Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме ! 12 част
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4632 пъти
Дванайста част
Джъстин определено се замисли върху думите на Глория. Тя беше злобна, завистлива, ревнива и коварна, сигурно го лъжеше. Но все пак казаното от нея наистина изглеждаше леко съмнително.
"Не, това е невъзможно! Глория е лъжкиня, не може да е истина! "
Той реши, че ще се опита да забрави думите й и че няма да се занимава повече с нея. Но Глория още не беше свършила.
-----------------------------------------------
-Лес `, искам да ми привадиш една снимка на Дани! - каза Бренда. - ще ми трябва, за да я дам на... някого.
- Кого? -попита Лесли.
- За Бренда е - лукаво се усмихна Глория.
Лесли започна да търси из фейсбука на Дани подходяща снимка.
- Ето тази става, тук е с екипа на "сините пламъци"! -посочи Глория.
Лесли щракна снимката и я привади на хартия.
- Ето, а сега какво? - тя я подаде на Глория.
-Идеално! Сега остава да я надпишем.
Глория взе снимката и извади химикал от чантата си. Написа на гърба й "За моята сладурана, от Дани! "
- Когато Джъстин види какво си има приятелката му, определено ще се усъмни в честността на Дан`. А също и във верността на Бренда. - змийските й очи отново заблесяха над подлата усмивка.
- Много си лоша Глори! - заяви Лесли също с лукав поглед и злобна усмивка.
-Благодаря! В това ми е чарът. Ние жените сме подли и коварни, а мъжете са глупаци, които лесно се работят. За това по-лесно ще убедя Джъстин, отколкото Бренда. Каквото и да си говорим, е доста умна.
- Винаги знаеш какво да направиш. - каза Лесли все със същата лукава усмивка.
- Разбира се! -самодоволно отвърна Глория.
---------------------------------------------------
На другия ден в училище Бренда отново отиде до шкафчето си, за да се приготви за последния час. Глория я дебнеше много стриктно. Соня и Лесли също имаха своите задачи. И трите отидоха при нея.
- Здравей Би! Как си? - Глория пое инициативата.
Бренда се обърна с обичайното безразличие към нея.
- Добре.
- Супер. Виж, трябва ни още една мажоретка в отбора, защо не се включиш?
Бренда повдигна вежди въпросително.
- Аз- мажоретка?
- Ами да, защо не? - започна да се преструва Соня. - имаш хубава фигура. Вече ти предложихме веднъж, но си мислехме, че може да си променила решението си и да искаш да подкрепиш пряко гаджето си.
Докато Глория и Соня разсейваха Бренда, Лесли се промъкна зад нея и пъхна скришом снимката на Дани в учебника й по математика.
- Слушай Глория, казах ти, че не се интересувам от такива неща. А и не са по моята част. Не мисля, че ще съм ви полезна.
Лесли застана до Глория и й намигна като знак, че всичко е наред.
- Сигурна ли си? - попита последно Соня.
- Напълно. На Джъстин му стига всичко останало, няма нужда да ставам една от... вас.
- О, добре тогава. Само искахме да питаме. - смотолеви Глория с изкуствена усмивка.
- Е, ние ще тръгваме, защото трябва да се упражняваме. до скоро! - каза Лесли.
Трите блондинки се обърнаха и се отправиха към салона по физическо.
- Готово! - прошепна Лесли в ухото на Глория.
"Боже, тия трите са толкова тъпи! "- помисли си Бренда и тръгна към класната стая.
Джъстин вече беше там и я чакаше на чина. Още мислеше за вчерашната случка с Глория.
Тя се настани до него.
- Здравей скъпа! - каза той и я целуна по бузата.
- Здравей!
Бренда извади учебка си.
След малко г-жа Пиърс влезе в стаята и странното беше, че беше в добро настроение.
- Здравейте ученици! Днес няма да изпитвам, но направо ще предавам нов урок. Отворете на страница номер 56.
Бренда отвори учебника си и от него изпадна снимката.
Джъстин забеляза това и я вдигна.
- Изпусна това...
Бренда не го чу, беше заета да отгърща страниците.
Той неволно прочете надписа и обърна снимката. Видя, че е на Дани...
- Извинявай, какво каза? - попита Бренда, без да поглежда към него.
Джъстин гледаше с недоумание. Гаджето му имаше снимка на най-добрия му приятел и то с такъв надпис.
Той не отговори, само се обърна към втория чин, където седеше Дани.
- Г-н Оливър, не се разсейвайте, а отворене учебника си! - нареди г-жа Пиърс.
Джъстин още гледаше снимката и не разбираше.
