Споделена история от Измислени истории |
Ловец на енергия 3 част
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4384 пъти
Трета част
Неделята мина неусетно и в обичайните занимания. Дойде и понеделникът. Дилън знаеше, че днес е денят на мача и беше много надъхан да спечели. Беше нетърпелив. Часовете преди обяд му се сториха безкрийни, а извънредно мачът щеше да е преди края на занятията, което беше добре дошло за някои негови съученици.
След като най-после дойде моментът и с отбора загряха, Дилън затвори очи, както правеше преди всеки важен мач и усети как набира енергия, още преди да са излязли на "сцената".
Играта започна и играчите се впуснаха в настървена атака. Излишно е описанието на играта, противниците дори не бяха достойни. На Дилън чак му се стори неудобно да играе срещу тях.
- Давай, Хънтър! - крещеше треньорът.
- Ловец, разбий ги! - викаха от публиката.
Дилън уверено се движеше и улавяше топката, беше наистина бърз и ловък.
Успешно вкара толкова кошове, че ако не беше дал възможност на останалите съотборници, щяха да кажат, че само той играе.
Играта течеше, а "пумите" вече разбиха противниците.
--------------------------------------------------
Мачът завърши с победа за "пумите" разбира се. Всички боготворяха Ловеца. Дилън гледаше към публиката и разбираше, че викат за него. Нямаше нужда от мажоретки, защото момичетата достатъчно подкрепяха с присъствието си.
Най-странното беше, че Дилън усещаше прилив на енергия, вместо да е изтущен, като останалите, а той беше вкарал най-много кошове. все едно с всеки следващ адреналина му се покачваше и добавяше още сили към неговите.
- Само пумите! Само пумите! Само пумите!
Това се чуваше от публиката, но истината е, че повечето викаха "ловецът".
Докато Дилън гледаше победоносно към публиката, където бяха Браян и Дейв също, забеляза едно познато лице. Тези големи зелеи очи, които зърна в мола. Това беше Никол. Тя също беше на мача и бе видяла невероятната победа на Дилън.
Той съвсем беше забравил за нея... Това беше първото момиче, което за толкова кратко му беше направило такова впечатление, а сега беше станала свидетел на успеха му.
Дилън се усмихна искрено едва тогава, когато осъзна това.
Отборът се опита да хване Ловеца и да го понесе, но той се възпротиви. Когато всички тръгнаха да се изнасят, Дилън забеляза, че Никол отива към изхода. Той усети, че трябва да я догони. Но едва тръгна към изхода и го нападнаха фенове и фенки.
- Хей Ловец! Браво на теб, супер си! -започна Джесика Съмър.
- Да, как успяваш винаги да биеш? - питаше Ким Пейзли.
- Братле, страшен си! де да бях и аз добър като теб... - подмазваше се Крис Уайт.
- Вижте приятели, малко бързам, за това.... - той умело се изнесе, оставяйки съучениците си, между които Браян и Дейв.
Тъкмо се изниза от тях и пред него се изпречи Вероника Стар.
- Здравей, Дилън! Поздравления за победата! -усмихна се тя.
- Благодаря Рони... - разсеяно отвърна той, гледайки към изхода. Вече не виждаше Никол.
- Този път направо разби "орлите"! - въодушевено говореше Вероника.
- Благодаря ти, но сега бързам. Чао! - отряза той и хукна към изхода. Сякаш пътя към него се беше оказал безкраен.
Вероника остана озадачена. Защо Дилън не се интересуваше от нея? Всяко момче умираше за една нейна усмивка, само Дилън... определено хората искаха винаги това, което не можеха да имат.
Крис на свой ред още харесваше Вероника и не приемаше леко скъсването с нея.
- Хей, Рони! - тя просто се обърна, каза "здравей" и пое в другата посока, оставяйки Крис също толкова озадачен.
---------------------------------------------------------
Дилън все пак излезе на коридора и зърна отдалеч Никол да върви с още едно момиче. Хукна към нея.
- Никол! Почакай....
Двете момичета се спряха и погледнаха учудено.
Дилън за миг забрави да говори.
- Здравей! Аз.... аз съм Дилън! - той подаде ръка. Никол се усмихна.
- Дилън Хънтър? Ловецът? - попита тя.
- Да, същият! - усмихна се Дилън, като видя, че тя го познава.
Никол пое ръката му.
- Аз съм Никол. Викат ми Ники.
-А аз съм Кристъл-другото момче подаде ръка.
- Приятно ми е!
- Помня те от мола. - каза Никол. - всички в училище разправят, че си бил страшен баскетболист. И сега се убеждавам в това. - каза Никол, макар да не звучеше много ентусиазирана. - попринцип не се интересувам от спорт, но беше доста добър.
Дилън се усмихна самодоволно. Никога преди комплимент от момиче не го беше радвал повече.
