Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Адски лигаво... защо не пишеш турски сериали? Нито една част не ми хареса... изтъркано, глуповато и безмислено... Героите са смотани, лошите са много лоши, добрите - много добри... Диалогът скучен. Не искам да те обидя, просто си казвам мнението, ако искаш да пишеш трябва да понесеш, както позитивните, така и негаттивните коментари. На мен лично, това, което пишеш не ми харесва и е посредствено.

7.   Номер 6 като не ти харесват защо продължи да ги четеш?

8.   Еми посредствено е, аз съм тийнейджър и не съм професионалист. Всеки е започнал от някъде, нали? :)
Първо започваме с имитация на нещо познато и задължително нещо, което ни харесва. :) Развитието е процес, как така веднага ще стане шедьовър?
А ти трябва да разбереш нещо друго и то е, че сайтът не е само за публикуване от писатели и критици, хората се учат, това, че не ти харесва как пишат, не значи че трябва да се забрани на обикновените хора като мен да публикуват.
Иначе приемам критиката, но това си е моят начин и в никакъв случай не съм очаквала всички да го одобрят. Лошите са си лоши, хората са истински лицемери и щом могат да те закопаят, ще го направят, добрите са добри и понякога страдат за това, влюбените се обичат докрай и родителите правят всичко за децата си. Това е животът, не е турски сериал. :)

"Героите са смотани", това бих казала че е обида, но не мога да се обидя от някой, когото не познавам. Диалогът ми обаче далеч не е скучен, даже напротив! Влагам много философия в диалога с Моли! Такъм е животът, не искам да правя истории за вампири и върколаци, тогава пък ще кажете, че имитирам "Здрач", искам да е реалистично. Това е историята на много момичета, така де, поне част.
Някои неща са описани много подробно, други пък съм оставила читателя сам да открие нещо между редовете. :)

Бренда е моят идол и съм я измислила такава каквато искам аз да бъда, Джъстин е момче мечта, и двамата си имат свои недостатъци като всеки, Дани отначало е надут, но се променя, а Глория си е гаднярка и е щастлива само когато другите са нещастни. :) Моли е в образа на мъдрия, който дава съвети, Фелиша е майка, която не разбира детето си, а приятелите на Бренда дават всичко за нея. Не при всеки живот е така, но съм го излислила, както искам.

Ти примерно не можеш да кажеш защо са смотани. Смотани са, защото на теб не ти харесва как са представени, диалогът е скучен ли? Ми дай идея как би станал по-интересен.

Твоят коментаре плосък съжалявам, или по-точно критиката ти е безпочвена. Не защото не харесваш как пиша, а защото не си дала никакъв съвет как да се подобри, иначе мнението си е въпрос за избор и интереси. Не те задължавам да харесваш как пиша, но едно не разбирам. Като не ти е харесала първата част, защо четеш другите? За да ме плюеш, нали? но не ти одобриха коментарите. Ето че си същата като Глория, опитваш се да закопаеш някого, без даже да знаеш защо.
Дори не даваш съвети, а само обиждаш, като твърдиш, че е критика, но не е. :)

Това си е моето мнение, исорията е измислена от мен и повлияна от реалността и други неща, които съм чела и гледала.

Като не ти харесва, не чети! Смяташ, че не съм добра и никой не те задължава да гледаш моите теми.
Но не можеш да ме спреш да пиша, само това ще ти кажа. Защото ми доставя удоволствие, защото разсъждавам и описвам важни неща, защото измислям герои, които за мен са идеални в своето несъвършенство дори и това, че теб не те кефи как го правя, си е твой проблем! :))))

Авторката

9.   Надявам се номер 6 да ме разбра де, мога да се изразя и друго яче.

Критика ще бъде примерно да опишеш какво не е добре, а ако разбираш от писане, да обясниш и да покажеш как се прави. Примерно в един от коментарите на темата за Уейвърли плейс някой доста добре беше описал какви грешки има и как да се избегнат.

