Споделена история от Измислени истории |
Наричайте ме Беки ! 7 част
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4612 пъти
Седма част
-А как точно.... изглежда този демон? -какво? нима вие бихте задали по-нормален въпрос? - И има ли някакво соствено наименование?
- Наричат го Скревтапе , което на латински означава „душевадец“. Демонът няма собствено лице. Той е нещо като безплътна енергия, която се вселява в живи тела и чрез тях действа, преследва жертвите си, постепено отнема неуязвимостта на Недосегаемите и накрая атакува и отнема живота докрай. Екзорсистите го наричат още „Най-жалкият демон“, понеже той е изцяло зависим от жертвата си и от нейния свят. Когато разбереш, че си Недосегаем, само тогава си в опасност, защото тогава демонът започва да те преследва и не може да ти навреди, ако не обладае някого. Но истината е, че той е много опасен, може да убива само с поглед хора, които не са недосегаеми, дори и да не са от семейството на неуязвимия, а когато се срещне с жертвата си, започва да я измъчва, докато не я изцеди докрай. Всъщност така самият той набира сила и когато жертвата е най-уязвима, демонът усеща слабостта и поглъща последната частица от т. нар. Недосегаемост... тогава тялото на жертвата се превръща в празна черупка. С две думи, умираш, но вместо от болест или убийство, буквално животът е изсмукан от теб- Джони четеше от някяква стара книга с проядени корици и всички ни побиваха тръпки. Все пак по петите ми вече вървеше демон, според това, което гласеше учебникът.
- Процесът, на който подлага всеки Неуязвим, много прилича на вехнене при цветята. Първо започва с прималялост като при хрема, нещо непознато за всеки Недосегаем, после все повече сънливост, отпадналост, смяна на телесната температура, а след това започват да се появяват белези като язви. После се появяват проблеми при дишането като при астматик, а накрая- спиране на пулса. Всеки път, когато демонът довърши жертвите си, за обикновените смъртни Съдбата инсценирва злополука или смърт, причинена от хранително натравяне или рядък вид болест при Недосегаемият като обяснение за постепения процес на изсмукване. Предполага се, че това е причината за високата смъртност на млади хора и необяснените смъртни случаи от болест, за която според медицината има лечение. -това последното трябва да го включат в учебниците по биология. Представяте ли си някъде на 64-та страница, в раздел с урока за болестите да бъде вписано „Недосегаемост- проклятие, хвърлено случайно от вашите родители с цел пълен имунитет към всичко, но всъщност ви докарва безплътен паразит, който обладава простосмъртни и се храни с диханието ви, докато тялото не се превърне в ненужна черупка. Начини за лечение-няма! Много по-опасно от Рак и по-бързо действащо от СПИН! Но поне не е заразно! Така че ако вашите са запалени по сатанизма, не си мислете, ме сте Брус Уилис! Вие също сте Недосегаеми, но от този момент нататък сте преследвани от Демон! “- да, тогава вече ще осъдят образователната система, че вреди на децата! Или пък уроците по география , население и причини за резките спадове и високата смъртност, таблиците да бъдат разграфени на Обикновена смъртност и Смъртност, причинена поради Недосегаемост- най-високо ниво на жертви! Наскоро открита благодарение на желанието на родителите да ви предпазят от неща, които са нормални и лечими, за разлика от тяхната любов!
Не вярвах, че дори и мъртви, родителите могат да нанасят вреди на децата си, защото нека си го признаем, доста често те, опитвайки се да ни предпазят, нанасят щети! А всъщност болестите и нараняванията са съвсем нормални неща, за които биологията и медицината вече са се погрижили! Кръвта се съсирва, че да не може да умреш от едно порязване, а докторите и химиците се грижат за лекарствата при болести. Че то ако всички бяха неуязвими, къде щяха да учат умниците, за какво щяха да мечтаят тези, които искат да са хирурзи или като мен ветеринари?
И това, че има убийци психопати, които могат да бъдат тикнати в затвора, нима е по-лошо от същество, което дори не е човек и може да убива само с поглед? И къде щяха да са любимине ни филми на ужасите, ако не беше Джак Изкормвачът, който не може да убива с поглед, но пък реже като хирург? Дали тъпият Демон може да стори същото без поглед, а с ръце? Не, защото той няма ръце, той използва чуждите ръце и скоро щеше да ми изяде душата и да овяхна като цвете.... Направо супер!
- Поради рядката практика на точно този вид магии не са известни много важни факти и няма оставени монго учебници, нито е известен начин за предпазване от Демонът или премахване на проклятието, въпреки че не е невъзможно. - да, наистина дори учебниците не бяха написани като наръчници за магия или информация за този свят, с който не бива да се занимаваш, а просто набор от факти, известни благодарение на родители маняци като моите. Ако не бяха те, тези глупости щяха да со унищожени и нямаше да съсипват живота на толкова хора. Не вярвам, че след като са мъртви от толкова време, най-после успяха да ме вбесят повече от всеки друг! Поне братята ми не хвърлят проклятия върху мен! И колко тъп трябва да си, че да се занимаваш с такива неща, ми то неслучайно има толкова филми като „Вещи в занаята“, които показват, че магията не е игра и не бива да си я използваш ей така, щото излиза извън контрол. И другото, което е, ако Съдбата искаше хората да са магьосници, дава способности още с раждането или по друг начин а книгите помагат да ги развиеш, защо другите се правят на Господ и си играят с живота на децата си? за да ги предпазят.... Ха!
