Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме!
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 7615 пъти
Първа част
Бренда се събуди от ужасния звук на будилника си.
Часът беше 6. 30, ден понеделник. Щеше да е първият ден в новото й училище. Не й се ставаше никак. Нямаше желание нито да ходи в нов клас, нито въобще да излиза от къщи.
-Бренда, ставай! -провикваше се майка й от долния етаж- трябва да те закарам и да съм на работа до 7. 30, не искаш и двете да закъснеем още първия ден, нали?
Тя разтърка сърдито очи. Слънчевите лъчи дразнеха погледа й, понеже прозорецът се намираше точно до леглото й.
"Каква отврат! Толкова мразя слънчева светлина рано сутрин"- помисли си Бренда и се надигна раздразнено от леглото.
Отиде да се освежи в банята. След като си изми зъбите, погледна лицето си в огледалото. Беше толкова бледа и слаба, като призрак. Чак изпитваше отвращение от себе си и все пак не се хранеше. Кестенявата й коса беше толкова чорлава от спането, но Бренда я обичаше дори такава. Всъщност това бе единственото нещо, което толкова обичаше в себе си, защото баща й също я харесваше... преди да си отиде. Винаги казваше, че има коса като на принцеса, макар тя самата да не обичаше принцеси.
Месец след неговата ужасна и нелепа смърт, Бренда си направи сини и лилави кичури, но не промени прическата си като цяло. Разбира се майка й не одобряваше това никак, но тя го стори въпреси всичко.
Интересното при Бренда бе, че едното й око беше небесно синьо като на майка й, а другото бе изумрудено зелено, като на баща й. Да, покойният й баща и причината за преместването им.
Бренда се вгледа в тъжните си очи, сякаш търсеше нещо. За миг отново си спомни инцидентът в старата им къща и стисна очи. Неусетно докосна сребърното сърчице, които винаги стоеше на врата й. Беше подарък от скъпия й баща за 13-тия й рожден ден.
Носеше го винаги, дори и да я правеше тъжна.
за миг си спомни за баща си и едва не заплака. Щом затвореше очи, винаги го виждаше.
-Бренда, по-живо! Закуската е на масата! - виковете на майка й я накараха да се опомни. Тя се погледна отново и се намръщи на отражението си. Изплеси се, за да се порадва на обецата на езика си и се засмя престорено. После излезе от банята.
- Ей сега идвам мамо! -извика тя и отиде в стаята си. Среса на бързо косата си, облече си черния клин и късите дънки, сложи черното бюстие и изрязана тениска на черепи, а после извади несесера си с гримовете. Очерта стъкленоподобните си очи с черен молив, сложи си безцветен гланц за устни и после посегна към кутията с бижута. Извади любимите си обеци с черепи и няколко сребърни пръстена. Надяна ги на многократно надупчените си уши, където имаше още доста такива, постави всички пръстени и на лакираните си пръсти и после скочи в новите си маратонки. След това набързо сложи два черни накитника на ръце и пръсна от любимия си парфюм "Целувката на вампира" (аромат на рози и лилиии) и се погледна в огледалото. Така обичаше да ходи от край време и да се отличава от пейзажа, обичаше да е с тъмни и небрежни дрехи, тъмен грим, черен лак за нокни, много пиърсинг по себе си и пусната коса с кичури.
Естествено скъпата й майка не харесваше нито кичурите, нито обеците по ушите, на пъпа или езика, нито грима или дрехите, нито пък това дъщеря й да слуша рок и метъл или да гледа и чете само ужаси, каквито бяха някои хобита на Бренда. Но тя си знаеше своето като всяко 17 годишно момиче.
Бренда определено беше бунтарка във всеки смисъл на думата, с изключение на оценките. Тя бе силна ученичка, въпреки бунтарския си вид и явните протести, които демонстрираше. Странното бе, че дори смъртта на баща й не й пречеше да учи, даже й помагаше да се разсея наред с книгите, филмите музикатаи другите неща, които правеше в свободното си време.
