Споделена история от Измислени истории |
Друга Хари Потър историйка :) (фен история върху "Хари Потър и нечистокръвния принц")
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 6372 пъти
Личната драма на Хърмаяни :Д
Хърмаяни лежеше отчаяно на леглото в стаята и оплакваше съдбата си. Беше неделя, тя беше свършила повечето си домашни и нищо не й се правеше. Не искаше и никого да вижда, за това си стоеше сама.
Тя знаеше, че Рон и Лавендър са заедно и изглеждаше, че Рон е щастлив с нея. Те постоянно вървяха един до друг, натискаха се в междучасията, в часовете седяха заедно и през почивните дни все не можеха да се намерят. От както "Грифиндор" спечелиха мача благодарение на това, че Рон отблъсна всички блъджъри на противниците, той се превърна в звезда. Държеше се съвсем различно. Преди всички го смятаха за смотаняк, а сега му се мазнеха и едва ли не се биеха за вниманието му, момичетата започнаха да го заглеждат, момчетата все го поздравяваха, а досадната Лавендър не се отлепяше от него. Хърмаяни се чувстваше много зле, заради това, защото независимо колко дразнещ беше Рон на моменти, тя все пак беше признала от себе си, че го харесва много... и сега, когато го виждаше с друга всеки ден, осъзнаваше, че наистина има чувства. Гадно й беше, ситуацията изглеждаше отчайваща и не само за това.
Хари също се беше променил. Хърмаяни не доумяваше как така той се справяше по-добре от нея в часа по отвари? Тя беше чела толкова много за отварите, винаги спазваше указанията в учебника, но тази година нещата нещо не се получаваха... тогава как така Хари успяваше? Той не правеше нещата изобщо както пишеше в учебника, а се получаваше отлично. Защо? Да не би да имаше написани грешни указания в учебника? Но това пишеше и в учебниците на другите, как така Хари се справяше? За Хърмаяни нямаше логика...
Определено това беше най-тежката й година в "Хогуортс", въпреки старанието й като всяка година, беше изместена с лекота от Хари Потър, който беше получил от Слъгхорн прозвището "принц на отварите". Че той дори нямаше намерение да се записва на тези часове, дойде със закъснение и сега очевидно заради някаква случайност беше по-добър от най-старателната.
Сякаш това не стигаше, но като се сетеше, че Роналд ходеше с най-голямата досада в "Грифиндор", а именно Лавендър... Хърмаяни ги виждаше всеки ден как се лигавят, Лавендър беше толкова противна и досадна, дори не беше и кой знае колко привлекателна. Какво намираше Рон в нея? Може би просто Лав имаше късмет.... А беше възможно и Рон просот да искаше да дразни Хърмаяни и да докаже, че може да има и други момичета.
На Хърмаяни й идеше да се самоубие от яд, че не е била достатъчно смела да признае на Рон, че го харесва. Сега той беше с друга...
Дали нещата щяха да се променят? Дали Рон въобще беше имал чувства към Хърмаяни? И ако да, защо беше с Лавендър? Щяха ли да се разделят с нея?
Главата на Хърмаяни щеше да се пръсне от мисли. Сякаш не й стигаше напрежението върху учебната програма в шести курс, ами и всички тези неща... Тя не беше свикнала да не е най-добрата в училище, беше й достатъчно натоварващо някой, който дори не се старае наполовина, така лесно да я измества, ами това трябваше да е великият Хари Потър, който още в първи курс стана звезда в училището, а дори не беше и отличник. Това беше невероятна несправедливост за Хърмаяни, защото тя постигаше всичко със старание, учене и честен труд, та тя дори не беше чистокръвен магьосник и се справяше много по-добре от повечето чистокръвни. Не беше получила нищо наготово, освен магьосническата си сила, но беше развила уменията си с труд, а не на късмет. тогав как така Хари се беше превърнал в принц на отварите?
Отделно това, че трябваше да търпи лигавия смях на Лавендър и постоянните глезотийски с Рон, а съвсем трето беше славата му като пазач на "Грифиндор" и това че стана доста самовлюбен.
Да не говорим, че Кормак МакКлагън от няколко седмици й досаждаше и се правеше на сваляч.
Сякаш не стигаха нейните личин драми, ами Хари съвсем беше забравил за проблемите си с Волдемор, след като стана любим ученик на Хорас Слъгхорн. А опасността грозеше не само самият Хари, но и цялото училище, как въобще хората дишаха спокойно? И какво щеше да се случи в крайна сметка?
Май дори магьосниците тийнейджъри си имаха своите проблеми, а? :Д
Хърмаяни се надяваше по-късно да излеза от тежкото положение и с приятелите й да намерят решение за глобалния проблем...
|
