Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк Седма част
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 4171 пъти
Сребърен вълк
Седма част
Беше станало 21:45. Хали отдавна се беше прибрала в хотела. Мериан се беше върнала от срещата. Всички явно спяха. Момичето лежеше в леглото и си мислеше отново за онова странно нещо, което видя в аквапарка. Тя се опитваше да се отпусне и да заспи, но не можеше. Беше светнала нощната лампа и разглеждаше смимки в тъмнолилав албум.
На повечето беше тя и майка й. Хлапето го затвори и се насълзи.
Помисли си пак за герданът. Дали имаше нещо общо с онази летяща чиния? Тя взе лаптопа си. Амбър беше на линия в Skype. Момичето се замисли дали да й разкаже всичко. И реши да й сподели. Отвори скайпа. Приятелката й беше писала:
Amber: Здравей, Хал'! Много ми се иска да си пишем. Знам, че в момента не си с лаптопа си, но аз съм на линия, за да си говорим. Когато решиш пиши.
Хали размисли за секунда и записа:
Halle: Здрасти! Ако още си тук ми се иска да поговорим за нещо.
Тя все още чакаше на линия и отговори:
Amber: Тук съм! Радвам се, че искаш! Мислех, че си заспала. Аз съм още будна, но като стане единайсет веднага трябва да си лягам, защото родителите ми ще ми се карат. Е, за какво искаш да говорим?
Тинейджърката смело почна да пише. Тя настръхна, но искаше да сподели поне с най-добрата си приятелка.
Halle: Ами добре... Готова ли си да чуеш?
Amber:Да!
Halle: Ок! Но трябва да го запазиш в тайна! Обещай, че няма да казваш на никого!
Amber: Обещавам!
Хали й разказа всичко, Амбър не можеше да повярва:
Amber: Това... Сериозно ли говориш?
Halle: Напълно! Не се шегувам! Ако искаш провери в интернет. Там има статия, в която едно момиче му се е случвало същото нещо.
Амбър провери.
Amber: Вярно, че има! Казват, че ако притежаваме бижуто да го предадем в полицията. Ще го направиш ли?
Halle: Не! И точно за това те предупредих да го запазиш в тайна. Знам, че баща ти е изследовател, но не си и помисляй да споделяш! Обеща ми!
Amber: Вярно е! Обещах ти и ще спазя обещанието си.
Halle: Чакай, малко... Баща ти е изследовател...
Amber: Да?...
Halle: Хрумна ми, че като се прибера можеш да донесеш някоя техника на баща ти. И ще изследваме колието! Възможно е да принадлежи на извънземните! Помисли... Всичко съвпада! Ако бижуто има извънземни сили и принадлежи на тях, то... Ясно защо видях това нещо, което ми заприлича на летяща чиния.
Amber: Така е! Връзва се! Ами добре като се прибереш ще му донеса нещата. Ще го излъжа, че ще правим научен проект. Ха ха! Винаги се връзва. Така де... Ами, смяташ ли, че наистина НЛО съществува?
Halle: След всичко това съм склонна да повярвам...
----------------------------------------
Двете приключиха разговора си по Skype. Вече беше станало късно. Но Хал' не можеше да заспи. Мислите все още я мъчеха. Но вече беше казала на някой. Тя се надяваше, че Амбър ще се сдържи и няма да каже на никой.
-----------------------------------------
Момичето пусна телевизора и се загледа по интересен филм. Мериан влезе. Явно хлапето я беше събудило. Хали се стресна и я попита:
-Събудих ли те? Извинявай...
-Няма нищо. Защо стоиш до толкова късно? Обикновено заспиваш рано.
-Да, но понеже сме в друг щат и имам съвсем различна спалня, не мога да заспивам. Може и да е от климата...
-Какво ти става? От както дойдохме на почивка и... се държиш странно. Сякаш нещо те мъчи. Какво има?
-Нищо.
-Можеш да ми кажеш.
-Ами, лельо, няма нищо ново. Просто не ми харесва Маями.
Лаурет я погледна с многозначителен поглед и каза:
-Винаги когато си бяхме вкъщи в Ню Йорк и казваше, че винаги си искала да посетиш Маями/Флорида, където сме сега.
-Ами...-тинейджърката не знаеше какво повече да каже
-Сигурна ли си, че не е нищо сериозно?
-Абсолютно съм сигурна!
Леля й присви устни и извърна поглед. Сякаш искаше да измисли тема на разговор.
-А! Ами как прекара днес? Чух, че с братовчедка ми, Рейчъл сте били на аквапарк. Как беше?
-Ами... Беше страхотно!
-На какви пързалки се спуснахте? Или не сте?
Хали подбели очи.
-Подробности... Ще ти разказвам утре. Сега ми се спи!-натърти тя с раздразнение и си легна в леглото, като се обърна на другата страна
Мериан въздъхна и излезе от стаята. Тя вече се притесняваше за племенницата си...
-------------------------------------------
Хали все още не можеше да заспи, а минаваше полунощ. Реши да вземе колието и да го разгледа. Потърси го, но не го намери. Тя беше сигурна, че го беше оставила в шкафа, но го нямаше.
Странно сякаш беше изчезнало безследно... Точно като онова момиче, което решило да сподели за него и веднага след това изчезнало. А сега... Тинейджърката се сети, че сподели на Амбър за него. И за това ли го няма? Сякаш се е изпарило. Само?
Детето се ядоса, че нямаше доказателства. Тя просто не знаеше какво да прави...
--------------------------------------------
Но чакайте! Колието щеше да се върне и цялата мистерия щеше да бъде разкрита...
|
