Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме! девета част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 5295 пъти
Девета част
Г-жа Фан шон влезе в класната стая с учебник под ръка. Тя беше възрастна учителка, облечена старомодно, с големи очила и къса изрусена коса. Като цяло тя беше най-шантавата учителка в цялата гимназия.
- Бон жур деца! - каза тя и всички повториха в хор "бон жур! ".
- Извинете ме д`Раги учиници, ще ви нап`Равя важно съобщение. П`Реди малко ми се обадиха от канцела`Рията и ми казаха, че т`рябва да подготвя едни ха`ракте`ристики за ут`Ре. Екскюзе`моа, но няма да има повече часове, тъй като д`руги мои колеги също са ангажи`рани. - каза тя с ясен френски акцен, като силно удряше ударението в последните срички.
Всички се усмихаха доволно и веднага започнаха да си събират нещата.
- Авиет`о , до следващата седмица! И не заб`равяйте домашните, п`риятни почивни дни! - каза тя, все едно имаше горещо месо в устата.
Целият клас за секунди се изнесе от стаята.
Бренда още мислеше за случилото се току що. Глория излезе със самодоволна усмивка на лице. Зелените й очи блестяха от злобно щастие.
След малко всичко живо се отправи към изхода.
Джъстин и Бренда излязоха последни от стаята. Докато вървяха по коридора, Джъс беше радостен, но приятелката му беше замислена.
- Какъв късмет, а? - каза той. - няма повече даскало днес. Искаш ли да отидем в мола?
Бренда не отговори. Още мислеше за Глория и гривната. Умствено анализираше ситуацията и нещата.
- Бренда? Чуваш ли ме?
- А?
- Попитах те дали ти се ходи в мола?
- О, ами... не знам.
Това учуди Джъс.
- Да не ми отмъщаваш за киното вчера? Ако искаш, ще гледаме филм, просто Дани имаше нужда от помощ.
- Не, не. Не е това, спокойно?
Но Джъс разбираше, че има някакъв проблем.
-Какво има, скъпа?
-Нищо, просто... искам да те питам нещо.
-Да?
- Ами, за гривната на Глория....
- Да, какво за нея?
- Ами... къде я намери? - попита съмнително Бренда.
- Не съм я намирал- засмя се Джъстин. -Дани каза, че я е открил вчера и искал да измъчи Глория. Каза ми да го покрия пред нея, за да не се разправят.
-Сигурен ли си? -тя продължаваше да се съмнява.
- Да, защо?
-Ами защото Глория каза, че снощи някакво момче й е помагало да учат по история и... забравила гривната си у тях....
Джъстин се засмя.
- Може да е усетила чак сега, че не е в нея и да си е мислила, че я е забравила. Ако намекваш, че съм бил с нея снощи, грешиш. Бях с Дани. Не бих те излъгал, нали знаеш?
- Не, не казвам, че ме лъжеш. Просто....
-Бебчо, спокойно, разбирам те. Но няма за какво да се притесняваш. От както те познавам, не съм те излъгал за нищо, ок? - той погали лицето й.
Тя се усмихна и помисли още малко.
- Да, знам и ти вярвам.
Джъс също се усмихна и я целуна.
- Е, ще ходим ли в мола?
-Защо не.
И двамата тръгнаха. Бренда още мислеше по въпроса. Тя се сети нещо, и то беше, че на Глория й личеше каква интригантка е. Сигурно тя нарочно беше казала тия неща пред Бренда, за да й втълпи глупости и да я дразни.
"Е, няма да се получи русокоске! "- помисли си Бренда.
Всъщност кой не би се опитал да прави мръсно на Бренда? Тя беше перфектна, красива , умна, талантлива, уникална, със свой вкус и собствен стил. Беше в новото училище от толкова скоро, а стана отличничката на класа и любимка на учителите за няколко дни. И освен това ходеше с най- сладкото момче в гимназията и капинат на отбора. Ясно беше, че всички завиждаха на Бренда.
Зубърите й завиждаха за оценките, мажоретките й завиждаха затова, че всички момчета мечтаят за нея, бунтарите й завиждаха за уникалната индивидуалност и супер стил. Но очевидно най-злобна беше Глория и беше готова на всичко, за да съсипе Бренда. Или поне щеше да се опита да стане така.
----------------------------------------
Бренда и Джъстин прекараха отново чудесно в мола. Ходиха на боулинг, хапнаха в "Макдоналдс", попяха караоке. Бренда направо разби Джъс и всички останали със страхотния си глас. Толкова хубаво пееше, че даже й искаха бис на няколко песни :Д. Изпя някои любими песни на Аврил и "Момчета като момичета".
Джъстин също реши да се позабавлява с микрофона и да имитира Селена Гомез и "Green day".
Направиха си и хубави снимки за спомен, разходиха се из целия мол.
Джъс пожела да купи още един подарък на Бренда, въпреки че тя се противеше. Все пак той я издърпа в един чудесен бижутериен магазин, защото знаеше слабостта й. Принуди я да си хареса нещо и тя си избра един чудесен кристал аметист. Беше бледо виолетов и Бренда го избра, защото знаеше, че тези камъни и кристали помагат за душевното спокойствие и издигане. Вярваше в енергията им.
Джъстин с радост й го купи на сребърна верижка и тя обеща, че ще го носи заедно със сърцето от Джон винаги.
