Споделена история от Измислени истории |
Ловец на енергия 7 част
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 4390 пъти
Седма част
Часовете минаваха тегаво. Дилън беше необичайно разсеян, но за щастие учителите не забелязваха, понеже бяха заети с другите ученици.
Той не можеше да изкара от ума си странния човек.
- Шекспир е първият, който създава изкуство в изкуството с `Убийството на Гонзаго` в пиесата си `Хамлет` - четеше Дейв своя доклад по английски.
Браян още малко и заспиваше, а Дилън зяпаше монетата. Тази на Никол беше съвсем същата. И само тя беше усетила дъжда.... определено имаше нещо общо между нея и онзи мъж, но Дилън знаеше, че тя няма да иска да говори с него, съдейки по реакцията й. Значи все пак криеше нещо.
Но нещата ставаха твърде откачени за твърде кратко време и колкото и търпелив да е човек, Дилън не можеше да изхвхвърли тези мисли от ума си и да се прави, че няма нищо. Освен това беше повече от сигурен, че странните неща тепърва предстоят, така че трябваше да научи възможно най-много.
След два учебни часа вече не мислеше просто как ще заговори Ники или как ще я покани на среща, мислеше как да я накара да му каже какво става. Разбира се тя го избягваше в междучасията, но за щастие той знаеше начин да останат насаме.
-------------------------------------------------------
Най-после учебният ден свърши и всички се разотидоха по-бързо отколкото са дошли на училище. Спортистите нямаха тренировка днес, така че се запиляха.
- Хайде човеке, днес е денят! - каза ентусиазирано Браян на излизане от училище.
- Какво?
- Днес ще дават `Зета Световна война`! Говориш ми за този филм от две седмици!
- Ъмм, аз не се чувствам много добре.... мисля да го пропусна... - отвърна Дилън.
Браян и Дейв го погледнаха като гръмнати.
- Ти сериозно ли! Това е филмът, който и тримата мечтаем за гледаме!
- Вие мечтаете да го гледате, аз не обичам нищо свързано с какъвто и да е вид война! - поясни Дейвид.
- Сега не е време за пацифизъм! - смотолеви Браян.
- вижте момчета, ще го дръпна от нета, когато мога. Наистина се чувствам уморен, ще пропусна киното.
Браян въздъхна.
- А какво ще правим с твоя билет?
- Ами не знам.... защо не поканите Вероника?
Браян погледна ехидно, а Дейв се заспя тихо.
- Пич, той просто иска да се отърве от нея и да се освободи за Ники! - рече очилаткото с неочаквана за него увереност.
- О да, естествено! Хайде цайс-мен, да вървим да гледаме твоя филм! - Браян дръпна Дейв и двамата поеха към изхода.
Точно тогава Дилън се обърна и видя Никол и Кристъл да излизат от училището.
Когато Никол го забеляза, се стъписа, но Дилън побърза да ги настигне, преди да са се върнали вътре.
- Здравей Ники! може ли да те питам нещо по биология? -изтърси той.
- Здравей и на теб, Дилън! -каза Кристъл с хаплив тон и погледна Никол със заядлива усмивка.
Никол погледна изнервено към Дилън, все едно беше папарак, преследващ я като ВИП.
- Здравей Кристън....
- Кристъл! -поправи го тя, без да прикрива раздразнението си.
- Виж, Ники, нужна ми е твоято помощ. Ще правя проучване по биология, а ти изглежда си добра... ще ми помогнеш ли?
Никол мълчеше и все още гледаше ядосано. Очевидно знаеше какво иска Дилън, а изнервеният й поглед показнаше само, че не й се иска да разкрива тайната си... каквато и да беше тя.
- Е?
- Аз също мога да ти помогна, ако тя не иска. - каза Криси.
- Благодаря, но проектът е свързан с практическа работа, в която влизат живи животни, а доколкото знам, изпитваш панически ужас от змии, нали Крис? - Дилън умело намери причина за молбата си.
Щом Криси чу думата `змия`, кафевите й се ококорика колкото тези на дебелия Мартин от филма `Човешка стоножка 2`. В следващия момент беше благодарна, че Дилън моли Ники за помощ, понеже от дете се страхуваше от змии, заради един ужасен инцидент.
- Е Ники?
Но Ники още мълчеше и гледаше точно така сякаш е длъжна да направи нещо, което изобщо не й се иска. А може би беше така.
- Съгласна е разбира се, тя обожава биологията... и змиите... аз обаче трябва да тръгвам, защото имам проект по география и домашно по история... чао!
Кристъл побърза да се изниже, оставяйки съучениците си.
След като я нямаше, Дилън погледна сериозно Никол, показвайки че е време за истинската причина да говорят.
- Добре Хънтър, какво искаш? - попита нервно Ники.
-Искам да знам всичко за тази монета, която носиш... и защо вали дъжд, който само ние усещаме? - каза той.
Никол въздъхна.
- А как да съм сигурна, че мога да ти вярвам? Все пак.... нещата са доста сложни.
- Това и сам го прецених! - каза Дилън. Той извади монетата от джоба си и я показа на Никол.
- Мисля, че това е достатъчно доказателство. Вчера някакъв откачен мъж с жълти очи се появи от нищото и ми я даде. говореше странно и несвързано, все едно е запомнил фрази он някой фентъзи филм.
Никол огледа добре монетата , макар да си личеше, че е същата като нейната.
- Какво ти каза онзи мъж? - попита тя, без да отделя очи от дланта му.
- Ами... че талантът ми в спорта не е случаен и че съм част от кръга на Ловците...
- Значи.... не си опасен... значи си един от нас! -възкликна Никол.
- Честно казано не знам какъв съм след онзи разговор.... можеш ли да ми поясниш малко нещата?
Никол завъртя умно очи и кимна.
- Добре.... но нека намерим по-усамотено място...
|
