Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Добре, ето и 3 част (много съжалявам ако има грешки)


Сложи ръката си на корема ми, но тя не спря там, продължи по-надолу. Въпреки, че в този момент сигурно съм изглеждала като разгонена кучка, аз трябваше да прекратя това.
-Спри до там и не продължвай по-надолу! -казах аз като се опитах да помръдна ръката му.
-Защо, не ти ли харесва? -той се помръдна настрани леко изненадано. След това продължи.
-Не искам да ме лъжеш, ако не ми отгвориш честно на въпросите, които ще ти задам аз ще проължа, а ако ми отговориш вярно ще спра за днес.
-Ще спреш за днес ли? Значи да приема, че няма да се откажеш, и ще продължиш да ме тормозиш? Но все пак наистина ми стига за днес така, че ще се постарая да отговоря правилно каквито и да са въпросите ти. -казах аз като кимнах с глава. Той се усмихна. Пусна ръцете ми. Започна да задава въпросите си.
-Кога ме харесваш, трябва да знам? -засмя се той
-Когато слушаш музика и потропваш с крака си в ритъм. -отговорх честно и почтенно аз.
-Добре. -той се долепи отново до мен и ми прошепна в ухото:
-Когато направих това преди малко, пък и сега колко точно се възбуждаш? Малко, средно или толкова, че искаш да ме целуваш възможно най-страстно. Внимавай как ще отговориш.
-Толкова, че искам да те целувам възможно най-страстно. Доволен ли си? А сега моля те отдръпни се, че не издържам вече. Това са всички въпроси, аз ще си вървя-отговорих през зъби. Стремях се да отговарям възможно най-правилно, защото той усещаше кога лъжа. Опитах се да се измъкна.
-Ооо, това е обещаващо. За къде си се разбързала толкова, имам още един въпрос. Точно сега, когато си толкова възбудена, искаш ли да видиш тялото ми голо от главата до кръста да кажем?
-Не! -заявих бързо и стреснато без да мисля, че излъгах. Той позна, наистина бях много възбудена и исках да видя глото му тяло точно сега. Да прекарам бавно пръсти през оформените му плочки. Той се засмя и каза:
-А, какво стана? Ти сега ли излъга? Значи имаме още работа заедно, а? Той се доближи, но не бавно, ами толков рязко, че се стреснах. Този път нищо не каза, ами направо ме прегърна с едната си ръка. Другата беше свободна, до следмалко, когато я пъхна под потника ми. Усещах топлата му ръка по гърба си. Тя се предвижваше нагоре към откопчалката на сутиена ми. След това се отдръпна за момент усмихна ми се и откопча сутиен ми. В същото време чухме някой да идва. Аз бързо се задействах. Бутнах го и избягах до таблото все едно върша нещо. Точно в този момент влезнаха Сиси и Вили. Сетих се... бях забравила сутиена си, ами сега, ето защо Даниел се усмихваше през това време. Стиснах ръцете си и излязох от стаята.
-Къде отиваш? -попита ме Вили.
-До тоалетната. -отговорих й стаписано аз. След малко се върнах. Вече нямаше за какво да се тревожа, олекна ми. Всички ме чакаха да си тръгваме. Тъблото вече беше готово. Ние излезнахме от училище. Вили и Сиси поеха на една страна, а аз на друга, но не бях сама, Дниел беше с мен. Сиси се провикна:
-Вие двамата къде?
-Аз имам работа в тази посока и затова ще вървя с Ники, чао. -каза Дани без дори да ме остави да кажа нещо.
-Добрее, до скоро. -провикна се и Вили.
-Какво правиш, не искам да се прибирам с теб-шептях му, докато той се усмихваше самодоволно...

9.   4-та част?

11.   4 част:

Не искам да се прибирам с теб-шептях аз на Даниел,докато той се усмихваше самодоволно...
-Еее,щеш не щеш това е .-усмихна се. Вече свихме в уличката към вкъщи.Не си казахме нито дума.
-Ауу боли!-изпищях аз ,защото ме придърпа към себе си с едната си ръка.
-Нищо няма да ти направя , обещавам-каза той.
-Махни си ръката или ще започна да пищя.
-Пищи като искаш.
Разпищях се ,а той използва момента и вкара езика си в устата ми.Отблъснах го.Видях Делян
-Дени!
-Дени?-каза изненадано Даниел.
Аз бързо изтичах до Делян.-той беше най-добрия ми приятел.Познавахме се от много малки и си бяхме много близки.
-Дени помогни ми.-Казах му тихо на ухото и го целунах.Мисля ,че той се сети за какво става въпрос. Обърна се така ,че Даниел да гледа и здълбочи целувката. Даниел ме погледна и тръгна
-Благодаря ти Дени.
-Няма защо , но какво става?
Разказах му всичко
-Не се притеснявай -каза и си тръгна.
След една седмица - Джимин ми предлагаше да излезем всеки ден . Всеки ден ме изпращаше , но аз виках Делян и започвахме да се целуваме и Даниел си тръгваше.Наистина не ми беше приятно да използвам така приятелите си , но наистина бях уплашена , и просто нямах избор.
На другия ден
След часовете Даниел дойде , притисна ме към стената и започна да ме целува.Аз се опитвах да го отблъсна , но той държеше китките ми много силно.Не знам как ,но така се отблъснах ,че Даниел се блъсна в срещуположната стена ,но не пускаше китките ми и аз се оказах притиснала него
-Оо, много си припряна.
-Да , такава съм , но не и с теб.
-А с кой ?
-С Делян.
-С онзи дето се мляскате?
-Просто много го обичам.
-Да бе .Ще заобичаш мен.
-Няма как да стане.
-Помисли си , имаче ще се случи нещо.-той ме пусна и си отиде.
,,Е, какво може да ми направи тоя''
Във вкъщи
-Ники , аз и баща ти ще заминем по служебна работа за две седмици-каза мама
-Добре не се притеснявайте , не ходите за пръв път , имате ми доверие нали?
-Естествено миличка-отговори мама.
На другия ден
-Е реши ли?-Попита Даниел
-Да, няма да изляза с теб , никога.-и си трънах
След училище във вкъщи. Звъни се на вратата.
-Оо , пак ли ти , какво правиш тук Даниеле ?-Той ми се нахвърли.
-Искам те...-Той ме хвана и ме завлече до стаята ми.
-Исках да те чукам още тогава , но pеших да не те напрягам.-говореше с онзи блясък в очите.

