Споделена история от Измислени истории |
Тийнейджърски живот
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 5876 пъти
Вървях бавно по калните улици със слушалки на ушите, бях пуснала силно музиката и не обръщах внимание на обстановката. Училищната чанта, която стоеше на гърба ми с отворени джобове се полюшваше, готова да се изхлузи от раменете ми. Бях навлякла бяло кожено яке до кръста, бежов панталон и лилава блуза с черни райета. На ушите ми пробляскваха златни халки с малки циркончета, а на врата ми сребърен синджир с висулка изобразяваща скорпион. От много време все го нося и почти не го свалям, защото ми е нещо като талисман...
Есенния вятър развяваше кестенявата ми коса, а нейните игриви кичури падаха на лицето ми и ми пречеха да виждам. Често отмятах с ръка косата си, но тя непослушно ми се навираше в очите. Очите ми сякаш пробляскваха в мрака, зеления, изумруден цвят чудесно ги подчертаваше, така че от далече пак се виждаха.
Явно минаваше 20:00 часа, но аз още не се бях прибрала. Мотаех се насам-натам...
Изведнъж свалих слушалките и спрях музиката. Заслушах се в тишината, която някак си придаваше пълно спокойствие и тайнственост. Забързах крачка и слязох по камъните право на плажа. Спрях се за момент и седнах на пясъка. Звукът на плискащите се вълни в брега беше по-прекрасен от всякога. Някой беше изписал името си с миди, а друг бе направил пясъчен замък, който почти разрушен приличаше на... нищо.
Реших, че наистина прекалено много закъснях и бързо се отправих към къщи. За щастие блока ни беше много близо до морето. Прибрах се. Нямаше никой-изненадах се! Толкова беше късно, а леля ми бе тръгнала на някъде. Само с нея живеех и с кучето си, Роки, порода немска овчарка.
Първо малко се уплаших, да не е станало нещо и за това да я няма. Грабнах телефона и я набрах.
Леля Марго вдигна и каза:
- Какво има мила, защо звъниш?
- 21:00 през нощта е! Къде си?
- Ами излязох на дискотека...
- На дискотека?
- Да, защо не? И ти закъсняваш и идваш късно, но нищо не ти казвам нали?
Тук леко се засрамих и промърморих:
- Добре, извинявай...
- Ако те е страх сама, включи лампата...
- Лельо! На 15 съм! Не съм бебе, за да ме е страх...
- Добре... Ами аз ще затварям, щото... чао. Лека нощ!
И затвори... Определено за мен точно сега не важеше "Лека нощ! ", защото си лягам късно, нищо че утре съм на училище...
....
След като родителите ми починаха, леля Марго, която е на 28 години и го кара малко по-тийнейдъжърски ме гледа цели 6 години и вече съм се привързала за нея като един наистина много близък и важен за мен човек. Тя е много добра и мила, но понякога постъпва глупаво... Тя не е омъжена само, защото не може да има деца и не иска да се натоварва още от сега с мъж на главата-това често ми го казва. И все пак гаджетата й нямат край! Направо й се чудя! Ама нейна си работа, животът все пак си е неин...
Та така де, бях леко гладна и проверих в хладилника. Нямаше нищо освен бутилка мляко и няколко зеленчука. Нито аз нито леля нямахме време да напазаруваме. Аз съм на училище, а тя работи като журналист и не ни остава никакво време нито за презареждане на хладилника нито за готвене или пък чистене. И все пак често до сред нощ учех, защото през другото свободно време чистех и общо взето се занимавах с домакинството, но не готвех... Леля смяташе, че нямаме нужда от домашно приготвена храна. Ходехме до магазина да пазаруваме някои продукти с които правехме сандвичи, салати, а в редки случаи на леля й оставаше време да приготви спагети за вечеря, защото това беше любимото ни ядене.
Когато разбрах че няма нищо за ядене, затворих вратата на хладилника и загазих кухнята. Отидох в моята стая и се залових с домашните. След около половин час, Марго ми писа съобщение, което гласеше:
"Ники няма да мога да се прибера днес, имам други планове... Знам, че няма нищо за ядене, ако умираш от глад изяж някой зеленчук. Не забравяй да измиеш чиниите, че днес имах гости и правех торта. Трябва да видиш струпала съм ги в мивката. Научи си и след като свършиш, отивай да спиш, че утре си на училище. Ако до сутринта не съм се прибрала, не ме търси.
Целувки, Леля ти! "
"Сега пък с какво е заета и какви ли са тези гости? ... "-промърморих аз докато се запътих към кухнята...
Следва продължение!
|
