Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 12 част
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 4400 пъти
Дванадесета част
Беше ми минавало няколко пъти през ума да открадна кола, поради простата причина, че никога не бих могла да изкарам книжка, но поне тази простотия не бях правила. Нямаше да е и най-разумното нещо, след като току що бях излязла от пандиза. Това е все едно да те извадят от някаква дупка, в която си паднал и веднага след това пак да скочиш там.
Мислех си за това, докато тичах към болницата, където беше Томи. Не, не с цел да го сторя, просто трябваше да изключа от мозъка си спомена за трупа на най-добрата си приятелка, това, което стана със Скот и това, което можеше да стане с Томи.
Знам, че може би трябваше да благодаря на баща си, че отново ми спаси задника, но аз никога не съм била по големите благодарности. Та, хукнах директно към болницата.
Трябваше да мисля за нещо, което да е разсейва от ужасните мисли, които препускаха в главата ми. Скоти и Глена вече се бяха разложили, а аз нищо не направих по въпроса, не биваше да позволявам това да продължи....
Най-сетне стигнах до болницата. Беше едно от най-западналите места в близките райони. Влязох вътре и докато вървях по коридорите, се чудех къде ли са отишли плъховете и хлебарките, за да се спасят от тази мизерия. Стените бяха с разкъсани и прогнили тапети, бяха по-надраскани и от тези в училищните коридори, по земята вместо тракане на обувки, се чуваше търкане в наслоения прах прах, все едно си на плажа, но е по-мръсно, вратите скърцаха като в къщата на семейство Адамс и навсякъде се разхождаха доктори и сестри в пожълтели униформи и с погледи на изтребители. дори си мисля, че мярнах една мед. сестра с цигара в уста. Като се замисли човек, май имаше по-голяма вероятност да се разболееш от нещо в тази болница или някой да те убие, отколкото да те излекуват от някаква болест или рана.
Но точно това нямаше голямо значение в онзи момент.
Попитах на рецепцията в коя стая лежи Томи. Наложи се да се катеря до четвъртия етаж и за това минах през мизерията. Нашето здравеопазване!
Стигнах до въпросната стая и директно връхлетях вътре. Имаше няколко легла, но Томи беше сам и лежеше близо до прозореца.
Когато го видях, сърцето ми се сви. Вече открих двама приятели мъртви и един в кома.... гледките са покъртителни, а изживяването.... дано на никой не му се наложи да описва нещо такова....
- Томи! Томи, аз съм виновна за всичко! Толкова съжалявам!
Разбира се, той не можеше да ме чуе, понеже беше в кома.
Реших да не ставам героиня от сапунен сериал и да не му държа безкрайни речи как няма да позволявам да му се случи нищо повече и т. н.
Просто бях решила да остана, докато е възможно.
Ако трябваше, щях да платя, за да преспя там вечерта, баща ми и без друго ме беше отписал. Чак съм учудена, че не ме остави в затвора, не за друго, а просто за да не се налага да плаща повече глоби, но имаше време и за това.
Седнах до леглото и просто започнах да наблюдавам как приятелят ми как лежи на системи. Беше моя вината! Аз предложих да отидем до езерото онази вечер, аз предложих да се изгаврим, заради мен Скоти и Глена умряха, а Томи се блъсна с колата и сега беше в кома....
Не знаех какво мога да направя. Ако родителите му научеха, че съм близо до сина им, биха ме убили собственоръчно, особено след смъртта на Глена, за която нямаше как да не са научили. Но бях готова да посрещна и това, стига да знам, че поне съм била наблизо и по някакъв , дори и толкова пасивен начин, съм се опитала да защитя някой от приятелите си, след като допуснах грешка,
мислейки си, че е просто една тъпа шега.
Някак си се надявах той да се събуди. Щеше да бъде страхотно след ужасните събития през последните дни, най-после нещо хубаво да стане и аз да бъда свидетел, а не да нося вината за лошото.
Но уви, той си лежеше като мъртъв.
Минаваха часове. Отново се стъмни. Въпреки, че не бях правила нищо целия ден, пак заспах. Колкото и да не исках пак да имам срещи с откачения призрак, клепачите ми натежаха и се предадох.... След няколко часа сън обаче се събудих. Не, не сънувах кошмар, наистина бях будна. Нямаше никой в стаята.
И тогава усетих онова присъствие, онази ужасна енергия близо до мен. О, не! Лудата кучка! Тя нямаше да ме остави намира! Може би следващата крачка щеше да е да ме затворят в лудница!
- Ето я убийцата на Глена! - чух зловещ смях зад себе си.
Обърнах се както бих се обърнала към някой, който просто не мога да понасям и разложеното й лице, с което вече бях свикнала да се сещам, този път изобщо неми направи чест. Май Лори се беше превърнала в моя личен полтъргайст, щом ме навестяваше толкова често, че чак не се плашех от нея.
- Не съм я убила аз!
- Нима? - усмихна се с разбитите си зъби. - а тогава кой? Глена излизаше само с теб и останалите веселяци от компанията. Всички знаят, че ти си най-опасната от тях и всички вярват, че ти си я убила.
- Това не е вярно!