Бренда го сръга.
- Оу! Да, извинете.... -той се обърна напред, неохотно отвори учебника си и пъхна снимката между страниците.
Учителката обясняваше урока задълбочено, но Джъстин не внимаваше. Мислеше само за снимката. Нямаше търпение да приключи математиката и да разбере какво става. Дали Глория не беше права?
Най-накрая звънецът изби. Г-жа Пиърс забрави да даде домашно за щастие на повечето ученици.
Всички се разотидоха, в това число и Дани.
Само Бренда и Джъстин останаха. Бренда събра нещата си и очакваше Джъс да тръгне с нея, но той застана пред чина с изпитателен поглед. Държеше снимката в една ръка.
-Какво? Няма ли да тръгваме?
- Какво правеше това в нещата ти? - попита той и показа снимката.
Бренда я погледна. Тя не разбираше какво става.
- Моля? В нещата ми?
- Изпадна от учебника ти и я вдигнах. Защо имаш снимка на Дани?
- В учебника ми? Това е невъзможно, той не ми е давал снимка.
- А надписът на гърба й какво значи? - Джъстин гледаше сериозно и гласът му звучеше като на полицай, който разпитва току що арестуван престъпник. Толкова сериозен Бренда не го беше виждала.
- Какъв надпис?
- "За моята сладурана, от Дани! "- прочете той на глас.
Бренда не разбираше какво се случва.
Джъстин обърна и й подаде снимката. Наистина пишеше това. Момичето не знаеше какво да каже.
- Казваш, че е била в учебника ми, така ли?
- Да, от там изпадна. Какво става Бренда?
- Джъстин, идея си нямам как това е попаднало в нещата ми, честно! Не знам кой го е сложил и за кого се отнася надписът, но със сигурност не ми я е давал Дани.
- Нима?
- За бога Джъстин, не ми ли вярваш? Нека питаме Дани, да ти каже, че не ми е давал своя снимка и няма от къде да имам такава.
- Е добре тогава. Но не разбирам защо е в нещата ти.
- Аз също.... Виж, ще питаме Дани, ще видиш, че нищо не ми е давал.
Бренда не знаеше какво значи това. Как така снимката се беше озовала в нея и защо това пишеше на гърба й?
Двамата хукнаха на бегом през училището и излязоха на двора, където беше Дани. Ерик и Джейс се лигавеха, а той ги наблюдаваше и им се хилеше.
Бренда и Джъстин се зададоха и отидоха при тях.
- Дани, трябва да те питаме нещо. - каза Бренда. - само аз и Джъстин.
- Добре, изнасяме се- отвърна Ерик и двамата с Джейк се махнаха. Те поне не създаваха проблеми и бяха разбрани.
- Какво толкова важно има? - попита Дани с престорено напрежение.
-Ето това. - Бренда му даде снимката. - виж какво пише!
Дани погледна снимката и я обърна, за да прочете надписа.
- Намерих я в нещата й, тя твърди че не знае от къде се е появила. каза Джъстин.
- Дани, наистина не разбирам какво търси твоята снимка при мен.
- По дяволите! Глория! - изсумтя той.
- Глория? -попита Бренда, макар че беше наясно с характера на мажоретката.
- Да, тя те мрази Бренда, защото си с него. Иска да ви раздели и даже си прави сметката как. Вчера казах на Джъс за плана й. Сигурно тя е сложила снимката в нещата ти.
Бренда присви очи.
- Личеше си, че е подла, но чак такива номера да ми прави....
- Повярвай ми Би, тя е голяма кучка. Със сигурност тя е виновна за това и тя се опитва да ви създава само проблеми.
- Но кога е оставила снимката в учебника ми? - замилси се Бренда.
- Ами скоро да си говорила с нея или нещо такова?
Бренда се опита да си спомни кога е говорила с Глория и си спомни случката при шакфечетата.
- Да, сещам се! Значи за това днес трите със Соня и Лесли ме занимаваха. Сигурно те са я сложили. Ах тези кучки....
Джъстин все още размишляваше.
-Видя ли Джъстин, казах ти, че не знам от къде се е взела? - Бренда се обърна към него, но той още се съмняваше.
- Човече, казах ти, че тази е опасна и крои планове. Тя се опитва да ви раздели, не виждаш ли?
- Значи Глория е виновна, така ли? -попита Джъстин.
- Така изглежда, защото Дани не ми е давал свои снимки. - отвърна Бреда. - но чак сега разбирам, че тя....
- Не искахме да ти казваме- каза Дани на Бренда-, предупредих само Джъс, за да не се притесняваш.
