Наричайте ме Беки ! 11 част
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 4665 пъти
Единадесета част

Този път тичах по-бързо и от предишния. Не знам колко килограма съм свалила, докато бягах към къщи. Нещо ми подсказваше, че трябва да отида там, а и слава богу беше по-близо от компанията на братята ми.
Най-после стигнах.
Още преди да извадя ключовете от джоба си, чух как Лъки се разлая.
Когато влязох, заварих Джон, Джак и Джим в хола.
Което беше странно, защото сега беше работното им време.
- Беки? Какво правиш тук? - попита Джак.
-Защо не си на училище? -включи се и Джим, както и предполагах. - пак си избягала, нали? !
- Оставете я намира, не виждате ли, че е ранена! - разбира се, само Джони би се сетил.
- Беки, ела, седни! - точно от това имах нужда, жадувах да отпусна тялото си поне за миг, бях се препотила отново. Лъки и двете котки веднага се гушнаха при мен.
- Какво ти се е случило? Ти кървиш....
- Да, но вече ми е по-добре.
- Срещнала ли си го...
- Оставете я да си поеме дъх! Ще ти донеса чаша вода. - добре, че поне най- големият ми брат винаги знаеше какво да направи.

След като си върнах нормалното дишане и отново утолих жаждата си, можех да обясня на момчетата какво е станало.

-Видях го... беше обладал библиотекарката. Опита се да ме разкъса, беше ужасно! За това не ми се карайте, че съм избягала пак от училище, мисля си, че Бостънското чаено парти не е толкова важно сега, когато има реална опасност всички да умрем. - за пръв път от 15 години имах чувството, че ще приемат оправданието ми.. А вие защо не сте на работа? -сетих се да попитам.

Тримата се спогледаха.

- Взехме си почивен ден. Решихме, че е добре да имаме време да помислим...

Ха! Разбира се, те могат да отсъстват от работа всеки път, когато си поискат и сега можеха да имат оправдание, но аз не мога да си спестя училище, дори и да знаем, че ме преследва душевадец.... както и да е, поне сега беше изключение за всички ни.

- Каква е тази книга? - сети се да попита Джак.
- Предполагам, не сте търсили никога в училищна библиотека! - отвърнах. - Намерих нещо, което може да ни помогне. Нещо, което не вярвам да сте чували.

Отворих книгата, разлистих я и я подадох на Джим. Най-добре щеше да е прочетат сами какво съм открила. Той зачете на глас.
Докато слушах написаното, ме побиха ледени тръпки, звучеше по-зловещо, когато някой го изрича на глас.
После затвори книгата.

- Пурификато! Чувал съм за него! Или поне така мисля! - отвърна Джак. Пропуснах да ви кажа, че от тримата ми братя той е историкът.
- Наистина ли си чувал? Аз си мислех, че ще трябва да търсим Ел Дорадо, за да го намерим! - какво да ви кажа, за чувството ми за хумор няма граници. Дори и когато току що за малко да бъда изядена от Скревтапе.

Джак остави книгата и грабна лап-топа. Затрака нещо по клавиатурата и после се усмихна.
- Намерих го!
- Какво си намерил! Чети на глас!
-„ Преди 6 месеца до Бостънския залив беше открита невероятна находка. златен медальон във формата на ръце, които държат неизвестен по произход скъпоценен камък, който прилича на кристал и има преливащ блясък. Очевидно е неизследван и е изключително рядък, а златото изглежда самородно и е запазило жълтия си метален блясък.
От другата страна на медальона са открити странни знаци, които приличат на надписи от древно племе.
Предполага се, че това е амулет за пречистване или защита , а знаците приличат на древни надписи. Може би са от муиските, майското племе, за което легендите разправят, че е било пазител на Златния град, а именно легендарния Ел Дорадо, в чието търсене много мореплаватели са открили смъртта си. А може би камъкът е кристалът Кимонг, свещен за Златния град.
Този медальон показва, че легендата е жива. Изглежда Ел Дорадо съществува и съдбата е искала Бостън, Масачузетс да открие доказателството!
Находката е предадена на Музея на науката след неуспешните опити да бъдат разчетени знаците по него и да бъда разбрано какво означават, нито как така е попаднал близо до залива, или какъв точно е странният кристал.... “

Какво да ви кажа. Ел Дорадо съществува! Може би и аз щях да го знам, ако гледах новини и четях вестници.

