Споделена история от Измислени истории |
Дани/Клеър 3 част
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4643 пъти
Трета част
-Вече започвам да те ревнувам от този Дани! Уж дойде нагости при мен, но май той ти е по-интересен, щом прекарваш повече време с него. Вече втори ден при това... - караше се наужким Бренда на Клеър, докато се разхождаха по морската ивица. Момчетата бяха отишли да играят джаги и билярд, докато момичетата се бяха отдали на женски приказки на плажа.
Клеър се усмихваше едва, едва и въртеше очи. Такава си беше тя, само малко да й се сепнеш дори и на шега и се чувстваше неудобно.
Бренда усети как е прозвучал тонът й.
- Ей, спокойно! Не те обвинявам, Дани си е сладур. Нормално е да го харесваш и между другото мисля, че доста си подхождате като визия.
- Мислиш ли? -попита плахо Клеър.
- Да. А я кажи какво си говорехте толкова, като бяхте сами? - кристалните очи на Бренда пробляснаха. Тя не обичаше клюки, но щом ставаше дума за приятелката й, беше готова да чуе всичко.
Клеър не беше сигурна, че иска да разказва, нещо странно за нея, но реши, че може да сподели на най-добрата си приятелка.
- Ами... много неща. Той ми разказа за това как те харесвал, но ти си тръгнала с Джъстин....
Бренда подбели очи.
-Нещо друго?
- Да... опознахме се, той ми сподели какво харесва, с какво се занимава... аз също му разказах някои наши истории от Ню Йорк. Честно казано доста се отпуснах пред него, знаеш че попринцип на срещи се притеснявам, но с Дани сякаш си отдъхнах и започнахме да си приказваме както си говоря с теб. - обясняваше Клеър.
- Страхотно! - Бренда се зарадва, че нещата вървят добре между приятелите й.
- Да... жалко, че в Ню Йорк не съм срещала някой като него. Само за няколко часа си споделихме повече неща, отколкото с което и да е друго момче..
-Харесваш ли го? -директно попита Бренда.
- Бренда! -извика Клеър.
- Кажи де! -настояваше тя. - аз съм твоята приятелка, всичко можеш да ми споделиш.
Клеър се усмихна с неудобство, но веднага си спомни погледа на Дани.
- Е добре де.... познавам го от три вечери, но мисля, че наистина е много готин. Но... не смятам, че може да има нещо между нас. Все пак след няколко дни аз си тръгвам.... и сигурно повече няма да го видя... - тъжно констатира тя...
- Е, не се знае! - окуражи я Бренда- Ти самата винаги си казвала, че за любовта няма граници. Аз не го вярвах, но Джъстин ми го доказа вчера, кой знае, може пък Дани да се окаже твоят рицар. - смееше се тя.
Клеър направи кисела физиономия.
- Стига Би, не ми се подигравай! Ти винаги си отвръщала със смях на моите теории за любовта.
- Добре де, извинявай! Но този път имаш право, така че не може да знаеш дали няма да се породи романс. А и той май вече е започнал. - констатира тя. - Хайде, само не ми казвай, че след като съдбата ми доказа истината за любовта точно на мен, ти си се отказала от нея и вече не вярваш в собствените си теории! - Бренда имаше право.
Клеър се замисли.
- Вярно е... и може да е малко смешно, че говорим за това сега, но връзките от разстояние винаги са били романтични за мен. Обаче знам как свършват....
Бренда спря за момент и погледна странно.
- Извинявай, оставих те за малко сама в Ню Йорк и... какво направи с истинската Клеър Питърсън? - шеговито подхвърли тя.
Бренда беше свикнала да слуша от Клеър все възвишени приказки за любовта и чувствата, как те връхлитало извендъж като гръм от ясно небе и че винаги щом искаш, е възможно да бъдеш с някой и също, че жените винаги първи осъзнавали, че са влюбени т. н. Тези приказни Бренда винаги беше приемала като клишета, а сега беше сигурна, че между Дани и Клеър има нещо и й беше странно, че Клеър беше несигурна.
Клеър погледна тъжно и наведе глава. Тя беше сигурна, че харесва Дани, но знаеше, че скоро си тръгва.
- Той е наистина невероятен и мисля, че за кратко го опознах, но.... Бренда, аз наистина няма да го видя повече. Дори и да има нещо между нас, е невъзможно то да се превърне във връзка, понеже сме от толкова различни места. Той е страхотен и 100 на 100, че момичетата тичат след него като дете след камион за сладолед.
Това е, за чувствата може да няма граници, но за връзките има.... а и някои неща не могат да се поддържат от толкова далече, доказано е.
