Споделена история от Измислени истории |
Туптящи
преди: 10 години, 14 дни, прочетена 4863 пъти
Глава 1-Start
Понякога на човек му се случва да се сети за някоя случка, която е била трагична преди, а сега може да не спре да се смеe. Да, и на мен ми се случи макар и да бях в болницата, държейки ръката на майка ми. Беше болна от рак на кръвта. Вярно беше, че това бяха последните и дни, но поне ги изживяваше така, както искаше. Мислите ми току-що бяха прекъснати от писукащия апарат. Стреснах се. Ясно ми беше, че майка ми не е вече на този свят. Няколко сълзи капнаха по лицето ми. Поставих ръка на устата си за да спра звука, който гласните ми струни искаха да издам. Няколко мед. сестри влязоха. Майка ми не се страхуваше от смъртта. Тя твърдо и безрезервно вярваше, че има живот след нея. Затворих очите си сещайки се за случката от мислите ми преди малко. Усмихнах се. Сега вече бях истински сама. Нямах нито брат, нито сестра... А баща ми.. Той ни е изоставил, когато съм била на 3... Преди 15 години е решил, че иска да живее сам. Без жена си и детето си. Не го съдя, нито пък му се сърдя. Това си е негово решение. Последно ме видял преди 12 години, когато съм била на 6. Спомням си го. Бяхме мама аз и той в една сладкарница. Мама го обичаше много. Макар и да го прикриваше дълги години аз го усещах. Чувах я вечер как тихо си поплакваше, държейки негова снимка. Той беше висок, с Светла коса и пъстри очи. Беше с бежово палто дълго почти до коляното и с почти зелен шал. Косата му беше гъста. Прекалено гъста за малкото му лице. С майка ми се оженили когато били едва на 17, тайно от родителите си. Когато били на 18 съм се родила аз, а три години след това баща ми си тръгнал. Смахната история, а? Да.. Мама ми е разказвала това милион пъти, а аз винаги съм я слушала с такова любопитство все едно я чувам за първи път. Да ви кажа честно съм малко.. Съвсем малко разочарована от татко, а и от мъжете като цяло. И за пореден път се убеждавам, че жените са най-силните същества. Те преодоляват, както физическата, така и психическата болка много по-леко от мъжете, на които явно не им пука дали са със семейството си. И дори и не им пука дали те са добре.!! Може би сега долавяте нотка гняв в гласа ми.. И да, тя е доста голяма нота. Макар и да казах, че не му се сърдя... Така е.. Не ми пука за него.. Може да се каже, че го мразя. Адресът му, записан на едно листче, стои в шкафа до леглото ми, затрупан с куп по-важни работи като например учебника ми по английски или тефтерчето ми.. Аз също като него не се интересувам как е и дали все още сърцето му тупти. Нека кажем, че той за мен е просто непознат, който си е легнал с майка ми и ме е направил. Това не се казва ‘БАЩА’, казва се мъж, който е искал да има компания за вечерта и БЕЗ да иска се е ИЗПУСНАЛ и е направил ДЕТЕ, което го мрази.
Та, сега изнасят мама. Покрили са я с бял чершаф.. Не се забелязва вече не туптящото и сърце. Аз вече почти рухнала вървя след тях и я гледам. Може би ми се иска да имам още малко време с нея. Иска ми се още веднъж да разкаже историята си, а аз да я слушам със захлас, чакайки частта, в която се запознава с мъж който ме е направил. Или по- точно казано с „Баща ми”. Искам още веднъж да ми се усмихне докато ми разказва за тайната им сватба и после за раждането ми. За първата ми думичка, за прохождането, за първите ми крачки, за първата усмивка и дори за първите ми звукове. Да ми каже какво е изпитала като ме е взела на ръце и още куп такива дребни, но в същото време така важни и искрени неща за живота ни. Искам още малко време с нея. Не е честно да ми я отнемат така. Единствения важен за мен човек.
Погребението е утре. Ще има куп хора, които ще се правят, че им пука. Но ще има и малка групичка на която на истна им пука. Да кажем, че в тази малка групичка ще са включени: Леля Дейна, Лу и Доти. Чичо Люк и леля Нанси, които са от Орландо, но съм сигурна, че ще дойдат. Някои от колегите и като например Линзи, Динна, Джош, Марк и Лотс. И аз! Другите ще са дошли просто така. Дори Дерек няма да е тук. Дерек е „БАЩА” ми.
От автора : На 14 съм. Приемам критиката. Тя ме прави по-добра :)
|
