Споделена история от Измислени истории |
Дани/Клеър 4 част
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4694 пъти
Четвърта част
Вече беше дошъл последният ден от седмицата, Клеър и близнаците щяха да си ходят на другата сутрин.
Дани знаеше и за това искаше да прекара няколко часа само с Клеър на плажа, докато останалите се забавляваха в близкото заведение.
Клеър вече не се притесняваше, защото през последните няколко дена се бяха опознали достатъчно с Дани.
сега вървяха по ивицата, слушаха как вълните се разбиват, а над тях грееха и сияеха луната и звездите.
Дани спря за момент и застана пред Клеър.
- Клеър, искам да ти кажа нещо. Ти си едно много специално момиче и аз наистина те харесвам. Не съм срещал по удивителен човек от теб и последните няколко дни бяха най-щастливите в живота ми... и аз.... искам да те питам нещо.
Клеър усещаше, че сърцето й бие лудо, тя винаги беше мечтала за този момент. Усещаше, че нещо хубаво предстои.
-Какво искаш да ме питаш Дани?
- Може ли... за те целуна? - попита той. - никога преди не съм молел момиче за това, но ти си истинска дама... и не бих го сторил, ако ти не ми разрешиш....
Клеър се почувства на седмото небе при тези думи, сякаш беше принцеса, а Дани беше неният рицар. Той я гледаше и се усмихваше като ангел, кучешкият му поглед беше по-топъл отвсякога.
- Дани...
- Никога преди не съм бил по-заслепен от момиче, никога преди не съм харесвал толкова момиче. Знам, че утре си тръгваш и... може би повече няма да се видим... но безкрайно се радвам, че се запознахме и че прекарахме толкова верме заедно.... за това ми кажи, искаш ли да те целуна толкова, колкото и аз?
За Дани това не беше никак присъщо, да бъде толкова внимателен, че чак да пита преди да целуне момиче. Обикновено действаше спонтанно, но сега.... сега чувстваше, че просто трябва да бъде внимателен, защото Клеър беше нежно момиче, което заслужаваше точно такова отношение.
Клеър усещаше пеперудките в стомаха, сърцето й биеше лудо.
-Е? -попита той.
Тя притвори очи и прошепна :
- Целуни ме!
Дани се приближи, затвори очи... и прилепи устни до тези на Клеър. Двамата се отпуснаха и се оставиха на усещането. Луната и звездите ги гледаха отгоре, а морето продължаваше да се вълнува и да се разбива в скалите, а водата галеше петите им, тъй като бяха застанали на ивицата. При всеки прилив и отлив се чувстваха сякаш потъват във влажния пясък, сякаш хладният въздух от морското течение ги прегръщаше, чайките и гларусите прелитаха над тях, кацаха по скалите и се взираха в тях. беше романтично, а нощното небе очертаваше образът на влюбените, който просто казваше "Погледни ме! ". В полумрака те представляваха само силуети, отдалеч бяха сенки, огряни от бледата лунна светлина, а вятърът подухваше леко и си играеше с русите им коси.
Дани обгърна Клеър с ръце, а тя се отпусна в него, устните им сякаш се сляха. Да, тя наистина беше мечтала за това цял живот.
След секунди на душевна еуфория, се отлепиха един от друг и се погледнаха. Клеър се усмихна както никога досега, а Дани не можеше по никакъв начин да опише или покаже какво чувства. Той знаеше, че е влюбен и вече нямаше никакво съмнение.
Двамата стояха втренчени един в друг известно време и се усмихваха безспир, очите им грееха по-ярко и от звездите и двамата сияеха.
- О, за малко да забравя! -изведнъж каза Дани и освободи Клеър от прегръдката си. Бръкна в джоба на ризата си и извади малка червена кутийка.
- Много съм разсеян, съжалявам! това е за теб- той подаде кутийката напред.
Клеър посегна плахо към нея и я взе. Махна капачето и видя вътре чудесна златна гривна, на която пишеше "Клеър" с малки изкуствени диамантчета.
- Исках да ти купя нещо специално. - обясни Дани- търсих в толкова магазини, но все не намирах нещо подходящо. Тогава видях тази гривна и реших, че много ще ти хареса... а също и че ще подхожда на верижката ти с буквата "к", която все носиш. Камъните са цирконии, но златото е истинско и... реших, че ще ти хареса, защото е специална... като теб!
Клеър гледаше невярващо ту гривната, ту очите на Дани. Никое момче досега не й беше правило по-мил подарък.
- Е? Харесва ли ти? -попита Дани в очакване на отговор.
- Дани... никога досега не съм получавала подарък от момче... не и толкова специален. Наистина е прекрасна! невероятна е! -възкликна тя. - наистина, много ти благодаря! Красива е....
- Ти си красива! -усмиха се Дани. - нека ти я сложа- той извади гривната от кутийката и я уви около нежната ръка на Клеър. Докато я закопчаваше, усети, че тя трепери, сигурно още от целувката.
- Стои ти прекрасно.
Клеър толкова се зарадва, че без да се замисля, се нахвърли на Дани и му даде още една страстна целувка.
Да, това беше много красиво. Но на другият ден Клеър си тръгваше... Какво ли все пак щеше да стане след тази последна вечер?
Двамата продължиха разходката си, а Клеър гледаше гривната и й се възхищаваше.
- Наистина е великолепа! Сега ще си имам спомен....
Тези думи напомниха на Дани, че скоро...
- Да.. така е... ти утре.... си тръгваш...
-Виж, Дани... нека не мислим за утре! Нека се насладим на тази вечер, тя е наша!
- Права си...
Дани никога преди не се беше чувствал така, нито пък беше предполагал, че някога ще изпита истинска любов. Преди беше имал привличане към момичета, но никога не беше усещал някой толкова близо до себе си. Сякаш с Клеър бяха астрални близнаци. Защо трябваше да са от толкова далечни места? Или ако не можеха да бъдат заедно, защо се срещнаха и се влюбиха? Да, тези въпроси предстоеше да мъчат съзнанието на влюбените, но засега не бяха толкова важни, защото Дани се опитваше да се остави на момента и да му се наслади заедно с Клеър.
Най-романтичното беше, че и Клеър споделяше състоянието на Дани.
Тя вървеше до него и усещаше нещо различно. С него се чувстваше различна, чувстваше се по-смела, по-силна, по-красива, по-значима, важна за някого, специална и по-завършена. Да, с него наистина беше себе си. С всеки друг беше все едно половин човек, защото винаги криеше нещо и се боеше от него, пред много малко хора разкриваше дотолкова себе си. Дори и с Бренда и близнаците не се бе чувствала така, както с Дани. Всъщност по този начин тя бе опознала себе си, разкривайки душата си пред някой също специален за нея. Беше разбрала нещо за нея самата и то бе, че беше удивително момиче, способно да направи някой щастлив само с присъствието си и с усмивката си.
Усещаше, че се допълват един друг, правеха едно цяло и всъщност точно така винаги си го беше представяла. Дори не вярваше, че е истина и че най-после е влюбена, че човекът насреща отговаря на нейните представи... е, с изключение на това, че е от толкова далечно място... само при тази мисъл стомахът й се свиваше, но тя се опитваше да не мисли за това, опитваше се да улови мига и да почувства, че е с момчето, което харесва, че този миг е само техен и нищо не може да им го отнеме, защото те бяха в своята реалност, извън истинския свят и неговите предели...
Но докога?
-----------------------------------------------------------------
|