- Няма нищо. - тя се обърна към приятеля си отново-Джъстин, само не ми казвай, че се съмняваш в мен , моля те! Не бих те измамила така, особено с най-добрият ти приятел.
Той мълчеше.
- Джъс?
Просто се знаеше, че не може да се вярва на Глория и Джъс знаеше, че трябва да вярва в гаджето и приятелите си, но нещо адски го глождеше. Той погледна към нея и Дани.
- Да, разбира се, че ти вярвам Бренда. Знам, че не би ме предала. Както и ти Дани, вие сте най-близките ми хора тук. - Джъстин се постара да звучи убедително, но самият той не разбираше защо се притеснява, макар да беше убеден във верността на Бренда.
Тя го погледна странно. Усещаше, че не е сигурен.
-Аз обаче няма да оставя нещата така. - каза Бренда.
Тя не обичаше някой да говори зад гърба й и да я клевети и изкарва такава, каквато не е.
- Тази кучка не може просто така да....
- Бренда, спокойно! Вярвам ти! Не бих се усъмнил в теб...
- Нима? А какво направи току що Джъстин? - тя имаше право.
Джъстин сметна, че не е добре да разказва вчерашния разговор с Глория.
- Не съм се съмнявал във вас, просто.... видях снимката и....
- Джъстин, нима не вярваш на мен и на Дани? - попита Бренда.
- Братле, повярвай ми, не бих те прецакал с мацката ти! Забравил съм отдавна Глория и вече ти казах, няма да се опитвам да....
- Не, спокойно! Вярвам ви и на двамата, обичам Бренда и знам че и тя мен. А ти Дани си ми като брат, не се притеснявайте! Няма нищо.
Бренда гледаше Джъстин втренчено. Тя усещаше, че Джъс се съмнява и това я дразнеше, защото мразеше някой да се съмнява в нея.
- Много голямо доверие има между нас, няма що!
- Бренда....
- Знаеш ли Джъс, не предполагах, че толкова малко ми вярваш! - отвърна тя. В очите й се четеше разочарование.
- Не, скъпа, не се съмнявам, просто.... видях тази снимка и...
- Не, достатъчно! Като се сетиш коя съм, тогава ми се обади Джъс! - отряза тя и се обърна в другата посока.
- Бренда, почакай! Не исках да те обидя....
Но Бренда просто продължи по пътя си. Това беше първото им скарване или поне така изглеждаше.
Джъстин погледна виновно към Дани.
-Значи се връзваш на номерата на Глория, така ли? - попита той.
- Не, обаче ти как би реагирал, ако...
- Казах ти Джъс, не бих те предал!
- Знам, но Глория вчера ми наговори едни неща...
- Глория? На кой вярваш на Глория или на мен и Бренда? -въпросът беше уместен.
-Да, прав си... съжалявам, ама понякога съм голям тъпак.
Дани въздъхна.
- Виж, утре имаме мач. Аз ще отивам да загрявам, а ти по-добре поговори с Бренда. Ще те извиня пред треньор Куимби. Това, което й каза, беше лошо. Погрижи се и идвай на тренировка!
Дани тръгна към стадиона.
-------------------------------------------------------
Джъстин беше страхотно момче, но имаше една много лоша черта. Не умееше да преценя добре хората и често действаше импулсивно. Понякога казваше и правеше неща, които много нараняваха другите. Но не можеше да си позволи да нарани и Бренда, за това реши незабавно да оправи нещата.
Бренда не вярваше, че Джъстин се бе усъмнил в нея. Нима заслужаваше такова отношение?
- Хей, Бренда! Бренда, почакай! - той я настигна в коридора.
- Чакай малко.
Тя спря.
- Какво?
- Виж, това което казах... не исках за прозвучи така... Просто.... ужасно много те обичам и.... те ревнувам... Само при мисълта, че мога да те загубя и да бъдеш с друг ми причернява. А когато видях снимката....
- Слушай, Джъс. Аз не съм Глория, не бих постъпила подло като нея и няма да оставя гаджето си, заради друг просто така. Кълна ти се, че не знам какво правеше снимката в нещата ми, даже не я видях, но никога не бих си позволила да те лъжа толкова долно!
- Знам скъпа и адски съжалявам. Обаче страшно те ревнувам! Не исках да те натъжа, наистина....
Джъстин звучеше искрен. поне бързо осъзнаваше грешките си.
- Наистина, извинявай! Страшно те обичам и не искам никой от нас да бъде наранен.
Бренда просто се усмихна и каза :
- Всичко е наред. Просто трябва да бъде по-спокоен, мисля, че вече съм доказала верността си.