Ако ти ми беше дала съвет е друго, ако просто беше обяснила какво не е добре, щеше да е критика, но твоето си е обида.
Не те спирам да си имаш мнение, можеше да напишеш "не ми харесва", ако само мнение си искала да дадеш. Не се засягам, че не те кефи, но това че за теб е тъпо, не ти дава право да твърдиш, че само по себе си е такова! Иначе си имай мнението, знам, че не всеки може да го хареса!

Аз пък ще ти дам друг пример, стихотворението против "Здрач" е мое. Хората ми наскачаха не само за стила на писане, защото нямало рима или ритъм според тях, но и за това, че не съм харесвала сагата и съм била хейтър. Какво доказва това? Че всеки си мисли, че щом на него нещо не му се нрави, е пълна глупост, а аз съм описала моето лично мнение там, без да казвам на другите да следват моя пример. Още в заглавието е показано, че е за хора, които мразят сагата, но и феновете задължително я прочетоха и се нахвърлиха за това, нали? Значи аз трябва да си пазя мнението, като не ме кефи нещо, а другите да го изразяват винаги ли? Ми няма да стане! Но това си е МОЕ мнение, както и твоето си е твое. "Здрач" за мен е боза, като не ме кефи, няма да го гледам, дала съм обективно мнение обаче, защото съм чела книгите и съм гледала филмите. А ти още от темите за Хари Потър ми се правиш на интересна и продължаваш. Но примерно това, че аз не харесвам "Здрач", няма да промени факта, че толкова много хора са фенове и те няма да спрат да гледат филмите. Иначе аз съм го написала за другите като мен, а пираните, които ми викат хейтър само това чакат, давам им поводи да се заяждат и не им се получава кефа нещо :Д
По същия начин и ти няма да прочениш факта, че има хора, които харесват историята ми, че даже и още искат.

Тя е тийн, тийновете я четат и ги кефи, а май не само те.

Ти трябва да се радваш задето от началото на темата се мъчиш да публикуваш хейтърския си коментар само и само да го видя, нали? Четеш неща, които не ти харесват, за да се направиш на интересна пред толкова анонимни читатели, че разбираш много, при условие, че от самото начало си наясно, че не те кефи... ми това е тъпо, аз поне като не харесам една част от нещо и не гледам другите, иначе "Здрач" в началото ми направи впечатление заради книгите, но филмите се разпаднаха в очите ми.

Сега някой ще каже, че стандартите ми са двойни, защото те питам защо четеш нещо, което не те кефи, а аз гледам поредица, която мразя. Ето какво, аз знам че мразя сагата, защото вече ми е позната, а ти си чела моите Хари Потър истории и още от тогава не се спря. "Здрач" ме грабна в началото, носамо до там и го знам, понеже съм ги гледала, а ти още от първата част си предубедена, че не ти харесва и все пак прочете другите, за да плюеш.
Нека ви кажа нещо драги читатели, ако ще плюете, не съдете другите че плюят поне! Защото аз ако го направя, ще ми се нахвърлят, нали? Не е честно.

Това за мене е смехотворно :Д:Д:Д Турските сериали само разтягат локуми, животът си е живот, това е тейн история. Ти не си ли тийн? Не обичаш ли такива истории? Ми не чети! Ако имаш предложения за диалога, дай, за идеята също. Като можеш повече, пиши! Но не очаквай и теб винаги да те слушат в живота и да те подкрепят.

надявам се, че бях достатъчно изчерпателна, много обичам да съм такава.

Нито си ме обидила, защото не ме познаваш, нито пък ми пречи, че не ти харесва историята ми, на тебе ти пречи че аз пиша и за това си прочела всичко! :)

Първо оправи себе си и после критикувай другите, защото критикуваш все едно си перфектна или ако си, не вярвам да си се родила така, без да си проходила от някъде.

Не искам да съм злобна, исках просто да ти кажа какво аз мисля, като прочета подобен коментар. :)

Авторката

10.   А и последно, ако философията и въпросите, които се разглеждат в историята са безсмислени и глупави, значи въобще не е трябвало да одобряват историята.

