Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк Осма част
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 4370 пъти
Сребърен вълк
Осма част
Хали се събуди и стана раздразнено от леглото. Снощи, тя се опитваше всячески да намери колието, но най-накрая се отказа и заспа. Тя беше сигурна, че не го е изгубила, а че то е изчезнало. Момичето разтърка очите си сънливо и влезе в банята. Изми си зъбите и се вгледа в отражението си. Личеше си, че беше притеснена и уморена. Детето направи объркан поглед. Тя излезе и скочи отново на леглото. Гледаше боядисания в жълто таван и закачения на него полилей с множествено прозрачни висулки. Погледът й се беше вцепенил, а мислите й бяха се разпилели в мозъка й. Смартфонът й звънна и я стресна. Тя го грабна. Беше Амбър. Тинейджърката натисна зелената слушалка и каза с мрачен глас:
-Ало?
Приятелката й почна бързо да говори:
-Отмъкнах няколко физиологични разтвора и няколко механични техники за изледване на татко. Нямам търпение да се прибереш! Преди не си падах много по мистериозните неща, но сега...
Хали я прекъсна:
-Аби, имаме сериозен проблем.
-Какъв?
-Герданът изчезна!
-Моля!? Изчезна!? Просто така? Както при онова момиче?
-Да! Явно когато издадеш на някого за него и то... По някакъв начи се изпарява или... Ами незнам, но има нещо в него, което е... нереално!
-Разбирам! Значи няма да се върне отново при теб?
-Незнам...
-В момента някой друг го е намерил! Де да знаехме кой е той...
-Да. Но проблемът е, че няма как да разберем у кого е.
-Трябва да съобщим в полицията!
-Да! И какво ще направи тя!? И без това е запозната с това! Но няма представа у кого е колието! А, ако човекът в когото е реши да го предаде... Ами то пак ще изчезне...
-Да... Това е много вярно... -каза Амбър замислена
Изведнъж, Джон влезе в стаята и Хали й прошепна:
-Трябва да затварям. Татко влезе. Чао!
И тя затвори. Баща й седна до нея и каза:
-Така... Нямаме планове за днес, така, че съм в очакване ти да измислиш нещо.
Момичето направи тъпо изражение и си помисли:
"В момента има по-важни неща от заплануването на деня... "
-Ами... Изобщо нямам идея какво да правим. Намислете си нещо.
Господин Картър поразмисли и каза:
-Може пак да отидем при Рейчъл... Или да отидем на плаж...
-Не... Не, тате. Нека да си почина. Снощи едва спах и сега съм много уморена.
-Добре... Помисли си все пак.
Той излезе от стаята и каза:
-След час трябва да слезем долу за хотелската закуска. Облечи се.
Хали се нацупи. Просто не можеше да повярва, че всичко това се случва. Тя самата беше упорита, като майка си... Не искаше просто да забрави за гердана. Не искаше да забрави онова нещо, което приличаше на НЛО. Искаше да разбере всичко. Искаше да разнищи мистерията. Но това беше толкова трудно...
--------------------------------------------
Хали се облече и излезе от стаята. Джон извика:
-Хайде! Закуската ще свърши, а не трябва да стоиш гладна.
Момичето отвори вратата и излезе. Мериан и баща й я последваха. Те слязоха в ресторанта. Имаше блок маса. Джон се нареди и си взе от всичко. Мериан си сипа едно кафе и си взе палачинки с кледов сироп. Хали не беше много гладна. Тя си взе само чаша с портокалов сок и филийки с фъстъчено масло.
Седнаха на маса и започнаха да се хранят. Момичето пое глътка от сока и продължаваше да размишлява. Не можеше да остави нещата така. Тя беше решена да направи нещо. Трябваше да си върне бижуто. Но как? ... Трябваше да има нещо логично в това. Едва ли колието само изчезва... Може би някаква сила го управляваше.
Изведнъж от многото мисли си спомни нещо. Спомни си говорещата риба. Тя беше й казала, че гердана принадлежало на кралица Природа. Но какво имаше предвид. Природата не се управлява от кралица, тя си няма владетел, сама се управлява... Може би не беше я разбрала добре... Тя търсеше логика в това, но не намираше никаква.
-------------------------------------------
Всички се бяха нахранили и се качиха в хотелската стая. Хали реши да провери в интернет отново за колието, тя помнеше, че имаше и още една статия.
Момичето я отвори и зачете:
"Учени размишляваха, за думите на говорещата птица, която е казала на младата Лола Уилсън, необичайни неща. Лола беше споменала, че животното е разказвала, че странния гердан е принадлежал на кралицата на природата. Те остановиха, че всъщност това означава, че колието принадлежи, като цяло на извънземна раса.
Полицията не можа да разбере, какво точно е общото между природата и НЛО, учените не казаха нищо повече... "
Хали не прочете останалата публикация. Тя се замисли:
"Да, какво по точно е свързането между извънземните и природата? Какво имаха предвид учените? "
--------------------------------------------
Искате ли да разберете за какво говореха изследователите? Наистина ли извънземните бяха намесени?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: afe86a6c4d |
|
1. Много ми харесва историята! Следя я с нетърпение и с интерес!
Нямам търпение когато свърши да измислиш нова! ;)
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 4c43a1c27a |
|
2. Ти не се спря с тоя сребърен вълк...
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: afe86a6c4d |
|
3. Номер две млъквай! Историяа е яка!
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 93ce4492a1 |
|
4. Номер 3 млъквай ! Исторята е тотална скука !
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 7a70787291 |
|
5. Много хубав е разказът, така че продължавай смело!
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 4c43a1c27a |
|
6. Номер 3, ако обичаш не ми казвай да млъкна, всеки има право да изкаже мнение :)
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 2b28bc930c |
|
7. Само една дума:
УНИКАЛНО!
Kitty
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: afe86a6c4d |
|
8. Еми... Само ти не я харесваш. Виж в другите части и ще разбереш колко много хора я харесват.
|
|