18.   Продължение ?

20.   Аз имам някакво продължение , но няма да имам нищо против от тук , някой да се опита да го продължи. Даже много ще се радвам :)
Авторката

21.   Моля за продължение!!! Това ми е като наркотик, Боже, за пръв път... Моля, моля, моля, моля!!!

22.   Номер 21 само заради теб ще го пусна :Д
Съжалявам, ако има грешки.

-Исках да те чукам още тогава, но pеших да не те напрягам. -говореше с онзи блясък в очите.
-Даниеле, моля те недей. -плачех и го молех.
-Ти си си виновна за това, аз нямаше да ти направя нищо. Толкова те обичам.
-Обичаш ме? Това не е любов Даниеле. Ти никога не си ме обичал. Ако ме обичаше, нямаше да ми причиняваш това. -говотех аз птез сълзи.
-Моля? - Той ме бутна на леглото и се качи върху мен.
-Недей, моля те, недей. -продължавах да му се моля.
-Този път си ми в ръчичките. Няма да се измъкнеш.
-Недей, недей Даниеле, недей-виках аз. Той хвана китките ми, качи ги над главата ми.
-Знам, че и ти го искаш, престани да се прaвиш.
Той ме целуваше на всякъде. Сложи главата си на гърдите ми.
-Ах ти.... каква си лъжкиня... пулса ти се ускорява, което значи, че се възбуждаш, искаш да го напрявя, приятно ти е, защо не го кажеш на глас, а го здържаш в себе си? Кажи, че искаш да те чукам до спукване, кажи го, искаш го. -всичко, което каза Даниел беше вярно, но не можех да го кажа. Толкова бях възбудена в момента, го исках само за себе си.
Той не спираше да ме целува на всякъде, аз вече бях спряла да се съпротивлявам. Даниел слизаше по - надолу,
разтвори краката ми. Видя, че съм възбудена.
-Мръсница-каза и се усмихна. Съблече ме, аз вече започнах да се усъзнавам и започнах да се дърпам. Държеше ме много силно. Придърпа ме към себе си и сложи крака си между бедрата ми. Започна да го търка в мен. Извих глава назад. Не можех да се отделя, въпреки опитите ми. Знаеше какво и как да го прави. Аз не можех да изтрая още дълго, бях на ръба, усещах как започвам да се потрисам леко, но все още се контролирах затова направих опит да спря и успях. Той се засмя тихо.
-По - силна си от колкото си мислех. Но сега, искам да чуя писъците ти. -докато говореше ме обърна, отмести крака си и сложи пристите си, започна да търка мястото още по-бързо. Аз едвам се здържах, прехапвах утните си само и само да не издам звук. Опитите ми да се освободя бяха не успешни. Разтвори краката ми още повече и пъхна пръстите си....
-О, усещам някаква преграда.... да не би да си още... още по-добре. -усмихна се. Ще ти доставям много удовоствие, не се тревожи. Той свали панталоните си и... Тогава просто не се здържах, болката беше ужасно силна. Пищях с пълно гърло колкото и да не исках.
-Доволен съм, най-после те пречупих. Аз вече чух каквото исках, сега ще съм внимателн. Е, но трябва да чувам стоновете ти от удоволствие, иначе... -Погледна ме. Аз кимнах в знак на съгласие. Трябваше да се съглася, винаги съм била, , доброто момиче'', но всъщност винаги съм искала точно това. Започнах да го псувам. Видя се по изражението му, че това още повече го възбуди. Той легна върху мен и започна бавно и внимателно да се движи. Мен много ме болеше, виках с цяло гърло и стоновете ми огласяха апартамента. Ръцете ми бяха върху гърба му.. Толкова болеше, че без да осъзнавам бях забила ноктите си и го дерях. Той изохка и аз отдръпнах ръцете си... Колкото и да се дърпах, винаги съм искала да ме чукат точно така. Изнасилването се превърна в най-възбудения момент от живота ми.
На другия ден:
Мама и тати ги нямаше, нямаше и да ги има още две седмици. Аз учудващо преспах с Даниел.
Вече беше сутрин, не помня нищо освен писъци, много възбуда и естествено... Даниел. Той спеше тихичко до мен. Слънцето грееше зад него. Косата му падаше леко настрани. Беше толкова красив. Дали винаги е бил толкова красив, или аз не съм го гледала до сега по този начин? Не исках да го събуждам. Вчера се случиха някой неща, ни не мога да излъжа, че не ми хареса и не съм го искала. Аз станах тихичко и отидох да пия вода, след това се върнах. Видях отвития гръб на Джимин. Беше целия в драскотини, червени следи от нокти, забелязах, че някой от тях дори са кървяли.
-Защо не ми каза, че те е боляло? -шептях си аз до него. Чувствах се виновна. Отидох до банята и взех лекарство. Приближих се тихичко до него, дръпнах крайчето на чаршафа и намазах гърба му с лекарството. Легнах си отново, малко по-спокойна и продължих да го гледам. Той се събуди. Видя, че съм обърната към него и го гледам, усмихна ми се. Тъмно кафявите му очи блестяха.
-Много си красив докато спиш. -казах му аз тихичко.
-Така ли? Тогава да идвам по-често да спя при теб, за да можеш да ме виждаш-той също каза тихо. Продължи:
-Съжалявам за вчерашното начало. -каза виновно.
-Не се притеснявай, вече забравих началото, все пак това трябваше да стане преди много време. Нали така?
-Да. -усмихна се и се протегна. Изохка.
-Добре ли си? Много ли те боли? Сложих ти лекарство, затова попърпи още малко. -усмихнах се.
-Лекарство? Кога успя?
-Ами преди мъничко.
-Значи си ме гледала гол докато спя? Не мислиш ли, че е извратено? -засмя се.
-Добре, тогава ще избърша лекарството. -сопнах се и протегнах ръката си. Той се обърна и ме дръпна към себе си, целуна ме по челото и каза :
-Не е нужно. -усмихна се.
-Аз ще отида да направя нещо за хапване, ти си поспи още малко. -казах аз, след като се отдръпнах.
-Добре, а ти иначе добре ли си, боли ли те?
-Не.
-Искаш ли да направя така, че да не можеш да ходиш няколко дни? -приближи се към мен.
-Не, не искам. -избутах го.
-Права си. Добре, аз ще подремна още 10-15 минути, става ли?
-Да, аз ще те бутна когато съм готова. -усмихнах се и го целунах.