- Така ли? Я си спомни, какво точно прави онази вечер, преди на сутринта да ти дойда нагости и да изтичаш при нея като изплашен заек? ! Имаш ли някакъв спомен?
- Млъкни! Остави ме намира!
- Само си спомни! Помисли си!
- Не....
Какви ги дрънкаше тази луда кучка? Каквито и глупости да бях правила, никога не бях посягала на човешки живот, камо ли на най-добрата си приятелка.
- Помисли си, Джери!
- не съм убиец! - извиках.
- Така ли? Аз не бих била толкова сигурна!
- Млъкни!
- Не искаш да си спомниш? Добре, тогава аз ще ти припомня....
- Недей....
Лудият фантом се приближи към мен и мога да се закълна, че... направо ме облада! Усетих как нещо сякаш влиза под кожата ми и размътва съзнанието ми за пореден път.
Стиснах очи, опитвайки се да накарам откачалката да излезе от мен. Това беше прекалено! Първо уби най-добрата ми приятелка, после обвини мен, а сега ме обладаваше....
Но когато стиснах очи, сякаш нещо ме сряза с нож. Започнах да виждам неща като на филм, ужасни неща! Видях себе си... как вървя сама през нощта... все едно някой ме беше записал отстрани с камера. Изглеждах все едно съм обладана от демон и май беше истина. Гледах с толкова празен поглед, чак ужасявах сама себе си. Приличах на гладен хищник, който се е устремил към жертвата си.
Вървях към дома на Глена! Стигнах до вратата и позвъних. Беше като в трейлър на филм на ужасите, но филм, който наистина би ме уплашил.
Треперех, докато наблюдавах какво съм направила... очевидно Лори ми показваше нещо, което беше останало като бяло петно в съзнанието ми.... предусещах, че ще видя най-големият кошмар в живота си, не исках да гледам, но нямаше как да изключа внимание от това.
Видях как Глена ми отваря вратата и ме кани на вляза в къщата й. Изглеждаше изненадана от посещението ми.
Отидохме в стаята й и тогава се случи нещо ужасно.... Глена седна на компютъра и започна да търси нещо из фейсбука си, а аз а наблюдавах няколко секунди. След това, видях как... изваждам от якето си джобно ножче, приближавам се до нея... тя видя отражението ми в лап-топа и се обърна в последния момент... и тогава... тогава видях какво съм направила!
Глена се обърна, а аз забучих ножчето в лявото й око, толкова дълбоко, че усетих как стига до мозъка й. После го извадих и го забих в дясното. Това веднага я беше умъртвило, кръвта се стече по лицето и ръцете ми.... извадих ножа от очната й кухина, хванах я за косата и минах с острието през гръкляна й.
Тялото й се свлече на земята. А аз... аз просто се наведох, бръкнах в чантата, която висеше от рамото ми и извадих сатър.... не можех да повярвам, че виждах като на филм какво съм сторила!
Отсякох ръцете й със сатъра и ги прибрах в чантата си.
След това станах, обърнах се и излязох от къщата й, цялата в кръв...
Нима беше вярно? Бях убила и осакатила най-добрата си приятелка? Но как.... Лори! Лори ме беше накарала! Била съм по неин контрол и със собствените си ръце съм причинила това на Глена....
Не можех да повярвам какво съм сторила! Не можех да повярвам какво виждам! Беше толкова страшно.... да разбереш, че си извършил убийство....
Когато отворих очи, все едно отново ме сряза нож...
Истински ужас!
- Сега разбираш ли, Джери? Разбираш ли какво си направила? ! - изсмя се Лори.
- Не! Не, не го вярвам! Това не е истина!
- така ли? Защо тогава на следващата сутрин беше окървавена? Защо ръцете на Глена бяха в стаята ти? Ти я уби! Уби и Томи н съня му! За това дойде тук! За да му видиш сметката!
- Не! Не! Той не е мъртъв!
- Така ли? Погледни го!
Обърнах уплашено очи към леглото и видях Томи, заклан като прасе, лежеше с три прободни рани в корема и забит нож в сърцето. Погледнах ръцете си, бяха окървавени...
- Не! Това не е истина! Не го вярвам! Ти си играеш със съзнанието ми!
- Не, Джери! Ти го направи току що! Спомни си!
Стиснах отново очи, опитвайки се да игнорирам ужасната гледка и гласът на призрака, но тогава.... видях какво съм сторила и с Томи.... както си стоях до леглото му , изведнъж се събудих, извадих отново ножчето си и го заклах в съня му...
- НЕЕЕ!
- Да! Ти си убиец Джери Макклагън! Уби най-добрите си приятели и се изгаври с тях да удоволствие! - смееше се Лори- ти си убиец! Желанието ти за смърт и мъчения направо тече във вените ти! Пълзи вътре в теб както отровните змии пълзят по земята! Ти си убиец! Убиец! Убиец!
- НЕЕЕ! НЕ! НЕ! Млъкни, шибана кучко! НЕ!
Станах от стола и изтичах от стаята. Избягах от болницата с писъци....
Тичах, тичах и накрая се спрях в една затънтена улица... погледнах ръцете си, още бяха окървавени. Свлякох се на земята и заплаках.... сърцето ми биеше толкова бързо, че чак изпитах вина за това.... аз наистина бях убила най-добрите си приятели!
|
