Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме! Втора част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 5819 пъти
Втора част
Колата се движеше по улиците, хората вървяха, отминаваха къщи и сгради. Бренда гледаше безразлично през прозореца на колата и слушаше музиката през слушалките.
Най-после стигнаха до училището. Майка й паркира пред голяма бяла сграда с голям двор. Безброй тийнейджъри бяха насядали по пейките, други играеха баскетбол, а трети се отправяха към входа на училището. На оградата имаше голяма табела с надпис "Гимназия Л. А. "
- Ето, пристигнахме! - каза Фелиша весело- това е новото ти училище.
Бренда свали слушалките си и огледа сградата и хората. Още повече се отчая от обстановката. Сградата изглеждаше потискаща дори за нея самата, а останалите ученици - на пръв поглед безразлични като всичко останало.
- Успех скъпа! Ще мина да те взема, когато свършиш.
- Чао мамо! -отвърна Бренда и излезе от колата.
Майка й потегли, а тя бавно закрачи към училищния праг. Всички веднага я забелязаха, понеже беше нова, а също и заради различния й вид.
Няколко русокоси мажоредки веднага я стрелнаха с очи. Една от тях се засмя и започнаха с грубите коментари.
- Я, вижте я тая! Сигурно е нова!
- Мили боже, прилича на жив мъртвец!
Момчетата започнаха да я оглеждат странно, не бяха виждали такова момиче до сега, а няколко очилати зубъра едва не си глътнаха езика, като видяха странната нова ученичка.
Бренда просто хвърли по един студен стъклен поглед на всеки един от тях, който казваше "Не ми се занимава с вас! " и спокойно влезе в сградата.
Вътре не беше по-различно от старото й училище, гъмжеше от мацки, покрити с грим, самовлюбени футболистчета и зубъри. Имаше по малко от всичко, както самата Бренда си мислеше.
Първият й час беше по испански. Според разписанието трябваше да търси стая номер 23. За неин късмет беше наблизо и веднага я намери.
Влезе в стаята, където всички бяха насядали като маймуни върху чиновене си. Две момичета се бяха събрали и си говореха за дрехи, близо до тях няколко момчета се целеха с хартиени топчета, а други си говореха за футбол. Всеки правеше нещо различно, но когато Бренда влезе, внезапно замлъкнаха и я погледнаха.
Тя дори не ги удостои с втори поглед, а просто седна на едно свободно място и отвори чантата си. Всички я зяпаха странно и започнаха да си шушукат разни неща, но тя не обръщаше внимание.
След малко в стаята влязоха трите мажоредки, които забелязаха Бренда още на двора. И трите носеха сини костюми със златисти украшения и надпис "Давайте сини пламъци! ".
Бренда ги погледна с пренебрежение и заби поглед в учебника си. И трите момичета я гледаха ужасно злобно, но на нея не й пречеше.
Скоро звънецът изби и в стаята влезе дебеличък учител, леко оплешивял и с кръгли очила.
-Добро утро ученици! - каза той на испански.
-Добро утро! -каза класа в един глас.
Бренда едва не се засмя при вида му.
Учителят веднага я забеляза разбира се. Той отвори училищния дневник, за да потърси името й.
-Деца, имаме си нова ученичка. Г-ца Джордън.
Всички погледнаха към Бренда. -Г-це, ще ни се представите ли? -попита той, сочейки подиума.
"О не, това е толкова тъпо! "
Все пак Бренда се изправи и излезе пред всички.
- Здравейте! Казвам се Бренда Джордън. Идвам от Ню Йорк и сега ще сме в един клас. - каза тя без да се усмихва.
Всички я гледаха адски налудничево, някои дори се смееха, други се чудеха защо е облечена така. Русите мажоредки гледаха със змийските си погледи и се хилеха тихо.
Изведнъж вратата се отвори и вътре влезе едно момче с разрошета кестенява коса на малки иглички и невероятни сини очи. Приличаше на ангел. Дори и Бренда го забеляза.
-Извинете, че закъснях! -каза момчето, но веднага видя новата ученичка и се вгледа в нея. Сякаш си глътна езика за секунди. Тя бе толкова различна!
-Сеньор Оливър! Точно навреме, заповядайте! Тъкмо новата ни ученичка се представяше! Моля повторете, сеньорита! -каза г-н Бенет.
Тя присви очи и каза неадекватно, без да отделя поглед от момчето:
-Аз съм Бренда и съм от Ню Йорк...
-Благодаря г-це Джордън! Аз съм г-н Бенет и ще ви преподавам по испански език. Можете да седнете.
Бренда се опомни при тези думи и отдели поглед от момчето.
"Слава богу! "
И тя се върна на мястото си. За нейна изненада момчето седна до нея. Тя го погледна странно и той се усмихна. Беше още по-сладък!
- Извинявай, но обикновено седя тук! Казвам се Джъстин Оливър. -прошепна той и подаде ръка.
-Приятно ми е! -отвърна Бренда, стисна ръката му и извърна поглед.
- Така деца, днес ще се поупражняваме по граматика.
Г-н Бенет не беше злобен, нито твърде строг, но беше малко шантав.
Той обясни подробно урока и даде задача на класа. След минута, две се обади.