23.   Какво е станало после? Или не си го доизмислила? Ще се радвам да има още части. :)

24.   Не съм авторката, но предлагам продължение:
6 част от друг автор

Станах и се преоблякох. Правех всичко като насън. Имах чувство, че още викам. Обичах Даниел, но някаква част от мен го мразеше. Този блясък в очите... Вече бях готова. Взех от противозачатъчните на майка ми. Майка ми?! Какво ще стане като разбере! Все пак Даниел ме беше изнасилил. Не, няма да кажа на родителите си, поне не сега. Първо ще ги запозная с Даниел. Сигурна съм, че те ще го харесат.
– Дани? Ехо... Ще ставаш ли? Днес сме на училище.
Той се прозина и отвори очи. Погледна ме някак объркано, после разгледа стаята – сякаш не знаеше къде е. Изглеждаше ми объркан. После се засмя и ми отвърна:
– Да, Ники, ставам. Е, как спа?
Не му отговорих. Подадох вчерашните му дрехи от пода. Той ги взе и се преоблече.
– Тръгваме ли? Не искам да закъснея. – говорех му аз.
– Ти тръгвай. Аз ще се отбия до вкъщи да се преоблека-няма да ходя с вчерашните дрехи на училище.
– Добре.
Излязохме от апартамента. Аз заключих вратата и му подадох ключовете, за да си завържа връзката на обувката. Беше ми лошо, не ми се ходеше на училище. Исках да споделя на някой. На Сиси и Вили може би?
– Ще се видим на училище. – каза той. Не ме погледна в очите. После ме придърпа към себе си и ме целуна... безчувствено.
– Добре. Бързо, да не закъснееш.
Поехме в различни посоки. Пет-десет минути след като той си тръгна, аз се сетих, че съм си забравила проекта по география вкъщи. Побягнах към вкъщи. Един съсед ми отвори входната врата. Бързо по стълбището.. и тогава се сетих. Ключовете! Бях му ги дала и той не ми ги върна. Ами сега?! Да бягам до дома му? Опитах се да отворя вратата, макар да знаех, че я бях заключила. Хванах дръжката и о, чудо, вратата се отвори. Влязох и тръгнах към стаята ми. Вратата беше отворена. Там беше Даниел! Търсеше нещо. Тогава съзрях на пода телефона му. Вдигнах го и погледнах екрана. Там имаше мои снимки от вчера – снимал ме е, когато съм била заспала гола. Той не ме усети, че съм в стаята (гледаше под леглото ми) и аз излязох в коридора с телефона му. Разгледах галерията му – имаше снимки на толкова момичета в моето положение. Разплаках се. Тогава усетих как той издърпа телефона от ръката ми и ме стрелна с онзи поглед... после се разплака.