Има и реализъм в историята, и мечтателна пресиленост на някои неща. :)


Авторката

11.   Какви турски сериали бе, номер 6? !? В турските сериали лиготията и простотията са безумни!!! А тази история е по тинейджърски затрогваща, и макар и леко сладникава си има и житейската логика и много философия, особено в есето за любовта в глава 8 и в разговора с леля Моли в тази глава! Злобата не е добър съветник!

12.   А и се надявам да ме разбра за "ЗДрач". Дала съм обективно мнение, чак след като имам обективна представа, а не да гледам първа част, да Не ми хареса, но да продължа да гледам другите, както ти правиш, само за да критикувам (обиждам).

Пиши си мнението, но ако няма да даваш съвети, не виждам смисъл от него за мен, наистина.

Авторката

13.   Мале номер 11, страшно благодаря! Май наистина те кефи историята и си чела всички части! :) Страшно мерси!
Иначе знам, че имам още какво да уча, ама мразя да ме обиждат. :) Иначе ще продължа да измислям за Дани и Клеър.

Авторката

14.   Хвърлях по едно око на историята, но не ме заинтригува, затова и не съм се задълбочавала - с което не искам да обидя авторката, просто съм попрескочила възрастта, в която такава история би ми била интересна. Това, че толкова хора я харесват, значи, че има нещо в нея, а у теб има разказвачески талант, авторке. Така или иначе сега се учиш и това, което си постигнала, не е малко, знам колко е трудно да се придържаш към една история и да я завършиш без да ти омръзне и да претупаш края. Като градивна критика (може би в допълнение на това, което номер 6 каза) бих казала, че образите са малко шаблонни и има доста клишета (въпреки че си се постарала главната героиня да е бунтарка и нестандартна, което все пак е нещо), но това се оправя с практика, четене, пък и с възрастта. На тази възраст е нормално клишетата да са водещи в творчеството ти, и все пак има някаква дълбочина и хубави размисли, които предполагам, ще доразвиеш в следващите си творби. Както и да е, желая ти успех и се надявам да съм ти била полезна!

15.   Супер, чакам с нетърпение за Дани и Клеър.

16.   Много, много, много благодаря на номер 14! Знам, че това с мажоретките е доста изтъркано, но винаги съм си мечтала да си измисля такава история, в която има злобни красавици, а момичето, обект на най-голямо внимание не е просто някоя задръстена зубрачка или пък безхаберна бунтарка. Иска ми се да обединява много качества, които ценя и да е интересна.

Сега се сещам за Вероника Марс, тя е нещо подобно на моята Бренда, но не съм я взела от там. Всъщност винаги съм си мечтала за такъв образ и се старая да бъда като Бренда.

Знам, че някои хора няма да харесат самата история, други пък изказът ми и прочие. За някои хора имам талант, за други не, нали го казахте-разни хора, разни мнения и идеали.

Вярно е, още се уча и както казах по-горе всички започваме от някакъв тип имитация, например композиторът преди да стане такъв, той се учи да бъде музикант, свири упражнения и се запознава с чуждото творчесто. Когато представя чужди творби, той вкарва и нещо свое, нали? Макар да се старае да се доближи до истинският автор, на базата на опита изгражда своя стил.

Иначе вече съм пуснала за Дани и Клеър, дано я одобрят!

Авторката

17.   А и между другото тези клишета са образец, към допълнение на по-горния коментар. Точно както го каза ти, саводещи, следвам образеца, шаблона. Опитвам се да спазвам някакви правила примерно от тийн филмите и същевременно да създам нова героиня, която е отличничка като Бела от Здрач и е аутсайдер, но далеч не е толкова свита или привидно безлична.
Бунтакра е като Дакота Скай и Рони (Майли Сайръс в "Последна песен"), но не смята ученето за безполезно и има много таланти.
Вероника Марс беше нещо подобно, отлична ученичка, имаше свой стил, беше готина и красива и беше с детективски нюх. Момчетата й се кефеха също.

Сега се сетих за нея, не преди да напиша историята.
Моята Бренда е творческа натура с възможности във всякакви науки, мисля, че наистина е уникална, може би съм я създала такава, защото аз самата се занимавам с изкуство и съм против стереотипа, че музикантът не учи или че ученият няма таланти.
Във всяко училище има и фаворити и "смотаняци", има и бунтари, зубрачи лудетини и шегаджии, а има и такива, които обединяват признаците.