-Така ученици, нека видим как сте се справили!
Учителят помоли всеки да прочете написаното и всеки получи поне по една забележка.
Дойде ред и на Бренда. Тя обичаше испанския език много. Да, странно, но обичаше училището, просто мразеше да е сред хора. Иначе ученето не й бе никакъв проблем.
Когато прочете написаното, г-н Бенет замълча. Разтърка очилата си и погледна Бренда.
-Това беше... отлично! Справили сте се много добре сеньорита Джордън!
-Грасиес сеньор Бенет! -отвърна тя с перфектен испански акцент.
-Получавате шестица! -каза с възсторг учителят и взе химикалката.
Всички гледаха Бренда толкова странно, никой не предполагаше, че е добра ученичка, вероятно заради външния й вид.
Джъстин също се бе обърнал към нея и гледаше с недоумение и някакво възхищение.
Русокосите момичета също гледаха към нея с невероятна злоба.
Останалата част от часа мина в четене на текст, който само няколко човека разбраха.
След минути звънецът изби.
Бренда събра нещата си и излезе от стаята, а Джъстин побърза да я стигне.
-Хей , Бренда! - той я догони в коридора.
Момичето се обърна и го погледна, опитвайки да се прави на безразлична, но всъщност й стана доста приятно.
- Исках да те поздравя... за успеха по испански! Упражнението беше трудно, дори и аз не се справих добре като теб.
- Благодаря! -отвърна тя- Джъстин, нали?
- Да! -усмиха се той, когато видя, че е запомнила името му.
- Май ще сме в един клас. Искаш ли и по математика да седнем заедно? -попита той.
-Разбира се!
За Бренда не бе присъщо толкова да се радва, че се е запознала с някого. Дори тя самата се питаше какво се случва.
- Да знаеш обаче, г-жа Пиърс е доста строга! Тя ни преподава математика и заради нея получих четворка. А когато има нов ученик, веднага го изпитва.
- Ще видим колко е строга! -отвърна Бренда с усмивка и двамата се отправиха към кабинета по математика.
- Повярвай ми може да те срази! - каза Джъстин, а тя само повтори :
- Ще видим!
Влязоха в стаята и се настаниха на първия чин.
Едва първият час беше минал и ги зяпаха.
Г-жа Пиърс влезе след малко. Личеше си, че е злобна и строга заразлика от г-н Бенет и не по-малко шантава, а като визия приличаше на майката на Бренда, само че с очила и червена коса.
-Я, имаме си нова ученичка? - каза тя с усмивка.
- Как си по математика Джоърдън?
- Защо не ме изпитате, за да прецените? -отвърна Бренда.
Г-жа Пиърс се учуди, но все пак реши да пробва.
- На дъската! -извика тя.
Бренда излезе без да се притеснява и взе тебешира.
Учителката продиктува задачата и нареди на всички да решават в тетрадките.
Всички започнаха да мислят върху решението, задачата си бе наистина сложна, но май не и за Бренда. Тя затрака по дъската с тебешир, докато г-жа Пиърс наблюдаваше.
Всички бяха забили в чиновете си и се мъчеха, когато се чу :
- Готово!
Класът погледна с недоумение дъската. Г-жа Пиърс намести очилата си и започна да проверява. След минутка погледна Бренда с недоумение и отрони:
-Правилно!
Бренда се усмихна, а целият клас замръзна на място.
-Каква ще бъде следващата задача?
- Нима искаш още? - попита учителката. За нея беше ново ученик да иска още.
-Ами в старото училище винаги ни даваха поне по три задачи на дъската.
Учителката отвори учебника и продиктува втора задача, която Бренда реши без никакъв проблем.
- Това ли е? -попита тя.
Г-жа Пиърс за пръв път виждаше някой така да решава.
-Като толкова много знаеш, умножи Пи на квадрат! - чу се от края на стаята. Беше едната от мажоредките. Всички се засмяха, но Бренда я погледан сериозно и отвърна-
- 9, 8596- изрецетира тя
Тогава целият клас отново замълча. Дори и г-жа Пиърс. Веднага се извадиха калкулатори да проверка.
- Но, това е... това е верният отговор! Г-це, имате шестица! -извика учителката.
Всички ахнаха, защото да изкараш 6 при г-жа Пиърс беше невероятно трудно.
Бренда се усмихна и седна на мястото си. Обърна се и погледна към Джъстин, който също зяпаше като опарен.
- Как мислиш, кой кого срази? - пошегува се тя.
Той не каза нищо, само гледаше странно и се питаше как може някой да смята така?
Часът продължи с още изпитвания и забавното бе, че трите мажоредки получиха двойки. Джъстин за малко да го закъса, но Бренда му подсказа набързо и незабелязано, докато г-жа Пиърс чоплеше нокти и той получи също шестица.
Вече половината клас мразеше Бренда за това, че е добра, а другите се чудеха и завистливо се възхищаваха на уменията й.
Интересното обаче беше друго. Никой все още не предполагаше колко неща умее Бренда, а Джъстин идея си нямаше как тя ще преобърне целия му свят.
Но още по-интересно бе, че и самата Бренда не подозираше как Джъстин ще преобърне нейния свят.
********************************************
|