- Сериозно ли не знаехте това? ! Нашият град е откривател на доказателството, че Златния град е съществувал! - започна да се възмущава брат ми.
- Сериозно ли ще се караш за това, след като имаме такъв проблем! Глупчо, това означава, че има начин да победим Скревтапе! - извиках аз.
- Нима? ! И как по-точно, едва ли музеят ще ни даде медальона, колкото и пари да им предложим.

Това беше вярно. Но пък имаше друг начин.

- Ами... тогава можем да го задигнем! - извиках аз!
- Какво? !? ! - и тримата извикаха в един глас, както и очаквах.
- Не се шегувам! Хайде хора, сестра ви беше нападната от гладен душевадец, ето ги и доказателствата по мен! Да не искате всички да умрем! Жалко за историята и музея, но не мислите ли, че моят живот също е важен? !? До сега ме пазихте да не се нараня, а сега ще ме учите да не крада, след като буквално живота на всички ни зависи от това!

Тогава обаче забелязах, че тримата гледат.... много странно!
-Момчета?
-Нещо не ми е добре! - каза Джак.
- На мен също.
- И на мен...
- О, спрете момчета! Говоря ви сериозно! - но май и те не се шегуваха. Наистина им прилошаваше.
- Момчета?

Джони припадна, Джак започна да се задушава, а Джим да се привива от силни болки в корема.

- Момчета, какво ви е?

Изглеждаха, все едно някой ти стиска за гърлата. По въздуха се усещаше, че нещо не е наред.
- Момчета, какво ви е! - извиках и усетих силна болка отново в рамото си. Раната ми отново започна да ме изгаря.

В следващия момент, се чу силен трясък. Скочих на крака, котките ми се разбягаха, а Лъки почна да лае.
Погледнах към входната врата. На прага стоеше някакъв клошар. Или по-точно моят демон го беше избрал за превозно средство! Само след една среща с него, можех да разпозная всеки, в който се е вселил!

-Здравей Ребека Джоунс! Или да те наричам Беки....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: 7d10b4d752

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Бе-е-е-е-е-еки!! Бе-е-е-е-еееееки!!!!

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 06341fc274

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не си прави труда за следващи части. Безинтересно е

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: ea8e06202c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   На мен ми харесва, преди малко я зачетох от 1 до 11, защото преди това не ми се е занимавало да чета... Очаквам следващите части с нетърпение, тях ще ги следя! PanterА, момиче, 15г.

 

...

горе^

преди: 10 години, 10 месеца hash: cd1194d9db

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

5.   Ще престанеш ли с тези меко казано отвратителни истории?

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: c3dc899dd4

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

6.   номер 5, не няма да престана с моите „меко казано отвратителни истории“, защото на мен ми харесва да ги пиша :) Номер 3, като не ти е интересно, не си прави труда да ги четеш повече! Вече знаеш, че не ти харесва как пиша, можеш да си спестиш другите части, които ще кача. Имам намерението да довърша това, което съм започнала. И това, че на вас не ви харесва, не значи, че мнението ви трябва да е закон за всички в сайта и още по-малко аз да спра да пиша. Радвам се, че ти харесва номер 4! Това е един от първите ми опити да напиша фентъзи, но по навик си наблягам повече на описанието и знам, че може да някои части да не ми се получават много добре, но аз съм си доволна от това, което се получава като цяло. :):):):) Авторката

 

...