Мисля, че нямаше да интересно без красива блондинка, която се смята за най-велика и не обича конкуренция. Тя прави мръсно на новата ученичка, това е класика и нещо не е изтъркано, щом още задоволява консоматора, в случая читателя.

Има го и момчето, заради което ходиш с желание на училище и по което всяка мацка въздиша. Той можеше да се окаже самовлюбен измамник или използвач, но реших да си е честен и добричък.

В бъдеще ще измисля още истории вече различни, защото много съм се зарибила, отначало даже смятах Бренда да игнорира Джъс, но ми се стори, че ще е добре да пресъздам как когато те удари любовен гръм, забравяш дори името си. :Д Пресилено ест.


Занапред ще измислям още неща, които ще се харесват на едни и ще дразнят други, но нямам намерение да се спирам.


Авторката

18.   Авторке дразниш ме страшно много. Някой като каже нещо, което не ти харесва и ти започваш с порой от думи в 10 коментара. Като толкова много се засягаш, защо трябва да пишеш за недоволството си и да прецакваш всички, които не ти харесват историите. Това е мнение момиче. Приеми го! Не всички трябва да дават само положителни коментари. Трябва да се научиш, че има хора, които няма да те харесат. А може и просто да завиждат. Не си хаби нервите.
Номер 6 разбери, че не всички хора приемат критиката и обидата толкова леко. Доста хора се засягат и почват да исказказват цели речи-тук гледам авторката-и не го възприемат като коментар и мнение, а сякаш като омраза и обида към тях.
Хора, чуйте,
Щом някой ти удари шамар на едната буза,
удари си ти шамар на другата.
Тоес щом някой те обиди, ти трябва да не му обръщаш внимание и да не му го връщаш. Защото така се ядосваш и си хабиш нервите. А нервите не се лекуват!

19.   Номер 18, не съм се ядосала, нито съм се нервила, просто обичам да бъда изчерпателна :)
И кой съм прецакала? Тя си има нейното мнение и аз-своето
Авторката

20.   Какво за теб значи изчерпателна. Ти обиждаш и критикуваш. Какво толкова са ти направили? И аз не харесвам историите ти. Прекалено са сладникави и лигави.
"Бренда е моят идол и се придържам и аз да се обличам и държа като нея"
Какво!? Не мога да повярвам. Ами Бренда не се занимава с тези които са я обиждали. И не е изчерпателна.
Но според мен Бренда не е достатъчно... Симпатична в характер. И колкото и да е красива, и колкото да е умна и чувствителна, талантлива, дете мечта и всичко друго, тя е много безразлична иии...
Така каквото и друго да кажа няма да си заслужава. Сега очаквам да се изсипеш в град и гръмотевици върху мен, заради това, че съм казала отрицателно мнение. Еми това е моето мнение.
От номер 18

21.   Спокойно, няма да те обиждам или съдя за мнението ти скъпа, нито нищо, обаче не се сещам къде съм писала, че се обличам или държа като Бренда. Да, тя е моят идеал, но има и големи разлики между мен и нея. Тя е безразлична към света и чуждото мнение, очевидно аз не съм. Такава съм си, какво да се прави и нямам желание да се променям, съжалявам, че на други хора не им се нрави. Аз съм различна по свой начин, не е идеален както го искам, но пък си е мой.
По-лесно ми е да измисля перфектна героиня в история, където сбъдвам мечтите си такива, каквито искам и всичко е перфектно както го искам, отколкото да променям себе си. Може би е глупаво, но човекът е преходно същество, кой знае, може би все някога ще се уморя да бъда изчерпателна и да стана това, което бях преди.

В 12 част Бренда е доста изчерпателна :)

Авторката

22.   А и Бренда също си има своите недостатъци, но това е защото всеки има трески за дялане. Тя е бунтар и за това изразява безразличие, не й харесва всеобщата реалност, за това живее в своя и игнорира неприятните за нея неща, тя е различна и както вие не сте длъжни да харесвате историята ми или нея, така и тя не е длъжна да контактува с никого и да или дори да показва отношение. Аз го правя, защото все пак не съм нея и това че съм я измислила да е такава, каквато искам, не значи че искам 100 % да се превръщам в нея или някой друг.

