Ухания
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 4404 пъти
Вече бяха само двамата. Тя се отпусна напълно в своята прелест – едно излято пасивно тяло, за да започне след неговия допир – нежен и на точните места - първо да потръпва леко, после сластно да се извива, да издава тихи и по-силни наелектризиращи тялото му, звуци и да тръпне от удоволствие, питаща го в екстаз:

- Искаш да ме подлудиш ли... – и притваряше очи, а той не спираше.

Топла, пареща нежност, разливаща се в телата им и оставяща ги без дъх. И така - ухание в ухание, топлина в топлина, лудост в лудост продължаваха срещите им и телата не се изморяваха да изгарят в страстите, сетивата не се насищаха да чувстват и изживяват отново и отново красотата, а душите им преживяваха онова единение, за което бяха чели само в книгите.