Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме ! 13 част
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4585 пъти
Тринайста част
Глория не остана ненаказана поне формално, заради номера си. Изяде добър хранеж от Бренда и Дани по-късно. Но това само още повече я озлоби.
- Глупаци! Какво си мислят те, че съм свършила ли? Не! Няма да оставя нещата така! Ако Джъстин не е с мен, няма да е с никоя друга! Най-вече тъпата Бренда!
-------------------------------------------------------
Тъй като мачът наближаваше , Джъстин нямаше време да ходи на училище и да излиза с Бренда, понеже беше много важно. Но и двамата бяха разстроени, заради случката със снимката. Не се бяха чували от цели два дена, всъщност от деня, в който се случи. Най-лошото беше, че Бренда имаше чувството, че още нещо ще стане, нещо по-лошо.
Дани също не го понасяше леко, понеже много го беше яд на Глория, а и не му беше приятно, че най-добрият му приятел и момичето, което все пак харесваше, си имаха проблеми, заради нея.
Въпреки всичко Глория успя да насади интриги между Бренда и Джъстин и те малко или много се отдалечиха един от друг, а това не беше добре, даже никак.
В училище Бренда подминаваше както обикновено Глория и другите змии, но те крояха друг номер за нея....
Един ден на обяд Бренда седеше сама на масата, където обикновено беше и Джъстин. Сега го нямаше, защото тренираше с Дани, но мажоретките бяха там. Бренда пишеше в дневника си.
Глория гледаше втренчено и се чудеше дали наистина си мисли правилно.
- Хей, Лесли, според теб това дневникът й ли е?
- Постоянно го носи с нея и пише разни неща, сигурно е дневник.
Очите на Глория отново пробляснаха.
- Хммм, имам идея. Ще ми трябва тази тетрадчица.
- Имаш я! -каза Соня.
Тя се изправи и отиде до масата на Бренда.
- Ей Би, какво толкова пишеш? -попита тя с мазен тон.
- Не е твоя работа! Махни се!
- Ооо, хайде де, дай ми да видя, интересно ми е! -започна да се заяжда Соня.
- Остави ме намира! - Бренда не беше в настроение за игрички и никак не й се занимаваше с глупавите мажоретки.
Соня видя кутийката с кола и я побутна уж случайно. Колата се разля по страниците и дрехите на Бренда.
Глория и Лесли се засмяха от съседната маса.
- Опа! Извинявай Би, не исках. - мазно подхвърли Соня.
Но на Бренда никак не й беше забавно.
- Глупачка! Направи го нарочно!
Тя толкова се ядоса, че веднага грабна чантата си и стана от масата. За нейно съжаление забрави дневника си.
Соня го взе и погледна победоносно към приятелките си. Взе тетрадката и я занесе на тяхната маса.
Глория го взе и го отвори. Започна да разглежда всичко в него.
- Не вярвах, че ще бъде толкова лесно. - каза Соня.
- Сега я пипнахме! - зарадва се Глория.
- Какво ще правиш Глори?
- Малката Бренда е описала доста интересни неща в дневничето си. -каза тя, докато разлистваше страниците. -Но какво ще стане, ако вътре пише нещо по-пикантно и то попадне в лоши ръце? - очите й блестяха злорадо.
- Ето какво ще направим...
Тя откъсна няколко подгизнали страници, а след това се отърва и от още няколко. После извади химикал и започна да пише в дневника на Бренда.
"Джъстин не знае колко пъти сме се срещали с Дани и какви неща сме правили, сигурно толкова ми вярва, че дори и да ме види с него, няма да се усъмни. Страшно е забавно да го въртя на малкия си пръст, а тъпакът си мисли че го обичам.... Днес за малко да ме хване, защото намери снимка на Дани в учебника ми, но всичко вече е наред.... Дани е страхотен! ... "
- Как мислиш Лес `, дали това вече няма да убеди Джъстин, че Бренда е лъжкиня? - Глория наистина беше много подла. Постъпката й беше от висша класа на злоба.
Лесли и Соня се смееха със студени погледи.
-----------------------------------------------
На тренировката Дани и Джъстин не си говореха. Джъстин още не осъзнаваше какво се случва, а Дани смяташе, че е по-добре да не го притеснява сега. Освен това беше адски ядосан на Глория и смяташе да не си го изкарва на Джъс, за да не влоши нещата, понеже не му се занимаваше повече със самовлюбената мажоретка. Пък и не искаше да наранява повече приятеля си.
- Добре Оливър, почини си малко! - извика треньорът.
Джъс наистина имаше нужда от почивка, защото играеше доста напрегнато.
