3. давай некст.. невероятно е имаш голям талант :)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: ff5b80f16e |
|
4. - Защо аз да съм тъпата мишена? ! – извика с негодувание Саске, а братовчедите се ухилиха.
- Така и така те издирват, по-лесно ще им отвлечеш вниманието. – отбеляза Сасори, като сложи качулката на главата си.
- Просто бягай бързо. – подсмихна се Гаара и побутна леко Учиха да тръгва.
- Залагам си главата, за да ти спася задника. Почвай да мислиш с какво ще ме черпиш. – продума той през зъби на Сасори и като го перна по главата, тръгна към отсрещната сграда.
- Ти се върни жив, пък тогава ще му мисля. – засмя се червенокосото момче, след което дръпна Гаара за ръката и двамата се скриха зад близките дървета, насадени до самия тротоар.
- Идиоти. – изръмжа Учиха и насочи вниманието към пазача на огромния гараж. Въздъхна тежко, когато бе на няколко крачки от групичката масивни мъже, които в този момент коментираха някаква статия от вестник.
- Като сбирщина мафиоти... – промърмори на себе си Саске и сбърчи нос. Той се напрегна и бавно започна да крачи пред тях. Извървя разстоянието от едниния край на тротоара до другия. Озърташе се, ослушваше се... Никой не го забелязваше. Мина веднъж, после втори, трети....
- Мамка му, идиоти такива! И 3000 слона да минат покрай вас, пак няма да ги забележите! – извика накрая ядосан. Пазачите погледнаха стреснато нагоре и тъпите им погледи попаднаха на Саске.
- Г-г-господин У-учиха... Нямахме представа, че сте тук.... – смотолеви единият от тях.
- Аз... – промърмори младежът, но после се сети...
„Чакай... Г-н Учиха? Тези тъпаци ме мислят за баща ми. Поклон пред тъмните очила и полу-официалната риза, с която съм облечен! ”
- Че как ще имате, КРЕТЕНИ!? ! – Саске влезе в ролята на бесен шеф и се приближи до тях.
- Само като ви гледам с какво се занимавате... ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА! – продължаваше да „беснее”, наслаждавайки се на уплашените, пребледнели лица на служителите, които сякаш се снишаваха със земята.
- Още сега ще се обадя на... на когото се обаждам при такива ситуации и до довечера ще хленчите у дома си, УВОЛНЕНИ! – той скръсти ръце самодоволно.
- Н-не... Моля ви, г-н Учиха, изхранвам две деца, а жената.. знаете ги нежния пол, само за глупости харчат малкото, което имаме... – обади се най-едрият и противно на огромното му тяло, излъчващо мощ, ръцете му се разтрепериха.
- Хубаво, хубаво... – замахна с досада ръка Саске. –Изкарайте черното ферари и ще забравя за този инцидент... ПО-ЖИВО!
- Веднага, шефе. – ухили се благодарно мъжът и се затича навътре. Докато чакаше, младежът хвърли бърз поглед зад себе си, където търпеливо чакаха братовчедите, в случай, че се наложи да се действа. Сасори се ухили и вирна палеца си нагоре.
Чу се мощният звук на колата и след секунди тя бе паркирана пред Саске. Пазачът излезе и подаде ключовете на момчето. После се отдръпна настрани със страхопочитание. Чернокосият доволно тръгна да се качва, когато...
- Саске, миличък!
- Точно сега ли беее, овца проскубана.... – проплака Саске и се хвана за главата, секунди преди Сакура да му се метне на врата.
Докато Саске правеше опити да се отскубне от хваткана на момичето, пазачите задълбочено мислеха.
- Ама косата му няма бели косми... – отбеляза един, докато наблюдаваше борещия се младеж.
- ИСКАШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ Г-Н УЧИХА Е СТАР? ! – кресна този до него. – Напълно възможно е госпожицата да се е объркала.
- Нямах предвид това... просто виж колко е слаб... Това тяло не може да бъде.... – заоправдава се първият, но бе прекъснат с нов вик.