- Така е, права си. Просто съм параноичен.
Джъстин целуна Бренда и двамата изпитаха облекчение, че бързо се разбраха.
- Ще дойдеш ли на тренировката? Все пак си ми талисман. - попита Джъс.
- Разбира се, тъкмо имам да кажа това онова на Глория.
- О, моля те, не се занимавай с нея! Няма нужда от повече излишно напрежение, нали?
-Джъс, мразя някой да се опитва да ме очерни. Тя трябва да си го получи!
- Знам, ече си го заслужава, но моля те, недей! Само ще си създадем проблеми, нали?
- Прав си.
Двамата пак се целунаха и тръгнаха към стадиона. Но Бренда си беше Бренда и много добре знаеше, че няма да остави нещата така. Глория трябваше да си намери майстора!
----------------------------------------------------------------
На другия ден обаче Бренда нямаше търпение да иде на училище и да накара Глория да съжалява за стореното. Беше убедена, че вината е нейна, а и Дани го потвърди.
Тя влезе вътре и започна да търси по коридорите.
Мажоретката стоеше с дружките си до стената и се подиграваха на едно очилато момче.
- Вижте го , очилатко! Хей Били, да не си далечен роднина на Хари Потър? - смееше се Глория.
Бренда отиде при тях.
- Я виж ти! Талисманът на отбора. Какво те води при нас Би? - попита нагло Глория.
- Ти ли сложи онази снимка в нещата ми? - попита Бренда със сериозен тон.
- Моля? Нямам си идея за какво говориш.
-типична подправена реакция.
- Не се прави на оригинална Глория! Знам, че ти си виновна, Дани ми каза всичко, и на мен и на Джъс. Защо го направи?
- Ей, ей! По-полека, не знам за каква снимка става дума и не съм я слагала в нещата ти.
- Да, аз бях- обади се глупавата Лесли и двете със Соня бяха готови да се засмеят, но Глория ги погледна лошо.
- Съжалявам! - каза Лесли и реши, че трябва да си мълчи.
- Какво искате от мен и Джъстин? Глория, ти май въобще не понасяш загубите. Изглежда си щастлива само когато другите страдат и искаш всичко за себе си, просто за да не получи някой друг нещо, така ли е? - Бренда беше много ядосана.
- Слушай, ако имаш проблем с Джъстин...
- Не ти имаш проблем с Джъстин или по-точно с мен. Яд те е, че той не иска да има нищо общо с теб и не можеш да го гледаш с друго момиче. Защо Глория? Нима си толкова слаба, че не търпиш да не си харесвана от всички момчета? За това ли си такава гадна кучка?
Соня и Лесли погледнаха уплашено. Никой в училището не смееше да говори така с Глория.
- Кого наричаш кучка? ! - изсъска тя и очите й едва не започнаха да изкрят от злоба.
- Теб, не ме ли чу? Зададох ти въпрос, какво се опитваш да постигнеш? да ти кажа честно, имаш много глупава тактика да постигаш нещата. Първо номера с гривната, а после и снимката. Не мислиш ли, че е аматьорско?
Бренда говореше така уверено, както никой не можеше пред Глория и спокойно наблюдаваше как тя се побърква при всяка следваща дума. Наистина не беше свикнала някой да й казва тези неща в очите.
- Слушай смотанячке! Мери си приказките, защото предупреждавам те, ще съжаляваш! - Глория вече беше много ядосана.
Бренда се засмя.
- Знаеш ли, жалка си! Прибягваш до отчаяни мерки, за да съсипеш някого. Джъстин и Дани знаят що за човек си, за това не искат нищо от теб.
Глория вече стискаше зъби, а змийските й очи гледаха по-гневно отвсякога.
- Млъквай Джордън! Пак ти казвам, внимавай какви ги дрънкаш!
- Защо? Да не би да използвам твърде много и сложни думи и изрази, че вие за това не ме разбирате?
Виж какво Глория, не се хаби! Само ще си загубиш времето, защо просто не ме оставиш намира? така или иначе Джъстин сам прави своя избор и щом е скъсал с теб, значи е имало защо. А като ми погаждаш номера, няма да си го върнеш! Само още повече ще го отблъснеш и ще докажеш, че си кучка! - каза Бренда със сериозен тон. След това просто се обърна и тръгна в другата посока.
Глория и приятелките й гледаха като гръмнати със зяпнали уста и не разбираха какво става. Не вярваха, че някой си е позволил да ги насоли така.
Това беше ужасен удар върху егото на русокосата злобарка.
Дали това обаче щеше да е краят на всичко?
----------------------------------------------------------------
|
