Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 4 част
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 4510 пъти
Четвърта част
Не знам как успях да убедя всички шматки да се вдигнем и да отидем до езерото Глазгоу, на 14. 11 точно в 22. 00 часа.
Тръгнахме с колата на Томи, само той имаше книжка от нас.
Гледахме на това като на приключение, посещение на призрачно място, също както любителите на историята обичат историческите музеи и разкопки.
Бяхме се набутали в пикапа и едва дишахме но нямахме търпение да стигнем до езерото... е поне някои от нас!
Кифлата Джо се гушеше във Виктор и само мрънкаше, че това, което правим е безсмислено. Според мен просто я беше страх, но дойде с нас, за да не се усетим, че се бои.
Все тая. През цялото време аз и Том и Скот не спирахме да се хилим. Глена само ни хвърляше по някое око и после се обръщаше към прозореца.
Не бих казала, че се е страхувала, понеже тя е един от най-безстрашните хора в компанията ни... или поне беше, но за това малко по-късно. Мисълта ми е, че и тя вярваше, че ще стане нещо не особено приятно. Но се нави да дойде като подбудител, все пак тя разказа историята.
- Какво ще правим, ако духът й се появи? - хлипаше Джоана, стискайки Виктор. Чак съм учудена, че не го задуши.
- Как какво? Че то е ясно! Нали не е имала приятели? Ще й предложим приятелството си и ще я поканим в нашата Весела компания, защо не? - предложи Скот. - Дори бих я поканил да ми е дама на бала. Сериозно, аз винаги съм искал да танцувам с призрак, като в оня испански филм „Призрачен випуск“, просто момчето изглеждаше адски глупаво.... - да, както казах, през повечето време шегите му не струваха, тази например беше тотално безсмислена.
- Ти и без това изглеждаш глупаво! -отвърна Томи.
- Млъквайте!
Най-после стигнахме езерото Глазгоу... имаше пълнолуние и нито една звезда на небето, кой да предположи, че обстановката ще е толкова романтична!
Излязохме от колата, вече доволно напушени, с фенерчета за светлина. Не знам защо, но бях решила да се изгаврим тотално с духа на Лори. Просто отчаяна нужда да се забърквам в неприятности и да повличам хората със себе си, но и те са виновни, че се съгласиха.
Та, излязохме от колата и отидохме на мястото, където Глена каза, че са извадили трупа на Лори.
Подредихме се шахматно на две редици с фенери в ръка и ги насочихме срещу езерото.
Беше време да започна призрачната си реч.
- Лори Брок, била си жестоко убита и хвърлена тук преди 30 години след горчив опит в гимназията, където ние се правим, че учим. Била си „невидимата“ цял живот, а след това са те насилили и убили като животно. Лори, докажи, че това не е измислица и духът ти наистина съществува! - изрецитирах.
Да, знам, тотално безсмислено, глупаво и дори и не знам от къде ми хрумна да направя такава простотия, още по-малко да замеся другите в нея.
Но за глупостите не са нужни сериозни мотиви.
Та, аз и още няколко човека се изредихме да говорим глупости на мястото, където Лори Брок вероятно е намерила смъртта си и е била захвърлена.
Бяхме напушени и се смеехме невероятно тъпо.
Вероятно целта ни е била просто да проверим дали призракът съществува.
Аз, Скоти и Томи изприказвахме сума ти глупости, Глена ни наблюдаваше както учител наблюдава ученици по време на тест, а Джоана ревеше от страх и все гледаше към Виктор, който щеше още малко да припадне. Може би тревата беше единственото нещо, което го задържаше до нея, трезвен едва ли щеше да я изтърпи.
- Е, Лори? Някакъв отговор? - извиках аз.
- Хайде Лори, ако си истинска, ела и си отмъсти! Ние също сме група идиоти, които не знаят какво да правят с живота си! - изкрещя Томи и между другото беше прав.
- Хайде Кучко, докажи ни, че съществуваш! - разбира се Скот беше най-груб от всички - ела и ми откъсни топките с уста, както си направила с онези момчета преди 30 години, ако наистина те има!
Всички освен Джоана се хилехме тъпо и безсрамно мачкахме паметта на Лори Брок, сякаш самата й смърт не е била достатъчно мъчение.
Сигурно сме очаквали просто нещо да се появи от езерото, но не стана така.
- Това е, нищо няма да стане! Няма френска любов за мен момчета! - каза Скоти, наливайки се с бира. След това захвърли вече празната бутилка и се оригна. - добре, след като призрачната принцеса не иска да изпълни моята садо-мазо фантазия, ще отида да се изпикая!
Беше толкова пиян, че не знам как стоеше на крака, камо ли пък как вървеше. И все пак успя да стигне до близкото дърво, докато другите още се заливахме от смях, а Джоана ревеше, че иска да си ходим.
Както гледах към езерото, за част от секундата мернах нещо- нещо като сянка, което се прокрадна между дърветата. И не мисля, че беше от алкохола или тревата.
- Хей, Томи, видя ли това? -попитах.
- Кое?
-Мисля, че някой току що мина покрай онова дърво!
- Къде? Нищо не съм видял.. сигурно ти се привижда.
- Не мисля така..
Започнах да се оглеждам около дърветата, бях сигурна, че не ми се е привидяло и тръпки ме побиха.
И точно тогава се чу някакъв ужасен писък от към дървото, където Скоти си вършеше работата.
Всички изтичахме и заварихме нещо ужасно, от което всички изтрезняхме за миг- Скот лежеше на земята с наистина отхапани полови органи и забит в главата кол.... може би все пак Лори Брок беше решила да изпълни желанието му....
|