За едни е симпатична, за други не.

Виждам, че коментар номер две е твой, номер 18 :) Първо казваш, че съм талантлива и ще ти липсва историята, а после твърдиш, че е лигава и сладникава. И защо си промени мнението за самата поредица, защото те издразних аз като човек ли? Или може би... не, няма значение, това си е твоя работа, просто ми направи впечатление.

Както и да е, извини ме пак, ако съм била груба, но само бях изчерпателна, да това значи за мен. Пиша ти съвсем нормално, без капка злоба или дори раздразнение, както другите оставят мненията си. Ако в коментар номер 19 съм ти се сторила груба, също съжалявам, но мисля, че есъвсем човешки написан и не мисля, че съм те обидила.

Просто съм ти отговорила, както и ти си оставила мнение. :)

Такава съм си, обичам да се обяснявам и лошото е, че е дразнещо за другите и че може да е натоварващо за мен, но всеки с недостатъците си. Дори и идолите имат своите недостатъци.


Авторката

23.   И, как разбра, че номер 2 е мой? ! Никога не би ми липсвало такава история. Защо да не би да ми е било интересно да чета. Изчетох само част 1, част 8 и част 15/2. Ама изобщо не ми стана заинтригуващо.
И как може да ми приписваш коментар 2. Ако съдиш по номерата, не ги гледай. Защото те объркват хората. Ето например ти първоначално си номер ddd01ee12b, а после ставаш aa48b7811c, после пак си ddd01ee12b. Еми стават обърквания и в техниката.
Не може така прибързано да съдиш някой. Ами в "Хари Потър Историйка", ти беше одвинила коментар за нещо, което не е казал. Еми и ти не си идеална, и аз не съм идеална... Никой не е идеален. Само, че моя съвет е да не прибързваш с съденето, защото после се оказва,
че ти си збъркала и този човек който си одвинила нищо не е направил.
номер 18

24.   Авторката : първо , казва се "оБвинявам" , второ , хешовете са еднакви и за това помислих, че е твой , не знам каква грешка е станала. Моите коментари са с различни хешове , защото пиша от различни места, не е грешка на админите или нещо такова. Трето , не съм те обвинявала в нищо , просто ми направи впечатление :)
Ти ме плюеш с коментарите си , освен че даваш и ценни съвети , а аз ти пиша съвсем нормално , да съм те обидила ? Да съм казала нещо лошо за теб ? Не ! Нарекла ли съм те с обидни думи ? Съжалявам , ако те дразни ,че пиша дълги коментари , но нито съм се заяждала с теб, нито съм била груба .ти продължавам да ми подскачаш скъпа , а аз съвсем спокойно ти чета коментарите и ти пиша :) Обяснила съм неща за историята , които считам за верни просто , лошо ли е това ?
Нито съм те съдила , нито съм се впрегнала ,че не ми харесваш историята. :) Съвсем човешки ти пиша драга , и няма да споря за хари Потър , там си бях виновна и се извиних. :)

25.   Само да те попитам. Кога ще пишеш Дани/Клеър 5 част, че ми писна да чакам 10 дни.

26.   Значи за Бренда и Джъстин е лигня, а за Дани Клеър не е според теб, така ли? :Д
Еми като я напиша, ще стане ясно, все пак нямам време само за писане.

Авторката

27.   Не смятам, че е лигня. Просто не ми хареса, а за Дани и Клеър ми е по-интересна. Но иначе най-много ми харесва Ловец на енергия. Рова е истината. А, за него кога ще пишеш 5 част?

28.   Разбира се, ще ги довърша и двете, само да имам време и муза.

29.   Пишеш невероятно! Страшно интересно е и много ми хареса! Прочетох го направо на един дъх. Това по лични преживелици ли е? :)

31.   Не, не са по истински случаи, само мечти, които ням ада се сбъднат...