Джони затвори книгата и настъпи гробна тишина...
- Добре, значи накратко, всички вие ще умрете уж от нещастни случаи или натравяне, а аз малко по малко ще бъда изцедена, докато не се превърна в черупка? Този демон да не е от Сомнамбулите на Стивън Кинг дето се хранят с девици?
- Слава богу, значи си девствена! - извика Джак.
- Не е сега моментът за това. - правилно, дори на мен не ми беше до шеги точно тогава!
- Добре де, напълно сигурни ли сте, че никъде, ама никъде не се споменава за начини за борба или предпазване от този демон?
- Беки, книгите на нашите не са много и както виждаш дори не са наполовина толкова дебели, колкото са другите наръчници за магии и тяхното разваляне. Прочели сме ги по няколко пъти и търсихме какво ли не още, но други четива не са останали, може би защото само нашите са били достатъчно луди да използват нещо такова, а всички други са излязли от употреба. Никъде не се споменава какъв е начинът за спасение.
- Аха, значи ще стоим и ще чакаме демонът да избие всички ни, така ли?
- В никакъв случай! Ще продължим да търсим. Проблемът е, че никой от нас вече не е безопасност. най-вече защото Скревтапе не може да бъде разпознат, докато не започне да атакува жертвите си. А когато това стане, ще бъде твърде късно.
Добремм! Помълчах няколко минути и после погледнах батковците си.
- А вие как така сте имали толкова време да изчетете материалът оставен от нашите, а същевременно да ръководите фабрика и компания?
- не е толкова трудно, колкото си мислиш. Докато не бяхме на работа, отделяхме време всеки ден за това. Все пак мама и татко бяха разбрали какво са сбъркали преди да умрат. Знаели са и че те ще бъдат първите жертви на Скревтапе и за това са оставили напътствия за нас.
- Нима? Супер! Прецакваш някого, но оставяш наръчник как той да се оправи, само че най-важното от него липсва! И какви са тия напътствия? Недописаните книжки ли?
- не, дневника, в който татко е описал всичко от до и бележка да не изхвърляме нищо от тях, преди да сме разбрали всичко. Разбира се надявахме се тази нелепа история да не е истина. Надявахме се, че вече никой наистина не вярва в това и че е само измислица, но също адски се страхувахме Беки. За това толкова те пазехме, можеше всичко да се окаже. И ето че е истина, ти си Недосегаема!
- Да, а Скревтапе или там както му беше името, е по петите на всички ни. Нашите са умрели, защото са се месили в неща, които не са били тяхна работа. А по този начин са съсипали живота на всички ни.
Сега какво ще стане? Ще умрем ли?
- Не! Не, няма да умрем!
Не знам дали ще ми повярвате, но наистина се изплаших. За няколко часа всичко се струпа ей така. Как така вчера си бях обикновена ученичка, която мислеше само какви номера да погоди на Кайл Джей и какъв цвят ще са новите й кецове, а днес разбирах, че безплътен дешувадец ще се всели в някого, който нямаше още как да знае според записките нанашите и книгите им, и който щеше да убие братята ми и да ме превърве в овяхнало цвете? !? !
Всъщност мисля че за пръв път в живота си бях толкова уплашена... последно се чувствах така заради родителите си, когато разбрах, че нещо е станало с тях и още не знаех какво.... Как въобще са могли да сторят нещо такова?
След като братята ми разясниха всичко най-важно, а и всичко, което можеха според материала, с който разполагаха, се почувствах точно както се чувстват героите във филмите на ужасите, когато освирепелият убиец ги гони с брадва или когато вече са хванати на мушка и очакват всеки момент жестоката игра на касапина, докато слушат речите му.
Винаги съм си мечтала да бъда част от такъв хорър. Е, внимавай какво си пожелаваш!
Току що бях научила нещо ужасно за живота си и не знаех как ще се предпазя. никъде не пишеше какви са слабостите на демона. Споменаваше се само на едно място, че е слаб извън тялото, което е обладал по-рано и че за да атакува пак, трябва да си намери тяло с биещо сърце. Може и да не е човешко, просто да е живо и самостоятелно т. е. животно. Е, аз имах много животни, дали някое от тях не беше Демон! Може би котките ми , те и без това са демонични животни. Как така братята ми ме пазеха от толкова неща, а точно това са пропуснали! Нече нямаше да ги намразя, ако ми бяха забранил, но.... както и да е! щеше да стане ясно ако тръгнат да ми изпиват живота! А други слаби места на демона?
Не, нищо повече! не се споменаваше как може да се сражаваш, нито какви други слаби места има душевадецът или как можеш да го изгониш от временно обитаваното тяло. Нищо! Все едно някой беше скъсал най-важните страници от тези книги...
Дори не мога да опиша тази история. Сигурно сте очаквали още с разкриването на тайната да се пренесете в някой нов тийн ужас, но всъщност нещата бяха много по-неадекватни и много по-зловещи за тези , които бяхме застрашени.... А за читателите сигурно са ужасно нескопосани, но повярвайте, не ми беше забавно точно тогава!
Ами аз? След като току що бях разбрала че ме преследва Скревтапе и си нямах на идея как мога да се защитя, тогава какво щях да правя, когато се срещна лице в лице с него? Дори нямаше да знам кой е, щях да подозирам всички, дори и Сара.
Как щях да се преборя с него? Честно казано не знаех. но знаех, че в никакъв случай няма да дам живота си или този на братята си ей така!
|
