Сребърен вълк Пета част
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 4154 пъти
Сребърен вълк

Пета част

Хали се събуди. Разстърка сънливо очи. Беше забравила напълно за това, което чете на лаптопа си снощи. Тя си изми зъбите и се облече. 

Баща й гледаше в мостра "Украса за рожден ден". Тя отиде при него и го попита:

-Това за моя рожден ден ли е?

-Да! Той е след няколко дни. Днес е 15 юли, а рождения ти ден е на 19 юли.

-Татко, знам това! 

Джон стана и прибра мострата. Взе телефона си и се затвори в банята. Мериан излезе от спалнята си и се запъти да си прави кафе. Хали седна на дивана, тя си спомни за нещо, което снощи четеше някъде... Но не помнеше къде беше и какво пишеше. Просто й беше излязло от ума. 

Тя си спомни, че щеше да изпраща линк със снимки на приятелката си Амбър по лаптопа си. Влезе стаята си и извади лаптопа. Отвори го. Статията от снощи си стоеше не премахната. Хали я прочете. И тогава си спомни. Тя грабна лаптопа и отиде при леля си. 

Лаурет стоеше права и пиеше капучиното си. Момичето клекна и отвори компютъра със статията и каза:

-Лельо, натъкнах се случайно на една статия, която е много интересна. Но истина ли е това, което пише?

Мериан остави кафето си и взе лаптопа. Прочете статията на бързо и после каза:

-Хали, не вярвай на такива неща. Те си ги измислят, за да станат сензация. Това бижу е пълна безмислица. А още повече, като няма никакви доказателства, а просто думи...

Леля й и върна лаптопа и продължи с кафето си. Момичето знаеше, че е истина за бижуто. Но как можеше да го докаже на Мериан? Да й покаже колието и да и разкрие всичко? Не! Тинейджърката не постъпваше така. Тя трабваше да разбере тайната му, трябваше да проучи свойствата му... Трябваше да разбере от къде намираше тази сила... Но не можеше да разкрие това на никого, защото полицията щеше да го конфискува и учените щяха да го изследват. Тя не знаеше какво да прави...

----------------------------------------------

Джон излезе от банята и си сипа портокалов сок. Хали размишляваше за герданът. Мериан подшушна нещо на баща й и двамата се засмяха. 

Господин Картър погледна дъщеря си, като че ли някой му е разказал смешен виц и й каза:

-Мила, трябва да знаеш, че магии, русалки, феи, извънземни, летящи чинии и още по-малко бижута, с които като си ги сложиш животните проговарят-не съществуват. Вярвай в реалността, а не в измишьотини, за които никой няма доказателства. В Интернет, известен още като супер магистралата на новините пише само най-различни измислици. Вярвай само на собствените си очи. 

Хали направи раздразнен поглед и изгледа Мериан презрително. Очевидно беше разказала всичко на баща й. 

И какво? Джон й каза да вярва само на собствените си очи. Тя нали го видя. Та тя самата разговаряше със златна рибка, когато се возеха на кану.

Вече всичко й се струваше объркващо. Като странен сън, в който сега трябваше да се събуди. Но той продължаваше и продължаваше...

Лаурет отиде да се преоблече в стаята си. Когато излезе беше с бежов костюм, лек грим, а русата й коса беше сплетена на рибена кост. Тя каза с усмивка, но всъщност беше натъртваща и изнервена:

-Шефа вчера, ми се беше обадил. Оказа се, че днес имаме важна среща на събранието в завода. Обясних му, че съм на почивка и изрично му бях казала, че си взимам отпуска, но той ми натърти, че този път ще се събираме в Маями,Флорида, където сме сега. Ще си взема такси и ще отида. Ех, да не може да си почине човек, от тяхните срещи, клубове, но човек трябва да работи... Е, ами аз тръгвам. Забавлявайте се двамата. Чао!

Лаурет се обади на таксито и  излезе от хотела. Джон мислеше с какво могат да се разнообразят. 

-Хм, знаеш ли, че братовчедката на леля ти живее тук, близо до нашия хотел? 

-Рейчъл? Не, не знаех. 

-Помниш, ли като беше на десет години, колко се забавлявахте?

-Да. Да отидем при нея!

-Добре! Ще и се обадя.-той извади телефона си и набра Рейчъл

Хали реши да забрави за бижуто. Да го остави тук и да не го взима със себе си, когато напуснат хотела и се приберат вкъщи. Всичко беше решено, нямаше да се занимава с него. Щеше просто да изкара почивката страхотно и да не мисли, за глупости. Тя се отпусна на канапето и пусна телевизора. Даваха детско, защото обикновено това пускаха сутринта в уикендите. Момичето се загледа във филмчето и й стана интерестно. Джон дойде при нея и каза:

-Хайде! Рейчъл, каза да отидем при нея. Щяла да те заведе на аквапарк.

-Страхотно, татко!-каза зарадвана, Хали защото отдавна не беше я виждала

---------------------------------------

Когато стигнаха пред къщата на Рей', момичето влезе първа. Рейчъл я видя и отиде бързо при нея.

-Хали! От кога не съм те виждала! От цели четири години! Колко си порастнала, само! Пък и скоро ще станеш на 15 години. Къде е леля ти?

-На работа. Но и ти ми липсваше!-каза момичето

-Ясно! Мериан вечно е по работа. Е, както казах на баща ти искам да отидем заедно с теб на аквапарк! Не си ходила до сега, нали?

-Не, не съм.

-Ще ти хареса! Толкова е хубаво!
  
Тя отиде да вземе кока-кола и да почерпи гостите.

Рейчъл МакАдамс, изглеждаше добре. Имаше дълга тъмнокестенява, коса, зеленикави очи, като Хали, тинейджърски дух и беше около 25 години. Когато беше малка, Хал' я мислеше за много готина и това не се е променило. Тя все още я мислеше за яка и искаше да е като нея, когато порастне.

МакАдамс дойде с шише кола. Напълни с нея две чаши и ги остави на масичката за кафе.

-Хайде, де! Сядайте на дивана, няма да стоите на вратата!-подкани ги тя

Момиченцето седна на дивана и отпи от колата си. Джон я последва. Рейчъл сипа на себе си оранжада и я изгълта за секунди. 

-Носиш ли си бански, Хал'-попита я Рейчъл

-О, не! Забравих...

-Няма значение. Аз имам резервни. За дванайсет годишни са, но ти си слаба и ще ти станат. 

-Благодаря!

Хали забрави за колието. Тя беше радостна, че вижда отново братовчедката на леля си, която не беше виждала от години. 

----------------------------------------

Но, какво щеше да направи, когато разбереше, откъде идват силите на бижуто и евентуално, че е създадено и принадлежи на...