Споделена история от Измислени истории |
Моята българска роза
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 4358 пъти
- Вземи това - подаде ми една бяла порцеланова ваза без дори да ме поглежда.
Поех я бавно от ръката икато умишлено успях да докосна и пръстите й..
Следях всеки израз на красивото и лице. Привидно беше спокойна някак притихнала и меланхолична, а гласът и някак тъжен без обичаината си звънливост.
- А, сега счупи вазата в пода.
-Защо, Катинка? - недоумявах
-Направи го - гласът и беше необичайно студен и остър. Обожавах нежния и мек изкушаващ глас с който се обръщаше към мен и от контраста ме се сви стомаха.
Стиснах вазата по силно и с всичка сила я ударих в пода. Вазата издрънча и се разби на хиляди парченца.
- А, сега ми се извини, че счупи любимата ми ваза. Беше от Петербург.
- Ти ми каза да я счупя. - гласът ми прозвуча доста по остро от колкото очаквах.
-Занам какво съм казала, а сега казвам да ми се извиниш. - и ми подари една съркастична усмивка.
-Извинявай - извинявай казах го бездушно, съркастично и подигравателно.
-Благодаря, че се извини. Вазата пак същата ли е? - каза тя загледана в парчетата на пода.
-Не, Катя не е - разгледах парчетата пръснати по пода и едва тогава осъзнах колко много обидите ми я бяха наранили.
-Разбра ли вече?
-Да, че не си приела извинението ми. - опитах се да хвана ръката и, но тя издърпа ръката си.
- Явно не си ме разбрал погледна ме малко учудена.
Много добре я бях разбрал.
- Също като вазата разбита на парчета. Приела си извинението ми, но вече никога няма да си същата. Може ли поне да те докосна. Присегнах се към нея и видях, че ръката ми трепери.
Лекичко я погалих по косата, после по лицето все едно изтривах с пръсти сълзи който не съществуваха. Сложих я да седне на краката ми и я обърнах към мен. Не се отдръпна стоеше като малка кукла с втренчен в нищото празен поглед. Хванах ръцете й и започнах да ги докосвам с устните и бузите си.. Взех нейните нежни ръце в мойте, галех ги и започвах да целувам едно по едно малките пръстчета. Тялото и потреперваше при всяка малка целувчица.
Усещах топлината на тялото и допиращо се до моето, мириса и на лек нежен пърфюм с дъх на разцъфнала роза и утринна роса примесен със сладкият и ванилов аромат. Забелязах очите и който ''тайно'' ме наблюдваха все едно ме пиеше на малки глътчици.
Тя потръпна и малко се дръпна, когато я целунах в краичето на полуразтворените и устни. Издаваики нежен стон на наслада почти като дихание съчетано с лек вик. Устните и трепереха, тръпнеща и задъхана се приближаваше до моето лице и ми позволяваше да пия от разтворените и устни. Имаха най сладкият вкус на вино, боровинки и грях. Опияняваща комбинация.
|
