Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме! трета част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4820 пъти
Трета част
-Уау Ти да нямаш калкулатор в мозъка си? - възхищаваше се Джъстин на Бренда, докато вървяха към следващия час- наистина си добра, още не си дошла и получаваш шестици, браво!
Тя се усмихна закачливо.
- Страшно ти благодаря за дето ми помогна! Не съм имал 6 по математика от 9 клас.
- Няма защо! Обичам да помагам, дори и хората да не го оценяват. - отвърна Бренда.
-Е, аз го оценявам. Искаш ли да седя до теб и по биология?
- Защо, за да ти подскажа и там ли? -пошегува се тя.
Джъстин се изчерви.
- Не, просто ми е доста приятно да седя до теб.
Момичето се усмихна скришно и каза :
-Добре.
Джъстин и Бренда влязоха в кабинета по биология и пак седнаха на първия чин. До тях дойде едно русокосо момче, не по-малък сладур от Джъстин, с кучешки поглед. Беше с яке на футболния отбор.
- Хей Джъстин!
- Как е, човече? Ще разбием ли борците днес?
- Ще се постараем! -отвърна русият - а ти защо не си с якето?
- Ами... омръзна ми все да го нося. - каза Джъстин.
- Здравей! -момчето се обърна към Бренда- аз съм Дани. Нова ли си?
-Да. Аз съм Бренда - тя подаде ръка. Всъщност можеше да бъде много общителна, но гледаше като цяло да се пази от хората.
-Приятно ми е Бренда! Аз карам биология по това време, така че ще се засичаме в тия часове. - усмихна се Дани.
-Супер.
Джъстин гледаше Дани с лека досада.
- Ти откога идваш за биология? Обикновено си я спестяваш! -натърти той.
- Може да започна и да идвам -отвърна Дани, без да отделя поглед от Бренда.
- Е, аз попринцип седя с Джъс, ама ще ти отстъпя мястото и ще седна на втория чин. Но ако ти писне от него, заповядай при мен - весело каза Дани и отиде да заеме мястото си.
Джъстин си отдъхна без да казва нищо, а Бренда се засмя тихичко.
Учителката по биология влезе. До тук тя бе най-нормалната, защото нито изпитваше , нито толкова се впечатляваше от това че има нова ученичка.
Бренда се стараеше да слуша урока, но Джъстин не можеше да се съсредоточи. Все я зяпаше и всички го забелязваха. Русата мажоредка от предишните часове също го виждаше и очевидно вече мразеше Бренда и в червата.
- Оливър, внимавай в урока! - помоли учителката.
- Да г-жо Гейли! - Джъстин се почувства леко неудобно, но все пак продължи да заглежда Бренда.
Часът мина неусетно и звънецът отново изби. Г-жа Гейли даде домашно за следващия път и пусна учениците.
Вече беше време за обяд и всички се отпраиха към столовата.
- Ще хапнем ли нещо? -предложи Джъстин.
- Ами аз не съм много гладна, но ще пийна нещо.
Бренда усещаше силното му влечение към нея и не вярваше, че се познават от няколко учебни часа, а той вече беше лепнат за нея като дъвка. Тя не бе свикнала на такова мъжко внимание, защото обикновено странеше от всички, освен малкото си приятели в Ню Йорк.
Но очевидно между нея и Джъс имаше невероятна химия, която личеше от пръв поглед и това бе ново за Бренда, понеже й беше нужно време, за да знае, че харесва някого.
Вече всички ги зяпаха все едно са двойка. Момчетата се смееха, някои гледаха Джъстин странно, а всички момичета вече ненавиждаха Бренда, понеже очевидно Джъстин беше най-харесваното момче в училището. И как не, той беше капитан на футболния отбор, беше отличник по повечето предмети, стига да се старае, беше мил, остроумен и забавен и отгоре на всичко имаше страхотна усмивка.
Дори и Бренда бе забелязала невероятния му чар и се радваше, че той й обръща внимание.
Докато вървяха към столовата, Джъстин се чудеше какво да заговори Бренда.
- Защо се премести в това училище? - попита той.
- Ами... майка ми искаше да отидем в нов град. Старият й беше омръзнал.
- А баща ти?
Бренда спря замалко, но после продължи. Неусетно докосна медальона си и забави крачка.
- Татко ли? Той... не живее с нас. Остана в Ню Йорк.
