Споделена история от Измислени истории |
Хари/Джини/Рон/Хърмаяни пета част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 6189 пъти
-Я вижте колко е сладичък! Шоколадчо! -подиграваше се Моли Броуди на Драко. Очевидно Карен вече беше започнала да разпространява случката в "Трите метли".
- Млъквай тъпачке! -ядосваше се Драко.
- Хей Драко, какво ги правиш тия момичета? Добре че вече не сме заедно, иначе щях да ревнувам много! -иронично промърмори Панси с весел сарказъм, а после избухна в смях.
- Да човече, ако не ми я беше отстъпил, нямаше да имам шанс! - подиграваше се Краб, а Гойл само се хилеше противно.
-Вас какво ви засяга? ! Гледайте си работата! - и той ядосано излезе от общата стая, оставяйки всички да се смеят подигравателно.
-Добре Шоколадчо! -продължаваше да дразни Панси.
"Проклети идиоти! Как можаха да ми извъртят такъв гаден номер? ! Всичко ще им върна! "
---------------------------------------------------------
-Значи наистина си била с този тъпак? -ядосваше се Рон.
- Да, но всичко вече е минало. Сега съм с Хари и не искам и да чуя за Малфой. - Джини се опитваше да накара брат си да разбере нещата.
Рон присви очи и въздъхна тежко.
-Виж Джин`, ти си моя сестра. Не искам нищо лошо да ти се случи. Никак не ми е приятно, че си била с онзи нещастник, а като се сетя, че можеше да те нарани....
- Но това е вече минало Рон, разбери го! Малфой не ми направи нищо! Хари също знае истината и не се ядосва като теб. А все пак той ми е гадже сега- тя беше права- не можеш ли просто да го приемеш и забравиш? Нищо не ми се е случило и повече няма да повторя тази грешка. Поне веднъж ми повярвай, че мога да се грижа за себе си! Какво като съм сбъркала веднъж?
Рон въздъхна отново.
-Достатъчно голяма съм, за да вземам сама решения и да се уча от грешките си! Не може цял живот да ме напътствате и да контролирате действията ми. - продължаваше Джини и наистина имаше право.
-Това е така...
-Слушай, разбирам, че се притеснявате за мен и го оценявам. Аз също те обичам, защото си ми брат, обичам и останалите, но понякога ме побърквате! Моля ви просто не ми се бъркайте в живота и ще внимавам повече! - усмихна се тя.
Рон също се усмихна.
-Права си Джини. Ти наистина си порастнала.... Малката ми сестричка! - момчето прегърна сестра си сякаш не се бяха виждали от години.
-Съжалявам, че ви изплаших.
-Няма нищо. Но ако онзи тъпак отново те докосне , ще го изкормя!
Джини се засмя.
- Мисля, че вече се разбрахме, а? - Хари предпазливо се обади от, като наблюдател на цялата къртинка.
-Никой няма право да закача сестра ми! - добави Рон, а Джини го сръга закачливо.
- Да, май вече всичко е наред!
Всичко беше наред, но съвсем скоро предстоеше да се случи нещо интересно. И не само едно нещо.
------------------------------------------------------
-Значи всички видяха сцената? - Хърмаяни се смееше на забавната история.
- Да! Онзи смешник отново си изяде боя! И го подсладих с шоколад. Сега сигурно всички от Слидерин знаят какво се е случило и Малфой направо е полудял! -разказваше Джини- нямаш си представа колко смешен беше отстрани.
-Значи Рон вече знае, че сте били гаджета с Малфой?
- Да и няма никакъв проблем.
-Да... -въздъхна Хърмаяни, а Джини реши, че е време тя да разпита Хърмаяни.
- Жалко, че не дойде с нас. Щеше доста да се посмееш. А ти всъщност защо не дойде?
- Ами... не ми се идваше.
-Да бе, какво е направил пак брат ми? - директно изстреля Джини.
-Рон? Той нищо не е направил....
- Хмм, сигурна ли си? Хърмаяни, знам че харесваш брат ми.
Хърмаяни погледна приятелката си учудено.
-Моля?
-Да, знам че го харесваш! Сигурно пак е казал някоя глупост и те е засегнал, нали?
-Е... може и да си права.