#Девойка на име *Д- на 14 г.

25.   Авторке, много, много, много те моля да напишеш ти още една част, моля те. Отдавна нещо не ме беше заинтригувало така. Умолявам те, наистина много те моля да напишеш още продължения!

Пламен

26.   Наистина много ви благодаря :)
И лооол, стахотно ее. *Д.... супер си.. :Д Обаче колко различно мислим.. ( не, че нещо лошо, даже страхотно) Аз смятах да ги оженя ти да го изкараш гадняр :Д. Аааа, изпотих се докато четях, стахотна си, аз ще пусна моето продължение, но искам и *Д да пусне своето... да станат 2 истории, много ще се радвам ако се съгласиш :)..
Продължавайте да пишете коментари :) Радвам се :)
Ето и моето продълженe.
-Да, ще те бутна когато съм готова. -усмихнах се и го целунах.
Стигнах до кухнята, не бях пазарувала и затова нямаше много продукти. Реших да отида до магазина да купя нещо за хапване
ш във вкъщи, защото вашите ги няма. Облякох се и тръгнах. Навън всичко беше някакси... , , различно''. Всичко беше великолепно. Усмихвах се и вървях по улицата. Слънцето грееше в очите ми, не виждах нищо. Блъснах се в някого.
-Извинете... ооо Деляне? -Казах развълнувана.
-Здравей. Как си! Добре ли си? -разпитваше разтревожено той.
-Даа, защо?
-Нали щеше да идваш във вкъщи, защото вашите ги няма.?
Аз напълно бях забравила тази подробност... всичко при мен се случи толкова бързо.. Нямах друг избор освен да му кажа:
-Дени, не се притеснявай, просто ми беше малко лошо, може малко да съм настинала.
-Добре, пази се.... -каза, като ми разроши косата. И се доизказа:
-Защото се притесних, дойдох до вас - пребледнях като чух тези думи.
- Но не се чуваше нищо, телефона също не си вдигаше. - довърши - в този момент аз бях пребледняла и единственото, което си мислех в този момент беше, , Мамо, тате, благодаря ви за добрата изулация ''
-Ами, то.... телефона сигурно ми е бил на вибрация и затова. -оправдах се тъпо аз.
-Добре, вече няма значение.... ти на къде си се запътила?
-Към магазина, мама я няма и няма нищо за хапване. -засмях се
-Искаш ли някъде да хапмем? -помислих си да кажа, , да '', но се сетих, че вкъщи Даниел спи.
-Не, мерси. Така и така трябва да купя нещо за вкъщи.
-Добре ще дойда стеб. -усмихна ми се.
В магазина напазарувах всичко необходимо. Излязохме навън.
-Ники, да ти помогна ли с торбите?
-Не, ще се справ... Делян ме прекъсна като взе торбите и каза:
-Хайде да тръгваме.
Вече бяхме пред входа на блока ми.
-Аз вече от тук мога, нали има и асансьор.? -казах разтреперено аз. Притеснявах се:, , ами ако види във вкъщи как спи Даниел? ''-само за това си мислех.
-Нее, ще се кача до горе, пък и искам да ми направиш кафе, ако може де... -каза той и се усмихна широко, след което влезе във входа.
Аз бях много притеснена, , Ами сега, какво ще правя? Ще затворя вратата на стаята ми, Дани ще си спи, а Делян ще пие кафе.... да, това е решението. ''
-Ники... Никии.... отвори вратата, да за влезнем... каза, като ме побутваше -докато мислех стратегията си, вече бяхме стигнали до вратата на апартамента.
-Д.. добре... -отговорих, плахо аз. Ръцете ми трепереха. Отключих вратата и мигновенно отидох до стаята си. Даниел не беше там.... Леглото беше оправено, съборените неща от снощи бяха на мястото си.... все едно не е идвал никой, но странното беше, че обувките му бяха още в коридора, тях за щастие Дени не видя. Успокоявах се като си казвам, , Всичко е наред вече, Дани сигурно си е тръгнал... но защо кецовете му са още тук. Може да е станало нещо или... незнам.... Охх, какво се притеснявам, нали в крайна сметка него го няма, това е важното сега. ''-вече бях по-спокойна, усмихнах се. Дени вече беше във всекидневната, запътих се и аз, но какво видява очите ми в този момент.

27.   Много е интересно, продължи го. : )))

28.   Моля те, довърши го! :)

31.   Авторката..Еми хора нзз...Просто явно преоверяващия не одобрява нещо 2 пъти пускам историята и не става...Не излиза...
Бих искала да питам ,защо не я пускате ? Поне ми обяснете да се поправя?Не мога да разбера..

