Истинска сълза 2-ра част
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 4232 пъти
Истинска сълза – 2ра част
Кристин стоеше в болницата заобиколена от съученици, учители и семейството си. Като, че ли не им обръщаше внимание. Чудеше се кой я спасил. Тя трябваше да остане още време в болницата. Външно нямаше наранявания, но лекаря настояваше докато напълно я възстановят и душевно, тъй като се страхуваше. Все пак тя беше дъщеря на Абигейлс. Денят отмина бързо с чакане на резултати от изследванията. Кристин нямаше нищо напротив да остане в болницата. Беше се замислила. Защо не е успяла да види сълзата на Анна. ‘’Може би няма смисъл. Тя ме мрази. Откъде накъде ще плаче за мен’’ размишляваше тя. Слънцето бавно залезе и се спусна мрака. Кристин заспа. Посред нощ се чу глас:
-Аагх! Трябва ли да нарушавам законите само за да те спасявам. Толкова непокорна си! - Кристин се сепна. Гласът беше на Мейсън. За нея той изглеждаше наранен. Кристин се чувстваше виновна. Знаеше, че заради нейните хленчания, Мейсън трябваше да наруши законите. Но все пак беше щастлива, че отново е жива.
-Таа, както казвах. Сега ще продължиш да живееш, но под моя власт. Имаш мисия и не се опитвай да избягаш. - каза Мейсън.
-Тази сълза е ценна колкото живота ти. Ако до 3 месеца не я откриешще умреш. -довърши той и изчезна. Кристин се надигна и в следващия миг откри какво може да прави. Видя собственото си тяло. Отначало се стресна, но й се стори забавно. Започна да хвърчи из стаята, когато изведнъж някой влезе и тя се скри зад шкафчето си. ’’Анна? Тя какво прави тук? ’’ –помисли си Кристин. Уви, не беше Анна. Само една мед. сестра. Тя седна и каза :
-Вие богаташите заслужавате чиста смърт!
Кристин се стресна. След което сестрата стана и запуши тръбичката през която минаваше кислород. Кристин би трябвало да усети нещо. Обаче както знаеше тяло без душа си е просто труп. Затова тя бавно се запъти към сестрата която продължително стоеше да запушва тръбичката. Легна в тялото си и за ужас на сестрата се надигна и каза:
-Защо всички ме мразят?
-К-как е възможно? А-аз те удуших! Още си жива? ! -учуди се сестрата и нададе силен красък, след това припадна. Лекарите и останалите мед. сестри се стреснаха и отидоха да видят, а Кристин се надигна от тялото си и излезе през прозореца. ‘’Така и не ми отговори’’-каза си тя. Беше решила да се разходи. Явно не е напълно дух за да може да лети. Това би било прекрасно за нея. Бавно започна да вали. Но на нея не й пукаше. Мислеше за всички съученици и хора, които изрониха толкова силна болка и омраза за нея. Чудеше се, защо няма истински приятели. Колкото и популярна да е, колкото и всички да й се възхищават.. ‘’Всичко е ясно с една сълза’’-рече тя. Беше около 5 сутринта. Пролетно време. Наближаваше да изгрее слънцето. Кристин нямаше намерение да се връща в онази затворена и самотна болнична стая. Огледа се. Нямаше жива душа, но тук-там се показваха шофьори. Видя и току-що събудили са се врабчета. Тъй като не можеше и да лети се покатери. Настани се на един клон и се загледа във врабчето. То сякаш можеше да я види и да погледне болката й. Но се стресна и започна да писука. В следващия момент налетя една птица (която очевидно беше майката) и събори Кристин. Е тя се отърва с охлузвания. Започна да се разхожда където си поиска. Мисията можеше да бъде трудна, но беше забавна. Стана около 8 часа. Звънеца за часовете би. Кристин реши да обиколи училищата. Можеше да види множеството деца и тийнейджъри. Тя се разхождаше и никой не я виждаше, усещаше или я чуваше. Внезапно се чу плач и викове. Кристин се сепна и така подскочи сякаш я е ударила мълния. Напрегна се и разбра, че виковете идват от отсрещната улица. ’’О-о тази улица е на бездомните’’-помисли си тя. Затича се и видя малко момиче. Цялата й коса закриваше мокрото й от сълзи очи. Момичето вдигна глава и каза:
-Ти трябва да си Кристин Абигейл, която блъснаха с автобуса.
