Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз имам същия проблем, все си внушавам, че съм болна, мисля, че се казваше - хипохондричка. внушавам си все, че съм болна от нещо, на псическа основа е, при мен е така откакто майка ми почина от коварна болест и то пред очите ми промина процеса и съм се замисляла как да преодолея, но повечето пъти си казвам, да се стегна, да се радвам на живота, да благодаря, че съм жива и т.н мисли позитивно, аз така се опитвам..

7.   Споко и аз бях така. Аз още като влязох в пубертета почнах да мисля такива работи. Това дето ти казва номер 1 е вярно. Аз го открих по трудния път пълен с много отчаяние и с дълбоки депресии. Насочи си вниманието някаде другаде...я излез малко се разходи и виж кво праят турбо поп-фолк тупалките. Айде стига депресии сега му е майката да се живее!! Пък недай си боже ако мислите ти се превърнат в реалност не би искал последните ти земни дни да са пълни с мрачни мисли, нали? Иди пийни една ракия и ще се оправиш! Айде със здраве и пиши как се развиваш!

8.   Аз не казах, че си глупак/чка, а само, че пишеш глупости. И не мисля, че аз имам нужда от лекар. Съвсем наред съм си. И в твоя случай "глупака" трябва да се членува :) Насочи позитивно мислите си, хахаха. Не ме нападай. Нали всичко ти е в розово. Ама и ти ще умреш...

А относно лекарите и хапчетата. Какво им е? Нали затова са измислени. Ще ми кажеш ли какво имаш против лекарите, защото това са хората, които наистина уважавам. Защото ако ги нямаше тях, едва ли и теб щеше да те има. Или майка ти те е раждала сама вкъщи? Задай си някои логични въпроси, вместо да нападаш. И хайде докажи ми, че има прераждане. Защото аз мога да докажа положително влияние на хапчетата (не говоря за успокоителни и пр, защото такива не съм пробвала), а също мога да докажа и огромната нужда от лекарите.
Хайде, със здраве.

9.   Добре, 8.Не те нападам, но и ти също не е добре да обиждаш хората само защото са изказали мнение.Не съм против лекарите и хапчетата, те в някои случаи помагат, но не и в случай като този.Със сигурност нямаш опит в нещата за които говоря... няма лошо, но това не е повод да се обиждаме. Аз имам този опит, познавам и други хора, които го имат, затова си позволих да дам съвет.

Хапчетата 90 на сто са вредни. Аз отгледах дъщеря ми без антибиотици, и се радвам много за това...Мога да ти дам много примери, но не искам да спориме, всеки си има мнение.
Ако мислиш за болести, ще се разболееш. А болния човек, ако мисли за здраве, също така, ще оздравее. Важно е какво мислим... Хапчетата няма да ни излекуват, видяла съм го

10.   Стига сте плашили човека!Аз също имах такъв проблем в продължение на две години:)Най-накрая не издържах и потърсих съвет и помощ от невролог:)

Когато отидох при него всичко се оказа,че е на нервна почва.Изписа ми да пия тиоридазин :) Съветвам те ти също да отидеш на невролог и ще видиш,че всичко ще бъде наред :) В момента може да ти прозвучи грубо,но когато се орпавиш ще видиш,че всичко от което си се страхувал е било смехотворно :) Успех! :)

12.   Xора какво има да му мислите за смърта ?
смърта за някои от вас е страшна а за други не чак толкова
лично аз вече съм свикнал с мисълта че може всеки един момент да умра и не ми прави впечетление 11 пъти съм гледал смърта в очите и вече живея за мига без да се страхувам от смърта защото зная че тя е неизбежна все ми е тая кога ще умра защото ако не днес то утре ще ритна камбаната просто се премирете със смърта тя е не избежна от всичко може да се избяга но не и от смърта така че не ви остава друг избор освен да се премирите с нея

Mного пъти съм си задавал въпроса какво следва след смърта ами различните хора вярват в различни неща
едни вярват че душата се преражда други че душата отива в рая или в ада трети вярват в друго не знам кое от тези неша е вярното но ще ви кажа аз какво мисля по въпроса смятам че след смърта човекът прества да съществува а дущата без тяло не мисля че може да съществува