- О! Съжалявам, кофти е вашите да са разделени. Аз също живея само с майка си, татко е женен повторно в Ню Джърси.
- И на тебе не ти е лесно! -отсъди Бренда.
- Никак. Но пък съм единствено дете. А ти?
- Аз също.
-Супер, значи имаме общо.
-Да.
Двамата вече стигнаха до столовата и се наредиха на опашката. Всеки си вземаше пълна табла, само Бренда беше решила дасе задоволи с лимонада и се отправи към масите.
Тя и Джъстин се настаниха на първата свободна маса, той постави пълната си табла. До съседната седяха мажоредките с още няколко футболистчета, между които и Дани.
- Ей, Джъстин! - извика една от тях- защо не седнеш при нас? Има свободно място.
-Съжалявам, но тук ми е добре.
Бренда усещаше, че русокосото момиче искаше да я убие.
Мажоредката стана и отиде до тяхната маса. Другите две я последваха.
- Здравей! -каза тя с тъничък гласец- аз съм Глория. Това са Лесли и Соня. - двете момичета се усмихнаха изкуствено.
Лесли беше с къса коса на черта, Соня имаше дълга плитка, преметната през рамо, а Глория беше с пусната коса на етажи, разливащи се по раменете й.
- Ти си Бренда, нали? - попита Глория и змийските й очи блеснаха над фалшивата усмивка.
- Да -отвърна безразлично Бренда.
-Ние сме мажоредки- каза Соня самодоволно- Глория е главната. Ти какво ще кажеш, би ли се включила към нас? Всяко ново момиче си мечтае за това.
Бренда за малко да се засмее.
-Съжалявам, но не си падам много по тия неща. Освен това не съм достатъчно пластична.
- Е, жалко тогава! -отвърна Глория с тъничкия си глас и се обърна към Джъстин.
- Днес ще викаме за тебе както винаги.
И трите блондинки се върнаха на своята маса.
Джъстин погледна Бренда.
- Да, забравих, днес имаме мач. Ако искаш ела да погледаш след часовете.
"Боже колко изтъркано! Футболен мач! "- помисли си Бренда.
- Ще видим.
- Ти нищо ли няма да хапнеш? -посочи той с очи лимонадата.
- Ами не, аз не ям много. А тази Глория... май си пада по теб- Бренда побърза да смени темата. Пък и освен това й стана интересно.
- И защо мислиш така? - усмихна се Джъс.
- Ами очевидно не й харесва, че говориш с мен. Днес цял ден ме изпива с поглед. Явно има нещо към теб.
- О, не. Не мисля така- отсъди Джъстин, докато си слагаше кетчуп на хамбургера- Преди ми беше гадже, но скъсахме. За това се държи така.
Бренда се замисли.
- И защо сте скъсали, та тя е главната мажоредка?
- Ами точно това беше проблемът, аз съм капинат на отбора -самодоволно изтъкна той- а тя е главната мажоредка. И всъщност с нея бяхме като звездна двойка в чуждите очи, някак си не издържах, понеже постоянно ни обсъждаха и зяпаха. Плюс това ми липсваше нещо с нея и за това връзката ни приключи. Както и да е, това е минало. - Джъстин говореше тихо, защото усещаше че Глория ги наблюдава.
- Капитан? - попита Бренда.
- Да- очевидно Джъстин се опитваше да изтъкне качествата си.
- Ела да ни погледаш след училище все пак!
-Казах, че ще си помисля- повтори Бренда и отпи от лимонадата.
След малко на масата дойдоха две от футболистчетата, които седяха с мажоредките. Единият беше русокос като Дани със зелени очи, а другият приличаше на Зак Ефрон.
- Как е, Оливър? Имаш си нова мацка, а? -пошегува се единият.
- Здравей сладур, аз съм Джейк! -каза русокосият.
- А аз съм Ерик.
- Здравейте- отвърна Бренда.
- Ти си нова, нали? как ти се струва даскалото? - Джейк примляскваше с дъвката си и се опитваше да бъде готин.
- Ами засега става. -Бренда продължаваше да отвръща безразлично. На момчетата им стана ясно, че точно сега нямат шанс да я впечатлят.
- Добре, ние ще ви оставим, днес ще се видим на стадиона Джъс. Трябва да разбием "борците". -каза Ерик - После двамата се върнаха на другата маса.