- Сега е моментът! Джъстин ще се побърка! - смееше се Глория.
Джъстин отиде до скамейката и седна. Беше целият потен и изморен, но не толкова от самата тренировка, а от мисли. Въпреки всичко беше изнервен, заради станалото, беше ядосан на себе си, че е постъпил така и на цялата история, независимо чия беше вината. Пък и още имаше някакви съмнения, защото си беше леко параноичен.
Глория отиде до него, държейки дневника на Бренда.
- Здравей Джъс! Имам нещо за теб....
- Слушай Глория, не ме занимавай сега! -отряза той.
- Защо си толкова груб, Джъси? - преструваше се на учудена тя.
- Ти ли си виновна за онова със снимката на Дани? - отсече директно Джъстин. Никой не обичаше игричка все пак.
Мажоретката го погледна с престорено учудване.
- Каква снимка? Нямам представа за какво говориш. - правеше се на интересна Глория.
- Снимката е на Дани. Намерих я в нещата на Бренда. Тя твърди, че не знае от къде се е появила, а Дани все пак ми каза за твоите игрички. Ако те казват истината, значи ти си го направила.
Глория седна до Джъстин.
- Виж скъпи, не съм те лъгала за нищо и не знам за какво става дума. - лъжеше тя с престорено съжаление- По-скоро Бренда и Дани са лъжците. А ако в нещата й е имало снимка на Дани, това доста обяснява и написаното тук. - тя размаха дневника.
- Какво е това? -попита Джъстин.
- Това е на Бренда. Сигурно го е изпуснала някъде. Щях да й го върна, но неволно го отворих и прочетох написаното на последните страници. И си мислех... че ще се поинтересуваш какво пише....
- Слушай Глория, не чета чужди дневници и няма да отворя този на Бренда.
- Както искаш Джъс. Но не се ли изкушаваш поне малко? На последната страница има доста интересни неща....
- Глория престани!
- Добре де, както искаш....
Тя остави тетрадката до Джъстин и стана. Знаеше, че той все пак ще прочете написаното.
Наистина, словестната атака е добър начин за игра с нечие съзнание. Особено на изнервен тийнейджър със съмнения в гаджето си.
Джъстин взе дневника с умисъл да не го чете, а просто го върне на Бренда след мача в утрешния ден, понеже знаеше, че в днешния може да не се видят. Но в крайна сметка се пречупи и разлисти страниците още там. Глория се беше погрижила почеркът й да прилича поне малко на този на Бренда и интересното беше, че не се боеше да рискува Джъс да прочете предишните писания, понеже му беше подсказала къде да гледа. Да, тя беше ужасен манипулатор! Знаеше си, че той ще прочете само последните страници.
Така и стана! Джъстин видя написаното, което гласеше, че Бренда му е изневерявала с Дани.
Глория гледаше от другия край на игрището и знаеше, че е проработило.
Джъстин беше съсипан. Мислеше си, че Бренда го е предала. Също и Дани.... Той не каза нищо, просто погледна към най-добрия си приятел, мислейки го за предател.
- Мисля, че се получи! -прошепна Глория на Соня.
Джъстин взе нещата си и си тръгна, без да казва нищо на никого. Не му пукаше нито, че тренировката не е свършила , нито какво ще си помисли някой от останалите.
- Ей Оливър, та къде така! - извика треньор Харисън.
Джъстин не отговори, просто си отиде. Дани усети какво е станало и погледна Глория с разгневено отварщение.
"Каква кучка! "
---------------------------------------
Бренда се тормозеше, заради случката със снимката, беше й гадно все пак, а и наистина усещаше, че това е развалило поне малко отношенията им с Джъстин. А като се има предвид, че два дни не беше говорила с приятеля си, това направо я побъркваше.... Но! Сега следваше и най-лошото...
-----------------------------------------------
На вратата се позвъни и отвори г-жа Джордън.
- Здравей Джъстин? -усмихна се тя- Бренда ли търсиш?
- Да всъщност.... исках да говоря с нея за нещо....
- Влез, тя е в стаята си. Може да се качиш при нея, имам ви доверие. -намигна Фелиша.
Джъстин се усмихна насила и влезе вътре. Тръгна по стълбите към стаята на Бренда, която в този момент търсеше дневника си.
"По дяволите, забравила съм го! Сега със сигурност е попаднал в ръцете на онези гаднярки! Как може да съм толкова разсеяна? ! "
Тогава на вратата се почука.
- Влез! -извика тя и Джъстин влезе вътре.
Бренда се обърна.
- Джъс?
Той извади тетрадката и я подаде.
