Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме ! 12 част
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 5008 пъти
Дванайста част
- Благодаря ти за съдействието Лес`, тази снимка наистина ще ми е от полза! - усмихна се лукаво Глория и очите й блеснаха в смарагден цвят.
Тя обърна снимката на Дани и написа "За моята сладурана, от Дани! "
- Сега остава само да пуснем стръвта.
- А от къде си сигурна, че Джъстин ще забележи снимката? -попита Лесли.
- Няма как да не я забележи. Такива неща не остават скрити. За това и мъжете са много по-лесни за манипулиране. Джъстин ще се върже.
------------------------------------------------------------------Джъстин на свой ред доста се беше замислил върху казаното от Глория. Тя си беше лукава и подла, но наистина имаше логика в думите й. И все пак не му се вярваше, че Бренда би могла да го излъже или да му изневери, нито да се подадде на нечии провокации.
-------------------------------------------------------------
На другия ден в училище Глория и дружките й дебнеха Бренда преди началото на последния час.
Тя се зададе и отиде до шкафчето си, за да вземе нужните учебници.
- Ето я и целта! - каза Глория и трите момичета се за опътиха към нея.
- Здравей Би, как си? - попита мазно Глория.
Бренда се обърна към тях с обичайното си безразличие и леко учудване.
- Добре. -отвърна тя пренебрежително.
- Слушай, знам, че вече ни отказа, но ни трябва още една мажоретка. Защо не се пробваш? Джъстин може и да се зарадва? - започна да се преструва Лесли.
Докато тя разсейваше Бренда, Соня извади снимката и я пъхна незабелязано в учебника, който Бренда държеше.
Бренда повдигна въпросително вежди.
- Аз да стана мажоретка? -повтори тя.
- Мхм- казаха трите в един глас.
Тя едва не избухна в смях.
- Вижте, вече ви казах, че не е добра идея. Нито обичам спорта, нито ще съм ви полезна, а колкото до Джъстин, достатъчно го подкрепям.
- О, добре- Искахме само да питаме. -отвърна Глория с фалшива усмивка.
- Е, щом не искаш, няма проблем. До скоро! -и трите змии се обърнаха в другата посока.
- Направи ли го? -попита Лесли.
- Да, изобщо не видя. - намигна Соня, докато вървяха.
Глория се усмихваше доволно, защото знаеше, че това ще породи още съмнения.
Бренда ги гледаше как се отдалечават и си мислеше само "Тези са ужасно тъпи! ".
Дойде време за часа. Мажоретките бях заети още с упражнения, но Джъстин и Дани решиха да не си спестяват математиката.
Бренда влезе и се настани до Джъстин.
След малко влезе и г-жа Пиърс в странно добро настроение. Каза, че няма да изпитва, но ще преподава нов урок.
Бренда отвори учебника и започна да го разлиства. От него изпадна снимката, но тя не я видя.
Джъстин я вдигна и веднага видя надписа. После я обърна и видя, че е на Дани. Това определено беше странно.
Учителката разказваше урокът, но Джъстин беше твърде разсеян, за да слуша. Той нямаше търпение да избие звънецът и да попита Бренда какво търси това в нещата й.
Най-накрая часът свърши и всички моментално се изнесоха от стаята, в това число и Дани.
- Ще се видим на тренировка! - каза той и излезе от стаята.
- Хайде Джъс, часът приключи! -каза Бренда, но Джъстин не ставаше от мястото си.
- Джъстин?
Той извади снимката и я показа.
- Какво значи това? Защо имаш снимка на Дани с такъв надпис? -попита той сериозно.
- Моля? Каква снимка?
- Ето тази. Виж какво пише на нея.
Бренда взе снимката и видя, че е на Дани. Обърна я и прочете написаното. Погледна гаджето си с многозначителен поглед, изразяващ силна изненада. Неприятна изненада и неразбиране.
- Джъс, идея си нямам как това е попаднало в нещата ми, честно! Дани никога не ми е давал своя снимка, сигурно е за някой друг.
- Така ли? Защото изпадна от учебника ти в часа.
Бренда не разбираше какво става.
- Кълна ти се, че не е моя и не знам защо е била в нещата ми. Може някой да я е сложил.
- Нима? Сигурна ли си, защото изглежда доста съмнително. Ти веднъж ме изревнува, заради някаква си гривна, а сега намирам това в теб.
Бренда кимна в знак на разбирание.
- Добре, това е по-объркващо за мен, отколкото за теб. Ако не ми вярваш, нека попитаме Дани.
- Най-добре така.
Двамата излязоха на двора, където Дани наблюдаваше как Джейк и Ерик се лигавят.
