Споделена история от Измислени истории |
Моята любовна дилема
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 4531 пъти
Здравейте, казвам се Мартина на 26 години. Имах си мъж, бяхме гаджета 5 години, бяхме си страшно близки. Оженихме се преди една година и заживяхме заедно. Той винаги се е държал гадно с мен. Понякога ме е пренебрегвал, удрял (лекичко 2-3 пъти), забранявал ми е да излизам с приятели без него, заключвал ме е на терасата, карал ми се е, че съм се прибрала с 20 минути по-късно. Но когато заживяхме заедно, това се увеличи. Постепенно ме отблъсна и аз започнах да го избягвам. Това стана един месец след като се оженихме. Нещата не потръгнаха. След още един месец му казах, че няма да търпя това повече. Започнах да излизам с приятелки по цяла нощ и се прибирах пияна. С мъжа ми правехме секс един път в седмицата и само тогава не се карахме. Все пак седнахме и поговорихме. Дадохме си втори шанс за стотен път. На следващия ден обядвахме заедно през обедните си почивки. Вечерта се прибрах по-рано, бяхме се разбрали да излезем с приятели. Върнах се с усмивка, готова да го целуна и прегърна, а той ми взе ключовете и ме изхвърли отвън. Обадих се на най-добрата си приятелка и тя ме прибра у тях. На другия ден бях на работа, върнах се у въпросната приятелка, за да си събера багажа и да си търся хотел, въпреки, че тя настояваше да остана колкото време си поискам у тях. На вратата дойде мъжът ми. Явно се беше досетил къде къде съм. Молеше ме да се прибера, много съм му липсвала, обичал ме. Прибрах се. Всичко беше наред една седмица. След това пак имаше караници, но нещата вървяха. И така, вече имахме брак от 4 месеца. Той започна да се заяжда с мен за всичко, така ме изнервяше и аз започнах да му отвръщам. Нито аз се бях променила, нито той, но ясно беше, че не си пасвахме като семейство. По-добре си бяхме като гаджета. Потърсих семеен терапевт. Започнахме да го посещаваме и нещата се оправяха временно, после пак си бяха същите. На шестия месец от брака вече се оправихме и след още един месец спряхме да ходим на психолог. И така бракът си течеше щастливо и разнообразно. Всеки ден го целувах за довиждане, а вечер излизахме или се гушкахме на уютния диван, гледайки филм, или говорейки си за изминалия ден. И ето, че дойде десетият месец от брака ни. Той отново започна да ме пренебрегва. Каза, че му е писнало, а на мен също ми беше ужасно омръзнало от този тиранически брак. Когато си лягахме, той ставаше нощем и сядаше на компютъра, пред телевизора, излизаше на терасата и това му беше оправданието да заспива в другата стая, а не при мен. Правехме любов 1 път на две седмици. Открих и порно в историята на компютъра. Скоро се сближих с един познат, започнахме да се влюбваме един в друг. Той се държеше мило от самото начало и не се срамуваше от мен, за разлика от мъжа ми. Него от както го помня, си е такъв. И ето, че с моя познат решихме, че искаме да се съберем. Ето защо един ден просто се прибрах по-рано от работа, събрах си багажа, оставих бележка с текст:, , Изморих се, тръгвам си, бъди щастлив! П. П. Ключовете са под изтривалката. ”. Наистина го мислех. Та, взех си нещата и си тръгнах. Наех си малка квартира. С този мой колега имаме връзка вече два месеца. Сериозна, донякъде, свободна също. Нямаме намерение да живеем заедно на този етап. Но през първия месец мъжът ми ми звънеше всеки ден. Вчера пак ме потърси. Отказва да ми подпише развод, смята, че трябва да поговорим. Бил звънял и на психоложката ни, която била готова да ни приеме. Новият ми приятел много добре знае как стоят нещата. Каза ми, че ако имам нужда от време да реша, ще ме разбере. Чувствам се много объркана, тъй като сега съм щастливо влюбена, но знам, че винаги ще обичам един човек и това е съпругът ми. Просто с него бях нещастна, а сега имам връзка, която може би няма да е дълготрайна, но се чувствам по-щастлива от всякога. Не знам какво да правя.
|
