Сервитьорът (16+)
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 8863 пъти
Той беше просто сервитьор... 20-годишен, с руса къса коса, а очите му.. О, тези пронизващи кристалносини очи. И тази харизма, движенията му - изкушаваше с всяка крачка, с всяко движение на гърдите си, когато си поема дъх.. Бях го виждала не повече от 4-5 пъти, но бяха достатъчни, за да знам, че трябва да ги огранича до минимум. В началото избягвах да сядам с приятели в заведението, в което работеше, с извинението, че не ми се ходи там. Не можех да кажа нищо повече. Но скоро спря да действа - това беше любимото им място. Проблемът не беше само това. Имахме общи познати и се случваше да се засичаме в една компания.... Включително и тази на гаджето ми - не... не, че не го обичах.. Съдете ме, колкото искате.. Аз самата все още се съдя.. Но историята не е за него.

Поредната петък вечер. И къде да се дянат група тийнейджъри преди дискотека, освен в любимото си заведение да похапнат. Всички се бяхме нагласили - момчетата май дори повече от дамите.
- Мило, не ми се идва. Предпочитам да се събера с другите си приятели тази вечер.
- Хубаво.. Както искаш. - както винаги не казах нищо. Просто замълчах. Щом искаше да ходи другаде - нека върви. Щях да си изкарам хубаво и без приятеля си. Не, че се случваше за първи път. След 5-минутен спор по телефона, влязох през вратата на заведението по-уверено от всякога. Самочувствието ми замръзна, в момента в който видях, че отново ТОЙ е на смяна. Шибаният ми късмет! Типичният му хищен поглед се пусна по краката ми. Веднага съжалих за късата черна рокля с голи рамене, която бях избрала и високите обувки. Дори дългата ми тъмноруса коса не успя да скрие смутеното ми лице. Може би усети това, защото промени изражението си и се извърна към таблата.
След 10-тина минути дойде да вземе поръчката. Заговори се с познатите си от компанията ни - мразех, когато го правеше. Нямаше ли си работа? ! Дълбокият му глас ме дразнеше до предела на всяко мое сетиво, а той сякаш знаеше това.. Все поглеждаше към мен между разговора си, едва ли не, за да се увери, че го слушам. Все пак накрая се сети да ми вземе поръчката.
Вечерята мина спокойно - всички се смяхме и чакахме да стане време за истинското действие. Колкото до сервитьора - няколко погледа, няколко шеги. Попита дали чашата е вече свободна и докато му я подавах неволно докосна ръката ми. Не знам какво ми стана. Държах се като 11-годишна пикла, но това докосване ме развълнува, повече от нужното. Влязох в тоалетната, за да си припомня, че имам приятел и всяка подобна мисъл е недопостима. Подпрях се на мивката и изведнъж усетих ръце на кръста си. Погледнах в огледалото и се уплаших, когато видях неговият образ. Кога, по дяволите, беше влязъл?
- Какво правиш? - попитах с шегаджийска усмивка. Сметнах, че е по-добре да се направя на ударена. Той не каза нищо. Беше крайно сериозен. Придърпа ме плътно, и дори леко грубо към себе си. Притисна ме към слабините си. Дори платът на неговите дънки, работната му престилка и моята рокля не успя да скрие защо беше дошъл тук. Очите ми се разшириха от вълнение и страх. Дръпнах се рязко.
- Мартине, спри.. - За първи път произнесох името му на глас.
- Не мисля, че искаш това. - Усмихна се. Млъкнах. Мамка му, колко прав беше! Взирах се в очите му. През главата ми минаха какви ли не грешни картини. Обърнах се с гръб, за да ми е по-лесно да пренебрегна напрежението между бедрата си и му заповядах да излезе.
- Няма. - каза някак си с насмешка като дете. Доближи се бавно зад гърба ми и задиша тежко. Започна да целува врата ми едва доловимо.. сякаш галеше кожата ми с перо. С едната си ръка ме държеше за кръста, а другата пусна под роклята, докато стигна до най-съкровеното ми място. За миг отпуснах глава на рамото му. Не беше истина какво ми причини само за секунди. Не се възбуждам лесно! По дяволите, аз НЕ СЕ ВЪЗБУЖДАМ ЛЕСНО!!! Върнах се бързо на Земята, отблъснах ръката му и повиших рязко тон:
- Не е правилно. Забрави, че си влязъл тук.
- Не мога. Нито пък ти. - той се доближи до устните ми и хвана нежно главата ми в едната си длан. Отблъснах го за пореден път, колкото и да ми се искаше просто да го оставя.
- Луд ли си? Не ме ли чуваш?
- Ще те чакам при склада след работа.
- Не мога да си позволя да дойда. Имам приятел.
Затръшнах вратата след себе си и се върнах при другите. Пламтях от яд.... и не само.. Какво си мислеше, че прави? За кой се мислеше изобщо? Нямаше да бъда поредната, която да изкуши. Просто нямаше да бъда. Можеше да има всяка.. Нека си избере друга жертва за нощта.