Денят мина забавно.
- Значи разбираш и от камъни, така ли? -попита Джъс. нима толкова малко те познавам! -отбеляза той, докато се разхождаха по плажа.
- Не знам как съм пропуснала да ти кажа. Не съм споменала, че се интересувам от тия неща и съм чела за тях. Обичам да нося камъни като бижута и украшения. Също и да колекционирам кристали и други неща.
- Какви други неща?
- Монети. Имам от доста страни -Англия, Франция, Русия, Германия, Италия, Испания... по-точно татко ги беше събирал от пътувания. Искаше да ме разведе из света както той е пътувал със семейството си, но все не оставаше време... Както и да е, той видя, че обичам да си правя колекции като малка. Забеляза, че събирам стъклени топчета, фигурки и монети. За това ми подари неговите. Беше нашата колекция.
- Това е много хубаво. Аз като малък колекционирах само пощенски марки. -отвърна Джъстин.
- И аз, но ги загубих. Иначе интересът към кристалите също е от татко. За 10-тия ми рожден ден ми подари книга, в която бяха описани всички скъпоценни и полускъпоценни камъни и естествени кристали. Също и парча златна руда. Рядко показвам колекциите си, дори и на теб не се бях сетила да се погваля.
-това може да е защото рядко говориш за баща си....
Бренда замълча.
- О, съжалявам....
-Не, няма нищо. Прав си. Рядко говоря за него. А той много ми липсва. Беше удивителен човек!
- Ти приличаш много на него.
- За това обичам да рисувам, да свиря и да правя нещата като него, защото все едно още жив е с мен. -тя погледна към небето. Беше обсипано с безброй звезди и имаше невероятно пълонлуние.
- Луната е много красива, нали? - каза Бренда.
- Прекрасна е.
- Татко много се интересуваше от астрономия. Аз също. Дори преди имаше телескоп и гледахме отблизо луната, звездите и планетите. Обичах да гледам Юпитер и Сатурн... с тези невероятни пръстени... Беше много красиво! Но се наложи да продадем телескопа, за да купим кола на мама. -засмя се тъжно Бренда.
- Еха, баща ти значи много я е обичал.
- Определено. Бяха лудо влюбени.
- Както сме аз и ти, нали? -усмихна се Джъс.
- Да.... Погледни колко е красиво! Татко обожаваше звездите. Казваше, че са много различни. Петолъчката беше любимата му форма. А моята е кръгът. това ми харесва в монетите, че са кръгли. За това най-обичам обичам и когато луната е пълна, плюс това символизира връзката връзката с бащата и като я погледна, все едно виждам него... - тя замълча за малко- Не че не се любувам и на полумесеца. Но кръгът е съвършената фигура! -набързо се върна назад-А сферата е перфектното тяло. За това харесвам кълбовидни предмети, като топчетата. Просто са съвършени. - тя замълча съвсем и се засмя тихо, защото се почувства глупаво, че говори за такива неща.
-Така е, ти също си съвършена. -замечтано отвърна Джъстин.
- Никой не е съвършен. Но някои хора се стремят...
-И успяват.
Бренда се обърна към Джъс и го целуна.
- Благодаря ти за кристала, великолепен е!
- Няма защо, подхожда на пръстена.
- Да...
- Знаеш ли Бренда, ако имаш нужните пари, щях да кръстя звезда на теб- каза Джъстин.
- Не е нужно, вече правиш предостатъчно.
- Не, сериозно. Ти обичаш луната, звездите и астрономията. Ако имах възможност, бих ти взел и истински лунни камъни, от самата Луна. Не само като този на пръстена ти. Дори щях да стана космонафт и да ги взема сам.
Бренда просто долепи устни до Джъстин и го накара да млъкне по най-сладкия начин.
След това просто продължихо по ивицата. Морето шумеше, луната и звездите се отразяваха в него и правеха разкошен небесен път, а вълните се разбиваха в скалите. Каква романтика!
Красота!
-Това за камъните е било мечта на татко. Той каза, че като бил на нашата възраст спестявал, за да си поръча истински лунен камък. Но така и не успял. Жалко, щеше да стои добре в колекцията ми кристали. - засмя се Бренда.
- Повярвай ми, ако имах възможност, щях да ти дам и цялата Луна.
- Ти си Слънцето, Луната и Земята за мен Джъс! Ти си целият ми Космос, цялата Вселена!
Джъстин просто хвана Бренда на ръце и я разцелува.
толкова много се обичаха!
--------------------------------------------------
На другия ден Глория и Дани се срещнаха, за да обсъждят бъдещите си действия.
- Значи идеята ти е малко по малко да ги измъчваме и объркваме, така ли?
- Точно така! Така аз ще убедя Бренда, че Джъстин е лъжец и тя ще скъса с него, а ти ще се появиш на бял кон и ще я утешиш. Ще я спечелиш, а аз ще се утеша Джъстин в неговата мъка и така ще си го върна. Малко по малко....
- Доста хитро! Мисля, че няма да е зле отсега да започна да намеквам на Бренда, че я харесвам, как мислиш?
-Идеално! Трябва да й покажеш, че си сериозен- отвърна Глория.
Те бяха твърдо решени да попречат на щастието на Джъстин и Бренда.
|
