Споделена история от Измислени истории |
Тайната Част 2
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4491 пъти
Уговорихме се с приятелите ми да отидем на една доста модерна дискотека, която повечето тийнейджъри посещават. По принцип те си ходиха редовно, но понеже баща ми настояваше да се прибирам до 23 часа, макар че вече не съм бебе, не можеше да дойда с тях.
Контих се пред огледалото, за да изглеждам "яко", все пак отивам на дискотека, където всички се обличат модерно.
Сложих си едно черно потниче, през което прозираше сутиена ми...
Навлякох се с дънки и обух някакви неудобни обувки с токчета, на които не бях свикнала да ходя. Гримирах се с спирала, червено червило и тъмно сини сенки. Пръснах от любимия си парфюм, с мирис на лавандула и ягоди. Когато баща ми влезе ме изгледа неодобрително и след това каза:
-Много си се разголила!
-Така се ходи на дискотека. -промърморих докато закачах на ушите си дълги обици.
Татко седна на леглото и не особено щастлив ми каза:
-Поздравления, че най-накрая изкара 3, обикновено получаваш 2.
-Намекваш ли нещо? -попитах намръщено, защото познавах баща си и знаех, че говори така, когато има нещо, което трябва да ми каже, но понеже не знае как, преди това ми говори за оценки и глупости... -Какво има?
-Нищо, какво да има? -той стана и излезе от стаята и затваряйки вратата ми каза:-Приятен купон мила!
Аз го изгледах съмнително, но не ми пукаше особено. След като се наконтих достатъчно, грабнах чантичката и якето си и излязох от жилището ни. Взех си такси и се запътих към партито.
------------------------------------
Когато стигнах и слязох от таксито видях, че отпред ме чакат Филип и Гергана. Гергана изпищя като разбра, че съм пристигнала и се разбяга и когато дойде при мен ме прегърна. Да, тя си беше малко щура.
-Само тебе чакаме, защо се забави?
-Изгубих представа за времето. -засмях се и се запътихме към входа на дискотеката. Охрана ни поиска документи, за да докажем, че сме навършили 18 години, за жалост само аз от приятелите ми бях все още на 17. Показах личната си карта и там пишеше, че все още не съм пълнолетна. И естествено пуснаха всички освен мен... Бях забравила, че имат такива правила. Групата беше недоволна, че няма да бъда с тях и Мира като най-голямата устатница каза на бодигарда:
-Извинете, но тя има рожден ден само след месец! И тогава става пълнолетна! Не можете ли да я пуснете, на практика е колкото нас.
След доста убеждения, приятелката ни го убеди и влязох. Вътре беше цяла лудница. Навсякъде имаше пияни тийнове, които беснееха. Едни се целуваха, други пиеха чашка след чашка, трети пушеха трева, някои танцуваха глупаво на дансинга. Аз седнах пред бара, защото другите ми дружки искаха да танцуват, докато аз не исках. Поръчах си едно шотче и го изпих на екс. Едно момче седна до мен и ме пита:
-На колко си?
-Какво те интересува?
-Ако си непълнолетна, не ти е позволено да пиеш алкохол, докато ти ми изглеждаш малка.
-Да, знам...
-Майка ти ти дава да ходиш на дискотека и да пиеш алкохол? 14 годишно момиче?
-Аз съм на 17! -изгледах го тъпо, защото взе да ме дразни
-О, извинявай.
-И също така нямам майка, която да ми позволява каквото и да било...
-Да не би да е... съжалявам.
Почувствах се кофти, че някакъв непознат ми припомни за майка ми, която почина преди 7 години от автомобилна катастрофа...
-Извинявай, че те дразня... Дай да излезем навън, шума не се търпи. -каза ми той и излезе от дискотеката, а аз го последвах.
Седнахме на камъните и извадихме по една цигара.
-Сама ли дойде?
-Не, с приятелите ми съм. -отговорих му, но се почувствах малко замаяна, защото бях прекалила с алкохола и цигарите влошиха състоянието ми.
-Добре ли си?
-Да, просто съм се напила повече от колкото трябва.
-Имаш ли си гадже?
-Ъ, какво? -бях изненадана от внезапния въпрос-Не, в момента, нямам.
-Странно, много си красива, пък си нямаш гадже.
Аз се засмях.
