Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк 2/11 част
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 4359 пъти
Сребърен вълк
2/11
Джон се върна с покупката. Беше вече 18:00, а партито трябваше да започне в седем, както бе планирано. Мериан отиде при племенницата си и седна до нея пред телевизора.
-Ще дойдеш ли с мен, за да те разкрася, защото се уговорихме, че след час ще отидем в някой ресторант, за да отпразнуваме рождения ти ден?
-Защо ще трябва да ме разкрасяваш за ресторант!? -натърти Хали, но леля й я задърпа нагоре по стълбите.
Те влязоха в стаята на момичето. В нея имаше две легла, бюро, гардероб, телевизор, шкаф, баня, библиотека, картини... Горе долу идеалната стая!
Детето седна на тоалетката. Леля й й направи хубава прическа на рибена кост. Нанесе й лилави сенки за очи и безцветен гланц за устни. Момичето се облече в новата си лилава рокля и обу обувки, които бяха комплект с нея.
-Ще си сложиш ли от новите обици? -попита я Мериан
-Да.
Тинейджърката избра халкичките от баща й. Махна старите и постави изящните нови обички.
Мериан каза:
-Прекрасна си! Изглеждаш перфектно!
-Благодаря!
-Така сега стой тук, ще те извикам когато сме готови да тръгнем за ресторанта.
-Добре!
Леля й излезе.
Хали седна на леглото и се замисли. Сякаш мислите за бижуто бяха изчезнали. Тя дори го забрави...
-----------------------------------
Мериан се провикна от долу:
-Хали! Слизай вече.
Момичето отвори вратата на стаята си. Лампите бяха изгасени и тя не виждаше нищо. Тя малко се учуди. Почна да слиза по стълбите бавно, защото не виждаше нищо в тъмнината. Като прекрачи и последното стъпало, лампите светнаха и хиляди гласове се провикнаха:
-Изненада!
Всичко беше украсено със герлянди и плакати.
Момичето видя, че много познати бяха тук. Дядо Джеймс и баба Сюзън, чичо Дилън, братовчедките й Ванеса и Наташа, които бяха сестри, Амбър, Рейчъл и мъжа й Лукас, приятели от училище и още много познати.
Дядо Джеймс и баба Сюзън я прегърнаха и й честитиха рождения ден. Чичо Дилън дойде при нея и каза:
-Честит рожден, слънце! Получи ли подаръка ми?
-Да!
-Хареса ли ти?
-Естествено!
-Браво!
Рейчъл и Лукас също се хвърлиха върху нея. Но тя се освободи от тях и отиде при Амбър и братовчедките й.
Амбър я прегърна. Тя беше облечена в тъмно синя рокля, гримирана и сложила красиви обици.
-Каза, че няма да дойдеш.
-Да но успях! Намерихме билети.
Наташа и Ванеса също й честитиха.
-Момичета не съм ви виждала отдавна.
-Ние също! -каза Ванеса
Мериан отиде при рожденничката й и каза:
-Ще сложа подаръците от всички в твоята стая.
-Добре! Благодаря за парти изненадата! Страхотна е!
-И още не е свършила. -намигна й Лаурет
Момичето се усмихна.
Амбър й каза:
-Хубаво, че стана на 15, защото аз вече съм на толкова, отдавна.
Хали се изчерви и я бутна. Двете се засмяха.
Джон сипа на всички пунш и изкара хубава почерпка. Соленки, десертчета, сладкиши и една огромна торта, която чакаше да й се сложат 15 свештички.
Всички се забавляваха. Мериан извади един микрофон и обяви:
-Внимание! Викам Хали Картър да изсвири "По Елиза"!
Момичето се засрами, но седна на пианото и засвири. Всичко затихна. Мелодията беше нежна и прекрасна. Когато свърши всички заръкопляскаха и поискаха, Хали да изсвири още нещо, но тя стана и отиде при приятелите си.
-Браво! Беще великолепно! -възкликна Амбър
Всички я похвалиха за таланта и тя отново се изчерви. Дядо Джеймс се настани на музикалния инструмент и започна да свири прочути мелодии. Гостите почнаха да танцуват и да се забавляват. Всички бяха с усмивки на лице. Хали се радваше на партито си. Пламък застана до дядо Джеймс и започна да лае. Всички се засмяха.
-Изглежда кучето ти пее! -пошегува се Наташа
-Да...
Джон сложи петнайсет свештички на тортата и ги запали. Всички се събраха край тортата. Хали си пожела нещо и ги издуха. Мериан запали бенгалския огън и всички се зарадваха. Дядо Джеймс се умори и престана да свири на пианото. Хали включи радиото и всички отново затанцуваха.
Момичето се качи в стаята си и се усамоти на голямата тераса. Вече беше се смрачило, но небето беше ясно и звездите се виждаха. Тя прати поздрав на звездата, на моято беше майка й. Детето знаеше, че и тя й пожелава рожден ден. Тинейджърката се усмихна. Да, майка й наистина и честетеше и й пращаше цялата си любов...
Рожденничката вече беше забравила за колието. То беше една от загадките на живота, която щеше да си остане неразгадана...
------------------------------------
Музиката от партито се чуваше. Но момичето остана още малко на терасата наслаждавайки се на ясната гледка...
*************************Край*************************
Дано ви е харесало!!! :))))
|