Авторката

32.   Не можах да намеря 1-ва част... Може ли някой да ми каже как да я открия?

33.   За коя 1 част говориш

34.   Аз съм номер 32.
За историята "Погледи ме! " говоря. Започнах да я чета от направо от втора част, защото не намерих първа. Търсих, но не можах да я намеря.

35.   Авторката : историята е просот със заглавие "Погледни ме! ", не пише първа част и мисля, че е тук на първа страница.

36.   Ето ти я:
Погледни ме! Първа част

Бренда се събуди от ужасния звук на будилника си.
Часът беше 6. 30, ден понеделник. Щеше да е първият ден в новото й училище. Не й се ставаше никак. Нямаше желание нито да ходи в нов клас, нито въобще да излиза от къщи.

-Бренда, ставай! -провикваше се майка й от долния етаж- трябва да те закарам и да съм на работа до 7. 30, не искаш и двете да закъснеем още първия ден, нали?

Тя разтърка сърдито очи. Слънчевите лъчи дразнеха погледа й, понеже прозорецът се намираше точно до леглото й.

"Каква отврат! Толкова мразя слънчева светлина рано сутрин"- помисли си Бренда и се надигна раздразнено от леглото.

Отиде да се освежи в банята. След като си изми зъбите, погледна лицето си в огледалото. Беше толкова бледа и слаба, като призрак. Чак изпитваше отвращение от себе си и все пак не се хранеше. Кестенявата й коса беше толкова чорлава от спането, но Бренда я обичаше дори такава. Всъщност това бе единственото нещо, което толкова обичаше в себе си, защото баща й също я харесваше... преди да си отиде. Винаги казваше, че има коса като на принцеса, макар тя самата да не обичаше принцеси.
Месец след неговата ужасна и нелепа смърт, Бренда си направи сини и лилави кичури, но не промени прическата си като цяло. Разбира се майка й не одобряваше това никак, но тя го стори въпреси всичко.

Интересното при Бренда бе, че едното й око беше небесно синьо като на майка й, а другото бе изумрудено зелено, като на баща й. Да, покойният й баща и причината за преместването им.

Бренда се вгледа в тъжните си очи, сякаш търсеше нещо. За миг отново си спомни инцидентът в старата им къща и стисна очи. Неусетно докосна сребърното сърчице, което винаги стоеше на врата й. Беше подарък от скъпия й баща за 13-тия й рожден ден.
Носеше го винаги, дори и да я правеше тъжна.
За миг си спомни за баща си и едва не заплака. Щом затвореше очи, винаги го виждаше.

-Бренда, по-живо! Закуската е на масата! - виковете на майка й я накараха да се опомни. Тя се погледна отново и се намръщи на отражението си. Изплези се, за да се порадва на обецата на езика си и се засмя престорено. После излезе от банята.

- Ей сега идвам мамо! -извика тя и отиде в стаята си. Среса на бързо косата си, облече си черния клин и късите дънки, сложи черното бюстие и изрязана тениска на черепи, а после извади несесера си с гримовете. Очерта стъкленоподобните си очи с черен молив, сложи си безцветен гланц за устни и после посегна към кутията с бижута. Извади любимите си обеци с черепи и няколко сребърни пръстена. Надяна ги на многократно надупчените си уши, където имаше още доста такива, постави всички пръстени и на лакираните си пръсти и после скочи в новите си маратонки. След това набързо сложи два черни накитника на ръце и пръсна от любимия си парфюм "Целувката на вампира" (аромат на рози и лилиии) и се погледна в огледалото. Така обичаше да ходи от край време и да се отличава от пейзажа, обичаше да е с тъмни и небрежни дрехи, тъмен грим, черен лак за нокни, много пиърсинг по себе си и пусната коса с кичури.
Естествено скъпата й майка не харесваше нито кичурите, нито обеците по ушите, на пъпа или езика, нито грима или дрехите, нито пък това дъщеря й да слуша рок и метъл или да гледа и чете само ужаси, каквито бяха някои хобита на Бренда. Но тя си знаеше своето като всяко 17 годишно момиче.

