Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк Девета част
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 4479 пъти
Сребърен вълк
Девета част
Хали се беше отпуснала пред телевизора. Тя все още се опитваше да разбере какво имаха предвид учените и защо не са го обяснили. Все пак трябваше да има някакъв смисъл във всичко това...
----------------------------------------
Телефонът и пак звънна. Тя стана от дивана и се обади. Отново беше Амбър, но този път новините й шяха да бъдат полезни на Хали...
-Ало? -попита момичето
-Здравей! Няма да повярваш какво се случи!
-Какво? -тинейджърката се надяваше, че е някоя добра новина засякаща колието и точно така беше
-Намерих гердана...
-Моля!? Кажи, че се шегуваш, защото няма да ти повярвам!
-Не се шегувам. Намерих го!
-Сигурна ли си, че е точно то?
-Да същото! Пратих ти снимка на лаптопа. Виж я!
Хали отвори компютъра си и намери изображението. Наистина беше на бижуто...
-Видя ли я?
-Да! Не мога да повярвам, че е у теб. Е, ами използвай възможността да го изследваш.
-Няма проблем! Започвам веднага! Чао!
-Чао!
Момичето не можеше да повярва. Колието беше попаднало у най-добрата й приятелка...
----------------------------------------
Джон влезе в стаята. Той беше измислил какво да правят през деня и каза:
-Хал', имаме плам за деня! Ще отидем на делфинариум. Допада ли ти?
-Да!
-Добре! Тръгваме след десет минути.
Той излезе и я остави да се оправи. Момичето се облече.
-------------------------------------
Хали много хареса делфинариума. Имаше магазинчета със сувинири на делфинчета. Момичето се забавлява на представлението. Бозайниците наистина бяха много умни и талантливи. Като свърши те се отбиха в близката сладкарница. Детето си поръча парче шоколадов мус, Мериан портокалов сок и ванилова торта, а Джон бисквитена торта.
Тинейджърката лакомо опита от муса. Като беше малка, двете с майка й го ядяха за десерт постоянно... Беше им запазена марка. На Хали й беше любимия десерт.
-Хареса ли ти делфинариума? -попита я Мериан палаво
-Ами, да. Наистина беше много интересно!
-На мен също ми хареса. -Лаурет отпи от сока си и продължи- Е, сега как се чувстваш? Виждаш ми се в по-весело настроение от вчера.
-Така е. Всъщност на човек му е нужно малко да се разнообрази, когато е на почивка, а не постоянно да седи в стаята си. В противен случай, е много нервен и притеснен.
-Да... -съгласи се леля й- Пък и почивките са за това, нали? Да се забавляваш, а не да стоиш в хотела. Но снощи беше дост нервна и ядосана... Ще споделиш ли? Има ли нещо, което те безпокои?
-Не. Просто... Беше ми зле. Както знаеш, когато си сменям мястото на спане и вечерта се чувствам безпокойна и неуравесена. Няма, за какво да се притеснявате.
-Надявам се да няма причини да се притеснявам. Сигурна ли си все пак, че всичко е наред.
-Напълно, лельо! Няма какво да го потвърждавам през пет минуи. -засмя се момичето, а Мериан се усмихна весело
Господин Картър дори не чуваше разговора на момичетата. Той лакомо ядеше тортата си и се насласдаваше на вкуса й.
Лаурет продължи:
-Искаш ли утре да отидем в близкия мол до хотела ни? Да си поговорим по женски и да се здобием с нови дрехи и аксесоари? Ще оставим баща ти в хотела.
-Добре...
-Добре, е малко да се разтоварим. И ти и аз... Особено ти! -при което двете се засмяха
-Ще отидем, лельо! Ще се радвам да се поразтоварим, да пазаруваме и да разговаряме по женски.
Хали продължи да хапва десерта си, а Мериан изпи и последната глъдка от портокаловия си сок.
-----------------------------------------
Момичето се беше прибрало в хотела. Тя пак си пишеше по скайпа с Амбър.
Amber: Хали, изледвах колието! Не мога обаче да разбера, все пак не съм учен като татко.
Halle: Нищо...
Amber: Проблемът е, че то изчезна след като направих ехксперимента...
Хали направи нацупена физиономия, но си помисли, че наистина вече трябва да забрави за гердана и просто да остави нещата така. Наистина момичето беше упорито, но вече не издържаше. Не искаше да крие всичко от родителите си и да занимава горката си приятелка с глупости. Каквото й да беше това, щеше само да си намери решение. Може би нямаше нужда и тя да се занимава с него. Амбър можеше да продължи да го изследва, но щеше да е напразно. Затова тя се запита дали е нужно сама да разнищва нещата. Светът пазеше дълбока тайна, която на човек му беше трудно да я разгадае.
----------------------------------------
Halle: Амбър аз спирам да разследвам и да се занимавам с това бижу. Омръзна ми и реших да оставя всичко това. Така ще е най-добре.
Amber: Наистина ли се отказваш?
Halle: Да... -тя смени бързо темата- Скоро ще се прибираме вкъщи. Нямам търпение да те видя. Трябва да си оговорим среща да се видим.
Amber: Ами рождения ти ден? Ще го празнуваш ли? Няма ли да направите някой купон? Сигурно баща ти планува нещо... Или леля ти?
Halle: Ами не знам какво точно плануват.
Amber: Кога точно се прибирате?
Halle: След два дни.
Amber: Ясно! Ами, чао! Уморена съм и трябва да спя. Лека нощ!
Halle: Лека нощ, Амбър!
Хали се замисли. И взе окончателно решение. Тя щеше да забрави за колието и толкова. Щеше да продължи живота си нормално...
---------------------------------------
|