32.   Моля те опитай пак историята ти е много хубава:)

33.   Моля! Толкова ми беше интересно! Пусни я пак, ако модераторите не я пускат я попромени малко изкарай сцените на насилие(ако има )и т. н. Моля ви модератори! Защо не я пускате? ! Не ни карайте да чакаме!
П. П. Авторке сетих се нещо! Ако си я написала на латиница я промени на български иначе няма да я пуснат никога! ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ! :)

34.   Пробвам 3 път :Д... на бг е... гледах да няма грешки... нзз

7 част

Вече бях по-спокойна, усмихнах се. Дени вече беше във всекидневната, запътих се и аз, но какво видяха очите ми в този момент... Дниел излезе от банята, само с една кърпа, хваната около кръста му. Явно се беше къпал, беше мокър.
-О, ти вече се прибра. -каза, след което ме дръпна към стената и започна да ме целува.... Бях в шок.... опитах се да му кажа за ситуацията в момента, но през това време.... Делян се провикна..
-Никии, хайде.
Даниел се отдръпна и ме изгледа въпросително. Точно в този момемт реши и да пристигне Дени. Казах си, , ей сега отиде''. Беше интересна ситуация - Дани стоеше по кърпа, аз бях притисната от него до стената, а Дени...
-Ах ти копеле - извика се и отдръпна Даниел от мен.
-Дени, неде.... - не успях да довърша от виковете на Делян. Той се обърна към мен и викна.
-Ти да не си посмяла да се месиш- каза ядосано, след което продължи...
-А ти? Какво си позволяваш да правиш? - Гледаше Даниел. Замахна с юмрук и го удари. Червена, тънка струя кръв протече от устната му. Вече и двамата бяха бясни, а аз не можех да направя нищо.
-А ти? За какъв се мислиш, че да ме удряш - каза още по-ядосано Даниел и го удари. И двамата се биеха.
-Момчета... Момчета-виках аз, но без полза. И в един хлас казаха:
-ТИ НЕ СЕ МЕСИ!!! - след което продължиха. След време и двамата бяха изтощени., но продължаваха да си казват, че не са. След безбройни вече опити да им кажа да престанат вече се вбесих.
-СПРЕТЕ ВЕЧЕ!!! - развиках се и застанах между тах, това обаче не им попречеи да продължат да се карат.
-Как може така да се възползваш от нея? ! - Делян
-Не се възползвамот нея! - продължаваха да си викат
-Да, най - големия плейбой на Пловдив не се възползва от момичета. - Смееше се иронично.
-Не съм плейбой, не съм такъв, да си ме видял с момиче?
-Да бе... повярвах ти, да знаеш. - каза Дени, въпреки, че още не знаеше, че сме спали заедно.
-Защо ти да си този, който да решава вместо нея? - Даниел
-Аз не решавам вместо нея, просто искам да я предпазя!
-От какво толкова ще я предпазваш? Та тя е на 16, може да взима и сама решения.?
-Вие двамата няма ли да престанете вече? - Попитах, докато се опитвах да ги спра да не се бият повече, в този момент Делян каза:
-Ники, съвземи се, сега са само целувки, но скоро може да те изнасили, да преспи с теб и да те остави.? Помисли над това!!
След тези думи последва тишина. С Даниел се спогледахме.
- Ме бих я оставил. - каза той с нормален вече тон. Аз хванах ръката му и преплетох пръсти в знак на доверието, което му имах.
-Дени, съжалявам, че не ти казах... просто... всичко стана толкова бързо и... Извинявай. - казах натъжено аз.
Дени остана безмълвен. След малко със спокоен глас каза:
-Няма нищо... щом си сигурна в реше... - не го оставих да довърши... :
-Да, сигурна съм. - усмихнах се широко. Вече искам да се разбирате, НАЛИии?? - погледнах и двамата, а те тихо измрънкаха :
-Даа..
-Добре, щастлива съм. - Усмихнах се и довърших:
-Дени... ще направиш ли кафе, моля те?
-Д-даа, добре. -каза малко позаекващо и тръгна. А аз завлякох Даниел към стаята ми.
-Вземи се облечи миличък- нарочно го казах толкова съблазнително..
-Оо, миличък значи? .. -усмихна се перверзно.

35.   Много готин край! БРАВО!!! Много ми хареса! Продължавай в същия дух! Имаш талант!!! :):):)

36.   Нали ще има 8 част:)

37.   Аз съм друго момиче и давам предложение за 8-ма част :)