Минаваше 1:00. Всички се вихреха под оскъдната светлина на дискотеката в примамливия такт на музиката. А аз стоях на бара с току-що напълнена трета чаша уиски в ръка, мислейки си единствено за това копеле, представяйки си какво бих правила в ръцете му.. И най-лошото бе, че бях много далеч от дори приятно подпийване. Всичко това се въртеше в трезвата ми глава. И въпреки, че знаех колко грешно е, просто го мислех. Няма нищо лошо във фантазиите.. Нали?
В този момент го видях да се подпира на бара срещу мен. Прилоша ми... Огледах се дали някой ни гледа и когато се уверих, че не е така го издърпах навън.
- Какво правиш тук? Ти не разбираш ли от дума? Няма да....
- Спокойно. Не съм тук заради теб. Борис ми каза да се отбия след работа. Съжалявам, не исках да те смутя. Не знам какво ми стана за момент. Аз също имам приятелка. Нека забравим случката в заведението?
Бях силно изненадана от дружелюбния му тон, без капка поквара. Усмихнах се приветливо. Може би наистина и двамата се бяхме отдали на привличането, но знаехме, че е грешка. Върнахме се при другите и купона се разгоря. Към 3 сутринта пуснаха любимата песен на едно от момичетата и тя просто ме издърпа на дансинга. Смеехме се, танцувахме една с друга, докато един привлекателен мъж я хвана за ръката и я придърпа към себе си. Зарадвах се. Тя имаше нужда от малко флирт тази нощ. Обърнах се на другата страна и продължих сама. В тъмнината забелязах с периферното си зрение, че Мартин ме гледа. Грешно ми действаха дори само очите му! Обърнах се на другата страна. Затворих моите и се помъчих да избия от главата си картината на голото му тяло по моето. Докато се усетя той вече танцуваше зад мен, а другите ни наобиколиха. Казах си: "Какво пък толкова, просто танцуваме, всеки танцува с някой. ". Допрях се до него и се задвижихме в ритъма на музиката. Ръцете му не мърдаха от корема ми, но не след дълго цялото ми тяло започна да се наелектризира. Не можех да понасям как ме побърква без да прави нищо. Толкова много ли го исках? Никога преди не ми се беше случвала подобна лудост. Излязох от шумотевицата, бясна на себе си. Спрях чак в тъмната тясна уличка отстрани на дискотеката. Запалих цигара, подрях токчето си на стената и отпуснах глава на студената плоча. Чух стъпки. Попринцип бих се махнала възможно най-бързо от там, но знаех кой е... Или поне се надявах. Отворих очи и пред мен наистина стоеше той.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

P. S. Тъй като историята стана прекалено дълга, ще пусна продължението като коментар. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 6077cd512f