Бренда определено беше бунтарка във всеки смисъл на думата, с изключение на оценките. Тя бе силна ученичка, въпреки бунтарския си вид и явните протести, които демонстрираше. Странното бе, че дори смъртта на баща й не й пречеше да учи, даже й помагаше да се разсея наред с книгите, филмите музикатаи другите неща, които правеше в свободното си време.

След като се оправи набързо, грабна телефона и чантата с учебниците си и слезе долу в кухнята, където майка й я чакаше, облечена в бежов костюм, а русата й коса бе вързана на кок. Носеше около врата си перлената огърлица от леля Моли и ухаеше на жасмин.

"Сигурно пак ще се подмазва на колегите си! "

Бренда не каза нищо, просто остави чантата си на стола и отиде до хладилника. Извади от там кутийка кока-кола и я отвори.

- Съжалявам миличка, но имаме само корнфлейкс и фъстъчено масло. Нямах време да приготвя нещо.


Бренда отпи от кока-колата и каза безразлично:

- Не съм гладна.
- Бренда, не си хапнала нищо от снощи! Караш само на чипсове и шоколади. Въобще някога ядеш ли нормална истинска храна? - попита загрижено г-жа Джордън. - не е полезно за здравето, а и виж колко си слабичка!

Момичето стоеше подпряно до хладилника и си тананикаше една песен на Бон Джоуви, любимата на баща й.

-Бренда! На теб говоря! - продължи Фелиша, така се казваше майка й.

-Бренда Джордън, чуваш ли ме?

Момичето се отправи към масата, без да поглежда майка си.

- Още от сутринта започваш с досадните си глупости.

Майка и я погледна и въздъхна.

-Кога най-после ще промениш отношението си? Също и тази.... плашеща визия? -Фелиша огледа дъщеря си неодобрително и притвори загрижено очи.
-Когато татко възкръстне! - отвърна остро Бренда, настанявайки се на стола. След това отпи безразлично от колата.

Майка й никак не прие отговора леко. Тя остави чашата с кафето, което разбъркваше и се приближи до Бренда, поемайки си тежко въздух. Погледна я умолително и присви устни.

- Скъпа, разбирам, че ти е трудно. И на мен баща ти ми липсва страшно много... но той няма да се върне никога.... Вече сме говорили за това много, нали? -отвърна майка й, а сините й очи леко се насълзиха.

- Знам и точно за това не мисля, че тук в Лос Анджелис ще го намерим. -отвърна иронично момичето- Освен това знаеш, че никога не съм харесвала този град. - продължи тя, отпивайки още веднъж от питието.

Фелиша отново преглътна тежко.

-Бренда, мила, имаме нужда от ново начало. И ти и аз. Сега живеем другаде с други хора, аз работя на ново място, нова професия, а ти ще учиш в друго училище с нови съученици. Още нищо не си видяла от тук, дай шанс на новия град!

Това се заби в мозъка на момичето като дрелка.

-Да, направо невероятно! След това, което се случи, само "ново начало " ми липсва и то още преди да е минала и половин година, нали? Защо не ме записа в католическо училище с униформи? Тогава направо щеше да ме довършиш! - понякога Бренда изобщо не мислеше какво говори, нито как звучат нещата, които казва. Често се караше с майка си, всъщност никога не пропускаха шанс да спорят с нея, понеже бяха доста различни като характер.
За това Бренда толкова много обичаше баща си, понеже приличаше на него по много неща, винаги се разбираха и си говореха нормално. Бяха наистина близки и това бе една от причините момичето да страда ужасно заради смъртта му.

Фелиша едва спря сълзите си и се обърна на другата страна.


Ясно бе, че Бренда изобщо не искаше да се мести в ново училище, нито нов град, но майка й смяташе, че трябва да почнат на чисто някъде. Някъде далеч от напрежението в Ню Йорк, далече от досадните им стари съседи, далече от старата им къща и далече от спомена за убиеца, който отне бащата на Бренда.