-"Борците"?
- Противниковия отбор- каза Джъстин- засега само тях не сме победили. Наистина са добри.
- Може да имате късмет.
- Ще видим.
Джъстин съвсем забрави да се храни , гледаше само Бренда. Вече бе забелязал, че има различни по цвят очи и разглеждаше украшенията й.
- Много хубав пръстен! - каза той, сочейки ребърната змия с очи.
- Мерси! От една приятелка е. Много ми е ценен.
- Ами сърчицето на врата ти? От гаджето ти ли е?
- Не, аз нямам гадже-усмихна се Бренда.
- Аха- Джъстин също се усмихна дяволито.
-Вземай си каквото искаш- той бутна таблата към нея.
- Не, благодаря.
-------------------------------------------------------------
След малко звънецът отново изби и всички се отправиха към класните стаи. Следващият час беше по история.
Джъстин отново се настани до Бренда, Глория и приятелките й ги нямаше в този час, за да пръскат отрова с погледите си, но за сметка на това Джейк, Ерик и Дани адски завиждаха на Джъстин и го зяпаха от последните чинове. Явно им беше писнало от сладки мажоредки и Бренда им беше интересна.
Г-н Гибсън, учителят по история, беше доста строг. Той още от първия час изпита Бренда, но отново за учудване на целия клас тя отговори правилно на всички въпроси и изуми цялата аудитория.
Следващите два часа минаха неусетно. Бренда беше изчела всички книги, които бяха включени в програмата, за това не се притесни като повечето за задачите, които г-ца Мичъл даде за домашно. Нито за есето, което имаше да пише. Всъщност Бренда обожаваше писането, то бе едно от хобитата й, редом с други неща.
--------------------------------------------------------
Още от първия ден всички учители бяха възхитени от Бренда. Нещо много странно за самите тях, понеже не изглеждаше прилежна ученичка. Хубавото на това училище беше, че нямаше униформи или дрес код и забрани за гримове и по-различна визиая.
Момчетата направо бяха луднали по Бренда, защото въпреки грима и мрачните дрехи, тя беше много хубаво момиче с кристални очи и ангелска усмивка. Всички аксесоари и гримове чаровно украсяваха вида й и за много хора тя бе неустоима, макар че самата тя да не го забелязваше.
Момичетата завиждаха ужасно много, най-вече Глория, но Бренда изобщо не мислеше за това. Тя бе свикнала да страни от повечето си връстници, най-вече от злобарки като нея.
Джъстин направо се беше побъркал по нея още от първия ден. Не се откъсваше изобщо.
- Е, ще дойдеш ли за подкрепа на мача? -попита той след часовете.
-Защо не - отвърна Бренда и се обърна, оставяйки момчето с широка усмивка. -Отивам даси намеря хубаво място.
Джъстин се отправи към съблекалните, а Бренда си намери усамотено място и написа съобщение до майка си, че ще се позабави.
Мачът започна и "сините пламъци" излязоха срещу "зелените борци".
Мажоредките започнаха да правят своите смешни движения и да пеят глупавите стихчета, които същност не бяха стихчета, а само се чуваше:
"Давайте сини пламъци!
Разбийте тези самохвалковци! "
И общо взето "стихът"
трудно можеше да мотивира играчите, си мислеше Бренда.
Тя седеше и гледаше отегчено. Спортът не беше от любимите й неща, но заради Джъстин се нави да гледа..
Очевидно момчетата от отбора доста се бяха надъхали да спечелят, Джъстин конееше да се докаже пред Бренда, но май щеше да му е труднично.
Борците бяха добри. Е, пламъците също.
Когато играта започна, капинатън на противниковия отбор се включи настървено в атаката и отбеляза гол още в първото полувреме. Това ядоса Джъстин и реши да пробва специален трик. За секунди резултат беше изравнен.
Играта продължаваше монотонно за Бренда, но тя следеше резултатите все пак.
В края на мача оторите бяха наравно с по 3 гола и щеше да се реши кой да спечели. Борците щяха да победят, ако не бяха отбелязали дуспа.
Джъстин погледна към Бренда и усети, че желае да спечели повече от всякога. За това просто се изправи и атакува. И пламъците спечелиха! Очевидно денят беше радостен за всички, освен Глория. :Д
Когато свърши всичко, Джъстин тръгна да търси Бренда.