- Казвам ти човече, Зак Ефрон е секс символ, защото е актьор и музикант, известен е, а ти нямаш шанс, дори и външно да си негово точно копие! Мацките ще разберат, че си идиот.
- По същата логика ти защо си мислиш, че можеш да настигнеш гаджето на Хана Монтана, само заради смешната си прическа? Нито имаш талант, нито си толкова добър спортист.
- Млъквай синеочко!
Дани се смееше на глупостите им.
Бренда и Джъстин отидоха при тях.
- Дани, с Джъс трябва да те питаме нещо.... насаме. -директно каза Бренда и погледна Ерик и Джейк.
- Е добре, ние се омитаме!
Дани погледна въпросително.
- Какво има?
Бренда му подаде снимката.
- Виж какво има на гърба й!
-"За моята сладурана, от Дани! "- прочете той на глас.
- това пък от къзе се взе? Не помня някога да съм писал нещо такова на снимка.
- Намерих я в учубника на Бренда. - каза Джъстин с изпитателен поглед.
- Какво? - извика Дани.
- Не знам защо е била там, но най-логичното обяснение е някой да я е сложил. Защото ти никога не си ми давал снимка. - каза Бренда.
Дани присви очи.
- Глория!
- Глория? -повтори Бренда.
- Да. Предполагам си наясно, че те мрази, защото ходиш с Джъстин... и иска да ви раздели. Казах му, но се надявах да може да ти го спестя. Е, ето че не стана. Със сигурност тя ти е скроила този номер.
- По дяволите, знаех си, че е кучка! - каза Бренда.
Дани погледна към Джъстин, който размишляваше.
- Джъс, нали не си мислиш , че ние с Бренда....
- Ами... не, но Глория вчера ми каза някои неща за теб Дани. - каза той. - каза ми, че си искал да ми отмъстиш задето тръгнах с нея миналата година и че си харесвал Бренда.
- И кога ти каза това, след нашия разговор ли?
Джъстин не каза нищо.
дани кимна и и въздъхна иронично.
- Ясно. И ти вярваш на тази интригантка, а не на най-добрия си приятел, така ли?
- Всъщност не знам на кого да вярвам, тези неща малко ме объркват.
Бренда и Дани погледнаха Джъстин с учудване. Той наистина не им вярваше.
- Виж какво Джъс, казах ти, че съжалявам ако съм бил глупак, но никога няма да ти взема гаджето. Ти си ми приятел по дяволите! Въпреки всичко....
Джъстин още мълчеше и гледаше безизразно.
- Все пак ти беше нещастен, когато Глория ми се натискаше, нали? Бих разбрал, ако ме мразиш.
- По дяволите Джъстин, ако исках да ти правя мръсно, щях ли да ти кажа тези неща вчера?
Бренда наблюдаваше случващото се и анализираше всичко наум. Джъстин мълчеше и не отговаряше.
Дани въздъхна.
- Какво и на нея ли не вярваш? - посочи с очи той Бренда.
Мълчание.
- Е добре, щом е така, ще се видим на тренировка. Но се надявах да видя там най-добрия си приятел. - каза Дани и тръгна към стадиона.
Бренда погледна приятеля си.
-Глория ли е причината за това да се съмняваш в него? -попита тя, но той не й отговори.
- Е добре Джъс, не ви разбирам момчетата, но ако не вярваш на него, това значи ли, че и в мен се съмняваш? -уплашено попита тя. Той япогледна изпитателно.
- А ти усъмни ли се, че гривната на Глория случайно е попаднала в мен? - отвърна Джъстин.
Бренда никога не го беше виждала такъв. Той наистина не й вярваше. Това беше невероятно!
Тя присви учи и въздъхна тежко.
- Добре Джъс, разбирам. Не знам кой какво ти е наговорил, но щом предпочиташ да вярваш на всеки друг, вместо на гаджето си и най-добрия си приятел, тогава не мисля, че имам какво да ти кажа.
- Какво имаш предвид? - попита предпазливо той.
- Мисля че знаеш. Мразя хората да се съмняват в мен Джъстин. Особено когато не съм дала ни най-малкият повод за това.
- Бренда, не съм казал, че ти и Дани...
- Не си казал и че ми вярваш. - каза Бренда.
Очите й се насълзиха. Тя не вярваше, че толкова бързо загуби доверието на Джъстин и то заради дреболия като една снимка, която дори не знаеше от къде се е появила.
Джъстин усети, че е допуснал голяма грешка.
-Бренда , моля те, да не се караме за дреболии!
