Споделена история от Измислени истории |
Драко/Джини/(Хари) седма част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 5386 пъти
Джини беше твърдо решена да поправи грешката си. Дори тя самата не вярваше как така се беше излъгала да повярва на Драко. Също и колко светкавично бързо се развиха нещата. Вчера още криеше тайната си, а днес бе готова да изкрещи пред целия свят истината. Довчера мислеше, че харесва Драко, днес го презираше.
И все пак момичето имаше намерение да оправи нещата.
За нейно щастие Хърмаяни беше говорила с Рон и той бе успешно убеден, че Джини е в безопасност и Драко нямаше как да й навреди.
Хари от друга страна все още се съмняваше в истинността на думите на Драко. За негова радост Джини вече не изпитваше нищо към Малфой и бе готова да му признае истинските си чувства.
Драко беше много ощетен, защото нито постигна целта си, да натъпче всичко на Потър и Уизли, нито успя да вземе от Джини каквото иска. Освен това всички видяха как изяде юмрук от Рон, , сега беше и наказанот Снейп, а ако случилото се стигнеше до баща му... Ето как когато човек си повярва, че има пълна свобода, остава без нищо!
"По дяволите! Как можах да ги надробя така? ! Стана точно обратното на това, което исках... "
Но за Драко вече беше късно да съжалява. Той понасяше последствията на собствените си грешки.
**************************************
Хари вървеше към кабинета по билкология, когато Джини го догони.
-Хари, почакай! Спри!
-Здравей, Джини!
-Здравей! Ъмм, може ли да поговорим насаме?
-Разбира се.
Двамата се отдалечиха достатъчно от останалите.
-Слушай, Хари, искам да ти кажа нещо. Нещо за мен и Малфой.... ти видя какво стана снощи, нали?
-
-Да, видях. Той нали не те нарани?
- Не! Не, нищо не ми е направил. Обаче излъгах. Не беше шега, наистина бях с него. Просто.... исках да те провокирам по някакъв начин, да те накарам да се сетиш, че все пак те харесвам и имам нужда да знам дали и ти мен.
Хари опитваше да асимилира думите на Джини.
- Не исках да става така! Драко просто беше насреща и реших да опитам с него, овлякох се и му повярвах. Исках просто сама да избера човека за мен и да бъда с някой, който също ме харесва, а след това да ви докажа на всички, че имам право да избирам какво да правя.
Дори и да сгреша все пак, грешката си е моя и имам това право. Но не исках да наранявам никого, или да се забърквам в неприятности.
- Разбирам те Джини, знам, че никога не би направила нещо лошо като Малфой. Просто си повярвала на неточния човек.
И аз знам какво е да те задушават, как мислиш? От малък се оправям с невероятни трудности и хората все пак не вярват, че мога да се грижа за себе си. Така де, поне тези на които им пука за мен...
- На мен ми пука за теб Хари. Виж, много съжалявам! Аз наистина много те харесвам!
-Джини, аз също те харесвам. Всъщност, аз трябва да ти се извиня, че не събрах смелост да ти го призная. Може би ако се бях постарал по-рано, нямаше да се стигне до тук.
-Така е. Но вината си е моя все пак.
- По-добре да не казваме на Рон, защото ще откачи пак и Малфой ще трябва да си събира зъбите. Не че онзи идиот не го заслужава, но не обичам да злобея, а и не желая най-добрият ми приятел да си навлече неприятности, защото е загрижен брат.
- Вярно е, а и освен това не забравяй, че Малфой може да насъска горилите си срещу брат ми. А никой не иска това. Пък и Рон не е длъжен да знае всичко за мен, дори и да съм му сестра.
- Е добре Джини, ето какво. Ще пазя тайната ти от Рон, ако в събота излезеш с мен. Тогава ще имаме достатъчно време да си поговорим, а и наказанието ти ще е отминало, нали?
- Да, така е.
- Но първо поискай разрешение от Рон! - започна престорено строго Хари- Може да съм му приятел, ама...
- Стига Хари....
Джини се засмя на шегата.
- Хей какво става тук? - Рон и Хърмаяни се появиха като от нищото.
- Ами... Джини тъкмо ми разказваше нещо и се оговаряхме за срещата ни в събота. - заяви самодоволно Хари.
-Внимавай Хари, нали не искаш и теб да бия, заради сестра ми! - пошегува се Рон.
- Не бой се, няма да й направя нищо лошо!
- Хайде Рон, остави ги намира! Ако не се беше бъркал, сестра ти нямаше да те лъже! - Хърмаяни дръпна Рон към кабинета, за да остави Хари и Джини на спокойствие.
- Е, значи има сделка? Аз си мълча пред Рон , а ти излизаш с мен? - засмя се Хари.
- Става!
- Крайно време беше! - пошегува се Джини.
-Ами тогава до събота! Ще те чакам пред общата стая - усмихнва се Хари.
Ето, че всичко изведнъж се беше наредило като по чудо. Все едно беше свят на магиите. :Д
- Добре Хари, до събота! -отвърна Джини
- До тогава!
Тогава тя просто целуна Хари по бузата и пое по коридора.
Хари се усмихна и влезе в час.
И двамата знаеха, че това е началото на нова, по-хубава история за всички. :)
Край!
********************************************
|
