Споделена история от Измислени истории |
Дани/Клеър 5 част
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 4722 пъти
Пета част
Вече бяха минали три седмици от заминаването на Клеър и близнаците. Уж всичко тръгна като постарому, Клеър ходеше на училище, прибираше се, правеше каквото правеше винаги. Дани също, но все още мислеха един за друг. Сякаш за една седмица се бяха сближили толкова много, че си бяха най-близки от всички други техни познати.
Липсваха си. Клеър постоянно носеше гривната от Дани и преди лягане си припомняше последната им вечер на плажа, само двамата, морето и вятъра. Спомняше си как Дани се отнесе с нея като с една истинска дама, как я помоли за целувка, как почувства, че се слива с него и как й подари тази дрънкулка с толкова любов. Спомняше си красивите му думи, усмивката му и невероятния му кучешки поглед.
Дани също мислеше за Клеър, как вятърът си играеше с дългите й златни коси, как се усмихваше като ангел и как луната и звездите се отразяваха в кафевите й очи. Той никога преди не се беше запознавал с момиче като Клеър, толкова специална и различна от другите. Тя беше наистина като ангел, паднал от небето. И тя го беше променила като с магия. С нея той се бе почувствал различен. А дали това беше промяна или всъщност тя просто му беше помогнала да открие себе си? Да покаже кой е той в действителност, без да се притеснява или бои от нещо?
И с Клеър беше същото, тя никога преди не беше отваряла душата и сърцето си за някой, колкото за Дани. С него беше истинска, не се страхуваше да сподели нищо, не се притесняваше да се смее, когато й е забавно, да плаче, когато й е тъжно, да мълчи когато не иска да говори и да говори, когато не иска да мълчи. Да, двамата бяха преоткрили себе си един в друг.
Но сега бяха далеч.... бяха останали само спомените. Спомени толкова ярки и истински и същевременно толкова далечни, сякаш наистина щяха да си останат завинаги спомени и нямаше да се върнат отново.
Дали беше близко до истината? Дали чувствата, разпалени за една седмица , щяха да останат само в тях самите без продължение на историята? това ли беше тяхната история? Приказна седмица в Лос Анджелис и нищо повече?
Дните започнаха да се нижат. Клеър стоеше ден след ден до телефона, очаквайки Дани да й се обади. Знаеше, че е страшно далеч и че телефонната любов не се превръща в стабилна връзка, за която мечтаеше, но все пак й се искаше отново да чуе гласа му, да си предсативи очите му докато го слуша, да чуе как той изрича нейното име.
Питаше се защо ли той не го прави. И докъде щяха да стигнат нещата все пак? Тя нямаше смелост да му звънне, просто не се чувстваше достатъчно смела. Смелостта, която той й вдъхваше, лесно се изпаряваше.
Защо той не се обаждаше? нали беше обещал?
Истината беше, че Дани също се боеше да потърси Клеър, от страх да не разруши красивото изживяване, което двамата бяха съхранили.
Дори и платонически обаче, любовта им още се усилваше с времето и двамата копнееха да са заедно....
Какво щяха да направят?
|