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   - Не те ли е страх сама? Ще ти правя компания. - Благодаря. - Не го погледнах. Не смеех. - Май сме единствените трезви. - опита се да го каже с небрежен тон, но за първи път усетих вибрация и в неговия глас. Какво ставаше с Г-н Перфектен сваляч? Нима и за него бе трудно, колкото за мен? Не му отвърнах. Бях прекалено съсредоточена да се боря с демоните си. Телефонът ми звънна. Неговият също и той се скри в тъмнината. Вдигнах. - Мило, абе само да ти кажа, че ще останем да спим в Димитър. Ще се прибера утре сутринта. - Добре. - пак не казах нищо. Какво да кажа? Не бях от онези сърдити, цупещи се гаджета, но му бях бясна, че ме оставя сама точно в този момент. Мартин се върна. - Той ще спи при приятели. - Какво??? Моля??? Защо го казах??? На него изобщо не му влизаше в работата да го знае!!! - Странно. Тя е при сестра си. - Запазихме мълчание. Бях вперила убийствен поглед в тъмнината. Той също. Никой не поглеждаше другия, но и двамата бяхме спрели да дишаме. - Обичам го. - едва смутолевих, сякаш знаейки какво си мисли Мартин. - И аз я обичам. - Още минута тишина. Изведнъж скочихме един към друг и устните ни най-накрая се сляха в пареща, страстна целувка. Хвана бедрата ми, вдигна ме и ме притисна силно към стената. Езикът му обхождаше ту врата ми, ту се връщаше на устните ми. Бях вплела пръсти в косата му и дерях нежно по тила му. Неща, който не бих си позволила да правя, тъй като приятелят ми не обичаше. Но Мартин сякаш го стимулираха да става все по - настоятелен и да притиска все повече тялото ми в стената. Харесваше ми тази леко груба нежност. Докато осъзная какво се случваше вече бяхме в апартамента му и лежах по гръб на дивана в хола - само дотам успяхме да стигнем. Той пъхна пръсти под роклята ми и с едно напълно естествено движение я свали.. Сякаш това правеше по цял ден. Целуваше и притискаше цялото ми тяло. В този момент не можех да мисля каква глупост правя, защото бе превзел и ума ми също. Караше ме да тръпна в очакване какво следва и да откликвам на всяко негово докосване по-силно от на предишното. Спря и ме погледна в очите. - Какво правим? - попитах го с прекъснато дишане. - Толкова е грешно. - Толкова те искам. - каза той, сякаш напълно глух какво му казвам. Вдигна ме на кръста си и се озовахме в спалнята. Не след дълго плъзна ръката си между слабините ни. Докосна ме първо през дантелата. Разкопча сутиена ми. Целуваше цялото ми тяло, а по-късно премахна и бикините ми. Лежах напълно гола. Не знаех къде се намирам от възбуда, а той не спираше да ме дразни с ръка. Но не бях готова да се оставя толкова лесно. Бутнах го и седнах в него. Свалих тениската му. Целувах го от врата до гърдите и обратно. Захапах леко ухото му и чух едва доловимо стенание. Нима идваше от Г-н Недосегаем? Накарах го да легне и с целувки направих пътечка до колана му. Мъжеството му копнееше да излезе от твърдата материя, но на мен ми харесваше да го мъча. Целувах областта под пъпа му. Понякога докосвах пениса му през плата, но само толкова. Едно прошепнато "Моля те".... Едва го чух в тишината. Погледнах го и осъзнах, че нещата са по-сериозни. Не беше просто секс. Беше толкова жадно чакан момент. Не бяхме разменили повече от 30 думи през цялото време, прекарано заедно, но се искахме, повече отколкото някога сме искали. Разкопчах колана му, плъзнах ципа надолу и усетих възбудата му в устата си. Той положи ръка на главата ми и наистина простена. В един миг се надигна, хвана брадичката ми и ме целуна. Сложи ме да легна и последва движението ми. Бръкна в нощното шкафче и извади презерватив. - Не е късно да се откажеш, ако после ще съжаляваш. - Грешеше. Беше прекалено късно. Не можех да спра. Придърпах го към себе си и извих глава назад, когато усетих да прониква в мен. Тласък след тласък.. Бавно, бързо. Нежно, а друг път грубо. Целуваше всеки сантиметър от мен. Страстта изгаряше и двама ни. Не усетихме кога посрещнахме изгрева, нито пък след това кога сме заспали.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 6077cd512f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Събудих се към 8. Едва ли съм спала повече от 20 минути. Погледнах лицето му. Беше лесно, защото бях заспала сгушена в него. Всяка черта ми се струваше по-красива от преди. Тялото му ухаеше на парфюма ми. В този момент осъзнах каква глупост бяхме извършили. Приятелката му можеше да се върне всеки момент. Момичето не заслужаваше да види подобно нещо. Моят приятел също очакваше да ме завари вкъщи. Колкото и грешно да звучи, знаех, че с Мартин никога няма да съжаляваме, защото между нас не беше грешка. Но също, и че никога няма да си простим изневярата. Облякох се. Прибрах се вкъщи. Никой не разбра. Всеки път, когато се докоснехме случайно или пък погледите ни се засекат в заведението както преди, в очите и на двама ни се виждаше как горим... как когато сме с половинките си си представяме други неща... Беше разрушително и за двамата. Никога не се повтори. P. S. Надявам се историята да ви е харесала! Всичко е плод на въображението ми. Извинявам се, ако има грешки. :)

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 4c2a2d0386

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не чета еротика по принцип... но това беше... ами наистина много добро. Браво. Радвам се, на хората с талант. :) Mona

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 97ff86314e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Много добре пишеш, продължавай все така.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 02c63b33c0

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Беше уникално! Всичко бе измислено толкова добре и бе написано с такива детайли, че самата аз сякаш преживях всеки един момент. Цялата настръхнах! Продължавай да пишеш, имаш талант!

 

...