-На мен ли говориш? Ти ме виждаш? -Кристин беше шокирана. Нима момиченцето я виждаше?
-Внимавай! -извика то. В следващия момент един куршум се вряза в Кристин. Тя използва момента да не се махне, а да действа бързо. Съсредоточи се и напрегна всичките си сетива. В следващия момент цялото време спря. Куршумът остана във въздуха. Всичко спря.
-Уау! Имаш невероятни сили! -ехна момиченцето. -Аз се казвам Ейми. Умрях преди доста време, но все още има хора, които ме мислят за демон.
-И на мен ми е приятно. Аз съм Кристин. Познаваш ли един Мейсън? -попита Кристин с надеждата, че някой ще го познава, колкото и да не си вярваше.
-Не познавам пратеници. И не искам да ги познавам. Мога да стана дух и без тяхна помощ. -въздъхна Ейми. -Е искаш ли да спасяваме хора? Или имаш друга работа?
-Ами бих го направила, но не съм супергерой. Аз трябва да открия истинска сълза от някой който ще я изплаче за мен. Срока ми е 3 месеца. Ако не го направя....
-Разбирам. -прекъсна я Ейми. -Това е сложна мисия. Трябва ти доста усилия. Е, аз ще тръгвам. Между другото ако искаш да се видим и да поговорим намери ме пак на това място. Обичам чужда болка-озъби се зловещо Ейми, а след това се засмя и изчезна.
Кристин бе радостна. Имаше приятел, който да я цени. Вече бе станало 12 ч. на обед. Какво й се правеше? И тя не знаеше.
‘’Ако не откриеш сълзата до 3 месеца, умираш. ’’- в главата й се въртяха постоянно думите на Мейсън. Макар, че я бе спасил от чиста смърт наистина ли и той искаше да умре? ’’Дори и безсмъртните искат да умра’’ натъжи се тя. Но все още имаше време да е навън. Отиде в една градинка, но тъй като беше уморена се унесе и заспа бързо на пейката.
2 часа по-късно
-Идиотка! -извика Мейсън. -Работата ти не е да спиш по градинските пейки както и да стряскаш птичките рано сутринта.
Кристин се стресна от неговият глас. Наистина си беше така. Разхождаше се, и тук-там стряскаше животни и хора и най-лошото : поспиваше си на пейките в градината.
- С-съжалявам. Но съм отпаднала и уморена. -отвърна тя.
-Пфф отпаднала и уморена. Духовете почти нямат емоции! Що за непокорно духче си? ! Аз трябва да те следя всеки миг от секундата само и само да не се изложа пред небесата и...
-Дообре, дообре! -извика тя и стана. -Хубаво какво трябва да правя г-н ‘’ще се изложа пред небесата’’?
-Не ми лепвай прякори, че твоята невинна душица ще отлитне като перушината на закланите кокошки към небесата чу ли ме? ! -кресна й той в ухото.
‘’Аййш! За какъв се мисли? Щяла съм да отлитна в небесата като перушина на заклана кокошка! Да не би пък и тяхната перушина да отива там? Що за нахалство! ’’ продължи да си мъмри Кристин. Колкото и досаден да беше Мейсън, на нея й беше забавно да е с него. Може би изпитваше нещо, но знаеше, че ако го изпитва то тогава ще стане невъзможно.
Изведнъж остра болка секна дъхът й и тя се свлече на земята. Едва сега забеляза, че наоколо няма никой включително и Мейсън. ’’Край. Това е. ’’каза си тя. Прилоша й и припадна.

-Най-сетне реши да се събудиш, Аби. -обади се познат мъжки, може би зловещ глас.
Кристин отвори бавно очи. Чу гласа на някой, но не знаеше кой е и какво иска от нея.
-Това съм аз. -отново проговори. -Не ме ли помниш? Аз съм Дан.
Кристин познаваше някого, но не знаеше. В следващия момент се чу чупене на стъкла и силна експлозия. Разсеяността й се махна бързо като видя и Мейсън който здраво я бе сграбчил.
- К-какво!? Ч-чакай малко накъде? ! Какво става по дяволите? ! -кресна тя.
Мейсън не й обърна внимание и двамата се скриха зад една врата.