-Комплименти ли ми правиш? Ами предлагали са ми, но отказвах. Последната ми връзка беше с един кретен, а в нашето училище има само такива, е освен приятелите ми де.
-Не ти правя комплименти, просто ти казвам истината.
Почувствах се странно, изглеждаше все едно ме сваля, а аз дори не го познавах.
-Аз се казвам Калина. -казах изведнъж, за да сменим темата
-Аз съм Габриел. Ноо, ще вървя при приятелите си. Приятно ми беше!
-На мен също. -останах на камъните, за да пуша и да гледам нощното небе, което макар и обсипано със звезди, не ми беше приятно за гледане. Имах чувството, че съм изпушила няколко пакета цигари и съм изпила няколко шишета с ракия и водка.
Главата ми се замая, легнах на студената земя и хвърлих цигарата. Усетих, че очите ми се затварят...
---------------------------------------
Събудих се в леглото си, в къщи. Баща ми почука на вратата и влезе. Аз станах и стреснато казах:
-Какво се случи? Последно помня, че бях на дискотеката и после...
-Беше се напила като прасе! -каза ми много ядосан и с намръщена физиономия, отдавна не бях го виждала такъв
-Аз... Не помня...
-Казвал съм ти, че като ходиш на такива места не бива да пиеш повече от безопастната доза!
-Съжалявам тате... Но как се озовах тук?
-Приятелите ти те откараха с колата си. Но не отклонявай темата! Знаеш ли на какъв риск се беше изложила? Когато човек е пиян не е на себе си и можеше като нищо да направиш някоя глупост! Позволявам цигарите, но с алкохола до тук! С купоните също!
-Скоро ще стана пълнолетна и ще правя каквото си поискам! -натъртих му, но татко не ми обърна внимание, само затвори вратата. Почувствах се зле, че съм се натряскала и е трябвало да ме карат тук с кола, за да може баща ми да разбере и да ми се ядоса. След малко, обаче спрях да се самосъжалявам и станах да се преоблека и да изчистя гримът, който още стоеше на лицето ми.
Беше събота и за щастие не ми се налагаше да ходя на училище, а и минаваше обяд.
Когато грабнах дрехите, за да ги сложа в коша за пране, усетих че в джоба на дънките ми има нещо. Изкарах го и беше някакво бижу, сребърен гердан с голям зелен кристал. Не беше пластмаса, а истинско сребро и истински кристал! Не беше мой, нямах представа как се беше озовало в мен. До колкото знаех, приятелите ми нямаха такова нещо, но понеже не можех да бъда убедена в това, оставих бижуто на шкафа ми, за да може когато се срещна с дружките си да им го покажа и на този, на който е да си го вземе.
Слязох в кухнята, където баща ми четеше вестник, видимо по-спокоен, отколкото преди малко. На масата имаше закуска, но не бях особено гладна.
-Извинявай татко, просто като поредната глупачка се напих, защото всички други го правят.
-Не мисли вече за това, нали не се е случило нищо...
-Ами ти беше много ядосан и...
-Да, но вече не съм.
-Добре. В момента нямам апетит, но благодаря за закуската... -погледнах часовникът, който вече показваше 12 часа и се поправих-благодаря за обяда... обяда.
-Моля.. -измрънка баща ми, като не сваляше очите си от вестникът.
-Нещо интересно ли четеш?
-А, не. -той остави вестникът и стана от масата-Аз трябва да ходя по работа... Имам да пазарувам едни неща... -грабна си якето и преди да излезе, ми каза:-Ти си почивай! Чао!
-Чао, тате!
Отидох да си направя кафе, но се чувствах някак неспокойна. Отидох си в стаята, за да гледам телевизия, но видях нещо супер странно! Бижуто, което по-рано намерих, светеше! Светеше така ярко, че направо ме заслепи, а кучето ми Том, се разлая. Излязох от стаята. Когато влязох отново, то не светеше. Бях страшно учудена и стоях на страна от странния гердан. След малко се престраших и го взех. Разгледах го много хубаво, но не открих нищо необичайно. Седнах да гледам телевизия, макар че все още мисли за случката.
След малко го забравих и измислих логично обяснение, което всъщност не беше логично. Мислих, че просто слънцето е светело, а аз съм помислила, че е бижуто.
Но всъщност въобще не беше така. И оттук интересната история започва...
------------------------------------
Следва продължение!
|