13.   Съгласен съм с 9. Негативните мисли разболяват, положителните предпазвт и лекуват. Ако изключим заболяванията причинение от физични травми, останалите болести са на психична основа и неправилен живот, който е причинен от от неправилни решения на ума(своя или чуждия). самият аз прилагам положителни самовнушения от над 20 години. Не съм много сериозне с тези занимания, даже съм ги оставил на автопилот - с общи думи, казал съм на подсъзнанието да си върши работата по поддръжка и възстановяване на тялото, това което то всъщност си прави докато ние не вземем да му пречим с нашите суетни мисли и страсти. Отвреме навреме наблягам на отделни части от тялото. Сега съм на 40. колегите ми докато не им кажа на колко съм, казват цифри между 22-30. Засега съм убеден и съгласен с твърдението, че стресът изхабява организъма най-бързо.

14.   Заболяването ти се нарича Страхова невроза и трябва да отидеш на психолог или на психиатът зависи от това в ква степен си развил неврозата.Няма нищо срамно да отидеш на психолог,той ще ти помогне.

16.   Никой не плаши човека! Напротив, даваме му адекватни изпитани съвети какво да прави, за да си помогне, а не да ходи на лекар и да взима тиоридазин!
И на мен ми го изписаха, ефекта беше ужасен . Директно го изхвърлих в кофата... Хапчето нищо няма да оправи, само ще порази естествените функции на организма.

17.   Hе мисля, че е нещо притеснително ..или кой знае колко тревожно ... трети курс студентка по психология съм и ти казвам, че е напълно нормално да ти минават такива мисли през главата ... с оглед на тая война по пътищата ... по принцип децата в ранен пубертет се страхуват от смъртта ....

Kогато бях съвсем мъничка всяка нощ сънувах кошмари как умирам .. майка ме лъжеше , че докато дойде времето да остарея ще са измислили хапче за безсмъртие ... след време в предаването на кака Лара пуснаха едно филмче, та може и анимационно да беше ... в него главният герой си продаде душата на Дявола, като в замяна получи безсмъртие ... минаха много, много години и всичките му близки починаха.. тогава той сам потърси начин да умре, защото животът му нямаше смисъл :) малко по детски ти разказах за мойте страхове ... но при мен страхът отшумя с течение на времето .. желая ти много много усмивки и успех :)

18.   Да, с времето всичко минава... и живота ни ще мине с времето... Но човека щом го е поставил тук като проблем и търси съвет, може и да се е превърнало в проблем. Моят съвет е да не ходиш по психолози,а наистина да обърнеш внимание на това какво мислиш. Смъртта е част от живота и, тя е за всички.
Също така, дай си сметка откъде идва тоя страх? Кое го причинява?

19.   Това е вид болест...минава!Настрой се само с положинемни мисли...излез с преятели на кино,в парк,разходка,общувай с хората,завържи нови приятества и ще се оправиш млад си да напускаш този свят още повтаряй си го и вярвай на думите си!!!!

20.   Cъгласен съм с 5 така е аз никога не съм мислил кога 6те е последният ми 4ас и такива винаги живея за мига и винаги казвам "майната й на смъртта" аиде със здраве и успех

21.   Абе хора .... Чета коментари и теми ... и така разбирам , че невролог. За интимни проблеми и проблеми за който се нуждаем от психолог :)


За Темата : Момче не се претеснявай аз също имах такав проблем , но... си казах "майната му" :) И започнах да правя неща незабравими за мен ... Със 2 думи живях като за последно :) Ако не помогне това по-добре утиди на психолог :)

22.   Ще ти дам един съвет : сподели с най- близкия си човек това е въпрос на силата на психиката . ако най- близкият ти човек не те е разбрал това значи че трябва да отидеш на психолог.успех

23.   Ами аз съм на 12 и понякога си мисля че един ден просто престава да ме има. Не съществувам и това ми се струва по стра6но от вси4ко. Тати казва 4е е за6тото съм о6те малка живота е пред мен не съм претърпяла много разочарования и затова много се страхувам от това. Не че той иска да умре. Не казвам такова нещо. Освен това ми казва че този ден е много далеч и имам да направя още много неща в живота. Ако това ще ти помогне радвам се.