След като се оправи набързо, грабна телефона и чантата с учебниците си и слезе долу в кухнята, където майка й я чакаше, облечена в бежов костюм, а русата й коса бе вързана на кок. Носеше около врата си перлената огърлица от леля Моли и ухаеше на жасмин.
"Сигурно пак ще се подмазва на колегите си! "
Бренда не каза нищо, просто остави чантата си на стола и отиде до хладилника. Извади от там кутийка кока-кола и я отвори.
- Съжалявам миличка, но имаме само корнфлейкс и фъстъчено масло. Нямах време да приготвя нещо.
Бренда отпи от кока-колата и каза безразлично:
- Не съм гладна.
- Бренда, не си хапнала нищо от снощи! Караш само на чипсове и шоколади. Въобще някога ядеш ли нормална истинска храна? - попита загрижено г-жа Джордън. - не е полезно за здравето, а и виж колко си слабичка!
Момичето стоеше подпряно до хладилника и си тананикаше една песен на Бон Джоуви, любимата на баща й.
-Бренда! На теб говоря! - продължи Фелиша, така се казваше майка й.
-Бренда Джордън, чуваш ли ме?
Момичето се отправи към масата, без да поглежда майка си.
- Още от сутринта започваш с досадните си глупости.
Майка и я погледна и въздъхна.
-Кога най-после ще промениш отношението си? Също и тази.... плашеща визия? -Фелиша огледа дъщеря си неодобрително и притвори загрижено очи.
-Когато татко възкръстне! - отвърна остро Бренда, настанявайки се на стола. След това отпи безразлично от колата.
Майка й никак не прие отговора леко. Тя остави чашата с кафето, което разбъркваше и се приближи до Бренда, поемайки си тежко въздух. Погледна я умолително и присви устни.
- Скъпа, разбирам, че ти е трудно. И на мен баща ти ми липсва страшно много... но той няма да се върне никога.... Вече сме говорили за това много, нали? -отвърна майка й, а сините й очи леко се насълзиха.
- Знам и точно за това не мисля, че тук в Лос Анджелис ще го намерим. -отвърна иронично момичето- Освен това знаеш, че никога не съм харесвала този град. - продължи тя, отпивайки още веднъж от питието.
Фелиша отново преглътна тежко.
-Бренда, мила, имаме нужда от ново начало. И ти и аз. Сега живеем другаде с други хора, аз работя на ново място, нова професия, а ти ще учиш в друго училище с нови съученици. Още нищо не си видяла от тук, дай шанс на новия град!
Това се заби в мозъка на момичето като дрелка.
-Да, направо невероятно! След това, което се случи, само "ново начало " ми липсва и то още преди да е минала и половин година, нали? Защо не ме записа в католическо училище с униформи? Тогава направо щеше да ме довършиш! - понякога Бренда изобщо не мислеше какво говори, нито как звучат нещата, които казва. Често се караше с майка си, всъщност никога не пропускаха шанс да спорят с нея, понеже бяха доста различни като характер.
За това Бренда толкова много обичаше баща си, понеже приличаше на него по много неща, винаги се разбираха и си говореха нормално. Бяха наистина близки и това бе една от причините момичето да страда ужасно заради смъртта му.
Фелиша едва спря сълзите си и се обърна на другата страна.
Ясно бе, че Бренда изобщо не искаше да се мести в ново училище, нито нов град, но майка й смяташе, че трябва да почнат на чисто някъде. Някъде далеч от напрежението в Ню Йорк, далече от досадните им стари съседи, далече от старата им къща и далече от спомена за убиеца, който отне бащата на Бренда.
Майка й смяташе, че ще бъде добре и за двете да се откъснат от старата атмосфера , защото къщата и всичко й напомняше за съпруга й, но Бренда се чувстваше още по-зле, че трябва да градят всичко отначало. Освен това тя не беше от хората, които погребват спомените и нещата така лесно и за това се дразнеше толкова от майка си.
