Споделена история от Измислени истории |
Кучешки живот
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4899 пъти
Аз съм все още едно мъничко кученце. Сгушен съм в скута на майка ми и се топля в меката й козина. Двете ми сестрички се боричкат и се дърпат за ушите. Но аз съм много страхлив и не смея да се присъединя към играта им...
Скоро се появи млада жена с приветлива и радостна усмивка. Тя ни отдели от мама и ни постави в стъклен голям кафез. Там беше постлано с меки и сребристи одеялца. Имаше храна и вода. Жената ни затвори там, а други хора отведоха майка ми нанякъде. Уплаших се. Сестричките ми спряха да се закачат и се свиха до мен. И тримата се бяхме сгушили в ъгъла, като треперехме. Намирахме се в зоомагазин. Навсякъде имаше хора, които ни гледаха. В другите кафези до нас също имаше мънички и уплашени кученца, които бяха отделени от майка си.
На табелката на нашия кафез беше поставена табела, на която пишеше:
"Чистокръвна порода Ши Тцу. Цена 400. 00. "
Едно момиче се заплесна по едната ми сестричка. След време, я отделиха от нас и й я дадоха. Ние се уплашихме още повече. След час купиха и другата ми другарка. Сега бях само аз. Все още не знаех какво точно става. Все още бях толкова объркан...
-------------------------------------------
Беше станало вечер. Продавачката с приветливата усмивка подшушна нещо на управителя си и той сякаш се съгласи. Тя дойде до моя кафез. Отключи го и ме хвана нежно. Аз се разтреперих, но тя ме успокои. Сложи ме в кашон и ме постави в колата си. Потеглихме за нейната къща. Като пристигнахме тя ме пусна на земята. Аз само стоях, треперих и не смеех да направя и стъпка, от страх, че ще ми направи нещо. Тя дойде до мен и ми каза:
-Аз съм Наталия. Това е моя дом. Няма от какво да се плашиш. Ще се грижа за теб докато не те вземат други хора. Ще ти викам Томи.
Тя стана и седна на дивана. Повика ме, но аз все още бях уплашен. Свих се в коридора. Тук всичко беше сиво и самотно. Наталия нямаше семейство.
Тя се огледа наоколо и извика:
-Сам! Ела, тук, за да се запознаеш с някого.
Изведнъж от другата стая излезе старо и голямо куче, порода ротвайлер. Той легна до мен и ме загледа с приятелски поглед. Наталия се зарадва.
Аз се запознах със Сам и станахме приятели. Започвам да свиквам тук...
---------------------------------------------
Мина време. Вече не се страхувам. Наталия водеше мен и Сам на разходки, на плажа, в парка... Прекарвам си много добре...
Дните се нижат бързо. Минаха пет месеца от както, Наталия ме прибра в дома си. Но сега и двамата сме много разстроени. Преди две седмици, Сам умря от дълбоката си старост... Аз го приех много болезнено...
Сега си стоя на дивана. Изведнъж телефона зазвънява и Наталия вдига. Стопанката ми изглежда много тъжна след разговора. Но се опитва да го прикрие с усмивка.
Тя ме грабва и ме занася при ново семейство. Знаех, че този ден ще дойде, защото тя ме предупреди. Наталия ще остане съвсем сама, без мен и Сам...
Новите ми стопани ме отвеждат в голяма и хубава двуетажна къща. Те са много богати. Глезят ме и ме хранят със скъпи храни, забавляват ме... Те имат едно малко момиченце, на име Лола, което си играе с мен... Нарекоха ме, Чип. Но аз съ свикнал с името си Томи. Все пак харесвам новите си стопани...
--------------------------------------------
След време семейството ме откарва в болница. Лявата ми лапичка много ме боли. Ветеринарят им казва, че съм заразен с кучешка болест, която майка ми е притежавала, и затова аз и сестрите ми са болни от нея.
Той им казва лошата новина, че трябва да ме приспят с инжекция, за да не се мъча с болките. Лола се разплаква, а родителите й я успокояват. Ветеринарят взима инжекция и я забива в краченцето ми. Цялото ми тяло изтръпва. Болката минава. Отпускам се. Очичките ми постепенно се затварят и изведнъж виждам ярка слънчева светлина. Тя изчезва и разбирам, че се намирам в красива и цветна поляна. Там виждам как сестричките ми си играят, а майка ми щастливо подскача след тях. Сам също е там. Щом ме виждат, те идват при мен и всички заедно се впускаме във весели и спокойни игри. Да, сега съм на небето. Аз и моето семейство. Сега най-сетне съм щастлив...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 29735620d4 |
|
1. Пуснах "Кучешки живот" отново, защото модераторите я бяха изстрии. :)))
Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 95c33540f8 |
|
2. Колко сладко и тъжно в същото време... Добър/ра си в писането на истории и ми харесва как пишеш, в началото малко си объркал/а времената, но после е супер :) Ставаш за писател/ка и ако имаш някакви оригинални идеи може да започнеш да пишеш истории в alle. bg :) ? хх
- ?.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: b333afb792 |
|
3. Историята е написана много добре, увлекателна е. Само заглавието като че ли не е много уместно-поне на мен ми навява негативна асоциация.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 29735620d4 |
|
4. Ми да имам оригинали. Като например "Сребърен вълк". И междудругото съм момиче номер 2 :))
Авторката
|
|