24.   Миличка 23. баща ти е прав. Наистина е от възрастта. Аз съм на 15 и още от 9 годишна имах пристъпи на паника като си помислех, че един ден просто ще спра да съществувам. Един ден ще се събудиш и ще осъзнаеш, че това не е най-важното. Мисли си, че има нещо след смъртта, а най-доброто лекарство- избягвай всичко, което ти напомня тези мисли.

26.   Време ти е да живееш смислено. Щом се страхуваш от смъртта, значи цениш живота. За това, не го пилей в страхове а живей!
Ние всички ще умрем. Това е неоспорим факт.

28.   Прочети библията там пише и за живота, и за смъртта и ще се успокоиш!

29.   Когато се сблъскваш с такива проблеми - били те за нещо, което може би би станало в бъдещето, или нещо, за което те гризе съвестта от миналото - винаги поставяй пред себе си следния въпрос: Мога ли да направя нещо по въпроса?
Да? Ми направи го или започни да го правиш.
Не? Ми за***! Притеснението само по себе си, особено по въпроси, по които си безсилен да промениш каквото и да е, може само да е във вреда.

Аз толкова много се страхувах от смъртта, че едвам заспивах вечер. От време на време пак ме спохождат такива мисли... но ги отпъждам. Просто защото избягването на смъртта не зависи от мен. Нищо не мога да направя по този конкретен въпрос, така че защо ми е да се страхувам и притеснявам?

30.   В тунела на смъртта.

Когато бях първи клас сънувах че една жена ми каза - запомни тази дума Бог. През годините започнах да се интересувам от окултното –зодии гледачки, викане на духове, но това ме правеше още по нещастна и не намирах мир. Винаги бях тъжна и депресирана и без никакво самочувствие. Когато станах на 20 години започнах да се запитвам –Има ли Бог –но си отговарях, че няма, защото живота ми беше много труден. Когато някой ме питаше дали вярвам в Бог отговарях –Къде е този Бог, нека дойде да го видя. Една нощ имах силно главоболие и съм заспала, когато се събудих от странен ужас към един часа. Усетих че някаква ръка ме натиска по дясното рамо и тогава тялото ми изтръпна –усещах, че не мога да се движа –усещах се като труп. Тогава полетях през някакъв тунел и разбрах, че умирам. Исках да извикам но не можех да си отворя устата. Във мен дойде една мисъл, която не беше моя. -Във този момент никое човешко същество не може да ти помогне. Тогава за пръв път извиках към Бога мислено-Господи, помогни- извиках три пъти и на третия път Господ ме върна в тялото Успокоих се обърнах се на една страна и заспах. Никога не забравих тази случка и повярвах в Исус, който ме спаси от лапите на смъртта. Бях само на 20 години. Днес съм вече почти на 40.

31.   Оххххх, как ме изплаши, като каза, че си преминавал през някакъв тунел и си разбрал, че умираш и не си могъл да си отвориш устатааа... омгггггггг нямам думи.. много повече ме е страхххххх :(.. Ти какъв човек си, че ти е помогнал? Добър или лош? .... Момиче/ момче ли си?

32.   Историята ми е позната, случи ми се нещо подовно 2 пъти ще ти разкажа за последния, тъкмо бях родила дъщерея ми беше на 2-3месеца. Една вече сънувах една чешма от която течеше вода с нещо като голяма мивка аз и още две жени лежах ме там на мястото на което са яйчниците при жените имах рана все едно беше дупка и беше пълно с гной. После станах за нещо от там и отидох да извикам асансюра но се оказа че съм стъпала върху два асансюра които са един до друг единият тръгна на долу и аз паднах. Падах с такава сила че сякаш нямах въздух и сърцето ми щеше да се пръсне единстваното за което мислех е че умирам знаех че може би сънувах и се опитах да извикам на приятелят си но сякаш бях затворена в тялото си не можех да помръдна нито да кажа и дума примирихсе че умирам, последното което си помислих беше "сега кой ще се грижи за дъщеря ми" и се събудих.