Не й се ходеше в ново училище с нови хора, тя беше аутсайдур и не обичаше новите запознанства с хора и нови места.
В Ню Йорк имаше само няколко приятели, различни като нея. Сред тях бе и Клеър Питърсън, която бе подарила любимия й пръстен със зеленооката змия. Бренда много го обичаше и го носеше постоянно като талисман, заедно с медальона от баща й.
-------------------------------------------------------
Фелиша нервно изля кафето в мивката с треперещи ръце и избърса скришом очите си, внимавайки да не размаже грима. После погледна цифровия часовник.
-Хейде скъпа! Ще тръгваме! Часът е вече 6. 50, твоето училище е на 7 пресечки от тук. После трябва да стигна и до офиса.
Бредна остави кутийката с кола на масата, грабна чантата си и отиде до закачалката за коженото си яке.
Двете с Фелиша излязоха и се качиха в колата.
-Колана! -напомни майка й.
Бренда безрачлично изпълни заръката и надяна слушалките в ушите си. Усили докрай любимата си песен на Аврил Лавин (Nobody`s home) и колата потегли.
Момичето обичаше песните на Аврил, намираше всичко в нея за готино, понеже я намираше за талантлива и готина, със супер стил. Приятелите й също споделяха интересите й, но заради майка й, общуваше с тях само по интернет.
Не й се ходеше в никъде, мислите я тормозеха, но щом чуеше музиката, забравяше за всичко...
Започнаха да се сменят едни и същи улици, едни и същи хора, една и същи картина. Всичко беше безразлично за Бренда. За нея всичко беше еднакво. Тя се опитваше да игнорира обстановката, беше потънала в песента и си спомняше приятни мигове от Ню Йорк.
----------------------------------------------------------
Ще има и продължение, но като имам време, тогава ще постна и другите части. :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 0a61bb473c |
|
1. Много ми хареса написаното дотук. Нямам търпение да прочета и продължението. :)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: e4cf9f7107 |
|
2. Извнявам се за грешките, чак сега ги видях, но по-нанатък ще се постарая повече.
Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: c290e91711 |
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e7bc59fe10 |
|
4. Страхотно е! Страшни много ми хареса както и замисъла, така и писателския ти стил! Ще прочета и другите части непременно :)
-Sky Dragon
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 4657c794e8 |
|
5. Браво... много ми хареса!!!
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6e3bbc7b20 |
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: e4cf9f7107 |
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d5709d97b8 |
|
8. хубава е само ако може да поипитам, автора не е ли същия като на "клеър/дани". Инъче е много увлекателна.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 186e76b729 |
|
10. Радвам се, че ти харесва. Да и двете поредици са мои, Дани/Клеър е нещо като продължение на тази.
Авторката
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 20fe50aad6 |
|
12. Хубаво е, авторке. Тъкмо си мислех, че е недавършено, това трябва да бъде само началото на разказа, въпросът е какво се случва после. Чакам да видя. Измисли си някакъв псевдоним и го напиши под разказите си, за да знаем, че са твои.
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 186e76b729 |
|
13. Поредицата е довършена, разрови се из страниците на категорията и ще ги намериш.
Авторката
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: aeddd9d0f5 |
|
14. Никога няма да ми омръзне да чета тази история! :)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 52399e8645 |
|
15. Радвам се, че ти харесва.
Авторката
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 52399e8645 |
|
16. От много време не бях поглеждала историите си.
Тия дни си препрочетох тази поредица и от някои неща съм много доволна, чак не вярвам, че аз съм ги писала.
От други път не толкова, даже сега като си ги припомнях, ми изникнаха по-добри идеи в главата, които не биха нарошили структурата на историята, но щяха да стоят много по-добре и по-смислено.
Трябва да почна пак да пиша, макар да нямам никакво време.
Може да довърша старите си поредици, макар че пак ще има недоволни читатели :D
Авторката
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 11a8f0893e |
|
17. О, моля те напиши някоя подобна на тази!!!
|
|