Кристъл правеше досадни физиономии. Тя беше с кестенява коса и кафяви очи, беше вързана на плитки и имаше бледи лунички. Липсваха й само очила и червена коса и беше класическа зубрачка, особено като се прибавят задължителните униформи.
- Ти си нова ученичка, нали? -обърна се той към Никол.
- Да... тук съм от две седмици. - каза тя.
- Не съм забелязал честно казано. - отвърна той- много съм разсеян.
Момичетата се засмяха. Май за Никол това не беше важно.
- Приятно ми е да си бъбрим, но имаме час по биология. Мисля, че и ти имаш, освен ако не си освободен.... - каза тя.
- О, да, права си....
-Баскетболистите не са ли наистина освободени? -усъмни се Кристъл.
- Ами... да, но аз не искам да пропускам биология! - каза Дилън, опитвайки се да впечатли момичетата.
-И с екипа ли ще я изкараш? - шеговито попита Никол, а тогава той усети, че е с потния екип.
- О, съвсем забравих! Май няма време да си облека униформата за училище.
- Ники, хайде! Закъсняваме! - подкани я Кристъл.
- Добре, ние тръгваме! - каза Никол.
- Е добре, аз ще намина друг път! - отвърна неадекватно Дилън.
Момичетата се обърнаха и тръгнаха към кабинета по биология, а Дилън гледаше като вртещен. Тогава усети побутване по рамото.
- Как е, Ловец? Заговори ли новата мацка? - започна да го дразни Браян.
Баскетболния отбор се изсипа от салона и всички започнаха отново да боготворят Ловеца.
Дилън обаче реши да си спести този път овациите и директно се отправи към съблекалните. Всъщност беше толкова потен, че реши първо да си вземе душ в училищните бани.
Смъкна потния екип и се отпусна под хладната вода. Още една победа! Странно, но не чувстваше умора.
------------------------------------------------
След като се изкъпа и отиде в съблекалните, започна да се облича. Чудеше се как така всеки път побеждаваше. Беше имало случаи, в които хората се съмняваха да не би игрите да са подправени. Дилън сам не се разбираше.
По едно време обаче се чуха стъпки. Момчето се огледа, но нямаше никого.
- Как е, Ловец? Още една победа, а?
Дилън се обърна стреснато и видя непознат мъж с жълто зелени очи и сива коса. Носеше черен костюм.
- Какво? Изплаших ли те? Извинявай! - гласът му звучеше студено и плътно.
- кой си ти? И от къде ме познаваш?
Мъжът се засмя.
- Аз ли? Няма значение кой съм, нито от къде те познавам. Важното е, че знам нещо за теб.... нещо, което и ти не знаеш!
Дилън гледаше странно и не разбираше нищо.
- Какво?
- не си ли се замислял от къде имаш този невероятен талант, Ловецо? Знам, че се чудиш сам на себе си и сигурно знаеш, че това не е само резултат на трениронки. - студеният глас галеше въздуха. - Дори и велики спортисти, които тренират със седмици, имат загуби, а ти не си имал досега. Странно, нали?
Дилън още не знаеше какво се случва.
- Знам, чудиш се от къде знам тези неща, питаш се кой съм и какво искам от теб. Така е, нали? - попита мъжът и Дилън кимна автоматично.
- Както казах, това няма значение. Ще разбереш по-късно. Но Дилън, аз знам отговорът на твоите въпроси и причината за усепха ти. - усмихна се мъжът. - прости ми, че съм толкова директен, обаче от доста време те наблюдавам и искам да си поговорим с теб.
Дилън разтърка очи и извика :
- Кой си ти, по дяволите!
Мъжът отново се усмихна.
- Всичко с времето си момче! Всичко с времето си! Но не бой се, дошъл съм да ти дам нещичко. - той бръкна в джоба си и извади стара сребърна монета с женски лик на нея. Мъжът я подаде на Дилън и той неохотно я взе.
- Ето, това е за теб! Мисля, че ще ти е нужно.... вече!
- Какво? Това някаква шега ли е? - нервно изрече
Дилън, докато оглеждаше монетата.
- Изобщо не е забавно! - той вдигна очи и видя, че мъжът го нямаше. Странно....
- Какво стана? - той се огледа навсякъде, но не видя никого. Тогава съблекалнята се отвори и двама негови съотборници влязоха.
- Как е Ловец? Изглеждаш уморен! - пошегува се единият.
Дилън още асимилираше случиното се току що. И монетата още беше в ръката му.
Той усети, че е време да си тръгва, за това грабна чантата си и излезе. Докато вървеше по коридорите, се оглеждаше за странния мъж, но нямаше никого. Наистина много странно.
дилън мислеше за това през целия път от училище довкъщи.
Когато се прибра, извади монетата и я погледна.
Какво значеше това? Кой беше този мъж и от къде
се взе? От къде знаеше как наричат Дилън и най-вече какви са неговите мисли? И защо му даде тази монета?
Въобще какво значеха думите му?
---------------------------------------------------------------
|