-Виж, всичко е наред, просто се презнай и ще ти олекне! Освен това аз съм ти приятелка и можеш всичко да ми казваш.
-Е добре де, ясно е че го харесвам.... - Хърмаяни се почувства много неудобно, понее не беше го изричала на глас никога. Дори пред Джини.
- Да, ясно е и то за всички , освен него. -засмя се Джини.
Хърмаяни опита да се усмихне, но й стана тъжно.
- Не се притеснявай! Брат ми си е такъв! Виж Хари, той също не беше много ориентиран в нещата, но сега сме заедно. Може с тебе и Рон да стане същото.
- Да и как по-точно? Като се представя за гадже на Малфой ли? - пошегува се Хърмаяни.
- И това е вариант. - каза Джини.
- Как не? ! С този глупак никога.... Видя какво се опита да ти стори, не бих се забъркала с него.
-Не е задължително да е Малфой. Дори не е задължително наистина да тръгваш с някой или нещо такова.
- Не мога просто да подведа някое момче така! Няма да е честно, ще бъде използване!
- Може и да не го правиш, може просто да накараме Рон по някакъв начин да повярва, че имаш връзка. Или да го накараме да изревнува, все пак много момчета се въртят покрай теб.
-Да, само дето за да стане това трябва и той да ме харесва.
- О, той те харесва, повярвай! Само че може още да не го осъзнава!
-Виж Джини, не мисля, че идеята е добра. Ще стане нещо лошо.
- Е добре, тогава искаш ли да се опитам да говоря с него?
-НЕ! Ти луда ли си?
- Спокойно! Хари също може да ни съдейства! поне за да си сигурна, че те харесва и тогава ще решим как да действаме. Какво ще кажеш?
Хърмаяни се замисли. Тя харесваше Рон и искаше поне да знае дали той нея също.
-Добре Джини. Съгласна съм!
--------------------------------------
-Казвам ти Хари, не знам какво й стана! Възможно е да се сърди цяла седмица, изобщо не ме интересува! - разправяше Рон.
- Добре де, ако не си казал нещо кой знае какво, не мислиш ли, че си има причина тя да се е обидила? -предложи Хари.
-Какво намекваш?
- Ами... не знам, но... ти защо мислиш, че толкова се дразниш от факта, че Хърмаяни ти се сърди за глупости?
-Е, никой не обича такива неща. А и тя винаги си е била такава.
- Именно! Точно за това не е ли странно, че те изнервя този факт? Ако сме приели нейният характер, не би трябвало да ни прави впечатление състоянията й или поне не заради такива дреболии.
Рон се замисли. Хари имаше право, но той не разбираше какво точно има предвид.
-На къде биеш приятел?
- Рон, не мислиш ли, че харесваш Хърмаяни и за това мразиш тя да ти се сърди? -изстреля директно Хари.
-Какво? ! да харесавм Хърмаяни? ! Няма начин....
Хари го погледна въпросително.
- Сигурен ли си? Я помисли пак!
- Пич, какви са тия глупости дето ги дрънкаш?
- Казвам само, че трябва да се засимлиш. Ти забелязал ли си как я гледаш напоследък? Или как се държиш? Усмихваш се като я видиш, смееш се на шеги, които смяташ за тъпи и се ядосваш, когато тя се разсърди. Дори като се дразните си личи.
Рон наистина се замисли. Никога не беше признавал пред себе си, че е влюбен в Хърмаяни.
- Не, няма начин! Не може да е истина...
- Защо?
-Ами, това е Хърмаяни човече! Познавам я от първи курс тук.
- И?
- Знаеш, че е дразнеща, досадна, мисли само за учене и все поучава хората.
- Добре. -отвърна Хари.
- Дори не е и толкова хубава. Косата й е много бухнала. Вярно, има красиви очи и чаровна усмивка, ама все пак....
Хари се засмя. Рон усети, че е започнал да говори странни неща. Тогава погледна досадно Хари и го забери с възглавница.
-Какво се хилиш?
Хари не каза нищо. Тогава Рон усети за какво е говорел.
- О, май разбрах...
- Ето на! -кимна Хари -ще се усетиш най-сетне!
- Ама... възможно ли е наистина да я харесвам?
- Възможно е човече! При това мисля, че и тя те харесва...
-----------------------------------------------------------------
|