Вярвам в Бог и никога не съм се отричала от него, моля се никога повече да не ми се случи това изглездаше много реално и всичко ставаше много бързо. Аз същу се страхувам от смърта, но се оспокоявам, че но мое място ще доиде някое малко и невинно бебенце

33.   bih ti preldlojil edin metod kogato vazniknat takiva misli v saznanieto ti priemi gi ne se opitvai da gi izhvurlish te pak shte sse poqvqt osta vi gi da se otmiqt sami v neinteresuvashtoto se saznanie prosto gi nabliudavai

34.   Може да ви се стори много странно но сега ме чуйте. Нося скоби и постоянно вечер като ги мия и ги свалям и ги слагам на мивката, обаче преди това майка ми е мила нещо със сапун. И аз като почвам да мия мивката с мисълта че ще се налапам със сапун и ще умра. Абе откачена работа. Иначе за такива работи не се тревожа. Рано или късно ще умреш. Аз имам фобия към сапуни.

35.   Аз съм на 15 и съм точно като теб :D Постоянно смърт ми се върти в главата и понякога цялата изтръпвам като си помисля, че може нищо да няма след нея... Ужасно е!

36.   Първо до номер 30. Това навъртяло се в главата на почти 40 годишна жена или мъж е доста странно аз съм на 12 и нямам толкова голямо въображение мисля че това е било просто един кошмар но Бог съществува как мислиш се е появило човечевството и ще ти кажа че подсъзнанието лъже в някой случай като този. А и аз и приятелите ми също постоянно призоваваме духове. Сигорно си има начин да се призове дух но това дори не с теа неща да се крием в гардероди на тъмно а се викат със специялна молитва към тях. Но аз съм на 12 нормално е да си мисля че тези начини по който действат децата наистина вика духовете но не е вярно. И дори ще ти кажа една моя история. Така бях поканила една приятелка у нас и с нея призовахме дама пика тя ми каза че духовете действат първо с сплашване после ти откриват нов страх и след това следва смърта но аз си викам ДА БЕ и не повярвах но като отидохме на даскало в час по Човек и природа(Биология) учителката взе че ни показа човешки кости аз и тя направо унемяхме и аз викам ако е истина но втората стъпка е нов страх а тоя страх го няма и така тва е.
А до автора ще кажа само едно изречение. Няма по голям страх от смърта.

38.   Какво е това страх?
За какво се ползва?

39.   Всички ще умрем! Но не е ОК от сега да мислиш, че ще умреш и да се страхуваш от това. Та ти ще психясаш! Че и едно излизане по улицата може да ти докара смърт е едно на ръка, но не може по цял ден да се страхуваш и да мислиш дали ще умреш! Вземи стегни се малко! Помисли какво правиш с живота си. В крайна сметка все някога ще умреш, както и всички ние! Идеята ми е ЖИВЕЙ СИ ЖИВОТА БЕЗ ДА МИСЛИШ КАК И КОГА ЩЕ УМРЕШ, ОК?

41.   Офффф не съм значи само аз, на 14 съм и уж си живея нормално ама не дай си боже ме заболи нещо изпадам в паника че умирам.. страх ме е и то много, не оставам никога сама защото имам чувството че ще започна да умирам и никой няма да успее да ми помогне, не се редя на опашки в магазин защото имам чувството чее не ми стига въздуха ще се задуша и ще умра, не се возя в асансьор в никой случай защото изпадам в паника от това да не заседна и да се задуша, не ходя на гробища не гледам нищо свързано със смъртта или нещо свързано с тежко болни хора, страх ме е.. говорила съм с майка ми тя казва че това е някаква моя фобия и не я взема на сериозно, баща ми и той може и се надявам с времето да се оправя!

42.   Това означава, че някой близък човек ще умре

43.   Ха ха! Колко сте заблудени и наивни, за бога! Иска ви се да продължите да живеете и след смъртта си, ама не може. Умреш ли всичко свършва. Света продължава да си съществува без теб.