- Дреболии? Джъстин, ти се съмняваш в мен и Дани, защото някой си прави гадни шеги с нас! Само не ми казвай, че приемаш думите на Глория зачиста монета , защото който и да е бил, със сигурност вярваш повече на него и не разбирам защо.
- Това наистина изглежда съмнително. - опита да се защити Джъстин.
- А това с гривната на Глория не беше, нали? -попита сарказтично Бренда и наистина беше права. - виж, когато прецениш на кого да се довериш и случайно се сетиш коя съм, тогава ме потърси. Но сега точно не искам да съм ти талисман, нито да говоря с теб. - каза тя и се обърна.
Тръгна към къщи със сълзи на очи. Когато се прибра, директно влезе в стаята си, без да поздрави майка си.
Гаджето й наистина не й вярваше.... Бренда просто не моеше да го приеме.
"Защо? Нима някога съм го подвела за нещо? "
Бренда често плачеше след погребението на баща си, но това не се беше случвало скоро. По ирония на съдбата точно човекът, който й беше върнал усмивката, сега беше причина за сълзите й. Да, колкото и твърда да изглеждаше Бренда, всъщност беше лесно ранима и с крехко сърце, въпреки силния дух.
---------------------------------------------------------
След последния ми разговор на игрището, Джъстин остана сам. Току що беше позволил на нещо незначително да разстрои момичето на мечтите му.
Проблемът при него беше, че действаше импулсивно и понякога не си даваше сметка какво казва или прави, нито как изглежда.
На тренировката Дани демонстрираше нежелание да контактува с Джъстин или въобще да го поглежда. Нещата не минаха добре.
Това очевидно доста зарадва злобната Глория.
-----------------------------------------------------
- Видя ли как Дани се държеше преди малко? Дори не каза "чао" на Джъстин, а той изглеждаше много разсеян. - смееше се злобно Глория.
- Да, определено! - Соня и Лесли подражаваха винаги на своята фаворитка.
- Това значи че планът работи...
Джъстин не искаше да говори с никого. След тренировката директно си тръгна ядосан от училището.
Ядосан на себе си и объркан.
Дани също беше бесен, но той знаеше чия е вината за случилото се.
Имаше намерение да излее яда си още сега. Погледна гневно към трите мажоретки, които седяха на двора и се отправи към тях. Те веднага усетиха, че ги наближава.
- Ето я и бившата футболна звезда! -засмя се Глория.
- Хей Глория! - едва се сдържаше да не й посегне. - Толкова ли те дразни някой да е щастлив, че винаги трябва да проваляш всичко? - крещеше Дани. Сините му очи гледаха ужасно остро.
- По-полека Лукас, сам си си виновен, че се отметна! - нагло подхвърли мажоретката.
- Ти си долна кучка! Твоя беше идеята за снимката, нали? Ти си виновна! - Дани се ядосваше повече.
- Да моя беше. Доста изобретателно, нали? - продължаваше да се смее тя, а Лесли и Соня наблюдаваха като на кино. Така направо танцуваха по нервите на Дани още повече.
- Защо правиш това Глория? Какво искаш от Джъстин и Бренда?
- Искам само това, което си е мое. Джъстин и Бренда са твърде различни, а ние с него бяхме родени един за друг. Но се разделихме, защото той изпитваше вина заради теб. -продължаваше да дразни Глория.
- Ти просто завиждаш на Бренда и ревнуваш, че Джъстин е щастлив с нея! Мразиш, когато някой блести по-ярко от тебе, нали? Яд те е, че тя е по-добра в толкова неща и има това, което ти нямаш- ум в главата си и капчица човечност. За това Джъстин я предпочита и тази мисъл те изяжда. За това и правиш всичко това! Ти си най-безчувственото и егоистично същество на планетата! - Дани определено беше много бесен. Идеше му да разкъса Глория.
- Виж какво Дан`, предупредих те, че съм решена да стигна докрай. Нямам вина, че си страхливец и се отказа, още преди да сме започнали. Ако не беше променил решението си, сега заедно щяхме да се смеем.
- Млъквай Глория! не мога да те слушам! Не съм като теб и никога няма да бъда! Сега ти е много забавно, но знаеш ли какво? Един ден ще си намериш майстора! - избълва Дани.
- О колко ме уплаши! - сарказтично изсъска тя със змийски поглед. Приятелките й се смееха лигаво.
- Всички ще си го получите един ден кучки! -извика Дани и се махна, за да не направи някоя глупост.
Трите момичета се смееха злобно и гледаха с обичайните си студени погледи.
Най-лошото ли? Глория още не беше свършила...
|
