Споделена история от Измислени истории |
Ghost Hotel/Призрачен Хотел - Четвърта част
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4229 пъти
Четвърта част
Беше 8. 00 и в коридора се чуваха стъпките и говора на учениците и останалите гости. Мисис Зилинска обикаляше от стая на стая и будеше другите заспали ученици. Беше облечена със сив анцуг и горница с черни линии. Косата й беше вързана на небрежен кок и не беше сресана кой знае колко. Амбър се оказа права, че Роберта е рускиня. Въпреки, че тя изглеждаше мила се караше много.
Когато стигна до стаята на Никол и двете момичета просто влетя и извика:
- Хайде, момичета! Ставайте и сега да ви видя в ресторанта. Облечете се по-дебело... и Морийн махни тези пиърсинги - създаваш негативна енергия. - намигна й. Думите ги изричаше като армейски генерал, а тона с който говореше и чувството да ги слушаш е като да слагат парчета лед в празна кофа.
Морийн изпъхтя и стана. Никол и Амбър последваха примера й и станаха поклащайки глави.
- Как пък не - негативна енергия! Пълни глупости! - мърмореше чернокоската, докато си обуваше черен клин на черепчета.
- Естествено - ти излъчваш само такава енергия. - засмя се кисело Амбър.
Морийн я замери с възглавницата. Единствено Никол стоеше седнала на леглото и я мъчеше главоболие.
- Хей, пак ли ти е лошо? Да не те намерим седнала в коридора пак, а? - засмя се чернокоската, но Амбър я сръчка със сериозен поглед.
Никол не се чувстваше добре особено след доза странни ситуации в този хотел. Един път се беше разминала на косъм с нервна криза и се пазеше от много вълнения. Точно сега й трябваше почивка, но тези паранармални ситуации просто й пробождаха ума с иггла.
Изправи се бавно и отиде в банята да се освежи. Двете й приятелки мълчаливо се спогледаха и я изчакаха. Не минаха и десет минути и Никол излезе доста пребледняла и отпаднала.
- Вървете без мен. Ще се оправя. - отметна коса Никол докато се навличаше отново в тениската си, която й служеше за пижама. Амбър само направи физиономия, сякаш са й поднесли лимон да сдъвче и избута Морийн отвън. Спогледнаха се и мълчаливо тръгнаха да вървят по коридора. Очертаваше се доста напрегната атмосфера и някак си помрачена. Закуската не беше вкусна, поне за тях и така не я изядоха, а и се тревожеха за Никол.
Някъде около 10. 00 часа щяха да се разходят из хотела, но не горяха от желание. Само излязоха в градината след закуска и седнаха на една пейка.
- Дали тя е добре? - попита Амбър с отпаднал глас.
Морийн кимна. Знаеше, че едва ли Никол ще излезе щом й беше лошо. Дали беше сигурна?
- Странно... хей Ам, виждала ли си тези хора? - попита чернокоската като извади една снимка.
Амбър грабна снимката и се вторачи.
- Откъде я имаш?
- Намерих я на рецепцията.
- Взимаш чужди вещи ей така?
- Не. Просто дали не е копие на онази картина в коридора?
Амбър се замисли. Явно не се сещаше за коя картина.
- Коя по-точно?
Морийн й описа местоположението и едва сега Амбър загря.
- Предполагам. Защо да е копие?
- Нещо нередно има в тази снимка - виж фоновете.
На снимката фонът беше мрачен, а на картината Морийн отсече, че фонът е по-светъл с цвят почти като на стената в коридора, която беше лимонено жълта.
- Може картината някой да я рисувал.. тоест портрет на семейството. - предположи Амбър. - Но какво ти става? Изведнъж и ти се държиш странно.
- Просто ми стана интересно.
- Пф, прекаляваш с криминалетата. - засмя се Амбър. - Но хайде, да видим.
Двете се изправиха и влязоха в хотела. Отвътре беше по-интересно ако се вгледа човек и мястото беше по-скоро мистично отколкото обикновено място за почивка. Табелата имаше пет звезди, които през нощта светеха в различни цветове и биваха приглушавани от звуците на щурците и други животинки. Имаше пълзящи растения, които обвиваха табелата. Входа имаше плъзгащи се врати и човек спокойно можеше да влезе.
Качиха се на втория етаж и там стигнаха до картината.
- Видя ли? Няма нищо странно, Морийн. - заключи Амбър след като хвърли един поглед на картината. - Портрет е.
- Аз не мисля така. - възрази тя и блъсна картината. - Виж, все едно някой е изрязал тези хора или има друга снимка, която е като този формат. Стената е пребоядисана в по-тъмен цвят, но е същия като на стената. Дали пък... не са...
Двете се спогледаха. След минута Амбър се засмя:
- Едва ли! Морийн това е една картина и може да са нарисували хората и фона да ти се струва, че е оцветен така.
Чернокоската само махна рамката и се видяха само хората. Беше права. Самата картина беше стъкло и хората като, че ли са отпечатани върху стъклото. Стената беше боядисана в по-тъмен цвят.
- Интересна картина. Но защо са отрязали фона? - попита Амбър.
- Ще видим и това. Ще проверя в интернет за тези хора. - заключи Морийн и се изправи сякаш току-що проверяваше жертва за отпечатъци.
Влязоха в стаята си, само че там ги очакваха неприятни новини..
-------------------------------------------------------------------
Съжалявам, че късно пускам тази част
^Madison^
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 5b361af54e |
|
1. Харесва ми, имаш добри идеи. :) Малко не го разбрах това с картината, гледай да описваш нештата малко по - разбираемо. Иначе, супер! :)
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 360addc730 |
|
2. Ами там е работата , че сега замислих да пиша от първо лице. Не знам защо, но за описанията ми се струва по-лесно от първо лице. Ако някой желае мога да спра историята.
^Madison^
|
|
