Споделена история от Измислени истории |
Наричайте ме Беки ! 4 част
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 4889 пъти
Четвърта част
Страшно се ядосах! от къде на къде тази хиена ще говори з ародителите ми! Тя знае ли въобще какви хора са те? Те наистина биха си гордяли с постъпката ми, Кайл няма право да ме тормози! За това и винаги му го връщам.
Въобще не изчаках някой да излезе от кабинета, директно се устремих към стаята по физика, първият час. Разбира се преди това се отбих до тоалетната, за да се погрижа за якето си, беше залято с кола.
Както и да е, наказанието все пак се размина, може би на учителите вече им е писнало от ненужни санкци и, понеже.... нямат ефект! За това и са ненужни. Какво щяха да направят? да ми отрежат ръцете, за да не се бия и да не хвърлям предмети, или пък езикът, за да не казвам какво мисля? както вече казах, и да ме изгонят, нямаше да ми пука! беше ми абсолютно все тая.
Сара ме чакаше на нашия чин. Влязох вътре, а учителят, г-н Фелтън, който е моливоподобен стар ерген без един здрав зъб, тъкмо беше започнал с редовната си реч, която повтаря всяка година- Във физиката всяко действие е по-добро от бездействието! за това не пренебрегвайте учението си деца, каквото и да направите на тези години, ще ви се отрази един ден!
Влязох в стаята, все едно съм си вкъщи и тръшнах вратата. Всички ме стрелнаха с поглед.
- А, г-це Джоунс! Пак сте закъснели, случва ви се често! - усмихна се „моливът“ с кривите си зъби.
- Бях при директора. - отвърнах безразлично аз.
- Не се случва за пръв път, нали? - каза той и всички се засмяха-
- Да и сигурно няма да е за последен! - казах аз и директно отидох на мястото си до Сара.
- Какво стана? - попита тя.
- Нищо, Хиената пак ме изнерви и се наложи да хвърля още нещо, за да млъкне. Общо взето нищо ново под Слънцето.
Точно токава вратата се отвори и Кайл влезе вътре.
-Г-н Джей, и вие ли бяхте при директора? - за молив е доста приказлив и наблюдателен.
Кайл не отговори, само се ухили по неговия тъпанарски начин и седна на мястото си.
Моливът почна да преподава скучния си урок. Никога не съм разбирала защо т. нар. уроци, трябва да почват още от най-първия час? Нашите мозъци още са плесенясали от лятната ваканция, дори и зубрачите не могат да се ориентират веднага, а учителите се държат все едно вчера сме имали тест и днес проверяваме отговорите.
Часът мина скучно, „Моливът“ даде задачи за домашно. Аз през цялото време мислех как да си го върна на Кайл, все пак ми съсипа любимото яке.
когато звънецът изби, вече бях готова. сетих се нещо съвсем просто и практично, само трябваше да изчакам да дойде голямото междучасие. Писах бележка на Сара и тя се съгласи.
Добре, че винаги нося със себе си течно лепило, знам, че може да свърши работаза.... нещо!
Най-сетне дойде време за обяд. Кайл винаги сядаше на едно и също място, но изчаках да видя къде ще остави нещата си, за да съм сигурна. Докато идиотите си избираха какво да ядат, се приближих до стола му, опитвайки се да бъда незабележима, и изстисках обилно количество лепило на стола му. Знам, стар и изтъркан номер! И доста детски! Но пък винаги се хващат. Честно казано дори и като малка не го бях прилагала на никого, освен на братята си. Крайно време беше Кайл също да изцапа панталона си. Реших обаче да го спестя на дружките му.
Докато слагах лепилото, Сара се опитваше да разсейва останалите и да ме прикрива. Да, винаги действахме заедно и за това често си деляхме наказанията. Но пък си струваше, беше забавно.
Двете седнахме на нашата маса и зачакахме глупаците да паднат в капана... или поне един от тях.
Скоро тримата се появиха с табли на ръце и с обичайния глупав смях на уста. Скоро щеше да е история! Пък и имах да му връщам точно с лепило, веднъж в пети клас Кайл беше залепил вратата на шкафчето ми... а после аз напълних раницата му с домашен пудинг, докато не гледаше. Хубави спомени!
Когато седнха на столовете, вече знаех, че съм си го върнала на Кайл! Със Сара започнахме да се кикотим, даже забравихме за яденето. Не след дълго смешниците излапаха обяда си и тръгнаха да стават, но Кайл нямаше особен успех. Хахахаха!
Излишно е да разказвам с подробности, като по филмите беше, когато се опитваш да станеш, но не можеш и гледаш тъпо, докато осъзнаеш, че си залепен!
Със Сара избухнахме в смях, а скоро и всички други в столовата.
- Хей Кайл! Май с този стол сте родени един за друг, а? Неразделни сте!!! - извиках аз през смях. Тъпакът се мъчеше да стане, а физиономията му беше нещо средно между гняв към мен, унижение и страх да не се наложи наистина да се разхожда със стола. Беше толкова смешен, че дори Стив и Рик избухнаха в смях. Кайл не издържа и в един момент се изправи рязко, но както се досещате, се чу ЗВУКЪТ! Когато се изправи, всички видяхме, че носи боксерки на смърфове. Да, кофти ден да бъдеш точно с тези джинси пич! Излишно е да споменавам, че всички веднага извадиха мобилните си телефони, за да документират златния момент. Наистина беше епично! Дори Сара го направи. Аз поне тази глупост не съм свикнала да върша.
Това беше направо черешката на тортата!
- Някой си пада по смърфове, а! - хилеше се Сара.
- Смени си гащите Кайл! Столът ще ревнува, че всички момичета зяпат задника ти!
Ако погледът можеше да убива, щях да съм мъртва! Кайл грабна чантата си, прикривайки се с нея и излезе от стола, крещейки :
- Тъпкато ще ти го върна Джоунс! Тъпкано!
Да, всяко негово ново отмъщение завършва така и после започва отново по същия начин, за да свърши по същия начин. Какво ли ще направи следващия път? Сигурно ще ме замери със сода, а аз ще го залепя за тоалетната чиния. Не е хубаво да се бъзикаш с момичета!
Със Сара излязохме от закусвалнята, без да си поемаме дъх от смях. На всички май им беше доста забавно.
- Видя ли му лицето?
- да, беше за снимка!
- мисля, че имаше достатъчно хора, които го сминаха. - не думай!
- Сега сигурно ще се появи из целия интернет! Но признавам, че не очаквах да носи боксери на мърфове, наистина!
- Какво ще правим сега? Мисля, че можем да пропуснем следващите чаове.
- Не знам, може да вземем Лъки, за да го разходим.
- Братята ти ще те пуснат ли?
-Не, но аз ще им избягам, а и поне да разхождам кучето, ми е позволено. Плюс това има време до урокът ни по танци.
Да, пропуснах да спомена, че със Сара ходим на хип-хоп. Винаги ми е харесвало да танцувам и може би е едно то малкото неща, в които съм добра. Освен може би номерата и редовните глупости.
Само дето братята ми дори до школата не ме допускаха без техния надзор. Е, този път щеше да е различно.
Джак и Джим също работеха, но не постоянно като Джон. Ако отидехме по-рано, къщата щеше да е празна и можех да взема кучето си, без да има преговори кога да се прибера, кой да ме води, кой да ме взема и в колко.
Така и направихме, взехме Лъки, който винаги се радваше да види Сара и се отдадохме на безцелно шляене из града, пушене на цигари и тъпчене с нездравословни вкусотии. Когато братята ми звъняха, не им вдигах и общо взето нищо ново, докато...
|