Бренда слушаше внимателно и за миг си спомни разговора с леля Моли в мола.
- Слушай, нали знаеш, че всяко правило си има изключение! - извика тя с тон, който казваше "момиче, спомни си коя си! "- Освен това не ми казвай, че точно сега сме си разменили ролите и аз ставам вярната защитничка на любовта, а ти- реалистката, която не допуска възможност за щастливо изключение.
Клеър се засмя, но не й беше особено смешно.
- Лесно ти е да го кажеш, понеже имаш Джъстин....
Бренда въздъхна. Не й беше приятно, когато приятелите й се тормозят.
- Слушай, Дани също те харесва и в това съм убедена! Освен това той доказа, че когато има нещо към едно момиче, е готов да захвърли даже собственото си щастие, заради нейното. Не питай от къде знам!
Така че ти предлагам да не го мислиш сега, а да се насладиш на оставащите дни в Л. А. Дори и да не видиш повече никога Дани след тях, изживея(й оставащото от седмицата с него и другите си близки хора, а после ще стане ясно какво е подготвила съдбата.
- Да, но се притеснявам....
- От какво? Хайде, нали си романтична душа? Романтикът трябва да е готов и да страда! - каза Бренда. - пък и нали винаги си твърдяла, че трябва да бъдем положителни, да извличамве полза от нещата и когато можем, да живеем за мига. Събери хубави спомени от тук, а като се прибереш, ще ми липсваш, но ще си ги пазиш и ще си ги спомняш с усмивка. Все пак няма да се отчайваме, нали?
За Клеър наистина не беше присъщ точно този тип съмнение. Тя беше несигурна в себе си и по-затворена от Бренда, но винаги вярваше в силата на любовта и всичките й видове прояви, дори и в това само да харесваш някого.
Тя се замисли върху думите на Бренда и се сети какво винаги беше казвала.
- Права си Би! О, знаеш ли колко ми липсваха тези разговори с теб! По скайп не е същото, друго си е да слушам гласа ти. Ти наистина си страхотна приятелка!
Бренда се усмихна.
-И на мен ми липсваха много.
Двете момичета се прегърнаха и продължиха по ивицата.
-----------------------------------------------------------
- Хей, Дан`, как ти се струва Клеър? Приателката на Бренда? - попита шеговито Джъстин, докато с Дани висяха на бара. Джейк, Ерик и близнаците още играеха джаги.
Дани беше странно унил и замислен и същевременно замечтан.
- Ами... всъщност я намирам за доста сладка. Освен, че е красива, е много умна. Спомена ми, че винаги се е чувствала в сянка, като е край Бренда, но според мен просто се подценява.
- А допаднахте ли си иначе?
- О да, определено. Даже ми се ще да може да стане нещо между нас. Но като се сетя, че тя си тръгва за Ню Йорк....
- Ей, не унивай! Първо тя още е тук, второ ако те харесва, не мисля, че разстоянието ще ви е проблем.... колкото и голямо да е.
Дани погледна с досада Джъстин.
- Много ти е лесно Джъс, имаш си супер мацка тук в Л. А. , а аз все не мога да си намеря свястно момиче.
Джъстин се засмя.
- Споко братле, има още време! Не може да знаеш какво ще се случи, а и освен това нали винаги си казвал, че трябва да се живее за мига? Защо не си изживееш следващите 5 дни с Клеър и не им се насладиш, а после да видим какво ще излезе? - предложи Джъстин, който също много държеше на щастието на приятелите си.
Дани се замисли.
- Знаеш ли, ти си прав! А и като се замисля...
- Какво? Боиш се, че може да хлътнеш твърде много ли?
- Може би... - отвърна Дани с леко неудобство. - Клеър е страхотно момиче, харесвам я и го разбрах за кратко време, но... не искам да я нараня, защото досега не съм имал сериозна връзка именно заради моята несериозност.
Джъстин въздъхна.
- Може би защото досега не си харесвал толкова някое момиче?
- Хмм...
- Виж братле, никой не говори за нещо сериозно или обещаващо, рано е за това. Просто опознавай момичето, както аз и Бренда се опознахме и ще видим какво ще излезе, ок?
- Прав си човече! Ти наистина си страхотен приятел! страшно ти благодаря!
Двамата удариха по една лапа и отпиха от шейковете си. Да, Джъстин и Бренда правеха всичко за приятелите си и винаги бяха готови да застанат зад тях, но какво все пак щеше да се случи с Дани и Клеър?
----------------------------------------------------------------
|