- Мисля, че това е твое.
- О, благодаря ти, забравих го в училище....
- Бренда... прочетох го.
-- Какво? Защо Джъстин?
- Виж, извинявай, но не се стърпях. - каза той виновно. - просто....
- Просто не ми вярваше, нали? !
- И разбрах, че е имало защо! -тонът му изведнъж премина отново в сериозен.
-Моля?
-Видях какво пише на последните страници. Ти и Дани....
Бренда разлисти бързо дневника си и видя, че е писано нещо не от нея....
- Джъс! Това дори не е моят почерк! Да, прилича, но... не е писано от мен! И не е вярно....
- Така ли? А защо тогава е написано в твоя дневник?
- Не знам.... а ти къде го намери? - усъмни се Бренда.
- Глория ми го върна...
- Глория? ! Значи тя е била!
- Стига игрички Бренда!
- Не Джъстин, ти не разбираш, защо вярваш на Глория, а не на мен?
- Защото видях какво е написано в дневника ти. Първо снимката, а после това... Малко много съвпадения, не мислиш ли?
- Джъстин.... Колко по-точно си прочел от дневника ми? - попита Бренда.
- Достатъчно, за да знам....
Тя разлисти старите страници и подеде тетрадката на Джъстин.
- Защо не прегледаш по-назад?
- Не е нужно....
-Направи го! Ще видиш, че не те лъжа....
Джъстин взе тетрадката и прегледа предишните писания. Сега му стана ясно, че наистина е допуснал невероятна грешка.
- О, но това наистина... наистина не е твоят почерк....
и ти... ти не си писала тези неща за Дани...
- Не, не съм... Джъстин как можа? Дори не си погледнал нещата обективно и си готов да решиш, че съм лъжкиня! А също и, че Дани е лъжец...
Джъстин се почвства ужасно виновен.
- Бренда, аз.... съжалявам, аз просто....
-Не, Джъстин, остави. Щом мислиш, че те лъжа, щом се хващаш за всяко нещо и си готов да повярваш на Глория, но не и на мен...
- Не, Бренда, извинявай, аз наистина не знаех...
- Млъкни! Това с дневника вече преля чашата! Беше нужно да се унижа до толкова, за да ти докажа, че не те лъжа, а ти.... ти беше готов с лека ръка да захвърлиш всичко, само заради глупавите си съмнения!
- Бренда...
- Не, Джъстин... млъкни!
Бренда свали пръстена с лунния камък от ръката си и разкопча верижката с кристала.
- Бренда.... недей, моля те!
Но тя не го чу. Взе ръката му, разтвори дланта му и ги постави вътре. Това беше достатъчно, за да бъдат и двамата наясно....
- След като между нас няма доверие и ти смяташ, че аз бих те измамила, не мисля, че съм човека за теб. Не мисля, че и ти си човекът за мен...
- Но Бренда, моля те! Не прави това, моля те....
- Аз да не правя това? ! Джъстин, ти беше готов да ме оставиш току що , заради игричките на Глория... Мисля, че ти вече направи достатъчно, за да знам къде ми е мястото. Не до теб....
- Но...
- Върви си....
Джъстин въдхъна. Беше направил най-голямата грешка в живота си. В този момен нищо не можеше да оправи нещата, нито да го унениви. Бренда се обърна с гръб към него.
Той просто въздъхна и излезе от стаята й. Фелиша дори не забеляза, когато си е отишъл.
Бренда остана сама в стаята си. Тя и Джъстин вече не бяха заедно.... и то заради нещо толкова смешно и глупаво! Не беше за вярване, че планът на Глория проработи. Но пък така поне Бренда беше наясно колко й вярва Джъстин, а тя не искаше някой, който се съмнява в нея.
Тя погледна през прозореца и видя как Джъс излиза от тях. Сълзите вече се стичаха по лицето й. Затръшна прозореца и отиде до леглото си. Сви се на него и заплака. Не беше плакала от толкова време, а сега човекът, който беше върнал усмивката й, бе причина за сълзите й.... почувства се безпомощна и сама... и нещастна като преди.
Джъстин погледна къщата на Джордън. Той никога нямаше да си прости това, което беше направил. Разтвори дланта си и се вгледа в пръстена и кристала, които Бренда му беше върнала.
После погледна към небето и си спомни как с нея наблюдаваха луната и звездите заедно.
"Как можах да постъпя така! Голям съм глупак! Да вярвам на Глория, вместо на Бренда.... "
Но беше късно. За това Джъстин просто продължи напред със сълзи на очи.
*Но не се притеснявайте! Тази история още не е свършила :)*
|