-Оо, миличък значи? - усмихна се перверзно. - Харесва ми да ме наричаш така, бебс.
След тези думи той ме улови нежно за дрехата и ме тласна към него.. А после последва онова възбуждащо негово дишане на сантиметри от мен, което не ме сдържа и го целунах толкова страстно и той се остави на моя ритъм като въздишаше тежко от време на време...
Бяхме потънали в целувката си и не забелязахме, че Делян е влязъл в стаята и ни гледаше. После си засякохме погледа и стана неловко.
- Аз.. амии.. направих ви кафе и реших да тръгвам вече за училище, че не трябва да закъснявам днес.
- Благодаря ти Дени и до скоро. - казах аз.
Двамата с Даниел не си размениха и дума.
С Дани останахме сами отново.
- Виж, мога да остана вечно в прегръдките ти, но сега трябва да тръгваме. - казах наперено аз.
- А защо да бързаме, и да закъснеем голяма работа.
- Не, Дани, днес...
Той прекъсна думите ми с плавно движение към мен и пусна внимателно вързаната ми на опашка коса, а после се усмихна. Целуна ъгълчето на устните ми и после продължи по същия начин, както преди малко, само че много по-дълбоко и чувствено.. никога не съм смятала, че може да бъде толкова нежен. В този момент се почувствах истински влюбена, знаех че го обичам до полуда. Той все още не се беше облякъл и мократа му кажа се опираше в моята. Възползвах се от ситуацията и целунах голата му шия, беше толкова сладък, излъчваше тази бурна младежка невинност и онези хормони бушуващи у всеки влюбен. Знаехме, че ако останем още малко, ще се оставим на онова неспирно желание и решихме да спрем.
- Доб.. ре аз се.. обличам ии.. тръгваме - запъхтяно каза той. Облече се като обличаше едно по едно много бавно всяка дреха и гледаше самодоволно усмивката ми. После ме хвана за ръка и тръгнахме. Приближавахме училище и аз се стреснах:
- Няма ли да ме пуснеш, ще разберат за нас..
- Не... не искам да се крием вече. Аз те обичам и ти мен и няма защо да го крием.
- Но.. другите момичета са хлътнали по теб ужасно много и като разберат, че някоя друга те е завладяла, ще ме изядат. Те са хиени, които търсят жертвата си. Не ги познаваш, завиждат и злобеят- това е начинът им на живот.
-Бъди спокойна, ще им кажа да внимават в картинката и да се съобразят с факта, че ние се обичаме. Няма да посмеят да ми се противопоставят.. в противен случай...
-Какво?
-Ами.. ще им оскубя малките злобни косички, които се мешат, където не им е работа.
Като каза това се засмях и ми стана по-спокойно по отношение на това. Усетих сигурност в него, защита.
Влязохме в класната стая тъкмо преди да удари звънеца. Всички бяха насядали и впериха питащи погледи в нас. Дани ги изгледа с пренебрежение и уловил ръката ми се придвижи заедно с мен до чина и седнахме. Започнаха подмятания от страна на съучениците. Но мен това не ме притесни. Скоро нямаше да ги впечатлява това толкова много, щяха да свикнат.
Влезе учителката.

38.   Имаш ли намерение да пускаш нова част

39.   Моля авторката да продължи става интересно:-)

40.   историята е наистина интересна... и би било хубаво АВТОРКАТА да продължи историята... чакаме с нетърпение следваща част

41.   Моля теееее, авторкееее!?! Имашнстрахотно въображение искаме следваща част! Моля, моля, моляяяяяя!?!

42.   Защо не публикуваш историята в alle. bg?

43.   Алоооо нещо нова част нещо така ще пущаш ли?

44.   Авторката, съжалявам, че не опитвах отново, имах някои проблеми :)

-Вземи се облечи миличък. -нарочно го казах така.
-Оо, миличък значи... -усмихна се перверзно.
-Ела по-близо-аз също се усмихнах така и легнах на леглото, като отметнах косите си назад.
-Искаш, така ли.... тук... сега? -попита изненадано Даниел.
-Да, защо не, няма да правим нишо нередно. -казах невинно аз.
-Добре... аз нямам нищо против, само да не викаш като миналата вечер. -Той се приближаваше, но още не беше забелязал дрехите, които държа. Качи се върху мен и започна да ме целува. Аз се направих на невинна и попитах.
-Ооо, Даниеле бе, какво правишш.... аз искам само да ти дам дрехи да се облечеш... Ти за какви неща си мислиш? -след което го избутах от мен и му дадох дрехите. Станах и се засмях.
-Ах тии.... -каза той и също се засмя... след което продължи:
-Аз обаче искам и още нещо.... кога ще си го получа?
-Не знам за какво говоришш. - отново го погледнах.
-Така ли ще си играем, добре.
-А сега сериозно, вземи се облечи.. -казах аз
-Сега? -попита отново
-Даа, на секундата-усмихнах се.
-Добре-каза той и махна кърпата си.
-Ооо, отвратителен си, не това имах предвид. -закрих очите си.
-Ти така ми каза, пък и какво се правиш, вчера нямаше проблем. -засмя се.
-Аз и сега нямам проблем. -казах по-тихичко и излезнах от стаята. Отидох до всекидневната.
-Защо се бави толкова? -попита оппа
-Трябваше да намеря дрехи на Дани. -отговорих с усмивка аз.
-Ааа, междо другото, той как е влезнал тук? -попита Дени.
-Ами... той дойде снощи и...
-Ахам - поклати глава в знак на разбиране. Продължи:
-Е, той гол ли дойде, та сега няма дрехи?
-Не, дойде с дрехи, ноооо... по време на... акта... те.. малко пострадаха и... ами даа.
-Ок, няма да питам повече, че започвам да ревнувам. Той се приближи и...