-Ти въобще слушаше ли ме преди няколко часа? ! -кресна й той. -Всяка секунда с демони ме забъркваш! Ти какво бавноразвиваща ли си? Трябва ли вечно да ти пазя гърба? !
-Не разбирам! Ти беше тоя дето ме заряза. - отвърна тя.
-Нямам време за глупости. -каза Мейсън и от пръстите му се показаха дълги нокти. Целия му външен вид се промени. Изглеждаше като дива лисица. -Бягай!
-Какво? -каза тя.
-Казах да бягаш! -изръмжа той. Кристин се уплаши здравата и избяга от мястото където се беше събудила. ’’Това той ли беше? Да не би да е някоя шега? Лисица ли е кво? ’’размишляваше тя. Ала кой беше този Дан? ....
-Афк! То значи подобно нещо... -изръмжа (отново) Мейсън.
-Ти какво си? Какво искаш от мен? -наплаши се Кристин.
-Дообре и ти ме разкри. Не съм точно пратеник/ангел. Имам си слаби места. Когато се ядосам ставам такъв. Но сто процента не съм демон.
-Да, да на мен ми ги пробутвай тия. -изхили се Кристин.
Мейсън само се озъби и продължи:
-Какво ти каза демона?
-Ами само, че се казва Дан. Каза, че не го помня. Тоест аз май съм го познавала. -замънка тя.
-Ще се видим после. -отсече той и изчезна.
‘’Голям игнор ми хвърля тоя. На всичко отгоре не иска да признае, че със сигурност е демон. ’’...
Вече бе стано 7ч. вечерта. Кристин не искаше да се връща пак в тази болница, затова реши да се разходи и да види нощен живот. Тя хем беше съкрушена от факта, че нейния ‘’пратеник’’ е лисица-демон, хем, че много ситуации й се въртяха в ума а тя не можеше да ги осмисли. Реши да потърси Ейми.
-Не се тревожи, Кристи. -обади се сладко гласче.
‘’Кристи? Това да не е нов прякор? ’’-помисли си тя.
-Кхъх, да? За кое да не се тревожа? -попита Кристин.
-Да ти разкажа за Мейсън. Слушай ме. -отговори Ейми и се втренчи в нея. -Мейсън е живял 400 години поне на другата планета от където идва. Той е лисица демон. Не мога да го нарека жътвар или пратеник, защото не изглежда като такъв. Опасен е като се ядоса. А когато някой го зареже изпитва такава депресия, че зарязващия се самоубива. Не се привързвай към него. Ако искаш го накарай да спре да му пука за тебе. Кристи, мисля за твоето добро.
-Ейми, откъде научи всичко това? -сепна се Абигейл.
-Дълга история. Сега чуй и моята. Когато бях на 5 годинки ме осиновиха. Бе тежко за мен, тъй като това беше клюка в детската градина и ми се подиграваха. Растях си без усложнения, но исках да приключи това. Искаше ми се да умра толкова много. Тогава отидох на тази улица. Останах там да пренощувам и тогава видях Мейсън. Той бе дружелюбен и преди да си тръгне каза, че желанието ще ми се изпълни. Аз не знаех за какво желание говореше той. На сутринта мислех да се върна обратно, но ме блъсна кола. ’’
Кристин се стресна. Нима Мейсън може да е я убил? ’’Не, нали тя си го е пожелала? ’’ размишляваше наум тя.
- Тогава разбрах, че смъртта е тежка, но някакси приятна. Научих толкова много истории, Кристи. Нямаш си и на идея колко души бродят! Можеш да ги видиш. Само се концентрирай. - каза Ейми и хвана за главата Кристин за да я насочи към определено място.
Абигейл искаше да види някоя душа, но точно когато се възстановяваше нямаше време да мисли за това.
Изведнъж нещо я жежна право в сърцето. Вгледа се и видя образа на едно момиче, но не беше Ейми.
-О, Боже! Ейми? Ейми! Къде.. какво.. как? ! -отчаяно завика Кристин. Какво й се случваше? Какви бяха всички тия отнасяния? Дан.. кой е той? Мейсън също. Какви са всички?
-Въобще в какъв шибан свят живея? ! -изкрещя тя.

Следва продължение. Хора извенете, че късно пускам втора част Т. Т