Споделена история от Измислени истории |
Мъжко момиче -1 част
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 5663 пъти
Беше слънчев и приятен ноемврийски ден. Малки облачета бяха посипани по небето и слънцето ясно грееше. Постоянно се чуваше профучаването на кола или някоя шумна тълпа с бурен смях. По незнайна причина всичко живо беше весело, освен едно момиче, което стоеше в стаята си с пуснати пердета, съсредоточено върху домашната си, макар че днес бе събота и тя спокойно можеше да си почине и да изкара един хубав уикенд като излезе навън, да се разходи или пък да си пусне някой филм, за да се разсее. Но не, тя беше забила нос в тетрадката си, макар че нито пишеше, нито учеше, тя просто искаше да си има оправдание, за да стои сама в тъмното й лице. Ако трябва да я опиша тя наистина бе много красива, умна и талантлива тийнейджърка на 16 години, която бе наистина силна ученичка, но рядко учеше и за това изкарваше някои слаби оценки. Много рядко плачеше, наистина бе много помещение и нацупената физиономия да стои на иначе хубавотосилна, но дълбоко в себе си тя чувстваше болка от трудния й живот. Още много малка, нейните родители се били развели и тя останала сама с майка си, която я отгледала. Но малко преди да навърши 11 години, тя я загуби. Тогава почти непознатия й баща я взел и живота и напълно се променил. Понякога прекрасните й зелени очи се насълзяваха, но тя бързо ги избърсваше, за да не мислят другите, че се е пречупила или пък го правеше за себе си, да се залъгва, че е като от стомана...
Кестенявите й коси почти винаги бяха пуснати и падаха като водопад до средата на кръста й, Имаше леко матов тен, но сравнение с другите сякаш беше доста бледа. Нослето и бе малко чипо и много хубаво.
Щом се погледнеше в огледалото виждаше, че е много красива, но понякога не се харесваше, това зависеше от настроението й, което постоянно и доста бързо се променяше. А нейнето име бе...
-Наталия! -почука на вратата баща й и отвори като гледаше момичето недоволно, а след това добави-Защо стоиш на тъмно ще ослепееш!
Дъщеря му го изгледа на кръв и просто промълви, като едва се чуваше-
-Така ми е добре...
-Може да ти е добре, но ще слушаш какво аз ти казвам! -той отиде до прозореца и дръпна пердетата и щом светлината озари стаята, се изписа усмивка на лицето му и излезе от стаята
Наталия затвори тетрадката си и хвърли химикала и после се преоблече със сива блузка със звезда, джинси, маратонки и яке. Сложи си малко гланц за устни и спирала и си грабна ключовете и телефона, а след това извика-
-Чао татко! Излизам, до после!
-Чао! -отвърна й той, докато седеше на дивана, четеше вестник и похапваше сандвич
Момичето тръгна из парка, който се намираше близо до жилището й и се насочи към една пейка, където обикновено пишеше стихове в дневника си, защото много я биваше в това и и беше нещо като хоби. Тя обаче не искаше да ги показва на когото й да било, особено на баща си, за това, понеже като излизаше навън нямаше какво друго да прави, сядаше и започваше да пише. Както се беше отнесла, мобилния й прозвъня, Наталия го вдигна и чу пискливия глас на най-добрата си приятелка, Силвия. Тя беше блондинка с кафяви очи.
-Здрасти! Искаш ли да излезем днес, аз съм близо до вас и се сетих, пък и денят е много хубав, може да се разсееш. -гласа й звучеше задъхано, все едно до сега е бягала
-Ами, да аз съм тука на една пейка пред кафенето, в което все ходим.
-Аааа, със сива блуза и джинси ли си?
-Да, защо... -изведнъж някой сложи ръката си, върху рамото на Наталия, тя се обърна и както очакваше, Силвия стоеше ухилена зад нея.
Двете се прегърнаха, все едно не са се виждали дълго време, което не беше така и Силвия каза-
-Аз бях в кафенето с едни приятели. Не ги познаваш, но са много готина компания, ела да се запознаеш с тях. Шейка е от мен!
-Ами не аз...
-Стига де! Трябва да се запознаваш и с други хора!
-Добре... -каза замислено момичето и двете приятелки влязоха в кафето.
-Ето там са... --посочи блондинката, две момичета и едно момче, които седяха и се смееха на нещо. -Здравейте хора! Вижте кой доведох, за да се запознаете, моята най-добра приятелка Наталия! Наталия това са Моника, Алекс и Лили. Мони и Алекс са брат и сестра, а Лили е гадже на Алекс.
-Хубаво...
-Добър ден! -каза Лили, която представляваше висока брюнетка със сини очи и големи слънчеви очила, а устата й бе със силикон и тъмно червено червило, изглеждаше на около 17 години- Не мислиш ли, че прекалено умна, за да висиш с нас?
-Как така? -попита зеленооката
-Силвето каза, че си голяма умница и можеш да свириш на пиано и да пееш... Също каза, че си нямаш гадже и майка...
Толкова нескопосано звучаха изреченията на Лили, че направо човек можеше да се замисли, дали по рождение е толкова тъпа или ходи на допълнителни уроци.
-Да, правилно ти е казала...
-Значи не ме е излъгала, не че аз се съмнявах, но... -Моника подаде знак на приятелката си да замълчи и се представи, но звучеше доста по интелигентна-
-Аз съм Мони, много ми е приятно, мила! Седни, моля те! -после прошепна-Не обръщай внимание на Лили, доста е глупава горката, може да наговори куп глупости, но не ги казва с лошо. -тя се усмихна и отпи от кока колата си.
-Извинявайте, но аз трябва да се прибирам, сетих се, че имам много домашни, задължения и така... Довиждане! -отсече Наталия и обърна гръб на другите, които я гледаха учудено.
Момичето се прибра и отиде да обядва, когато баща й и поднесе неочаквана новина...
|