45.   Нали скоро ще пустнеш нова частица? :).! .
И да включиш много интимности! ;)

46.   Емииии :д... ще се опитамм :Д


Ок, няма да питам повече, че започвам да ревнувам. Той се приближи и все чашата си с кафе.
-Кога почвате училище? -.
-Другата седмица. - отговорих аз, Дени питаше, защото той беше на 19, вече беше завършил.
-Ти вече няма ли да тръгваш? -тъкмо се появи Даниел и се облегна до втатата.
-Оо, бързо се преобличаш. -каза Делян
-Ники, ти всичко ли му казваш? -Даниел
-Почти, защо? -аз
-Питам. - усмихна се.
-Защо имате нещо да ми казвате ли? -погледна ме Дени
-Ми... мисля, че не. -казах като погледнах момчето си учудено.
-Хайде, хайде, сигурно си имаш работа тръгвай-казваше той, като избутваше Делян към входната врата.
-Добре де, добре оставям ви. Чао. -и си тръгна.
-Е, сега какво ще правим? -попита ме, като се доближи до мен.
-Знам ти за какво си мислиш, но аз искам да хапна, пък и съм малко изморена. -казах аз като тръгнах да взимам чинии.
-Добре де... искам и аз да хапна. -доближи се, прегърна ме в гръб и започна да ме целува по врата.
-Даниелее, наистина съм изморена-но въпреки това се обърнах и задълбочих целувката. Езика ми опознаваше всяко кътче от устата му. Той се отдалечи :
-На мен ми изглеждаш изпълнена с енергия-усмихна се, вдигна ме и ме качи на плота, за да достихна височината му. Продължавахме със страстните целувки.
-Почакай. -отдръпнах се аз
-Защо? -попита леко раздразнен.
-Белите ми дробове не са толкова големи, трябва да си поема въздух. -засмях се
-Хайде сега да ядем, че наистина съм гладен. -усмихна се и , като все чинийте.
-Ами аз какво ти казвам от одеве? -казах , като всех чаши.
-Нищо не си казала. Само пъшкаше до одеве. - той се обърна и се засмя.
-Да, така е, немога да отрека. -казах като прехапах устни.
Вечерта.
Всичко през деня мина нормално. Говорехме си. Смеехме се.
-А междо другото къде са вашите? -попита Дaни.
-На работа от фирмата. Няма да ги има около две седмици.
-Значи имаме време... -каза, като се доближи.
-Да имаме -съгласих се аз и продължих.
-Искаш ли да отидем в другата стая?
-За какво? -попита с усмивка той
-М... не знам... за втори рунт? -погледнах го като прехачах устни и станах към другата стая. Както си и мислех той ме последва...

47.   Защо ги пускаш толкова кратки

48.   Ще е яко да пуснеш нова част

49.   Мерси, че следяхте историята ми, надявам се да ви е харесало. Това е последна част.
Съжалявам, ако има грешки:)
Финал:

