Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 6 част
преди: 10 години, 11 дни, прочетена 4706 пъти
Шеста част
- Джери? джери? Добре ли си?
Събудих се в болничната стая, а Глена ревеше над мен с лепенка на челото.
- Глена?
- Спокойно! - усмихна се тя- докторите казаха, че не си пострадала много, само две леки натъртвания, но нищо счупено! -да, директна както винаги. И въпреки сълзите, учудващо спокойна - типично за нея!
-Какво стана? - попитах, веднага щом съзнанието ми се задейства.
- Не помниш ли? Катастрофирахме с колата.... веднага след като...
- Скоти! - скочих и усетих срязваща болка в ребрата и лявото бедро. Ето къде се бях натъртила.
-Скоти! Той... той е..
- Да, той е мъртъв! - отвърна Глена с обичайното спокойствие за нея.
-А Томи? Джоана, Виктор, останалите? Те как са? Пострадали ли са? Ти нали си добре? - въпросите излизаха от устата ми сами, паниката се повишаваше, главата рязко ме заболя, а сърцето ми препускаше като лудо. Мислите минаха толкова светкавично бързо, че не знам как изрекох думите.
- Джери! Спокойно! Аз съм добре! Джо и Виктор също, само леки драскотини и синини, както и другите, но... Томи...
- Какво за Томи! Кажи ми Глена!
Тя наведе очи и въздъхна.
- Томи си е ударил много лошо главата.... получил е мозъчен кръвоизлив и сега е в кома...
Изтръпнах на място, щом чух това! Най-добрият ми приятел беше в кома!!!!
Сякаш не стигаше, че току що загубихме Скоти по супер нелепият начин, а сега и Томи... и всичко по моя вина!!!!
Отпуснах се в леглото, погледът ми сигурно е изглеждал като на зомби.
- Аз съм виновна...
- Не, Джери, той ще се оправи!
- Ще се оправи? Ами Скоти? Той е мъртъв Глена!!!! Мъртъв!
Честно казано не знам как не изпаднах в нервна криза. Скоти умря, Томи изпадна в кома, а аз лежах с някакви си леки натъртвания.... беше нечестно! Беше несправедливо!
- Джери, успокой се! Всички сме си виновни, понеже заедно отидохме до езерото! Не е твоя вината!
- Глена.. излез! - помолих я.
- Но...
- Моля те! Искам да остана сама!
Тя въздъхна, изправи се и излезе. Не обичаше да си има неприятности, и от тук идва въпросът, защо се мъкнеше с мен?
Полежах известно време, като ударена с мокър парцал... няма смисъл да описвам какви ужасяващи мисли ми минаха през главата, пред очите ми мина като на филмова лента тази откачена нощ, в която загубихме Скоти.... а сега Томи можеше да умре, заради мен... сигурно Глена беше предупредила докторите да ме натъпчат с успокоителни и приспивателни, понеже не се разкрещях, както бих направила в нормална ситуация, а просто заспах след половин час. Да, определено бях натъпкана с успокоителни! Сигурно ми бяха инжектирали нещо венозно!
Бях сама в стаята... и точно за това се стреснах, когато чух как подът изскърца. Събудих се и се надигнах.
Някакво момиче пълзеше по земята! Не виждах лицето й, косата го покриваше, но усетих, че е Лори Брок!
По ръцете и краката й имаше множество порезни рани от ножове, стъкла и какво ли не и си личаха дори в тъмното. Имаше и мехури от изгаряния, а косата й беше мръсна и сплъстена, все едно е плувала в блато... или в езерото Глазгоу!
Направо се бях вцепенила!!!! Знаех, че е тя!
Тя беше! Тя се влачеше по земята като сакато куче. Носеше нещо като нощница, която преди е била бяла, но сега беше пропита от нещо като кръв и кал.
Вероятно хората, които я бяха обезобразили, също я бяха осакатили жестоко, преди да я убият, понеже пълзеше като Сара Конър в първия "Терминатор", докато програмираният робот се опитваше да я хване.
А това беше ужасно зловещо! Някакво обезобразено, сакато същество да пълзи срещу теб!
Едва не се напиках в гащите при тази гледка! Но не това беше най-зловещото!
Тя вдигна поглед и когато видях лицето й, все едно срещнах самата Смърт! Дори за част от секундата си помислих, че е Смъртта! Искаше ми се да беше, повярвайте ми!
Беше ужасно! Физиономията й беше накълцана като пица Пеперони, зъбите й бяха изпочупени все едно някой е хвърлял камъни по тях, а очите й.... очите й... не знам на какво да ги оприлича! Дали на гладна котка, която гледа към този, който й е откраднал парчето шунка, или на разярено куче, или на жаден вампир, или на върколак по време на пълнолуние, или на Горгоната Медуза, която може да те вкамени с погледа си, всеки случай когато насочи кървясалите си очи към мен, все едно хиляди ножове ме прободоха и тялото ми се парализира за миг.... не можех да помръдна...
Тя дишаше тежко, по-тежко и от Дарт Вейдър, искаше й се да ме разкъса! Но скоро щях да разбера, че има по-различни планове за мен....
Лори допълзя до леглото и се покатери върху мен. Както казах, не можех да помръдна.
Лори се качи върху мен и ме погледна с дяволските си очи. Да, беше като демон! Все едно самият Дявол е излязъл от Ада за мен!
Тя ме стисна за гърлото и заби нокти в гръкляна ми.
Опитах се да махна ръката й от мен, но беше доста силна за призрак....
- Мислиш си, че е много забавно да бъдеш измъчвана и убита? !? ! Сигурно смяташ, че е "много яко" да плуваш в езерото, след като си бил пребит до смърт, рязан и голен с цигари, а Макклагън! - да, гласът й наистина беше като на Сатаната.
- Ти и твоите приятелчета възприемате всичко за майтап! Търсите възможно най-извратения начин да се позабавлявате, също като нещастниците, които ми причиниха това, понеже им беше скучно!
Не можех на кажа или направя нищо, опитвах се да не се задуша от хватката й и дори мисля, че можеше дами откъсне гръкляна.
- Е, добре! Това е игра за теб! За хора като теб животът е такъв, да унижаваш и да причиняваш болка , нали? В такъв случай, ще ти предложа добра доза забавление, но този път няма аз да съм жертвата! - извика тя, а очите й пробляснаха като сенки.
Въпреки задушаващата болка, запомних всяка една нейна дума.
Естествено веднага след това се събудих с писъци и опипах гърлото си. Не изглеждаше все едно някой ме е стискал, но аз още усещах ръката й.
Разбира се докторите се появиха бързо и отново ме натъпкаха с какви ли не успокоителни. Чак да се зачуди човек дали не ме бяха пратили в лудница, но не беше така...
Нужно е да нахвърлям нещата, за да наблегна на същественото, което тепърва предстои в историята ми.
това беше първият път, в който видях Лори Брок... но нямаше да бъде последен... не все още!
|