Майка й смяташе, че ще бъде добре и за двете да се откъснат от старата атмосфера, защото къщата и всичко й напомняше за съпруга й, но Бренда се чувстваше още по-зле, че трябва да градят всичко отначало. Освен това тя не беше от хората, които погребват спомените и нещата така лесно и за това се дразнеше толкова от майка си.
Не й се ходеше в ново училище с нови хора, тя беше аутсайдур и не обичаше новите запознанства с хора и нови места.
В Ню Йорк имаше само няколко приятели, различни като нея. Сред тях бе и Клеър Питърсън, която бе подарила любимия й пръстен със зеленооката змия. Бренда много го обичаше и го носеше постоянно като талисман, заедно с медальона от баща й.

-------------------------------------------------------

Фелиша нервно изля кафето в мивката с треперещи ръце и избърса скришом очите си, внимавайки да не размаже грима. После погледна цифровия часовник.

-Хейде скъпа! Ще тръгваме! Часът е вече 6. 50, твоето училище е на 7 пресечки от тук. После трябва да стигна и до офиса.

Бредна остави кутийката с кола на масата, грабна чантата си и отиде до закачалката за коженото си яке.

Двете с Фелиша излязоха и се качиха в колата.
-Колана! -напомни майка й.

Бренда безрачлично изпълни заръката и надяна слушалките в ушите си. Усили докрай любимата си песен на Аврил Лавин (Nobody`s home) и колата потегли.

Момичето обичаше песните на Аврил, намираше всичко в нея за готино, понеже я намираше за талантлива и готина, със супер стил. Приятелите й също споделяха интересите й, но заради майка й, общуваше с тях само по интернет.
Не й се ходеше в никъде, мислите я тормозеха, но щом чуеше музиката, забравяше за всичко...

Започнаха да се сменят едни и същи улици, едни и същи хора, една и съща картина. Всичко беше безразлично за Бренда. За нея всичко беше еднакво. Тя се опитваше да игнорира обстановката, беше потънала в песента и си спомняше приятни мигове от Ню Йорк.


----------------------------------------------------------

37.   На мен лично ми хареса как пишеш. Аз също от много малка пиша приказки. Не знам защо нямам причина просто си съчинявам ей така за забавление. Избягвам разбира се, да качвам истории тук, защото всякакви хора има. Ето давам пример с твоята история. Толкова е хубава защо да не я харесват. Не казвам, че е идеална, но всеки си има стил за писане. Само да ти кажа приемай и негативните коментари наистина когато някой ти каже нещо лошо не е задължително да изнасяш речи за да го убедиш в обратното на това, което мисли. Това е просто мнение какво толкова? Не е краят на света за това, че някой си не харесал историята ти. Не разбрах защо искаш да си като героинята ни. Аз лично никога не пиша за металки. По често за вампири, върколаци, зомбита, мумии и чудовища обшо взето. Ще се радвам, ако напишеш книга. Аз съм започнала една казва се "Графът на вампирите". Мисля, че се получава добре. На баща му харесва и така. Не смятам да я качвам, но пак ще си помисля. Можеш да започнеш да пишеш за нещо, което ти харесва. Успех за сега ти се получава.

38.   Автоpата: Еми това ми харесва, това пиша. Такава е моята представа за най-гониното момиче :) Не си падам по вампири и за мен ЛИЧНО са доста изтъркани след "Здрач".
Иначе сега пиша "Ловец на енергия" и продължението за Дани и Клеър, макар на последък да нямам много време.
Иначе сега се зарибявам с книгата "Прелестни създания", остават ми само още около 200 страници от 400 и някоя, мн е готина! Почнах я малко след като написах 4 част на "Ловец на енергия" и откривам доста общи неща засега, ама не същото де.
Както и да е, мерси за мнението!

39.   Не съм казала, че трябва да пишеш за вампири задължително. Аз пиша за това, което ми харесва и ти също. Радвам се, че и ти пишеш книга в момента надявам се ти се получава.


От номер 37

40.   Не, не пиша книга, а друга история или по-точно две истории и ги публикувам тук. Иначе само съм изразила мнение за вампирите, скука ми е и досега не съм писала за тях.

Авторката

41.   Еми може все пак всеки харесва различни неща. Значи грешката е моя разбрала съм не правилно.... (н. 37)