-М... не знам... за втори рунт? -погледнах го като прехапах устни и станах към другата стая. Както си и мислех, той ме последва...
Аз легнах на леглото, Даниел легна върху мен. Той започна да ме целува на всякъде. Прехапвайки устни започна да задвижва ръцете си.
-Ти си само моя, на никой друг. Нямаш право да поглеждаш друг по този начин. -казваше, докато слизаше надолу.
-Да, така е твоя съм, нямам право... прави с мен каквото искаш. -изшептях на ухото му.
Той започна да ме белязва, че съм негова, правеше ми смучки на всякъде... -обичах това чувство. Аз се надигнах и свалих панталоните му. Той махна потника ми. След като се отървахме от дрехите си започна истинското удоволствие. Плясна ме леко по зданика. А аз продължавах да го целувам страстно. Подаде средния си пръст в устата ми, и аз започнах да го смуча. След малко го извади и го спусна към анала ми... потърка леко на входа и го наби целия. Изскимтях от възбуда. Леко го забърза... тъкмо бях страшно възбудена и той го измъкна. Разбрах по погледа му ведна какво иска. Устните ми се задвижиха надолу, през плочките, целунах всяка една... Галех кожата му съвсем лекичко, исках да настръхне. И най-накрая стигнах до прекрасния му член. Засмуках, а по изражението му личеше, че му харесва. Започнах да движа и ръката си с въртеливи движения. После палавата ми
устичка отиде на топките му. Леко ги близвах и ги засмуквах щом се стегне. А другата ми ръка продължаваше да се движи по вече страшно надървения му х*й. Забързвах движенията си. И смучех доста... след малко се бутнах към него и поех цялото му мъжество. Явно му харесваха дълбоки свирки.
-Искам спермата ти в устата ми мило -измърках докато го гледах как беше на ръба.
-А аз ако искам преди това да те чукам отзад? -каза Даниел като ме хвана за задника и ме обърна. Събра краката ми и леко започна да близва анала ми после потърка палец, исках го целия в мен, той сякаш прочете мислите ми и го вкара... изчака да се стегна изцяло и продължи да натиска. Заболя ме, но беше страхотно, изскимтях, а това му хареса. След това ме обърна по гръб, а аз жадно си разтворих краката. Дани хвана члена си и го потърка във вече набъбналия ми клитор. Бях цялата мокра. Той започна да го вкарва силно и бързо в котето. Виках беше неописуемо.
-Харесва ти да те чукат грубо, нали? Охх, малката ми мръсницаа. -говореше ми, докато аз се гърчех под него от кеф. Нямах дори думи да му отговоря, само тихо изпъшках:
-Мхмм
Преди да свърша той го извади.
-Защоо, искам още, еби ме. Искам да свърша. - казах недоволна аз, а той само се усмихна.
-Така лиии? -и го наби целия в мен.
Започнах да викам от мощния оргазъм който ме връхлетя. А той през това време обарваше още по-обстойно задника ми. Аз се посъвзех вече и му казах:
-Чукай ме много отзад, искам да ме разшириш. -Ммм, ти наистина си мръсница, харесва ми, застани като кученце. - Думите му само допълнително ме възбъждаха. Веднага изпълних заповедта му и бях готова. Дани започна да ме клати мощно на задна, а аз го молех да не спира. Така получих следващия си оргазъм. Целуна ме и слезна на гърдите ми, допря ги една до друга и започна да ги смуче и подърпва леко. После подаде члена си в устата ми и ми каза:
-Бавно миличка, бавно. -Езичето ми се задейства, ближех около главичката, но знаех, че иска и повече, започнах отново да смуча а той не се сдържа и се изпразни в устата ми. Толкова ми хареса. Исках още и още. Няколко капки от спермата му попаднаха на зърната ми, а Дани бързо ги облиза, след което се отдръпна от ме изморен.
-Обичам те. - каза като ме погледна.
-И аз те обичам, но мисля, че няма да мога да седна в последната една седмица-засмях се.
-А аз няма да мога да ходя. -усмихна се.
-Вие мъжете сте по добре. -казах като се обърнах към него.
-Защо мислиш така? -отховори много изненадано.
-Вие само ни таковате, а нас ни боли.
-Мислиш, че нас не ни бол... прекъснах го.
-И все пак издържаме повече от вас.
-Така ли, да проверим? -усмихна се перверзно като ме дръпна отново към себе към. Май ще има и 3 рунд?
-Навита съм.
(след една седмица)
-Хайде ставай, че трябва да тръгваме. -казах, като го целунах.
-Ооо, не може ли да припусна първия час? -попита сънено.
-Не! Ако не станеш няма да доблибиш тялото ми никога. -казах, а той ме изгледа сънено и неразбиращо. Продължи:
-Ще стана гадже на Дени -казах по-силно и прикрих смеха си.
-Моля? - Той стана мигновенно започна да се облича.
-Ти как си от вчера? -попита като се засмя той. -Първия път аз издържах, но вчера като пак се обзаложихме загубих.
-Не питай, какво ми направи, не мога да ходя. -изохках аз.
-И на мен не ми е лесно, по -опитна си станала. -изохка и той.
Облякохме се и тръгнахме. Това щеше да е първия ден след ваканцията. Преди да влезем в училище казах:
-Дани, малко ме е страх - като стиснах ръката му.
-От какво? -попита той
-От другите. -отговорих плахо аз, а той повдигна брадичката ми и каза:
-Спокойно, аз ще съм с теб, пък и ти няма да им се дадеш, ти си устат човек. -усмихна се.
-Да, така е не ми пука за другите.
-Точно така -поклати глава той.
Влезнахме в училище хванати за ръка. Всички ни гледаха и си шепнеха нещо. Беше ми неловко, въпреки усилията ми да прикрия притеснението си, той усетс. Стисна здраво ръката ми и ме целуна. Отдръпнах се.
-Какво правиш? -шептях му. А пък отговора беше:
-Помагам ти да се отпуснеш. -и задълбочи целувката. Така наистина се успокойх. Всички гледаха с ченета до пода. Не ми пречеше. Звънеца би.
-Чао. -отдръпнах се аз и тръхнах.
-Чао. -отговори ми той и също тръгна. Стигнах до стаята, а приятелите ми дори не изчакаха да кажа, , Добро утро''. Започнаха се всякакви въпроси. Не отговорих на никой, освен на Сиси и Вили. Знам, че те щяха да го запазят в тайна.
Голямо междучасие.
Тъкмо излязох и някой ме прегърна в гръб.
-Как мина при теб-попита Джимин
-Бива, при теб -попитах аз.
-Ще свикнат -засмя се той.
След една година.
-Казах ти, че всички ще свиканат. -засмя се Дани.
-Да, така е.
През тази година се случиха много неща. Винаги имаше хора, които ревнуваха, но не успяха да ни разделят.
След седем години.
Всичко се беше развило много добре... след време го запознах с нашите, той мен с техните. Решихме да премълчим за това кога е дошъл за първи път в нас и за други неща. Мама и татко много го харесваха всичко беше страхотмо. На около четвъртата година той купи апартамент, а родителите ни нямаха нищо против да живеем заедно, все пак бяхме вече пълнолетни.
Е, сега дори и след седем години почти нищо не се е променило, или може би е.
Имахме седем годишнина, решихме да се видим на едно за нас много специално място - красивия воден парк. През тези седем години винаги се чакахме там.
-Хайде де, до кога ще те чакам? -говорех по тела с Даниел.
-Обърни се назад. -каза той. Аз се обърнах и го видях. Той идваше към мен с букет с цветя. Бях много развълнувана. Аз се затичах към него и го прегърнах. Той се отдръпна, застана на колене и ми показа пръстен.
-Ники, вимаги съм те обичал, ще се омъжиш ли за мен? -в този момент той сияеше, нямаше друг отговор на въпроса му освен :
-Да... тазбира се. - не успях да здържа сълзите си.
-Крайно време беше, минаха седем години, бързо лети времето. Не мислиш ли?

52.   Това беше един доста тъп край