Споделена история от Измислени истории |
Наричайте ме Беки ! 10 част
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4293 пъти
Десета част
Ръцете ми бяха издрани, а раненото ми рамо направо ме изгаряше. Все едно не бяха от нокти и зъби, а нажежено желязо беше ходило по мен.
Бях обляна в пот от тичането.
Като се посъвзех малко, отидох до близката чешма, защото устата ми беше пресъхнала от уплахата преди малко. Току що се бях срещнала очи в очи с моя демон...
Студената вода подейства на езика и небцето ми както балсам действа облегчаващо на напукана кожа.
Когато утолих жаждата си, усетих облегчение в раните. Май щяха да зарастнат, но по-бавно от обикновените, които не са причинени от душевадци.
Седнах отново на пейката, където ме чакаше дебелата книга.
Като си поех още няколко глъдки въздух, поопомних се къде съм и болката ми се облегчи, имах сили да разлистя отново и да се съсредоточя в това, което трябваше да прочета.
Когато се срещнах отново със зловещата снимка, се стреснах повече и от първия път.
„Много хора се лъжат, че правейки определени заклинания, предпазват себе си и семейството си от болести и смърт, но всъщност събуждат един от най-опасните демони, който може да бъде победен само чрез амулета Пурификато (от лат. „пречистване“), който всъщност е символ на неуязвимостта, макар това да е неизвестно. Но той е и още нещо! Амулетът е изработен от неизвестен вид кристал, който не прилича по никакъв начин на земните. Предполага се, че това е кристалът Кимонг, който е бил свещен за митичният таен град на маите Ел Дорадо, който според легендата е златеният град, търсен от конквистадорите поради алчност и се вижда само когато Земята, Луната и Слънцето са на една линия, понеже тогава кристалът блести. Ел Дорадо така и не е открит, нито е доказано по някакъв начин, че е истински и защо все пак е наричан „златен“ град, нищо почни не се знае и за кристала Кимонг.
Амулетът съдържа енергия, която пречиства Недосегаемия от проклятието и праща Скревтапе обратно в Ада, тъй като след пречистването, той е неспособен да обитава чуждо тяло, а безплътен не може да съществува на Земята като всички други демони, и за това изчезва, докато не се появи следващата му жертва.
Колкото и да е силен кристалът, той може само временно да изгони Скревтапе от нашия свят, но не и да го унищожи.
Няма много известни случа и на пречистени Недосегаеми, но е сигурно че дори и малко, са факт.... “
Затворих книгата. Дотук свършваше цялата информация, която беше за моя демон... нямаше заклинания на латински, нито други илюстрации на каквото и да е, например на този кристал....
Въпреки, че тук имаше повече отколкото във всички наръчници на нашите и беше много по-ясно и логично, не беше достатъчно. И освен всичко друго, имах странното чувство, че този амулет не е единственото, което е нужно, за да спася себе си и братята си, които може би вече бяха пострадали...
Мина ми през ума дали не би проработило заклинанията, които нашите са ми правили, ако бъдат прочетени наобратно, няма ли да бъда.... пречистена, но братята ми със сигурност го бяха пробвали. Може би не обаче в правилното време... може би точно, заради липсата на свещения кристал... А къде щях да го намеря? В книгата не пишеше нищо за него. Сигурно никой не го беше виждал, както и Ел Дорадо. Колко мореплаватели си бяха отишли от Земята в търсене на Златния град, а сега аз трябваше да търся неговия свещен кристал, ако исках да оцелея.... но къде?
Изведнъж обаче се сетих нещо. Скревтапе вече ме беше срещнал и се опита да ме нарани. Всъщност успя да ме нарани! Истината е, че вече беше почнал да ми изсмуква живота, ами братята ми? Ами ако вече бяха мъртви? Не! Това не можеше да стане толкова бързо... нали?
Телефонът ми нямаше батерия.... което беше странно, понеже сутринта беше пълна. Май душевадците изпиват не само живота на хората....
веднага грабнах чантата и тежката книга и хукнах отново да бягам. Не знаех дали първо щях да проверя на работните места или вкъщи, но трябваше да се погрижа да съм наблизо, преди Скревтапе да ги е атакувал, както направи с мен.
Братята ми не трябваше да ме оставят точно сега. Аз също не биваше да оставям тях!
|
