Обичам те! Част 2
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 5345 пъти
Благодаря ви за подкрепата и желанието ви да пусна 2 част! Това значи много за мен! Надявам се да ви хареса!

***
Напоследък се чувствах много добре и страшно исках да си ходя вкъщи. Мама много ми липсваше, след катастрофата когато татко почина, само тя ми остана.
Но двете седмици си бяха две седмици. Налагаше ми се да остана още 12 дни! Пък и с Тото (той ми се представи! ) нещата вървяха страхотно, опознавахме се.
-Тина сестрите вечер обикновено се чупят. Искаш ли да те водя някъде?
- Естествено, че искам! Ама ще ни хванат, не са слепи все пак.
-Няма бе. Хайде давай ядем тая гнусотия и да се махаме.
Започнахме мълчаливо да си ядем безвкусното картофено пюре и сухата филийка. Каква храна даваха само!
После се чух с мама, казах че съм добре и ми липсва. Тя много се тревожеше.
С Тото изчакахме да се стъмни напълно. Преоблякохме се и той ме хвана за ръка. Оглеждайки се, като крадци с ухилени физиономий, избягахме от болницата.
Попринцип бях добро момиче. Не съм бягала от час и така нататък и това ми се стори страшно готино.
До болницата се намираше някъкъв парк, в който не бях ходила никога, там имаше разни кафета и магазинчета, които не работеха в момента.
Двамата седнахме в едно кафе и си поръчахме сок. Много ми се ядяха пица, спагети, шоколади и какво ли не, но не ми се искаше да удължат престоя ми с още две седмици. Сервитьорката замалко да си изпусне таблата, като ни видя абокатите по ръцете.
-Бегълци, а? -намигна ни тя.
Почувствахме се, сякаш бягаме от психиатрията и
при тези думи така се разхилихме, че дълго време усещах присвивания в корема.
-Ти така и не ми каза къде учиш? - подхванах аз.
-В 103-то даскало -усмихна се Тото.
-Каквооо!? Ама и аз! -изненадах се аз.
Ами нормално беше, бях за първа година в тази гимназия и никой не познавах.
-Знам, коте. -той ми смигна-Видях ти болничния картон.
-Ти всичко знаеш! -Казах и го гушнах.
Като платихме "сметката" от 2 лв, решихме да пообиколим. Отидохме в парка, повъртяхме се и отидохме на една детска площадка. Тъпо е, ама пък беше безлюдно. Искахме да сме си само двамата.
Качихме се върху една много висока катерушка и се загледахме в луната. Той хвана ръката ми.
-След... ъ.. болницата. Ами.. ще продължим ли да се виждаме? Ние... двамата. -изчервих се аз.
Нямаше отговор. Получих дълга, влюбена целувка.
-Обичам да ми отговаряш така.
-А пък аз обичам теб- усмихна се той.
И аз се усмихнах.
После просто си стояхме така и се целувахме.
След малко се хванахме за ръце и се разхождахме, не помня точно колко, но беше много дълго време. Толкова естествен и приятен беше допирът му, обожавах големите му ръце, парфюмът му. Само като се сгушех в него и забравях всичко. Чувствах се толкова крехка и малка в неговите прегръдки.
Стана късно и решихме да се върнем в болницата.
Често казано, умирах от страх да не са разбрали, че ни няма и да ни го изкарат през носа. Но Тото изглеждаше суперспокоен и някак си това, че е забранено, правеше всичко толкова романтично.
За късмет никой нищо не беше разбрал. Влязохме си в стаята и никой не ни и потърси. Лекарствата за днес ни бяха дадени, явно и сестрите ги кефеше да се скатават.
Бяхме изморени от скиторенето и веднага заспахме.
На сутринта някой седеше в леглото ми и галеше нежно косата ми. Слънчевите лъчи проникваха през прозореца.
-Мамо!?
- Хахахха не позна!
- Обърнах се и видях Тото.
-Ти си станал много откачен, знаеш ли? Да ме зяпаш докато спя- не издържах и почнах да се смея.
-Ами защото си много сладка като спиш, затова откачам.
Денят ни премина като всички други, пиехме гадните лекарства, биеха ни инжекций, отвреме на време ни прилошаваше. Ядяхме скапаната им храна, чувахме се често с нашите. Но това е само гадната част. През останалото време, така се целувахме и прегръщахме , че си мислех, че живея в романтична комедия с Джулия Робъртс и някой красив актьор.
Така изминаха 2 седмици.
В бъбрене, боричкане, гушкане, разходки и целувки.
На деня на изписването нашите дойдаха да ни приберат. Беше събота. Помогнаха ни да си съберем нещата, лекарите ни свалиха абокатите (слава богу), сменихме пижамите с нормални дрехи.
Оказа се, че бащата на Тото също е самотен, жена му е починала. Той не ми беше казал, явно не е готов да говори за това. Беше много мил и предложи да ни закара. Като стинхаме до нас, Тото стана да ме изпрати. Не се сдържах и просто така го целунах. Естествено родителите ни видяха и тъкмо очаквах да ми се скарат или нещо подобно, те се захилиха тихичко и си казаха довиждане. Той ми обеща да ме вземе от нас в понеделник за училище и ме прегърна през кръста.
-Това бяха най -яките 2 седмици в историята. -прошепна ми той на ухото.
А аз го целунах... отново.

Следва продължение :)!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 72e06c33a5

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Спри с това не се харесва!

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 731fc5d79c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ще чакам продължението. Дано да е скоро. Много ми харесва:)

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: bec96d52d7

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Супер е романтично мн яко кога пускаш трета част следя го да знаеш :)

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: 2df9987a53

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Много сладка история. Чакам продължението, но може ли да е по-бързо, защото не мога да чакам дълго.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: e114ddc1e2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Благодаря ви много! Ще се опитам да е възможно най-скоро! Да знаете ще се пиша Peace_Mimmy, да ме разпознавате защото мисля още истории да пускам! Целувки на всички!

 

...