- СЕГА ТВЪРДИШ, ЧЕ ШЕФЪТ Е ДЕБЕЛ? !
- Не, аз просто....
Но нека сега да се върнем при Саске и Сакура...
- Какво правиш тук, идиотка такава? ! – изсъка й в лицето. Девойката се надигна на пръсти и, възползвайки се от близостта на лицата им, впи устни в неговите. Младият Учиха се стъписа за момент. Парфюмът й го опияняваше...
- Провалям ти живота, миличък. – дръпна се тя и се усмихна сладко, без да откъсва очи от изпепеляващия му поглед.
- Имаш три секунди да се разкараш или....
Заплахата му бе прекъсната. Момичето вдигна ръката си, а от показалеца й висеше ключа от колата.
- Върни ми го. – нареди й. Последва звънкият й смях.
- Как не, идиот нещастен, по-скоро бих те разсякла на малки частички с трион, отколкото да ти позволя да избягаш.
Младежът повдигна вежда. Не разбираше как може Сак да каже такива ужасии с такъв невинен глас.
- Или ще ми дадеш ключа, или ще те натъпча в колата. – отбеляза той.
- Направи го и ще те заболи някъде. - изсъска му девойката в отговор и скръсти ръце.
- Много ме уплаши. - каза Саске сериозно. После се приближи до нея и, преди да се е осъзнала я вдигна и буквално натъпка в превозното средство. Момичето се надигна в седнало положение и понечи да излезе, но вратата бе затворена с трясък...
- Саске, какво и е на Сакура? От 5 минути издава звуци на скимтяща кобила... – попита Сасори с престорено разтревожен глас, хвърляйки поглед на девойката до себе си.
- Да кажем, че има справедливост на тоя свят. – беше доволно злобният отговор.
Сакура се бе излегнала назад и държеше главата си с две ръце.
- М’мкъ ти, Ссъри... – промърмори тя и го срита по крака.
Трите момчета започнаха да се хилят. А ето какво всъщност бе станало.... Когато вратата се затвори, Сакура доста зле бе поздравила страничното стъкло с челото си. Сега главата я цепеше ужасно силно и й се виеше свят. Саске бе намерил за удачно да вземе ключовете и да подкара ферарито към приятелите си. После, с невероятна скорост потеглиха към въпросния офис.
Въздухът развяваше косите им, слънцето караше очите им да заблестят.... Докато изведнъж вятърът спря.
- Да го *** и ***** климатик да го ***. И тфа **** задръстване... мамицата му **** - Изръмжа Гаара и фрасна с ръка развалилата се машинка на колата.
-------------------------------------------
Всички бяха замрели с погледи, забити в една точка. Саске държеше с една ръка волана, а другата бе отпуснал през отворения прозорец на скъпия автомобил.
„100098 мацки, 100099.... ”
Броеше си на ум, докато наблюдаваше огромната върволица коли пред себе си.
Гаара, от своя страна, си джиткаше игрички на HTC- то. От време на време смехът му караше другите да подскочат. А реплики от типа:
- Падна ли ми! Кръвта ти е МОЯ, МОЯЯЯЯ. - будеше леко притеснение у тях.
А Сасори....
- И какво? – изхлипа той, закривайки с длан устните си.
- Асмахън дойде до Киванезе и страстно впи устни в нейните! – прехласваше се Сакура. Тя затвори очи и въздъхна замечтано. Червенокосото момче си пое дъх облекчено.
- Но тогава... – започна девойката с мистериозен глас. – СЕ ПОЯВИ Дзъ! – При тези думи Сасори замалко да се задави в шока си.
- Той заби круше на Асмахън и повлече Киванезе след себе си!!!
- Ето защо не гледам турски сериали! – зарида младежът.
- Аре осъзнай се бе!! – кресна Саске изнервено.
- И, ще молиш за милост, докато те изкормвам! – отбеляза Гаара, а останалите го погледнаха с погнусени физиономии.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: fcf5c53626 |
|
6. Супер е. Кога ще е следващата част? И ако може да включиш и Наруто (ако може)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
