Споделена история от Измислени истории |
Ghost Hotel / Призрачен хотел - Трета част
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4330 пъти
Трета част
Никол се мъчеше да заспи. Въртеше се и мислите за картината й пробождаха главата като игли. Защо на такъв хотел бил той най-обикновен, има духове? Ако изобщо тя беше видяла правилно.
Някъде около 2. 45 през нощта, се чу щракване на вратата. Никол настръхна и светна нощната лампа. Виждаше се жена с кафеникава коса, вързана на кок.
- Г-це Спайсър? - попита Никол.
Жената седна до момичето. Погледна я и сложи ръка на бузата й.
- Морийн ми каза, че ти е било зле. Добре ли си? - загрижи се тя.
Никол се протегна и се настани в седнало положение.
- Честно казано, не знам. Но.. но защо посред три часа идвате при мен?
- Не можах да спя. Хайде мила, облечи се и да излезем в градината. Приятно е.
- Но..
- Никакво "но". Зилинска едва ли щеше да иска да го направи, но я убедих. Ники облечи си по-дебела блузка и те чакам. - изправи се д-р Спайсър.
Момичето не се възпротиви. Тя стана бързо и си облече избледнелия от времето, мек халат.
Истината беше, че Никол обичаше Елизабет Спайсър. Тя беше медицинската сестра в училището и според повечето ученици беше страшно мила, въпреки че външният й вид я правеше по-строга от г-ца Грейсмън или Зилинска. Понякога се случваше да се кара здравата на учениците, но им казваше, че е за тяхно добро.
Никол внимателно затвори вратата, за да не събуди спящите Амбър и Морийн и излезе в коридора. Елизабет я чакаше отвън и двете тихичко се отдалечиха. Когато настигнаха картината, Никол притвори очи и се стараеше да не я гледа. Едно я колебаеше. Страхуваше се, че колкото е любопитна, толкова се и страхува. Подмина картината без страх и някак си се отпусна.
Когато слязоха на рецепцията оттам към вратата излязоха навън. Беше захладняло и се чуваха звуци на различни насекоми и други животинки. Подухваше вятър, но носеше уханието на дворните цветя, които повечето бяха рози. Водата в басейна беше осветлена от луната и се мърдаше от вятъра. Никол беше очарована от гледката и всичките й мисли за загадъчната картина, заедно със страховете й изчезнаха.
- Е, да си поговорим. - каза Елизабет, докато сядаше на една пейка.
Никол последва примера й и седна до нея.
- Как са вашите?
- Ами..
- О-о, разбирам. - заключи Спайсър. - Извинявай, мила. Искам да ти помогна с нещо. Самата аз съм го изживяла.
- Наистина? - проговори Никол.
Доктор Спайсър кимна.
- Родителите ми починаха по време на раждането ми и растях в дом за сираци. Ники, това което съм преживяла и било много хъм.. как да кажа? Потресаващо? Исках да се махна от това място и правех много лоши неща, само за да ме махнат от там. Като станах на 12 ме взе едно много грижовно семейство. Обичах ги и ги приемах за истинските ми родители. Накрая 4 години по-късно ги изгубих, Ники.
Никол прехапа устни. Не си и представяше тази мила жена да е имала такова минало.
Елизабет изчака момичето да се овладее и продължи:
- Затова, радвай се, че имаш поне майка. Познавах баща ти и знам какво ти е.
Никол се сети за скандалите с майка си и съжали, че не е й уважила избора за втори мъж.
- Д-р Спайсър, може ли да ви питам нещо?
- Викай ми Бети. Не харесвам тая учтива форма. Какъв въпрос?
- Така, де. Бети, мислиш ли, че съществуват духове?
Елизабет сбръчи чело и наведе глава. След това сложи ръка в върху главата на момичето и я потупа.
- Ники, това е малко странен въпрос. Но ще ти дам отговор. Всеки човек си има душа и когато тялото се откаже за живот, душата го напуска. Не съм запозната много, но съм сигурна, че са част от религията и природата.
- Кръговрат? - досети се Никол.
Д-р Спайсър кимна.
- Точно така. Виж, по света има различни обичаи, а аз приличам ли ти на човек, който е дълбоко заинтересуван? Имало е доста случаи за появяващи се духове. Според мен, те често търсят помощ или забавление с живия свят. Но защо така ме пита? Има ли нещо?
- Ами не. Не, няма нищо г-це... тоест Бети. - отнесено отговори Никол.
- Аз.. ами чета разни истории.. и така да ви питам. - почти се засмя Никол.
Д-р Спайсър стана и каза:
- Добре-е! По леглата и не забравяй, че закуската е в 8. 00 ч.
Никол също стана и се затича към хотела, щастлива. Като се качи на втория етаж подмина картината с успокоение, сякаш нямаше от какво да се страхува.
Радваше се, че има такива хора като д-р Спайсър. Реши да премълчи за картината, за да не я стресне.
Влезе в стаята си и завари Амбър и Морийн да си говорят.
- Охоо! Сомнабул ли ставаш? - засмя се Морийн.
Никол протегна ръце, изкриви лицето и каза:
- Ходя насъ-ъ-н!
След което трите момичета се засмяха.
- Имам идея. - настани се брюнетката до приятелките си. - След закуска тръгваме да огледаме мястото.
Амбър изригна:
- Какво ти е? Да не са ти дали наркотик? Да не се напушваш тайно? Коя си ти и какво направи с предишната Ники?
Никол само се засмя и прошепна.
- Глупаче! Това място има история, беше права! Утре 9. 30 в предния двор. А сега да лягаме.
Успокоиха се и легнаха. Амбър беше въодушевена, но и се замисли. Как изведнъж приятелката й си смени мнението? " Не знам какво ти има, Ники.. Но ще разбера" - каза си русокоската и се обърна към стената...
=====================================
^Madison^
|