- Хей, Джъс! Беше невероятен! - Глория го пресрещна.
- Благодаря! -отвърна той и пое в другата посока
.
-----------------------------------------------------------
Бренда реши да не се набива повече в очите на русата фаворитка и за това дори не изчака края на целия мач.
Реши да мине през училището за по-пряко, когато в края на коридора видя кабинет без надпис.
Вътре нямаше никой, само един голям роял, който се виждаше през остъкленото на вратата.
Бренда отвори и влезе. Видя, че наистина няма никого. Седна на пианото и го отвори. За миг си спомни колко много баща й обичаше лунната соната на Бетовен и се сети за сцената от филма "Тишината", когато едно момиче също загубило баща си , свиреше същата соната.
Тя затвори очи и постави пръсти върху клавишите. Започнаха да се носят нежните звуци и Бренда се унесе в спомени. Музиката също й беше хоби и й помагаше да се отпусне доста. Тя свиреше от душа.
Точно в момента на кулминация вратата се отвори.
Беше Джъстин.
"Боже, това е копие на сцената от филма! "-помисли си Бренда.
-Здравей! Къде изчезна? Търсех те.
- Ами..
- А беше ли на мача?
- О да, честито! Справи се много добре! - каза Бренда.
Джъстин се усмихна самодоволно.
- Ти ли свиреше? -попита той, когато забеляза, че седи на пояла.
- Да...
- Свириш невероятно! И това ли умееш? - недоумяваше Джъс.
-Може да се каже, като малка баща ми ме учеше. Той беше.. , т. е. , той е много добър пианист.
-Еха! Не спирай, изсвири ми още нещо, моля те!
Бренда засвири любимата си песен на Майли Сайръс от филма "Последна песен". Джъстин я наблюдаваше в захлас и слушаше прекрасната мелодия.
Когато приключи, момичето го погледна и се усмихна.
-Какво, не свиря само класика.
- Това беше страхотно! Много си талантлива. Аз никога не съм свирил на инструмент.
- Благодаря! Ти също си чудесен спортист, нещо непонятно за мен.
Бренда се изправи и затоври пианото.
-Искаш ли да те придружа довкъщи? -попита Джъстин.
- Ами, майка ми ще ме вземе, понеже още не съм опознала града...
- О, добре. А какво ще кажеш утре след училище да те разведа и да го опознаеш? -примамливо попита Джъстин и сините му очи заблестяха като диаманти.
- Ще си помисля! -отвърна Бренда и тръгна към вратата, а Джъстин я последва.
- Нека поне те изпратя до входа! -предложи той и Бренда кимна.
На излизане Глория, Лесли и Соня отново ги засякоха и Глория направо искаше да се нахвърли върху Бренда, но се въздържа.
- Е, беше ми много приятно да се запознаем Джъстин -усмихна се Бренда и кристалните й очи погледнаха палаво Джъстин.
- На мен още повече! -отони той, губейки се в чаровния й поглед.
Тогава се чу клаксонът от колата на Фелиша.
- Това е майка ми! Е аз ще тръгвам, до утре!
- До утре! -отвърна момчето.
Бренда отиде до колата и му помаха запоследно.
Когато се качи, майка й веднага забеляза усмивката.
- Как мина първият ден? -попита Фелиша закачливо.
-Доста доволна ми изглеждаш. Кой беше онзи сладур?
- Никой, един съученик. -отвърна Бренда, без да спира да се усмихва.
-Как е името му? -настояваше майка й.
- Джъстин Оливър- отнесено отговори Бренда.
- До тук добре значи. -пошегува се Фелиша-А другите съученици как са?
-Ами... нормални са. Учителите също. Вече изкарах няколко отлични оценки. - тя набързо смени темата.
-Браво миличка! Гордея се с теб.
- А твоят ден как мина?
- О, чудесно.
И колата потегли.
Кой да предположи, че само за няколко часа може да
се почувстваш толкова добре? Бренда чувстваше, че сияе, а майка й беше доволна от това. Странно, момичето си мислеше да се цупи поне седмица, заради преместването, а какво сеслучи? Изобщо не очакваше че още първия ден толкова много хубави неща ще се случат.
Но дали щеше да е така задълго?
*Следва продължение*
-----------------------------------------------------------------
|
