Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 4860 пъти
Първа част
Името ми е Джералдин Макклагън, но всички ме наричат Джери. На 17 години съм, с черна коса и сиви очи. Родена съм в Шотландия, Глазгоу.
Невероятен град, няма що! Може би точно защото е толкова хубаво в Шотландия, майка ми заряза баща ми и избяга с фитнес-инструктора си в Невада, САЩ. Но баща ми го прие леко, като освобождение.
Дали живея с него ли? Не, по дяволите... Живея в скапано общежитие, което си е... чисто изправително училище... да, за непълнолетни престъпници. От кога? Близо една година.
Защо ли? Защо ли не.... на 13 години бягах редовно от часовете, които приемах за безсмислена загуба на време и с няколко приятелчета се бутахме при десетокласниците, да пием евтина бира и да пушим трева. Намирахме го за готино, а и големите нямаха проблем, докато не ни спипваха. След като ни хванаха за четвърти път в различна компания, се поспрях. Разминаваше ми се или защото бях много малка, или защото бях много бърза и на учителите и ченгетата не им се занимаваше с мен. Сякаш знаеха, че като порасна, ще направя достатъчно голяма беля, за да ме приберат, както и стана...
На 15 години с няколко мои приятелки се сбихме с банда дилъри на дребно, понеже бяхме прекалили с водката, която задигнахме и сметнахме за нужно да се заяждаме с тях. Общо взето свършихме в ареста със силен махмурлук и тежки синини, които не се оправиха с месеци. Не помня колко струвах на татко за това.... „дребно хулиганство“, но си спомням, че ме заключи в стаята ми за две седмици, в които се измъквах пред прозореца.
Когато бях на 16 ме хванаха да задигам някаква гривна от бижутериен магазин. Дори не беше кой знае колко скъпа, но може би съм сметнала да я продам и сама да си купя евтината бира.
За малко да ме спипат и пак да ме тикнат, но успях да им се изплъзна, а и се бях маскирала.
но това не променяше фактите по никакъв начин.
Общо взето съм си пълна издънка.
Но защо лежа в пандиза ли?
Това е малко дълга история.... защо ще ви я разкажа ли? А защо не?
не е просто за да покажа на малките деца защо да не бягат от училище, да внимават в какви компании се събират и да не употребяват дрога и алкохол. И за това също, но...
Историята ми е свързана с много по-големи проблеми... проблеми свързани с непоправимото, а именно със Смъртта, ако мога така да се изразя още от сега...
Който не обича истории на ужасите или брутално реалистични истории за бедните квартали в мрачните градове и държави, може просто да не си прави труда да чете по нататък.
Който иска да се запознае с моята изповед, да си отвори бутилка евтин алкохол, да запали цигара и да се приготви за шедьовъра в историята на непълнолетните престъпници и всички, които са наречени трудни младежи.
Но за целта ще се върна малко назад във времето.
Както казах, викайте ми Джери!
|
